Решение № 204 от 01.11.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Бургас, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20242000500365 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК: 200299615, против решение № 120 от 18.04.2024 г. по гр.д.50/2023 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, в частта му, с която въззивното дружество е осъдено да заплати на въззиваемия Н. И. С. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лв за претърпените неимуществени вреди /болки и страдания/ по повод получените травми при ПТП настъпило на 22.06.2022 г. в гр. Н. З., както и законната лихва върху главницата, считано от 19.12.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, както и да заплати на адв.Р. М. от АК С., адв.възнаграждение в размер на 2 730 лв, както и по сметка на СлОС държавна такса в размер на 1040 лв и сумата в размер на 268 лв - възнаграждение на вещо лице.

Твърди се, че решението на първоинстанционния съд в обжалваната част е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон (чл.52 ЗЗД), при допуснати съществени процесуални нарушения, както и необосновано.

1

По-конкретно се твърди, че съдът е приложил неправилно материалния закон - чл.52 от ЗЗД, като е присъдил обезщетение в завишен размер, неотговарящ на застрахователната и съдебна практика по аналогични случаи за процесния период, с оглед критериите за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както и с оглед характера и степента на причинените от процесното ПТП увреждания, съотв.интензитета и продължителността на търпените болки от ищеца. На следващо място се твърди, че съдът не е отчел факта, че ищецът се е възстановил бързо и в нормален срок.

На следващо място се твърди, че съдът не е съобразил, че непълнолетният пострадал се е движил с електрическа тротинетка по местата отредени за пешеходци, без обезопасителна каска и светлоотразителна жилетка; преминал е по пешеходната пътека, без да слиза от електрическото ППС и то със скорост над 10 км/ч., съгласно съдебно автотехническата експертиза; навлязъл е внезапно на пътното платно, без да се увери, че приближават други пътни преводни средства.

Твърди се, че самият ищец е допуснал редицата нарушения на Закона за движение по пътищата и правилника за неговото прилагане, които са основна причина за настъпване на пътнотранспортното произшествие, поради което следва да се приеме размер на съпричиняването - поне 50%, а не определеният от първоинстанционния съд процент на съпричиняване - малко под 13%.

На следващо място се твърди, че съдът е допуснал нарушения на процесуалния закон, като не е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а тези на които се е позовал в решението си, е обсъдил едностранчиво и в полза на ищцовата страна, като е игнорирал част от установените по делото обстоятелства.

Изложено е и оплакване, че в съдебното решение липсва задължително посочване на банковата сметка, по която ответникът може да преведе присъдените по делото суми - задължителен реквизит, съгласно чл.236, ал.1, т.7 от ГПК, което прави решението неправилно. Твърди се, че липсата на посочена банкова сметка на ищеца и в исковата молба води до извод, че първоинстанционният съд е разгледал нередовна искова молба.

Претендира се съдът да отмени първоинстанционното съдебно решение „в цялост“. В условията на евентуалност, се претендира съдът да 2 намали значително присъдения от първоинстанционния съд размер на обезщетението, тъй като същото е постановено в нарушение на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, както и предвид наличието на значителен процент съпричиняване от страна на пострадалото лице. Претендират се съдебни разноски.

Не са ангажирани нови доказателства.

В законовия срок от въззиваемия Н. И. С., действащ лично и със съгласието на своя баща И. П. С., чрез адв.Р. М. от *АК, е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, с който тя е оспорена като неоснователна.

Посочва се, че първоинстанционният съд е уважил само частично предявените от ищеца искове, а ответното дружество заявява във въззивната си жалба, че обжалва решението изцяло, с искане да бъде отменен постановения осъдителен диспозитив като релевира оплаквания за неправилност, които не кореспондират от една страна с установеното от фактическа страна по делото, а от друга страна с предпоставките и възникването на правото на обезвреда.

Заявените във въззивната жалба на ответника оплаквания, свързани с неправилно приложение на материалния закон, са оспорени като произволни и неоснователни. Твърди се, че получените от ищеца травматични увреждания вследствие на ПТП са доказани от изслушаната по делото съдебномедицинска експертиза, установено е, че са с подчертано травматичен характер, намират се в непосредствена връзка с пътнотранспортното произшествие и не са свързани с други предхождащи травми на ищеца. Сочи се, че вещото лице е посочило периода на лечение и възстановяване, както и актуалното здравословно състояние на ищеца, което е свързано с проведената рехабилитация по раздвижване и възстановяване функцията на ръката. Твърди се, че понесените от ищеца болки и страдания, както и обстоятелството, че преживеният инцидент се е отразил неблагоприятно на емоционалното състояние на ищеца, са доказани и от събраните по делото гласни доказателства.

Възражението на ответника, че вина за настъпване на произшествието има ищецът, а не водачът на лекия автомобил, е оспорено по съображения, че противоречи на събраните доказателства, както и на обстоятелството, че образуваното наказателно производство във връзка c процесното ПТП е приключило с одобрено от съда споразумение по НОХД № 3

582/2022 г. на РС Нова Загора, установяващо вината на водача на лекия автомобил и обвързващо гражданския съд на основание чл.300 от ГПК.

Твърденията, че единствено ищецът е станал причина за настъпване на ПТП са оспорени по съображения, че са оборени от приобщените гласни доказателства - показанията на Т. Н. И., както и от изслушаната САТЕ, съгласно заключението по която водачката на автомобила не е възприела пострадалия преди удара, въпреки че е имала възможност за това, могла е да спре преди мястото на удара, но е предприела спиране едва след като е настъпил удар. Посочено е, че обстоятелството, че видимостта на водача на автомобила е била временно ограничена от преминаващ лек автомобил, не може да се третира като обстоятелство във вреда на ищеца, тъй като след като водачката на автомобила не е имала видимост към цялото пространство пред себе си по протежението на пешеходната пътека, то е следвало при приближаване на пешеходната пътека да управлява автомобила със скорост, която да й позволи да спре с оглед спазване на правилото за предимство на пешеходеца, стъпил на пешеходната пътека.

