Решение № 148 от 10.01.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. София, 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

ПредС.ел:

Членове:

Божана Желязкова

Любка Голакова

Десислава Янева-Димитрова като разгледа докладваното от Божана Желязкова Въззивно гражданско дело № 20241100514251 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 5 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от С. А., ЕГН ********** и С. С. А., ЕГН **********, чрез адв. Р.Ш. против въвод във владение, обективиран в Протокол от 29.10.2024 г. на ПЧСИ В.В. при ЧСИ М.К. по изп.д. № 20237880400954, относно недвижим имот Апартамент № 2, находящ се в жилищна сграда в гр. София, ул. „******* с идентификатор ***. В жалбата се твърди, че С. А. се лигитимира като собственик на имота от дата 19.06.2018 г. съгласно Нотариален акт *******, том 1, рег. № 4434, дело № 110 от 2018 г. на Нотариус К.Б., като същият твърди и че е владелец на имота заедно със съпругата си С. А. и дъщеря си още от преди мес.декември 2018 г., като имотът съставлява семейното им жилище. Твърди се също така, че на 29.10.2024 г. жалбоподателите са отстранени от жилището, в което живеят, като въводът е изпълнен въз основа на издаден изп.лист от 13.12.2023 г. съгласно съдебно решение № 1377/29.11.2023 г. на САС по в.гр.д.№ 2499/2022 г. в полза на взискателя Г.К. П.. Твърди се още, че С. А. е придобил владението върху имота преди предявяването на иска, в производството по който е издаден изпълнителен лист, което обосновава правният му интерес от жалбата. Позовават се на задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Молят да бъде отменен извършеният на 29.10.2024 г. въвод във владение.

Взискателят – Г.К. П. счита, че жалбата е недопустима и неоснователна. Излага съображения, че жалбоподателите не са владелци на имота, както и че към момента на 1 прехвърлянето на имота Д. П.а е запазила пожизнено и безвъзмездно право на ползване. На самостоятелно основание заявява и че към датата на прехвърлянето на имота Д. П.а не е била негов собственик. По-нататък твърди, че Д. и С. П.и са живеели в процесния имот, като това е удостоверено по три съдебни дела, като всички призовки са получавани до тях именно на този адрес. От друга страна заявява, че с влязло в сила на 15.02.2018 г. решение по гр.д.№ 79/1999 г. на СГС, предварителният договор, с който сем. З. са закупили имота е обявен за окончателен и именно З. са признати за негови собственици. Ето защо счита, че нотариалният акт, с който С. А. и съпругата му се лигитимират като собственици на недвижимия имот, не е произвел транслативния си вещноправен ефект. Излага твърдения, че приложените като доказателства множество документи не доказват, че именно жалбоподателите са владяли имота. Твърди, че при проведения на 08.01.2020 г. опис и оценка на движимото имущество на длъжницата Д. П.а, намиращо се на процесния адрес, от жилището се е показал именно съпругът й С., което е още едно доказателство, че не сем. А. са живеели в имота. С тези доводи моли съда да остави без уважение частната жалба.

В мотивите си, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, съдебният изпълнител излага съображения, че жалбата е неоснователна.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Изпълнително дело № 20237880400954 на ЧСИ М.К. е образувано въз основа на издаден изпълнителен лист от 13.12.2023 г. по в.гр.д. № 2499/2022 г. на САС, по силата на който на основание чл. 108 ЗС Д. А. П.а с ЕГН ********** и С. Г. П. с ЕГН **********, са осъдени да предадат на Г.К. П. с ЕГН **********, владението върху следния недвижим имот апартамент, находящ се в гр. София, ул. “Ген. *******, ап. 2 на партера на изток от входа, с площ 90 кв.м., с идентификатор ***. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-33 от 15.06.2010 г. на изпълнителен директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, заедно с избено помещение № 5 от 5,61 кв.м. и таванско помещение, заедно с 2/36 ид. части от общите части на зданието.

