Решение № 421 от 10.08.2026, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 583/2025
- Вид
- Решение № 421
- Подписан
- 10.08.2026
- Състав
- Теодорина Димитрова, АННА ДИМОВА, Димо Колев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 189 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 576 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 579, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 580, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 589 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 590 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 590, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал.1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 2, пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 31, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 31, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 42, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 44 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 83 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
РЕШЕНИЕ
№ 421 гр. Велико Търново, 10.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Теодорина Димитрова
Членове:
Димо Колев
АННА ДИМОВА при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско дело № 20254100500583 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 307 от 10.06.2025 год. по гр.д. № 1594/2024 г. по описа на ВКС, Трето гражданско отделение е обезсилено решение № 7 от 05.01.2024 г. по в.гр.д. № 58/2023 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от Й. З. Б. и Г. З.
Х., чрез пълномощника им адв. И. М-Г – ВТАК, против решение № 1191/08.11.2022г., постановено по Гр. д. № 3513/2021г. по описа на РС – Велико Търново, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Й. З. Б. и Г. З. Х. срещу М. Г. Б. иск по чл.
26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД относно прогласяване за нищожно, поради липса на съгласие, на Генерално пълномощно от 07.05.20**г. на З.Х.С., както и исковете предявените от Й. З. Б. и Г. З. Х. срещу Г. Е. Б. по чл. 42, ал. 2 ЗЗД – за недействителност на договора, поради сключен без лице с представителна власт; по чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД и по чл. 87, ал. 3 ЗЗД – за разваляне на алеаторния договор, поради неизпълнение от страна на длъжника по него. Със същото решение в полза на ответниците са присъдени съдебни разноски. Развити са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното първоинстанционно 1 решение в неговата цялост по съображения по съществото на спора, изложени в жалбата.
Твърди се допуснато от първостепенният съд съществено нарушение на процесуалните правила, изразено в необоснованост на решението в частта, с която е отхвърлен като неоснователен иска за прогласяване като нищожен, поради липса на основание по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД на Договор от 27.05.20**г., сключен с НА №***, том 1, дело №73/20**г. на Нотариус Д.Д, както и неправилност на решението в тази му част, поради нарушение на материалния закон. Смята, че решението е необосновано в цялост, като е постановено в противоречие с обективно установените факти, което е резултат от необсъждане на доказателствата в тяхната пълнота и задълбоченост. Молят съда, да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение, вместо което постанови друго, с което уважи предявените искове. Претендират направените по делото разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещните страни – ответниците М. Г. Б. и Г. Е. Б., чрез пълномощника им адв. М. Н. – ВТАК, с който оспорват въззивната жалба като неоснователна и недоказана и молят да бъде отхвърлена, а обжалваното решение - потвърдено изцяло, като правилно и обосновано, по съображения по същество, развити в отговора на жалбата.
Страните във въззивното производство не сочат нови доказателства.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция:
Жалбоподателите чрез процесуалния си представител адв. И. Мочурова - Горанова поддържа въззивната жалба и изложените в нея подробни доводи и съображения за незаконосъобразност на решението и основателност на предявените искове. Представя и писмено становище.
Ответниците по жалбата чрез своя процесуален представител адв. М. Н. оспорва възизвната жалба. Поддържа представения отговор на въззивната жалба, в който подробно са изложено становище по възраженията на жалбоподателите. Счита, че първоинстанционният съд не е допуснал сочените във въззивната жалба нарушения и обжалваното решение е правилно и законосъобразно.. Първоинстанционният съд е извършил пълен и подробен анализ на доказателствата, въз основа на които е направил правилни правни изводи.
Поддържа изложените в отговора на въззивната жалба съображения. Моли съда да постанови решение, с което да остави жалбата без уважение и да потвърди решението на районния съд като правилно. Претендира присъждане на разноските, сторени във въззивната и пред касационната инстнация.
