Определение № 890 от 09.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 890 гр. София, 09.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. Г.А като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г.А Гражданско дело №

20241110114105 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК, образувано по Молба вх. № 186595/29.05.2025 г., подадена от адвокат Г. като пълномощник на ищеца И. С. Б..

В молбата се претендира изменение на решението в частта за разноските като на адвокат Г. се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, тъй като същият е представлявал ищеца като материално затруднено лице. Твърди, че доказателствената тежест при оспорена материална затрудненост на представляваното лице лежи върху оспорваната страна, а именно ответника. Позовава се на дългогодишна съдебна практика в тази посока, без да цитира или представя такава. Моли съда да уважи молбата и да измени решението като му присъди адвокатско възнаграждение за двата уважени установителни иска.

Ответникът по тази молба „К“ ЕООД е депозирал в срок отговор по същата, като я оспорва.

Счита, че не са налице основания за уважаване на молбата, като излага съображения, че решението е съобразено в частта за разноските с актуалната съдебна практика и събраните по делото доказателства. Счита, че исканите разноски по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. са подлежали на отхвърляне и то на две отделни основания - договорът за правна помощ не е индивидуализиран, а доверителят по него не е материално затруднено лице. Сочи, че Договорът за правна помощ, представен от ищеца, не е индивидуализиран, заради което не може да се свърже с конкретното дело и с това и да породи желаните от ищеца правни последици. Твърди, че се опровергава качеството на материално затруднено лице на ищеца, тъй като от представеното от ответника искане за сключване на процесния договор за кредит, било видно, че към момента на образуване на делото, ищецът е декларирал доходи в размер над минималната работна заплата за страната, а в хипотезата на отправено от насрещната страна възражение, подкрепено с доказателства, то страната, която е поискала присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. следва да представи доказателства за твърдяното материално затруднение. Моли съда да отхвърли молбата като неоснователна.

Съдът е указал на молителя да представи доказателства за материалната си затрудненост с оглед направеното оспорване, в отговор на което е получена молба, с която страната отказва да предостави такива данни, тъй като не била задължена.

Предвид обстоятелството, че ответникът по молбата е направил доказателствени искания за установяване на качеството на материално затруднено лице в хода на процеса, които обаче не са 1 били събрани, поради процесуалното поведение на страната, съдът е изискал служебно данни относно имотното, имущественото и семейното положение на лицето. Установява се от изисканите и изготвените служебно от съда справки, че лицето е разведена, няма данни за непълнолетни или пълнолетни деца, има регистриран едноличен търговец, който не е заличен. Капиталът на едноличния търговец е два лева, като последната декларация, че същият не осъществява дейност и не реализира приходи е за отчетния период 2019 година. Предвид липсата на други данни в Търговския регистър, съдът е лишен от възможността да извърши преценка дали собственият на ищеца едноличен търговец не е реализирал приходи и ако да в какъв размер.

Установява се също така, че ищецът притежава лек автомобил, а за период от месец март 2024 г. до месец ноември 2025 г., включително (периода от подаване на исковата молба до приключването пред СРС) е получил брутен доход от 40683.89 лв., или средномесечно 1937.32 лв.

Няма данни лицето да е задължено да полага грижи и да отдава издръжка на други лица, както и да има други разходи, извън обичайните за храна, режийни разноски за ток, отопление, вода, транспорт и облекло.

Видно и от представените по делото доказателства, при кандидатстване за кредита, предмет на спора, ищецът е декларирал чисти приходи от заплата в размер на 1517 лв. (л.80 от делото).

Макар доходите на лицето да не са високи, съдът счита, че същото не е материално затруднено, доколкото има редовен доход, има регистриран едноличен търговец, чрез който лично или чрез трето лице може да осъществява дейност и да реализира доходи, а не на последно място може да си набавя допълнителен доход чрез отдаване под наем на лекия си автомобил. Не на последно място, следва да се отбележи, че съобразно Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет размерът на адвокатското възнаграждение при цена на иска, каквато е по настоящото дело, възлиза на 618.38 лв. Съдът приема, че ищецът не би бил затруднен да заплати адвокатско възнаграждение в посочения размер с оглед ежемесечните си доходи, в това число и на вноски – метод, практикуван от много страни по делата. Ето защо, съдът приема, че възражението на ответната страна „К“ ЕООД се явява основателно и че И. С. Б. не отговаря на изискванията на чл.

38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата като материално затруднено лице.

С оглед горното, съобразявайки и становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема, че молбата на „И. С. Б., чрез адвокат Д. Г., за присъждане в негова полза на адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ, се явява неоснователна по посочените по-горе съображения.

При изложените съображения и на основание чл. 248 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ Молба вх. № 186595/29.05.2025 г., подадена от адвокат Г. като пълномощник на ищеца И. С. Б., като неоснователна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок, считано от датата на получаване на препис от същото, от двете страни.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3