Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3510 от 13.06.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 1170/2023
Вид
Решение № 3510
Подписан
13.06.2024
В сила
06.01.2026
Състав
Ивайло Димитров

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 212 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 212, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3510 гр. София, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Димитров при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело № 20231100101170 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от Е. Д. П. срещу Д. К. П., както следва:

1) иск по чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за прогласяване нищожността поради противоречието с добрите нрави, на нотариален акт № 20, том V, peг. № 9937, дело № 740/2022 г. на С.Т. - нотариус с peг. № 065 по регистъра на Нотариалната камара, вписан в Службата по вписванията-гр.София с вх. рег. № 64816/31.08.2022 г., акт № 138, том CLXII, сключен между Е. Д. П. и Д. К. П., за покупко-продажба на 5/8 ид.ч. от недвижим имот, съставляващ апартамент №71, с идентификатор ***, с адрес на имота: гр.

София, ж.к. „Дианабад“, ул. ****;

2) иск по чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, за прогласяване нищожността поради противоречието с добрите нрави, на нотариален акт № 21, том V, peг. № 9939, дело № 741/2022 г. на С.Т. - нотариус с рег. № 065 по регистъра на Нотариалната камара, вписан в Службата по вписванията - гр. София с вx. peг. №64817/31.08.2022 г., акт № 126, том CLXII, сключен между Е. Д. П. и Д. К. П., за покупко-продажба на 7/16 ид.ч. от недвижими имоти, съставляващи: Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. София, рн „Панчарево“, в.з. ****, с площ от 2625 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), ведно с построените в него: ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор *** със застроена площ от 55 кв.м. и разгърната застроена площ 110 кв.м., брой етажи 3 (три); ГАРАЖ, построен в лицевата част на дворното място, представляващ сграда с идентификатор *** със застроена площ 32 кв.м., брой етажи 1 (един), ведно с ПРИСТРОЙКА към гаража, съставляваща сграда с идентификатор *** със застроена площ от 63 кв.м., 1 брой етажи: 1 (един);

3) иск по чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответника Д. К. П., че Е. Д. П. е собственик на горепосочените в т. 1 и 2 идеални части от описаните имоти, както и да бъде осъдена да им предаде владението.

4) иск по чл. 26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, за прогласяване нищожността поради противоречието с добрите нрави на договор за продажба на наследство по чл. 212 от ЗЗД с нотариална заверка на подписите peг. № 9956/31.08.2022 г., том V, акт № 26, на С.Т. нотариус с рег.№ 065 по регистъра на Нотариалната камара, вписан в Службата по вписванията - гр.София с вх. peг. №65061/01.09.2022 г., акт № 164 том XII, сключен между Е. Д. П. и Д. К. П..

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на гореописаните договори ищцата е продала на ответницата притежаваните от нея идеални части от процесните имоти (придобити въз основа на наследяване и съдебна делба), както и е прехвърлила по реда на чл. 212 от ЗЗД наследството, оставено й от съпруга й К.В.П.. Твърди, че идеалните части от апартамент №71, с идентификатор *** е продаден за сумата от 34 000 лв., Поземлен имот с идентификатор ***, ведно с трите постройки в него е отчужден за сумата от 12 000 лв., договорът за продажба на наследство е сключен за сумата от 1000 лв. Поддържа, че стойността на продажбата на имотите е близка до данъчните им оценки, въпреки че пазарната им стойност е в пъти по-висока, което обуславяло явна нееквивалентност на престациите и влизало в противоречие с добрите нрави, поради което тези два договора били нищожни. Предвид визирания вид недействителност имотите следвало да се върнат в патримониума на ответницата – продавач.

Поддържа се, че в случая продажбата на наследство, сключена пет години след откриване на наследството, не следвало да се разглежда като чисто алеаторна сделка, тъй като страни по него били настоящите ищца и ответница, които се явявали наследници на К.В.П., поради което те били наясно с това какви права, задължения и фактически отношения се включват в наследството. Последното не съдържало задължения или фактически отношения, а се изчерпвало единствено и само с идеални части от правото на собственост върху недвижимите имоти, посочени по-горе. Този извод се обосновавал с обстоятелството, че сключените преди договора за продажба на наследство сделки за покупко-продажба на имотите, атакувани като нищожни в настоящия процес, не са породили транслативен ефект и имуществото е останало в патримониума на продавача.