Относно приетата от експерта по САТЕ скорост на движение на ищеца - 10 км/ч, се твърди, че тя е усреднена скорост, и в съдебното заседание експертът е разяснил, че приема усреднена скорост на придвижване, тъй като тротинетката е задвижвана физически с бутане с крак.

Оспорено е като неоснователно твърдението на ответника, че ищецът не се е уверил, че приближават пътни превозни средства, преди на навлезе на пешеходната пътека, с което е станал причина за настъпване на произшествието. Посочва се, че към момента на предприемане на пресичане от страна на ищеца на пешеходната пътека, успоредно на пешеходната пътека е преминал неизвестен автомобил, който е ограничил видимостта както на водача на лекия автомобил „Ситроен ЦЗ“ към тротинетката, така и на ищеца към лек автомобил „Ситроен ЦЗ“, който в този момент е спрял за изчакване на успоредната пешеходната пътека от другата страна на кръстовището.

Оплакванията на въззивника, че обжалваното решение не е достатъчно мотивирано, както и че съдът не е обсъдил всички приобщени доказателства и заявените от страните фактически твърдения и възражения, са оспорени като неоснователни.

Възраженията, касаещи банковата сметка на ищеца са оспорени като 4 неотносими, а и неоснователни с твърдението, че по делото е представено копие на удостоверение за актуална банкова сметка, открита на ищеца при „********“ АД, с което са спазени изискванията на специалната разпоредба на чл.17 от Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен транспорт.

Претендира се потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната от ответника част. Също няма искания по доказателствата.

Претендира се осъждане на въззивника да заплати на адв.М. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ на ищеца на основание чл.38 от ЗА в размер по Наредбата за минимални размери на адвокатските възнаграждения, ведно с начислен ДДС.

В срока по чл.263, ал.2 ГПК въззиваемият-ищец е подал и насрещна въззивна жалба – против решението на ОС Сливен в частта му, с която са отхвърлени предявените искове над сумата от 26 000 лв до претендирания размер от 40 000 лв, ведно със законна лихва от 19.09.2022 г. до окончателното изплащане, както и в частта относно отхвърляне на претенцията за законна лихва за периода от 19.09.2022 г. до 19.12.2022 г.

Изложени са оплаквания, че в обжалваната от ищеца отхвърлителна част, решението е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон - чл.52 от ЗЗД и чл.51, ал.2 от ЗЗД, и неправилно определено на ищеца явно занижено и несправедливо обезщетение за неимуществени вреди, което не съответства на причинените му вреди.

Твърди се, че в тази му част решението е немотивирано, тъй като не се установява поради какви причини съдът приема, че исковите претенции са неоснователни и недоказани в претендираните размери, както и поради какви причини съдът приема, че ищецът е допринесъл с поведението си за настъпване на вредоносния резултат.

Сочи се, че решението е неправилно и в частта относно произнасяне по акцесорната искова претенция, доколкото не кореспондира с относимата материалноправна уредба, регламентираща отговорност на застраховател в условия на застрахован риск от причиняване на вреди към трети лица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност нa автомобилистите.

Изложени са твърдения по фактите, посочено е по кои от тях 5 страните не спорят.

По отношение на вината на водачката на лекия автомобил Т. Н. И. се посочва, че тя е установена по силата на одобрено от P C Нова Загора споразумение по НОХД № 582/2022 г., имащо задължителен характер в настоящето производство по смисъла на чл.300 от ГПК относно деянието, дееца и неговата противоправност. Излагат се твърдения относно механизма на настъпване на процесното ПТП, и се твърди, че произшествието е настъпило тъй като водачката на лекия автомобил не е била внимателна към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците, като не е следила внимателно пътната обстановка пред себе си, не е отдала предимство на движещия се по пешеходната пътека. Повторени са изложените и в отговора на исковата молба твърдения относно механизма на настъпване на ПТП и евентуалното съпричиняване на пострадалия ищец.

Твърди се, че при установените по делото получени от ищеца телесни увреждания, връзката им с ПТП, естеството и продължителността на лечението и възстановителния процес на ищеца, претърпените от него неудобства в този период, както и неблагоприятното отражение на преживяното върху емоционалното състояние на ищеца, съдът неправилно е определил занижен размер на обезщетение за търпените от ищеца вреди, като се е стигнало до неправите приложение на материалния закон - чл.52 от ЗЗД.

Твърди се, че възприетият от съда като справедлив размер на парична сума за обезвреди на неимуществени вреди от 30 000 лв е недостатъчен да репарира търпените вреди от ищеца в техния пълен обем.

Подробни съображения са изложени и във връзка с оплакването за неправилно и необосновано приложение на разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Признава се, че ищецът действително не е носел каска и наколенки докато е управлявал тротинетката, но се твърди, че нито законът, нито производителят на тротинетката, са въвели изискване за обезопасяване с каска и наколенки при управление на тротинетка, доколкото в случая се касае за детска тротинетка, която се задвижва с отбутване с крак, т.е. не е индивидуално електрическо превозно средство, за което законът е предвидил определени правила. На второ място се твърди, че ищецът няма наранявания в частите, които евентуално биха били предпазени от каската и наколенките.