Определение № 3604 от 11.11.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3604 гр. София, 04.11.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина И.а

Мила П. Лазарова като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно частно наказателно дело № 20241100606299 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и ал. 8 от НПК.

Образувано е по частна жалба от Д. Д. П., подадена чрез процесуалния му представител адв. Д. Д. – САК, срещу определение № 3150 от 12.08.2024 г., постановено по НЧД № 10211/2024 г. по описа на СРС, НО, 111-и състав, с което съдът е потвърдил постановление на прокурор при СРП от 03.07.2024 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 434/2022г. по описа на СО-СГП, пр.пр. №30770/2020г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, пр. 3, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, като е изменил основанието за прекратяване на образуваното досъдебно производство.

В частната жалба срещу определението се поддържа становище за неговата неправилност, обосновавайки се със собствен анализ на събраните по делото доказателства.

В жалбата се описва подробно възприетата от жалбоподателя фактическа обстановка, касаеща не само процесните събития, но и процесуалните действия предприети от св. П. след тях. Излагат се просторни съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правата на пострадалото лице в наказателното производство. В тази връзка се сочи, че разследването е протекло при редица пропуски и грешки, свързани с непълнота и липса на задълбоченост при събиране на относимите по делото доказателства, нарушаване на изискването за бързина и разумен срок при извършване на необходимите процесуално-следствени действия, както и проявена пристрастност от страна на разследващите органи, които безкритично са приели версията на полицейските служители, явяващи се евентуални извършители на престъпното деяние. С оглед изложеното се отправя искане въззивният съд да отмени атакуваното определение и да върне делото на СРП със задължителни указания относно прилагането на закона.

Софийски градски съд, като обсъди изложените в жалбата доводи и се запозна с доказателствата по делото, намери за установено следното:

Частната жалба, с която е сезиран въззивният съд е депозирана в рамките на законоустановения срок и от надлежно легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, настоящият състав намира жалбата за неоснователна по 1 следните съображения:

Досъдебно производство № 434/2022 г. по описа на СО-СГП, пр.пр. №30770/2020г. по описа на СРП е образувано на 01.09.2022 г. с постановление на зам. главен прокурор при ВКП за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, пр. 3 вр. чл. 130, ал. 1 от НК.

В хода на досъдебното производство няма лице, привлечено като обвиняем.

В постановлението, с което прокурорът приема, че наказателното производство следва да приключи по реда на чл. 243 НПК се коментира, че в хода на разследването са събрани доказателства, които обосновават фактическа обстановка, при чийто правен анализ е аргументиран извод, че констатираните при П. наранявания са получени в резултат на оказаната от него съпротива при задържането му, което изключва умисъл за причиняването им от страна на полицейските служители и обосновава липсата на съставомерност по посочения състав от НК.

При идентично възприета фактология, първоинстанционният съдебен състав възприел становище, че се съзират данни за извършено престъпление, но е останало недоказано неговото авторство. С оглед изложеното, първоинстанционният съд е приел, че е налице различно правно основание за прекратяване на наказателното производство, като е приложил разпоредбата на чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК.

По частна жалба на пострадалото от деянието лице срещу горепосоченото определение е образувано настоящото въззивно производство, за проверка на законосъобразността и правилността на атакувания съдебен акт.

Извършвайки собствен анализ на събраните и проверените в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателствени средства и писмени доказателства, въззивният съд намери, че както първоинстанционният съд, така и прокурорът при СРП, са пресъздали еднопосочна и логически последователна фактология, установена след проведено всестранно, обективно и пълно разследване по делото. Настоящият съдебен състав напълно се солидаризира с приетата от прокуратурата и проверявания съд фактическа обстановка, затова намира, че преповтаряне й в лаконичен вид е излишно.

В хода на досъдебното производство са събрани множество гласни доказателствени средства, като противно на възраженията, изложени в частната жалба, в хода разследването са разпитани своевременно всички полицейски служители, участвали при задържането на св. П., неговото транспортиране до сградата на 01 РУ – СДВР, обработка му като задържано лице и последващото му транспортиране и охрана до болничното заведение. Видно от приложените по делото протоколи за разпит, полицейските служители Я.Т., И. И., И. А. и И.Н., участвали в задържането на св. П., са дали показания пред разследващ полицай непосредствено след процесния случай на 10.07.2020 г. и на 11.07.2020г., свидетелите И. П. и П.К. са разпитани на 28.08.2020г. и 14.09.2020г. Макар показанията на посочените свидетели да са дадени в хода на друго досъдебно производство, образувано и водено срещу Д. П. за престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, следва да се отбележи, че те касаят същия случая, който е предмет на проверка и по настоящето наказателно производство.