Насрочен е въвод във владение на процесния имот, при което съдебния изпълнител е заварил в имота трето лице - С. А., който се е позовал на правата си по чл. 523 ГПК.

Съдебният изпълнител е отложил изпълнението и е дал на третото лице срок да поиска спиране на изпълнението на основание чл. 523, ал. 2 ГПК.

Жалбоподателят С. А. е сезирал СРС с искане за спиране на изпълнението по изпълнителен лист № 565 от 13.12.2023 г., което е оставено без разглеждане.

С нова молба взискателят е поискал извършването на въвод, като молбата е оставена без уважение и взискателят е обжалвал отказа на СИ да извърши поисканото изпълнително действие.

С решение по гр.д.№ 8546/2024 СГС е отменил разпореждане от 18.06.2024 г., по изп. дело № 20237880400954 на ЧСИ М.К., с което е отказано да се приложи искания изпълнителен способ – въвод във владение и такъв е осъществен на 29.10.2024 г.

2

При така установената фактическа обстановка, Софийският градски съд намира следното от правна страна:

Съгласно чл. 435, ал. 5 ГПК въвод във владение на недвижим имот може да се обжалва само от трето лице, което е било във владение на имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява.

В настоящия случай, жалбата е подадена от легитимирано лице, доколкото жалбоподателите твърдят, че владеят имота отпреди депозиране на исковата молба, решението по която се изпълнява. Дали това е така е въпрос по същество на спора. Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу обжалваем акт на ЧСИ, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

Настоящият съдебен състав намира, че по делото не са събрани убедителни доказателства, установяващи твърденията на жалбоподателите, че владеят имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява. Доказателството, на което се е позовал С. А. за доказване владението и заявените самостоятелни права върху имота, е нотариален акт ******* от 19.06.2018 г., том I, рег. № 4434, дело № 110 от 2018 г., но по силата на същия длъжникът по изпълнението Д. П.а А. е прехвърлила на С. А. 5/8 ид.ч. от процесния недвижим имот, но си е запазила пожизнено вещното право на ползване върху посочените ид.ч. от имота. По делото, обаче, липсват каквито и да е доказателства, че от 19.06.2018 г., или в някакъв по-късен или по-ранен момент жалбоподателите са установили фактическа власт върху имота. Ето защо и съдът намира, че фактическата власт е продължила да се осъществява от легитимирания вещен ползвател.

Липсата на доказателства, че жалбоподателите са били във владение на имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява е достатъчна да обоснове извод за неоснователност на жалбата.

По делото не са събрани гласни доказателства за установяване твърденията на жалбоподателите, а представените писмени такива опровергават тези твърденията. С влязло в сила на 11.10.2024 г. решение № 4769/12.08.2024 г. на СГС, II Д с-в, съдът е установил, че С. А. не притежава статут на трето, владеещо имота лице, освен това се установи и от приложените доказателства, че прехвърлилата му собствеността на имота Д. П.а не е била негов собственик към онзи момент. На самостоятелно основание, съдът намира, че обявяването по административен ред на постоянен и настоящ адрес, не установява упражняването на фактическа власт върху имота.

Както беше посочено, съгласно чл. 435, ал. 5 ГПК въвод във владение на недвижим имот може да се обжалва само от трето лице, което е било във владение на имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява. След като категорични доказателства за такова владение няма, то жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, Софийски градски съд

3

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 11190/12.11.2024 г. по описа на ЧСИ М. К. с рег.

№ 788 от КЧСИ, подадена от С. А., ЕГН ********** и С. С. А., ЕГН **********, чрез адв.

Р.Ш. против въвод във владение, обективиран в Протокол от 29.10.2024 г. на ПЧСИ В.В. при ЧСИ М.К. по изп.д. № 20237880400954, относно недвижим имот Апартамент № 2, находящ се в жилищна сграда в гр. София, ул. „******* с идентификатор ***., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПредС.ел: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4