Конкретизирано е, че наследството, оставено на Е. П. от покойния й съпруг К.В.П., представлява идеални части от правото на собственост върху следните недвижими имоти, а именно: 1/8 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***; 23 235/125 040 идеални части от поземлен имот с идентификатор ***; 19/96 идеални части от сграда с идентификатор ***; 7/48 идеални части от сграда с идентификатор ***; 1/8 идеална част от сграда с идентификатор ***.

Изложени са подробни съображения, че стойността на това имущество надвишава 298 пъти цената, която е уговорена и получена при продажбата на наследството, което 2 водело до нищожност на сделката поради противоречието й с добрите нрави.

Поради нищожността на оспорените сделки ищцата поддържа, че същите са се върнали в нейния патримониум и тя е техен собственик по наследство, съдебна делба, дарение и приращение, което обстоятелство моли да бъде установено спрямо ответницата и последната да бъде осъдена да й предаде владението им.

По реда и в срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от Д. К. П., с който оспорва предявените искове. Сделките били сключени при спазване на действащото законодателство, между близки кръвни роднини – майка и дъщеря, по воля и по инициатива на ищцата, при уговорените между тях условия при свобода на договаряне. Житейски разпространено било сделките между близки роднини, а и не само, да се извършват на основата на данъчните оценки на имотите, още повече че прехвърлителят изрично е изразил такова желание и при условията на запазено право на ползване върху прехвърляните имоти и фактическо реално ползване.

Ответницата поддържа, че поредността на сключването на сделките ясно сочи за взето осъзнато решение на ищцата Е. Д. П. да прехвърли на дъщеря си Д. К. П. цялата своя собственост, придобита по време на брака й като наследство от съпруга й К.В.П.. Без значение било и обстоятелството дали страните са знаели за съвкупността от оставеното от К.П. наследство при продажбата му, тъй като за този вид договор законът не поставя като изискване продавачът да е собственик, а само да обезпечи качеството си наследник.

Отделно от горното, ответницата изтъква, че взаимоотношенията между страните са били много близки и основани на доверие и взаимност, за което свидетелства факта, че майката е предоставила на дъщеря си две изрични нотариално заверени пълномощни - peг.

№11818/21.08.2017 г. на Нотариус Т.В. и peг. № 13916/24.10.2022 г. на Нотариус Р.Р., които дават пълна свобода на действие по отношение на банкови сметки, имоти и др. През всички години преди смъртта на К.В.П., починал на 06.08.2017 г., така и след това, до този момент, отношенията между страните са били изградени на голяма близост, привързаност, уважение и изключително доверие, ответницата е подкрепяла ищцата с грижи, внимание и финансови средства.

Оспорва исковете по чл. 108 ЗС, като твърди, че имотите са във владение на Е. П., която си е запазила и пожизнено право на ползване.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 31.08.2022 г., сключен във формата на нотариален акт № 20, том V, рег. № 9937, дело №740/2022 г. на С.Т. – нотариус с рег. № 065 по регистъра на НК, Е. Д. П. продава на Д. К. П. собствените си 5/8 идеални части от Апартамент №71, с идентификатор ***, с адрес на имота: гр. София, ж.к. „Дианабад“, ул. ****, за сумата от 34 000 лв. В нотариалния акт е отбелязано, че данъчната оценка на идеалните части от недвижимия имот е в размер на 33 810,10 лв.