Съдът като взе предвид становищата на страните, изложените от тях доводи и обсъди събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от процесуално легитимирана страна против обжалваем съдебен акт. Жалбата отговаря на изискванията за редовност и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по 2 валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част. Съдът намира, че атакуваното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.
Съдът се е произнесъл в рамките на въведения чрез исковата молба предмет на делото и в рамките на направените искания и съобразно предмета на повдигнатия за разглеждане правен спор, с оглед исканията и възраженията на страните.
Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Велико Търново са предявени от ищците Й. З. Б. и Г. З. Х., в качеството им на наследници по закон /низходящи/ на наследодателя З.Х.С., починал на 02.06.20**г., в условията на първоначално субективно и обективно съединяване следните искове:
1. Иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД за прогласяване на нищожност на Договор за покупко – продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 27.05.20**г., сключен под формата на НА № ***, том 1, рег. № ****, н.д. № 73/20**г. по описа на Нотариус Д.Д с район на действие РС – Велико Търново, поради липса на основание, поради факта, че смъртта на прехвърлителя е настъпила твърде скоро след прехвърлителната сделка – процесният нотариален акт е сключен на 27.05.20**г., а прехвърлителя З.Х.С. умира на 02.06.20**г. – на шестия ден след сключването на сделката;
2. Установителен иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД за обявяване недействителност на договора за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен под формата на НА от 27.05.20**г. № ***, том 1, рег. № ****, н.д. № 73/20**г., като сключена от пълномощник при липса на представителна власт, поради пороци на приложеното Генерално пълномощно от 07.05.20**г., регистрирано с № 64 и № 65 в Книгата за нотариални заверки на Кметство – гр.Д. – а/ упълномощената М. Б. е сключила договора, извън пределите на учредената й представителна власт, т.к. в генералното пълномощно не е предвидена хипотеза, при която М. Б. има право да се разпореди с имота срещу издръжка и гледане, която да бъде положена от друг човек, а волята на упълномощителя била лично полагани грижи от М. Б., и б/ нищожност на нотариалното удостоверяване на подписа и съдържанието на Генералното пълномощно от 07.05.20**г., извършени едновременно на основание чл. 576 от ГПК, поради нарушаване при неговото извършване на чл. 580, т. 1 ГПК /нотариалното удостоверяване на пръстовия отпечатък на упълномощителя е осъществено извън нотариалната кантора от лице, изпълняващо длъжността кмет на населено място, без посочване на населеното място и точен адрес, където е осъществено/ и поради нарушаване на чл. 579, ал. 2 ГПК, т.к. не става ясна причината за полагане от упълномощителя на палец, вместо реално подписване, и неустановена невъзможност на лицето да изписва имената си и да полага подпис;
3. Предявен от ищците против първия ответник М. Г. Б. иск с правно основание чл.
26, ал. 2, пр. 2 вр. 44 ЗЗД за обявяване на нищожност на Генерално пълномощно от 07.05.20**г., поради липса на съгласие, т.к. упълномощителя З.Х.С., макар да не е бил слабоумен и да не е страдал от душевна болест, само три дни след изписването му от 3 болницата, се е намирал в състояние на помрачено съзнание /замаян, сънен и/или дори заспал/, което изключва формирането на воля; и
4. Предявен от ищците против ответника Г. Е. Б. евентуален /при отхвърляне на главните иск по чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД и иск по чл.42 ал. 2 ЗЗД/ конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на Договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 27.05.20**г., сключен под формата на нотариален акт № ***, том 1, рег. № ****, н.д. № 73/20**г., поради пълно неизпълнение на задълженията от страна на приобретателя Г. Е. Б..
