Решение № 2297 от 08.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2297 гр. С., 08.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: В. М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от В. М. Станиславова Гражданско дело № 20241110153180 по описа за 2024 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по искова молба на .......... ЕАД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. ........... срещу „.......... ЕООД (с предишно наименование „......... ЕООД), ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр. ................ с която е предявен за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, КЗ, вр. чл. 327 ТЗ, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца заплащане на сумата в общ размер на 17 781,51 лева, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по Застрахователен договор № ..........1 г. и Допълнително споразумение № 26 от 05.05.2021 г. към него, в която се включват: сумата от 4 648,26 лева – застрахователно обезщетение, представляващо съгласно издадения Ликвидационен акт № 17/04.02.2022 г. 90 % от застрахованото и непогасено вземане по фактури №№ ............ г., предмет на договор по предоставена факторинг услуга № 466/23.03.2021 г., и сумата от 13 133,25 лева – застрахователно обезщетение, представляващо съгласно издадения Ликвидационен акт № .......... г. 90 % от застрахованото и непогасено вземане по фактури №№ ........... г., **********/20.05.2021 г., ......... г. и ........., предмет на договор по предоставена факторинг услуга № 466/23.03.2021 г., ведно със законна лихва върху цялата сума за период от 07.08.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 44363/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 29 състав.

В исковата молба се твърди, че между “Българска агенция за експортно застраховане“ /........../ ЕАД, в качеството на застраховател, и .............“ АД, в качеството на застрахован, са сключени Застрахователен договор № ........... г. и Допълнително споразумение № 26/05.05.2021 г. към него за застраховане на търговски вземания, прехвърлени с договор за 1 факторинг, срещу краткосрочен вътрешен търговски риск, редакция, приета с протокол 353/09.08.2017 г. на СД на „..........“ ЕАД, по силата на който е осигурено застрахователно покритие по отношение на прехвърлени, в периода на валидност на застрахователния договор, с договор за факторинг, търговски вземания на застрахования от доставчика, произтичащи от договори за продажба на стоки/предоставяне на стоки/услуги, сключени при условията на отсрочено плащане. Предмет на покритите рискове по така сключения застрахователен договор са “неплатежоспособност” и “забавяне на плащането” от длъжника за период по-дълъг от „периода на изчакване”, съгласно приложимите Общи условия (ОУ).

По силата на сключения застрахователен договор е определен „период на изчакване” – 4 месеца, от датата на получаване от застрахователя на декларация за просрочено плащане по чл. 18 от приложимите ОУ и максимален размер на застрахователно обезщетение 90 % от претендираната сума в рамките на определения за съответния длъжник кредитен лимит.

Съгласно сключеното Допълнително споразумение № 26/05.05.2021 г. към застрахователния договор, за длъжника „......... ЕООД (с актуално наименование „.......... ЕООД) е определен кредитен лимит в размер на 300 000 лева.

С Договор за факторинг № 446/23.03.2021 г. и Анекс 1 към него, сключен между „............“ АД – в качеството на „Доставчик“, и .............“ АД – в качеството на „Фактор“, вземанията на доставчика спрямо „......... ЕООД (с актуално наименование „.......... ЕООД) по фактури №№ .........., ........... **********, ............ и .........., на обща стойност 24 394.35 лева, с начислен ДДС, са прехвърлени на .............“ АД. Вземанията по посочените фактури са декларирани пред „..........“ ЕАД в съответствие с чл. 16 от ОУ, като за тях е начислена и платена застрахователна премия (сметка за начислена премия № 14/14.07.2021 г., платена на 30.07.2021 г. и сметка за начислена премия № 15/15.07.2021 г., платена на 30.07.2021 г.).

В изпълнение на задълженията си към застрахователя, с Декларации за просрочени плащания №№ 41222 от 07.09.2021 г.; 41012 от 31.08.2021 г.; 40880 от 24.08.2021 г. и 41500 от 13.09.2021 г., подадени през електронната платформа на застрахователя – ........................“ АД e информирало „..........“ ЕАД за допуснатото от страна на „......... ЕООД забавяне по отношение изплащането на пълните стойности по посочените по-горе фактури.

C изтичането на 4-месечния период на изчакване за вземанията по застрахованите фактури /считано от дата на подаване на всяка една от Декларациите за просрочено плащане/, е настъпило застрахователно събитие „забава на плащането“, както следва: на 24.12.2021 г. по отношение на фактура с № ..........; на 31.12.2021 г. по отношение на фактури с №№ ............; **********; ............ и .......... на 07.01.2022 г. по отношение на фактура с № ............; на 13.01.2022 г. по отношение на фактура с № ........... В съответствие с чл. 20 от приложимите ОУ .............“ АД е депозирало пред застрахователя следните застрахователни претенции: 1./ Претенция за изплащане на застрахователно обезщетение с рег. № ............. г. за вземанията си към длъжника по фактури №№ ..........; ............; **********; ............ и ........, на обща стойност 14 592.50 лева с ДДС и 2./ Претенция за изплащане на застрахователно обезщетение с peг. № .......... г. за вземанията си към длъжника по фактури №№ ............ и ..... на обща стойност 5 164.73 лева с ДДС. Поради доказаното получаване на стоките от длъжника, прехвърлянето с договора за факторинг на вземанията по издадените фактури в срока на валидност на застрахователния договор и сбъдването на покрит риск по смисъла на застраховката „Забавяне на плащането от длъжника“, „..........“ ЕАД е изплатило в полза на застрахования .............“ АД застрахователно обезщетение в общ размер 17 781.51 лева. По силата на чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, с плащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в това число в случаите на вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение.