Съгласно Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 31.08.2022 г., сключен 3 във формата на нотариален акт № 21, том V, рег. № 9939, дело №741/2022 г. на С.Т. – нотариус с рег. № 065 по регистъра на НК, Е. Д. П. продава на Д. К. П. собствените си 7/16 идеални части от следните недвижими имоти: Поземлен имот с идентификатор ***, , находящ се в гр. София, р-н „Панчарево“, в.з. ****, с площ от 2625 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), ведно с построените в него ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор *** със застроена площ от 55 кв.м. и разгърната застроена площ 110 кв.м., брой етажи 3 (три); ГАРАЖ, построен в лицевата част на дворното място, представляващ сграда с идентификатор *** със застроена площ 32 кв.м., брой етажи 1 (един), ведно с ПРИСТРОЙКА към гаража, съставляваща сграда с идентификатор *** със застроена площ от 63 кв.м., брой етажи: 1 (един) за сумата от 12 000 лв. В нотариалния акт е отбелязано, че данъчната оценка на идеалните части от недвижимите имоти е в размер на 11 252,50 лв., както и че продавачката Е. Д. П. си запазва правото на ползване върху продаваните имоти, безвъзмездно и до края на живота си.

Според съдържанието на представения Договор за продажба на наследство по чл. 212 от ЗЗД от 31.08.2022 г., Е. Д. П. продава на Д. К. П. наследството като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, оставено от покойния и съпруг К.В.П., включващо всички вещни и облигационни имуществени права и задължения за сумата от 1000 лв. Към договора е приложена декларация за наличие на недвижим имот, с която Е. Д. П. декларира, че известните и недвижими имоти на територията на гр. София, включени в наследството на покойния и наследодател К.П. са 7/16 идеални части от Поземлен имот с идентификатор ***, заедно с построената в поземления имот жилищна сграда с идентификатор ***, гараж с идентификатор *** и пристройка към гаража с идентификатор ***.

Като доказателство по делото е приложена данъчна оценка от 10.01.2023 г. на апартамент с идентификатор ***, находящ се на адрес: гр. София, ж. к.

****, с площ 83,95 кв. м., и мазе 5,00 кв. м., в размер на 54 096,20 лв.

Представено е и удостоверение за данъчна оценка с изх. № 7218013123/06.01.2023 г. за поземлен имот с идентификатор ***, гараж с идентификатор

***, търговски обект с идентификатор *** и жилище с идентификатор ***, находящи се в с. Бистрица, р-н Панчарево, ул. **** в общ размер на 28 338,20 лв.

Съгласно представеното пълномощно от 21.08.2017 г. и нотариално заверено пълномощно с рег. № 13916 от 24.10.2022 г. от нотариус Р.Р., в район РС София с рег. № 203 на НК, Д. К. П. упълномощава майка си Е. Д. П. с множество права пред физически, юридически лица, общински и държавни органи. Ответницата сочи, че това свидетелства за голямо доверие и близост между двете преди и след сключване на процесните сделки.

Във връзка със спорното обстоятелство относно фактическата власт върху процесните имоти като доказателства по делото са приложени представените в съдебно заседание от процесуалния представител на ответницата констативен протокол с изх. № 53425/03.10.2023 г. от ЧСИ Р.М. и съпроводително писмо за връчване по чл. 18, ал. 5 от 4

ЗЧСИ с изх. № 52530/28.09.2023 г. по описа на ЧСИ Р.М. на покана от Д. К. П. до Е. Д. П. от 25.09.2023 г., с която ответницата кани ищцата да осигури безпрепятствен достъп за ползване на процесния поземлен имот ведно с постройките върху него като се предадат ключовете и се разпредели ползването им. С поканата Д. иска да и бъде предоставени и ползването изцяло на Апартамент №71, находящ се в гр. София, ж. к. „Дианабад“. В отговор на поканата Е. Д. П. е изпратила до Д. К. П., чрез ЧСИ М.Б., уведомление, с което твърди, че ответницата еднолично използва процесния апартамент и има достъп до поземления имот и постройките върху него, но въпреки това я кани да й предаде ключовете от него. В същото време ищцата кани Д. П. да предаде държането върху притежаваните от нея идеални части върху процесния апартамент. Съгласно приложения приемо-предавателен протокол от 08.11.2023 г. Е. П. предава на адв. С. П., в качеството му на пълномощник на Д. К. П., пет броя ключове от имота, находящ се в гр. София, район Панчарево, с. Бистрица, ул. ****.