Съдът намира, че тези показания на полицейските служители са депозирани в темпорално отношение най-близко до стеклите се събития, когато от една страна спомените са най-ясни, а от друга разпитите са проведени преди да бъде назначена вътрешна проверка и да се образува досъдебно производство за евентуално осъществено полицейско насилие над св.

П., поради което не може да се приеме, че полицаите са имали възможност да уеднаквят версиите си и по този начин да прикрият собственото си неправомерно поведение, каквито твърдения се излагат в сезиращата настоящия съд жалба. Въззивният съд цени показанията на полицейските служители, депозирани в хода на ДП 225 ЗМК 1163/20 г. по пр.пр.

№25886/2020 г. по описа на СРП, като средство за проверка на изнесеното от тях в настоящето досъдебно производство. В тази връзка съдът намира, че в изложеното от свидетелите в хода на двете досъдебни производства липсват съществени противоречия, 2 напротив показанията им са вътрешно непротиворечиви, а съпоставени едни с други – еднопосочни и последователни относно проявената от св. П. агресия, както към протестиращите граждани, така и към полицейските служители, които в този момент са изпълнявали служебните си задължения по опазване на обществения ред. Свидетелите са категорични, че П. е бил употребил алкохол и с видими следи от наранявания, прибягнал до физическа агресия към служител на реда, оказал съпротива при задържането му, което е наложило използването на полицейски техники и средства за принуда, след което е продължил да буйства и в сградата на районното управление, като при пореден опит да стане от стола, на който бил настанен, залитнал и паднал напред, удряйки главата си в земята.

Противно на застъпеното в жалбата, описаната от полицейските служители фактическа обстановка, вкл. настъпилият инцидент в сградата на районното управление, при който св. П. е паднал и си е ударил главата в земята, се явяват доказателствено обезпечени.

Изложеното от полицейските служители намира подкрепа в показанията на множество свидетели, случайни очевидци на процесните събития – Л.М., Р.Н., Я.Н., В.В., М.Н.. Тази група свидетели са категорични, че именно св. П. се е държал неадекватно, проявил е агресия и непристойно поведение спрямо органите реда, които не са отговорили на провокациите и обидите срещу тях. Свидетелите очевидци потвърждават, че пострадалият П. е оказал интензивна съпротива при задържането му, вкл. изнасят данни за проявена автоагресия от негова страна, като отричат полицаите да са упражнили действия, които да надхвърлят необходимите за обезпечаване възможността за изпълнение на служебните им задължения. Същевременно свидетелите Я.С. и А.Г. – С. твърдят, че св. П. е влязъл във физически сблъсък с протестиращи лица пред сградата на БНТ, в резултат на което е получил „няколко бързи удара“ в областта на лицето от неизвестно по делото лице. Тази категория свидетели се явяват незаинтересовани от изхода на делото, поради което съдът кредитира показанията им с висока доказателствена стойност и използва като средство за проверка на изложеното от служителите на СДВР.

Съдът намира, че версията на полицаите за настъпил инцидент в стаята за обработка на задържани лица намира подкрепа и във факта, че два пъти е викан екип на спешна медицинска помощ за преглед на св. П. в сградата на районното управление, веднъж след като е получил разкъсно - контузна рана на главата и веднъж на следващата сутрин по искане на пострадалия. Оттук се налага и изводът, че органите на реда са оказали нужната грижа за здравето на задържаното лице като са осигурили своевременно медицинска помощ при всеки възникнал случай. От друга страна липсват каквито и да било доказателства травматичните увреждания при св. П. да са били причинени от неправомерно упражнено насилие от страна на органите на реда. Такава информация не се съдържа в множеството събрани по делото гласните доказателствени средства, нито в обективните находки по делото, отразени в заключението на изготвената ВТЕ, в която липсва информация за упражнено физическо насилие в патрулния автомобил и в сградата на полицейското управление.

