Решение № 91 от 06.07.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Велико Търново, 06.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20214000500442 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 260115/ 27.07.2021 г. по гр.д. № 971/ 2020 г. на ОС – Плевен е Ф.

Т. А. и Д. Д. А. са осъдени да заплатят солидарно на „Юробанк България“ АД сумата 45811.66 лв., от която 45 000 лв. представлява част от общо дължимата главница в размер на 179 563.33 лв. за периода 01.09.2017 г. до 02.12.2020 г., 288 лв. – такси за същия период и 523.66 лв. – разноски за връчване на нотариални покани, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба – 07.12.2020 г. до окончателното изплащане.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от Ф. Т. А. и Д. Д. А.. Считат решението за неправилно като постановено в нарушение на закона и необосновано с оглед събраните по делото доказателства. Съдът не извършил дължимата съгласно чл.7 ал.3 ГПК служебна проверка за наличието в процесния договор за кредит на неравноправни клаузи, каквито сочи, че са уговорките по чл.1 ал.1, чл.3 ал.1 и ал.5, чл.6 ал.2, чл.22 ал.1 и ал.2. Тези клаузи не съответствали на изискването за добросъвестност, били неясно формулирани и не позволявали на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора в швейцарски франкове в дългосрочен план, позволявали Банката едностранно да променя условията на договора, изцяло прехвърляли върху потребителя валутния риск от повишаване курса на валутата на договора спрямо националната валута и създавали значително 1 несъответствие между неговите права и задължения и тези на Банката. Като неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП и чл.3 от Директива № 93/13/ ЕИО и неуговорени индивидуално, а представляващи типизиран договор за кредит, тези клаузи били нищожни. Освен това Банката извършила счетоводни операции, с които просрочени от кредитополучателя лихви били трансформирани в главница, която отново е облагана с договорната лихва и по този начин се увеличил размерът на общия дълг. Молят съдът да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира присъждането на направените за производството по делото разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Юробанк България“ АД, в който е заето становище за нейната неоснователност.

Излага, че оплакванията на жалбоподателите не държат сметка на обстоятелството, че с последното сключено между тях и Банката Допълнително споразумение от 15.08.2017 г. страните са договорили превалутиране на кредита от швейцарски франкове в лева и са предоговорили всички спорни клаузи, в резултат на което Банката е извършила опрощаване на част задължението в размер на сумата 66 484.17 лв. Така сключеното споразумение не почивало на неравноправни клаузи, поради което относно същото не намирала приложение нормата на чл.366 ЗЗД. Самите кредитополучатели нямали интерес да искат признаването на това споразумение за нищожно, тъй като нищожността ще засегне и извършеното опрощаване и последиците ще са по-неблагоприятни за кредитополучателите. Излага подробни съображения за неоснователостта на твърденията на жалбоподателите за неравноправност на сочените договорни клаузи. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, като решението на първоинстанционния съд бъде потвърдено. Претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, в рамките на въведените с жалбата оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира следното:

ОС – Плевен е сезиран с иск от „Юробанк България“ АД за осъждане на Ф. Т. А. и Д. Д. А. да заплатят на Банката на основание договор за потребителски кредит № HL 2

37067/ 26.06.2008 г. сумата 45 811.66 лв., от която 45 000 лв. представлява част от общо дължимата главница в размер на 179 563.33 лв. за периода 01.09.2017 г. до 02.12.2020 г., 288 лв. – такси за същия период и 523.66 лв. – разноски за нотариални покани, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба – 07.12.2020 г. до окончателното изплащане. Не е спорно, че между страните е сключен соченият договор за потребителски кредит, по силата на който „Юробанк И Еф Джи България“ АД е предоставила на семейство А. кредитен лимит за потребителски нужди в размер на равностойността в CHF по курс „купува“ на Банката за CHF към деня на усвояване на кредита – сумата 120 800 лв. Кредитополучателите са се задължили да върнат ползвания кредит на месечни вноски, съгласно погасителен план, с краен срок на погасяване 180 месеца /15 години/ от датата на усвояването на кредита, при договорена в чл.3 ал.1 възнаградителна лихва от БЛП на Банката за жилищни кредити в CHF – 4.5 % и надбавка 2.15 % с право на Банката съгласно чл.3 ал.5 едностранно да променя БЛП. Съгласно чл.2 ал.1 разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка на кредитополучателя в CHF след представено искане за усвояване на кредита и молба за превалутиране по образец. Съгласно Приложение № 1 страните са приели, че датата на усвояване на кредита е 01.08.2008 г., към която дата курс „купува“ на Банката за CHF е посочен в размер на 1.1745 и при този курс предоставеният кредитен лимит възлиза на 102 853 CHF, чиято равностойност е и сумата 120 800 лв. Това е размерът на главницата, отразена в представения по делото погасителен план към договора.

