Решение № 328 от 06.11.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 328 гр. Сливен, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цанка Г. Неделчева при участието на секретаря Галина Едр. Пенева като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно наказателно дело № 20242230200944 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по повод жалба от Д. М. К. с ЕГН ********** от гр. Сливен, подадена чрез процесуален представител, против НП № 24-0804-004287 от 23.05.2024 год., издадено от Началник сектор в ОД на МВР – Сливен, РУ - Сливен, с което е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50,00 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 137е от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 год. на МВР били отнети 10 контролни точки.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуален представител, който поддържа жалбата, моли да бъде отменено НП и претендира направените по делото разноски.

В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален представител, който да изрази становище по жалбата. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител на въззиваемата страна, в което е отразено становището им по съществото на делото, моли издаденото НП да бъде потвърдено и е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

1

На 12.04.2024 год. жалбоподателят бил спрян за проверка и му бил съставен АУАН, с бл. № 1167423 за това, че на 12.04.2024 год. в 14,41 часа в гр. Сливен, ул.

„Я.С.” до бл. 19 в посока бул. „Б.ш.“ управлява мотопед с рег. № *****, собственост на М. Г. К. като при проверката се установило, че водач на мотоциклет или мотопед не използва защитна каска и че лице, което не е собственик и управлява МПС във връзка с чието притежаване и използване нямало сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите. В акта било посочено, че са нарушени разпоредбите на чл. 137е от ЗДвП и чл. 638, ал. 3 от КЗ.

Актът бил връчен лично на жалбоподателя на 12.04.2024 год. Върху акта има поставен ръкописен текст „Анулиран“ и дата „09.05.2024“ (л. 29 от делото).

След като жалбоподателят си тръгнал актосъставителката констатирала, че е допуснала грешка и изготвила докладна записка до Началника на РУ – Сливен. В докладната записка било отразено, че за констатираните две нарушения трябвало да съставят два различни АУАН, освен това пропуснали да изземат СУМПС на водача и да му издадат ЗППАМ, като предлага АУАН с № 1167423 да бъде анулиран, а на водача да му бъде връчена покана и да му бъдат съставени 2 броя АУАН – един по ЗДвП и един по КЗ (л. 52 от делото).

На 19.04.2024 год. бил съставен АУАН, с фабр. № 1167426 против жалбоподателя за това, че на 19.04.2024 год. в 13,38 часа в гр. Сливен, ул. „Я.С.” до бл. 19 управлява мотопед Кийуей Матрикс с рег. № *****, собственост на М. Г. К. като при проверката се установило, че водач на мотоциклет или мотопед не използва защитна каска. В акта било посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 137е от ЗДвП.

Актът бил връчен лично на жалбоподателя на 19.04.2024 год. (л. 8 от делото).

След като акта бил подписан и връчен на жалбоподателя, полицейските служители забелязали, че в него не била написана датата на нарушението – 12.04.2024 год., а било написано – 19.04.2024 год. Актосъставителката направила корекция на датата като с химикал изписала „12.04.2024 г. в 14,41 часа“ и написала „Поправката е моя“ и се подписала, след което поискала от жалбоподателя да направи корекция на неговия екземпляр, но той отказал (л. 11 от делото). За случилото се актосъставителката изготвила нова докладна записка до Началника на РУ – Сливен (л.

13 от делото). Видно от този коригиран АУАН върху същия има изписана на ръка и друга дата –„23.05.2024 год.“ и е положен подпис, но актосъставителката не знае кой го е написал и чий е този подпис.

Въз основа на акта било издадено процесното НП № 24-0804-004287 от 23.05.2024 год., издадено от Началник сектор в ОД на МВР – Сливен, РУ - Сливен, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50,00 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл.

137е от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 год. на МВР били 2 отнети 10 контролни точки. В НП било отразено, че на основание чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН предвид високата обществена опасност на деянието и неговият негативен отзвук сред останалите участници в движението. НП било връчено лично на жалбоподателя на 09.07.2024 год.

(л. 12 от делото).

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.

Тъй като съдът констатира нарушения на процесуалните правила и то от категорията на съществените, които са основание за отмяна на НП, няма да се спира на това дали е доказано извършването на описаното в АУАН и НП нарушение от жалбоподателя или не.

В АУАН следва съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН, респ. в НП съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, да се съдържат датата и мястото на извършване на нарушението. В конкретния случай в съставения АУАН връчен на жалбоподателя е посочена дата – 19.04.2024 год. в 13,38 часа. След връчването на акта актосъставителката извършила корекция на датата и часа, като с химикал върху акта и написала „12.04.2024 г. в 14,41 часа“ и „Поправката е моя“ за което се подписала. След това върху акта под коригираната дата била посочена и друга дата - „23.05.2024 год.“ и е положен подпис от неустановено лице. Същевременно в издаденото НП, като дата на извършване на нарушението е посочено – 12.04.2024 год. в 14,41 часа.

Следователно е налице неяснота относно това кога и при какви обстоятелства е извършено нарушението, съгласно изискването на разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Освен че е изрично предвиден като задължителен реквизит на всяко НП, датата на извършване на административното нарушение е определящо както за приложимия към момента материален и процесуален закон, така и за определянето на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, за които съдът следи служебно.

С оглед гореизложеното съдът намира, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият е лишен от възможността да разбере за какво нарушение му се търси отговорност и кога е било извършено същото, тъй като върху съставения АУАН са били отразени последователно три различни дати.

Констатираното от съда нарушение се изразява в неспазване на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а именно налице е посочване на различни дати на извършване на нарушението в АУАН и в НП. Разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва е правото му да знае на коя дата какво 3 административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем. Административнонаказващият орган следвало да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на наказателното постановление и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество.

Констатираното от съда нарушение на процесуалните правила е от категорията на съществените, които не могат да бъдат преодолени по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.

Съгласно цитираната разпоредба наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. С израза „нередовност в акта” законодателят е предвидил нередовност в съдържанието на акта, но не и нередовност в процедурата по съставянето, предявяването и подписването му, каквато безспорно е налице в настоящия случай, тъй като върху акта са били отразени три различни дати на извършване на нарушението.

В настоящия случай своевременно се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно заседание за присъждане на разноските във вид на адвокатско възнаграждение и същите следва да се възложат в тежест на въззиваемата страна. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по - малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). В чл.

36, ал. 2 от ЗА е посочено, че размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, както и че този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. В разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес до 1000,00 лева, възнаграждението е в размер на 400,00 лева.

В с.з. процесуалният представител на жалбоподателя претендира да им бъдат присъдени разноски, като съгласно представения по делото Договор за правна защита и съдействие (л. 63 от делото) същите са в размер на 400,00 лева, поради което съдът намира, че възражението на въззиваемата страна срещу размера на разноските, посочено в придружителното писмо (л. 2 от делото) и в становището (л. 51 от делото), 4 е неоснователно.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0804-004287 от 23.05.2024 год., издадено от Началник сектор в ОД на МВР – Сливен, РУ - Сливен, с което на Д. М. К. с ЕГН ********** от гр. Сливен, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50,00 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 137е от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 год. на МВР били отнети 10 контролни точки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОД на МВР - Сливен да заплати в полза на Д. М. К. с ЕГН ********** от гр. Сливен, разноски в размер на 400,00 (четиристотин) лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________

5