Ответниците чрез процесуален представител са представили отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Оспорват изцяло предявените от ищците искове като неоснователни и недоказани и молят да бъдат отхвърлени по подробно развити съображения по съществото на спора. Оспорват твърдяното от ищците, упълномощителната сделка да е нищожна поради липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, както и възможността да се иска унищожаемостта й по искове на наследниците - ищци след смъртта на упълномощителя, поради липса на условията по чл. 31, ал. 2 ЗЗД. Оспорва се и евентуалният конститутивен иск за разваляне на договора за продажба на имота, предмет на договора оформен с горепосочения нотариален акт, по чл. 87 ал.3 ЗЗД като неоснователен.
Ответницата Г. Б. е изложила твърдения, че тя като приобретател е изпълнявала ежедневно и лично поетите грижи издръжка спрямо З.С. заедно със своята майка –ответница М. Б., като твърди, че прехвърлител и приобретател са живели в непосредствена близост – съседни къщи, в пълно разбирателство; че двете ответници са полагали лично ежедневни грижи за покойния Х.. На прехвърлителя З. Х., докато е бил жив, са били осигурени условия за нормален живот, полагани са ежедневни и му е осигурявана издръжка.
При анализа на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства се установяват следните правно значими за изясняване на делото факти:
Ищците по делото Й. З. Б. и Г. З. Х. са законни наследници /низходящи – дъщеря и син/ на наследодателя З.Х.С., техен баща, разведен, починал на 02.06.20** г. Наследодателят на ищците е живял над 20 години в условията на фактическо съпружеско съжителство с майката на ответника М. Г. Б.. От показанията на св. П.Д. се установява, че ищците не са идвали в къщата на З.С. и той нямал контакт с тях. След смъртта на Н. /майката на ответницата М. Б./ М. Б. се грижила през цялото време за З., тя му готвела и перял, постоянно му се обаждала, след като З. закъсал М. Б. му пазарувала. От показанията на св.
Й.Д. се установява, че след смъртта на Н., М. /първата ответница/ и дъщеря й /втората ответница/ се грижеха за него, М. го гледала, нямало други, както и че откакто майката на М. заживяла със З., свидетелят Д. не е видял нито един роднина на З.Х.С. да влиза в имота му в гр.Д., ул.“"**** "№** и да го погледне. Безспорно е установено от показанията на тези свидетели, че М. Б. е живяла в дома на З.С. заедно с майка си Н., докато се омъжила и заживяла при свекърва си в гр. Д. на съседна улица в близост до дома на З.С. в имота, предмет на оспорения договор. В тази насока са и показанията на св. Е.Й. и св. Й.Р.. Никой от тези свидетели през последните двадесет години не е виждал ищците да посещават баща 4 си.
Наследодателят на ищците З.Х.С., е постъпил на болнично лечение на 23.04.20**г. и изписан на 04.05.20**г. с поставена окончателна диагноза: Мозъчен инфаркт, причинен от неуточнена оклузия или стеаноза на церебрални артерии, с придружаващи заболявания:
Последици от мозъчен инфаркт, Хронична обструктивна белодробна болест с обостряне, неуточнена. Видно от Епикриза И.З. № 5817/20**г., след лечението С. се е повлиял минимално от приложеното медикаментозно лечение, постелния режим и рехабилитационната програма и движи минимално левите крайници, говорът е дизартпичен, сравнително разбираем; възможно е повдигане до седнал в леглото. От приетата като доказателство по делото История на заболяването се установява, че З.Х.С. е имал прекаран мозъчен инфаркт през 2005г. с пълно възстановяване; на 26.04.20**г. е бил в съзнание, дезориентиран; разхвърляни движения в десни крайници; на 27.04.20**г. отпуснат, сънлив, по- трудно движи десните крайници; на 28.04.20**г. – контактен, сомнолентен, на 28.04.20**г. – контактен, сомнолентен, на 29.04.20**г. – сънлив, отпуснат, на 30.04.20**г. – отпуснат, сънлив, на 02.05.20**г. – сомнолентен, отпуснат, на 03.05.20**г. – контактен, левостранна хемипареза, хемибализъм вдясно, без динамика в статуса и оплакванията.