Определение № 1112 от 24.07.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1112 гр. Плевен, 24.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. Г.А

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254400500590 по описа за 2025 година ПРОИЗВОДСТВО по члц. 278 вр.чл. 248 ГПК.

Пред Плевенския окръжен съд е постъпила частна жалба от „СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК *** срещу Решение със силата на определение № 113/ 29.

01. 2025 г. по гр.д. № 6699/ 2023 г. по описа на РС- Плевен, с което искането на частния жалбоподател за изменение на Решение № 1698/ 09. 12. 2024 г. е оставено ез уважение. Твърди се, че обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като бъде изменено Решение № 1698/ 09. 12. 2024 г. в частта за разноските относно присъденото адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА в размер на 1680 лв. в полза на Адвокатско дружество „Д. М.“ с БУЛСТАТ***, като процесуален представител на ищеца П. С. П. като бъде отхвърлено искането за присъждане на адвокатско възнаграждение или същото да бъде намалено.

Ответникът по частната жалба Адвокатско дружество „Д. М.“ с БУЛСТАТ***, като процесуален представител на ищеца П. С. П. не е изразил становище.

ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

ЧАСТНАТА ЖАЛБА е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна с право на обжалване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, поради което е ДОПУСТИМА.

1

ЧАСТНАТА ЖАЛБА Е ОСНОВАТЕЛНА.

С Решение № 1689/ 09. 12. 2024 г. по гр. д. № 6699/ 2023 г. по описа на РС- Плевен съдът е прогласил недействителността на краузата, предвидена в чл. 11, ал.2 от договор за паричен заем, сключен между страните П. С. П. и „СИТИ КЕШ“ ООД, предвиждаща заплащането на неустойка, като нищожна на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, чл. 19 ЗПК , както и на основание чл. 143, ал.1 ЗЗП и е осъдил на основание чл. 23 вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 55, ал.1 ЗЗД „СИТИ КЕШ“ ООД да заплати на П. С. П. сумата от 172, 33 лв. недължимо платена сума по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Със същото решение съдът е осъдил „СИТИ КЕШ“ ООД да заплати на основание чл. 38 ЗА на Адвокатско дружество „Д. М.“ с БУЛСТАТ***, като процесуален представител на ищеца П. С. П. направените по делото разноски в размер на 1680 лв. за адвокатско възнаграждение. В решението не са изложени мотиви за присъденото адвокатско възнаграждение.

По делото в срока по чл. 248, ал.1 ГПК е постъпила молба от „СИТИ КЕШ“ ООД с искане за изменение на решението в частта за разноските относно присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 1680 лв. на основание чл. 38 ЗА.

С обжалваното решение със силата на определение на основание чл.

248 ГПК съдът е посочил, че са предявени два обективно съединени иска и е определено възнаграждение под минимума. Посочено е, че не е налице злоупотреба с право от ищеца, тъй като същият добросъвестно е упражнил правото си на иск, това е довело до уважаването на исковете и ответникът дължи разноски.

Въззивният съд счита, че обжалваното решение със силата на определение е незаконосъобразно по следните съображения.

С решението по съществото на спора съдът е уважил двата предявени искове, които са обективно съединени, като на основание чл. 78, ал.1 ГПК съдът следва да присъди в полза на ищеца направените от него разноски.

Ищецът е отправил искане за присъждане на адвокатско 2 възнаграждение на неговия процесуален представител на основание чл. 38 ЗА, като съдът счита, че не следва да се установява основанието за предоставянето на безплатната правна помощ, тъй като това са отношения между ищеца и неговия процесуален представител. В този смисъл и на основание чл. 78, ал.1 ГПК следва в полза на ищеца да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА, поради което искането за отхвърляне на искането на ищеца за присъждане на разноски в първоинстанционното производство е неоснователно.

Съдът счита обаче, че следва да се прецизира размерът на възнаграждение за адвокатско възнаграждение, като се съобразят освен НВАР и съдебните решения на СЕС относно критериите за определяне на адвокатско възнаграждение под минимума на НВАР за фактическа и правна сложност на делата, за процесуалната активност на процесуалния представител на страната, за броя на проведените съдебни заседания. В случая са проведени две открити съдебни заседания, делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност предвид многобройните дела с аналогичен предмет на дейност, в които участвува процесуалният представител на ищеца, както и предвид цената на предявените искове. Въз основа на посочените критерии съдът счита, че следва за всеки от исковете да бъде определено възнаграждение в размер на 240 лв. с ДДС, съответно общо възнаграждение в размер на 480 лв.

Следователно следва да бъде отменено обжалваното решение със силата на определение постановено по реда на чл. 248 ГПК, като Решение № 1689/ 09. 12. 2024 г. по гр. д. № 6699/ 2023 г. по описа на РС- Плевен следва да бъде изменено в частта за разноските относно присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 1680 лв. на основание чл. 38 ЗА., като следва същото да бъде намалено на основание чл. 38 ЗА вр.чл. 78, ал.1 ГПК до размер на 240 лв. с ДДС за всеки от предявените искове, съответно общият размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 480 лв. с ДДС в полза на процесуалния представител на ищеца.

По изложените съображения и на основание чл. 278 вр. чл. 248 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Решение със силата на определение № 113/ 29. 01. 2025 г. по гр.д. № 6699/ 2023 г. по описа на РСПлевен, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК Решение № 1689/ 09. 12. 2024 г. по гр. д. № 6699/ 2023 г. по описа на РС- Плевен в ЧАСТТА, в която„СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК*** е осъдено да заплати на основание чл. 38 ЗА вр. чл. 78, ал.1 ГПК на Адвокатско дружество „Д. М.“ с БУЛСТАТ***, като процесуален представител на ищеца П. С. П. направените по делото разноски в размер на 1680 лв. за адвокатско възнаграждение, като

НАМАЛЯВА присъденото адвокатско възнаграждение от 1680 лв. в полза на Адвокатско дружество „Д. М.“ с БУЛСТАТ***, като процесуален представител на ищеца П. С. П. ДО РАЗМЕРА НА 240 лв. с ДДС за всеки от уважените искове, общо адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4