Съгласно чл.2 ал.3 усвоеният кредит се превалутира служебно от Банката в BGN в деня на усвояването, а на основание чл.6 ал.2 е договорено погасяването на кредита да се извършва във валутата на кредита – CHF, като в случай, че кредитополучателят не е осигурил тази валута, но има налични по негови сметки средства в лева или евро, погасяването да се реализира чрез тях след служебно им превалутиране от Банката по курс „продава“ за CHF към BGN/EUR. В чл.22 ал.1 е договорено право на кредитополучателите да поискат от Банката превалутиране на кредита в BGN/EUR, като съгласно ал.2 това става по обявения курс „купува“ на Банката за датата на превалутирането. В чл.24 ал.1 от договора кредитополучателят е декларирал, че е запознат и е съгласен с обстоятелството, че промяната в курс „купува“/ „продава“ на CHF към BGN, както и превалутирането по чл.22 може да има за последица, включително и в случаите на чл.6 ал.2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски, изразени в лева, като напълно поема да носи риска от такива промени и повишаване, както и е съгласен да поеме всички вреди, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. Съгласно чл.4 от договора кредитополучателят дължи на Банката годишна такса за управление, платима ежемесечно на падежа на съответната погасителна вноска, в размер на 0.05% върху размера на непогасената главница към същата дата.

Съгласно чл.11 т.2 той дължи и всички такси и комисионни, предвидени в Тарифата за 3 условията, лихвите, таксите и комисионните, които Банката прилага по операциите си.

В чл.19 от договора е предвидено правото на Банката при непогасяване на която и да е вноска по кредита или което и да е задължение по договора да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем, а съгласно ал.2, при неиздължаване на три последователни месечни вноски целият остатък по кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска, без да е необходимо волеизявление на страните. Между страните са сключени последващи седем допълнителни споразумения, с които са предоговаряни условията по кредита, като кредитополучателите са се задължавали да внесат еднократно конкретни суми, договорян е период на облекчено погасяване на кредита при фиксирана годишна лихва, както и служебно преоформяне на дълга чрез натрупване към редовната главница на остатъка от просрочена главница, просрочена лихва и просрочени такси, променян е и размерът на възнаградителната лихва след периода на облекчено погасяване и крайният срок за погасяване на кредита. С последното допълнително споразумение от 15.08.2017 г. страните са приели, че общото задължение по кредита възлиза на 143 384.32 CHF, договорили са превалутиране на кредита от CHF в BGN по курс „продава“ на Банката към датата на споразумението 1.716 BGN за 1 CHF или 179 563.33 лв. и краен срок за погасяване 01.08.2039 г. В чл.8 от споразумението Банката е поела задължение да извърши погасително плащане за своя сметка на сума в размер на 66 484.17 лв. След сключването на споразумението не са извършвани никакви погашения по договора. През 2017 г. Банката е подновила учредената в нейна полза договорна ипотека, за което е направила разноски в размер на 523.66 лв. – претендираната с иска сума за разноски. На 12.10.2020 г. чрез връчване на нотариални покани по реда на чл.45 ГПК Банката е уведомила кредитополучателите за упражненото от нея право да обяви вземанията по кредита за предсрочно изискуеми.

Пред първоинстанционния съд е приета съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която – Т. И. – дава заключение, съобразявайки размера на дълга /главница, възнаградителна и мораторна лихва, такси и застраховки/ към датата на последното допълнително споразумение и погасителния план към него. Вещото лице е установило, че във връзка с предоговаряне на кредита, на основание сключените допълнителни споразумения е извършено капитализиране към главницата на просрочени лихви в общ размер на 10 645.71 CHF, като така формираният размер впоследствие е олихвяван с договорения лихвен процент. Във въззивната инстанция е приета допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, като на вещото лице е възложено да извърши изчисления в два варианта: първият – да преизчисли размера на дълга към 15.08.2018 г. при съобразяване на погашенията на кредитополучателите с първоначалния погасителен план при превалутиране на извършените от тях в BGN/EUR погашения по курса за CHF към датата на усвояване на кредита – 01.08.2008 г. и вторият – да преизчисли размера на дълга при съобразяване на допълнителните споразумения без 4 капитализираните просрочени лихви, отчитане на периодите на облекчено погасяване и при първоначално договорената възнаградителна лихва. Вещото лице е посочило, че извършените от кредитополучателите погашения по кредита са в общ размер на сумата 39 553.91 CHF, като в табличен вид е отразило колко от тази сума е отнесено за погасяване на главница, колко за лихва и колко за такси и се установява, че е погасена главница в размер на 15 768.95 CHF. Общият размер на задължението на кредитополучателите за главница възлиза на 87 084.05 CHF (102 853 CHF /общо дължима главница/ - 15 768.95 CHF /погасена главница/), като с оглед изчисленията на вещото лице за остатъка на непогасената, падежирала към 15.08.2017 г. главница, при първия вариант сумата 87 084.05 CHF включва 33 926.23 CHF непогасена просрочена главница, а във втория – 15 034.30 CHF непогасена просрочена главница. Останалото е непогасена редовна главница, чиято изискуемост е настъпила при обявяването на кредита за предсрочно изискуем.

При така изяснената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.430 ТЗ. Предмет на иска е договор за кредит, сключен с потребители по смисъла на § 13 т.1 от ДР на ЗЗП, при което съдът, на основание чл.7 ал.3 ГПК, е длъжен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в него. Основателно е оплакването на жалбоподателите, че първоинстанционния съд не е извършил проверка в тази насока, а такава е необходима за установяване размера на задължението им.