При тези фактически твърдения ищецът твърди, че след изплащане на обезщетението по претенцията, в качеството си на суброгирал се в правата на застрахования, с Покани за доброволно изпълнение на парично задължение с peг. № 147016 от 11.02.2022 г. и peг. № 2

147750 от 24.02.2022 г., е поканило „......... ЕООД да възстанови в 5 /пет/ дневен срок изплатените като застрахователно обезщетение суми. Поканите са получени на адреса на управление на ответника на 14.02.2022 г., съответно на 25.02.2022 г. Въпреки отправените покани, ответникът не е изплатил дължимите суми, поради което за „..........“ АД е възникнал правен интерес от съдебно предявяване на вземанията.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с изразено становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Твърди, че не са налице предпоставките на чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ за суброгация, като оспорва съществуването на правоотношения между него и .............“ АД.

Оспорва реалната доставка на услуги по посочените в ИМ фактури и твърди, че същите са издадени без основание. В този смисъл поддържа, че дори ищецът да е извършил плащане „вместо ответника“, то това плащане е направено по несъществуващ дълг.

С Определение № 40260/29.09.2025 г. съдът е конституирал, на основание чл. 219, ал.

1 ГПК, .............“ АД като трето лице-помагач на страната на ищеца .......... ЕАД. С молба вх.

№ 341494/20.10.2025 г. третото лице изразява становище за допустимост и основателност на предявения иск.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено заповедно дело № 44363/2023 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав, от материалите по което се установява следното:

На 07.08.2023 г. .......... ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „......... ЕООД, ЕИК ......., за сумата от общо 17 781,51 лева, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по Застрахователен договор № ..........1 г. и Допълнително споразумение № 26 от 05.05.2021 г. към него, в която се включват: 1./ сумата от 4 648,26 лева – застрахователно обезщетение, представляващо съгласно издадения Ликвидационен акт № 17/04.02.2022 г. 90 % от застрахованото и непогасено вземане по фактури №№ ............ г., предмет на договор по предоставена факторинг услуга № 466/23.03.2021 г., и 2./ сумата от 13 133,25 лева – застрахователно обезщетение, представляващо съгласно издадения Ликвидационен акт № .......... г. 90 % от застрахованото и непогасено вземане по фактури №№ ........... г., **********/20.05.2021 г., ......... г. и ........., предмет на договор по предоставена факторинг услуга № 466/23.03.2021 г., ведно със законна лихва за период от 07.08.2023 г. до изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски.

С разпореждане от 13.10.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 44363/2023 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил в полза на заявителя и сторените от него разноски в заповедното производство.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК по делото е постъпило възражение от длъжника „.........

ЕООД, в което бланкетно е заявено, че не се дължи изпълнение на издадената заповед за изпълнение.

В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

Между вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, и вземанията, предмет на установителната претенция, е налице обективен и субективен идентитет, доколкото при служебно извършена справка по реда на чл. 23, ал. 6 от ЗРТРЮЛНЦ съдът установи, че актуалното наименование на „......... ЕООД е "Стар конструкшън" ЕООД.

От приетия по делото като писмено доказателство Застрахователен договор № 3

........... г. за застраховане на търговски вземания, прехвърлени с договор за факторинг, срещу краткосрочен вътрешен търговски риск (л.8 - л.13), се установява, че на посочената дата между “..........“ ЕАД, в качеството на застраховател, и .............“ АД, в качеството на застрахован, е сключен договор, по силата на който застрахователят се е съгласил да осигурява застрахователно покритие по отношение на прехвърлени, в периода на валидност на застрахователния договор, с договор за факторинг, търговски вземания на застрахования, произтичащи от договори за продажба на стоки/предоставяне на стоки/услуги, сключени при условията на отсрочено плащане, за периода от 00:00 часа на 01.02.2021 г. до 24:00 часа на 31.01.2022 г. Предмет на покритите рискове по застрахователния договор са “неплатежоспособност” и “забавяне на плащането” от длъжника за период по-дълъг от „периода на изчакване”, съгласно приложимите ОУ. В договора е определен „период на изчакване” – 4 месеца, считано от датата на получаване от застрахователя на декларация за просрочено плащане по чл. 18 от приложимите ОУ и максимален размер на застрахователно обезщетение 90 % от претендираната сума в рамките на определения за съответния длъжник кредитен лимит.

На 05.05.2021 г. между „..........“ ЕАД и .............“ АД е сключено Допълнително споразумение № 26/05.05.2021 г. (л. 14 - л.16) към договора от 02.02.2021 г., с което за длъжника „......... ЕООД е определен кредитен лимит в размер на 300 000 лева.