По делото е приобщена цялата медицинска документация относно св. П., въз основа на която е изготвена СМЕ, в заключението, на която вещото лице подробно е описало констатираните при пострадалия травматични увреждания по тялото му, тяхната медикобиологична характеристика и възможния механизъм на причиняване. Експертното становище също не дава възможност по категоричен начин да се определи кои от нараняванията са били причинени от нанесени физически удари или се дължат на други обстоятелства извън човешката намеса като падания или в резултат на оказаната от свидетеля съпротива при задържането му.

На следващо място, необходимо е да се посочи, че информация за инкриминираното деяние и неговото авторство не се съдържа и в показанията на св. П.. Самият пострадал не 3 дава никакви сведения относно конкретни форми на упражнено спрямо него физическо насилие, с изключение на твърдението, че при въвеждането му в сградата на районното управление бил блъснат във вратата от някой от полицаите. Липсва, обаче, информация в коя част на тялото е било реализирано съприкосновението с вратата, за да може да бъде изследвана достоверността на това твърдение чрез съпоставка с медицинските документи по делото – СМУ и СМЕ и оттам да се установи дали това деяние действително е реализирано, довело ли е до травматично увреждане и какъв е неговия характер. Св. П. заявява липса на спомен относно собственото си неправомерно поведение, привеждането му в патрулния автомобил и последващото му транспортиране до 01 РУ – СДВР. Изложеното от свидетеля по естеството си представлява предположение, че нараняванията по тялото му се дължат на прекомерна употреба на физическа сила от страна на полицейските служители при задържането му и след това, без да се изнасят данни за конкретни извършители и вида на насилническите действия.

От правна страна въззивният съд намира, че в конкретния случай при правилно установена фактическа обстановка и анализ на доказателствения материал, обосновано и законосъобразно прокурорът е достигнал до правния извод за липса на престъпление от общ характер. Безспорно доказано по делото е, че по тялото на св. Д. П. били констатирани различни по вид травматични увреждания, подробно описани в заключението на СМЕ, които осъществяват медико-биологичната признак на лека телесна повреда в двете й разновидности по чл. 130, ал. 1 и ал. 2 от НК. Вещото лице е посочило, че установените при П. охлузвания и кръвонасядания по ръцете и краката добре отговарят да са получени в резултат на оказаната от него съпротива при задържането му, друга част от нараняванията в тези части на тялото се дължат на поставените белезници, като експертът е посочил, че от медицинска гледна точка липсват основания да се приеме, че използваните помощни средства са били прекалено стегнати в областта на китките, за да предизвикат отоци и кръвонасядания. Конкретно за поставената в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ диагноза „мозъчно сътресение“, вещото лице е посочило, че единствено удар в областта на главата може да предизвика такава травма. Доколкото единствените констатирани при св. П. наранявания в областта на главата са около лявото око, то експертното становище е, че именно тези наранявания са предизвикали мозъчната травма. Относно механизма на причиняване на тези наранявания, обаче, експертът е посочил, че същите могат да бъдат получени при падане от височина на човешки ръст, самонараняване с удар върху тъп предмет или удар с ръка в лицето. След самостоятелен анализ на експертното становище, настоящата инстанция не може да се съгласи с извода на първоинстанционния съд, че само с нанесен удар от физическо лице в областта на главата, може да се получи диагностицираното в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ мозъчно сътресение. Напротив от внимателния прочит на експертното становище става ясно, че вещото лице е посочило различни варианти на възможните механизми на причиняване на това травматично увреждане, без да може да се определи със сигурност дали се дължи на проявено физическо въздействие над пострадалия или се дължи на обстоятелства извън човешката намеса. В тази връзка съдът отчита обстоятелството, че по делото са налице данни в показанията на св. Я.С. и св. А.Г. – С. за участието на св. П. във физически сблъсък с други протестиращи пред сградата на БНТ, при който последният е получил „няколко удара“ в главата, но без да може да се изследва и определи по делото дали в резултат на това сбИ.е пострадалият е получил някакви наранявания и какъв е техният характер. От друга страна безспорно се доказа, че в сградата на районното управление св. П. е паднал и е ударил главата си в земята, в резултат на което е получил травма на главата в областта около лявото око, констатирана и описана в първичните медицински документи – фишове за преглед от 10.07.2020 г. и от 11.07.2020 г.