Решение № 114 от 16.06.2026, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 355/2026
- Вид
- Решение № 114
- Подписан
- 16.06.2026
- В сила
- 16.06.2026
- Състав
- Красимир Стефанов Комсалов, Ирина Атанасова Джунева, Кристина Ламбрева Пунтева
Цитирани разпоредби
- чл. 216, ал.4 · Наказателен кодекс
- чл. 218в т.1 · Наказателен кодекс
- чл.14 ал.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 114 гр. Пазарджик, 16.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Красимир Ст. Комсалов
Членове:
Ирина Ат. Джунева
Кристина Л. Пунтева при участието на секретаря Антоанета Л. Метанова като разгледа докладваното от Ирина Ат. Джунева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20265200600355 по описа за 2026 година Подсъдимата А. И. К. е родена на г., в град Х., българка, българска гражданка, живуща в град В. ул. „Д.“ № , кв. К. омъжена, неосъждана, със средно образование, с ЕГН: **********. Частният тъжител К. Б. и свидетелката Р. У., живущи на семейни начала са съседи с подсъдимата А. К..
Семейството на У. и Б. ползват лек автомобил марка и модел „“, с рег. № , червен на цвят, собственост на частния тъжител. Във връзка със сигнали от тъжителя Б. за това, че подсъдимата К. управлява МПС без да има СУМПС, същата била спряна и проверена от служители на РУ-Велинград на . като е и санкционирана. Това породило негативни реакции от нейна страна спрямо тъжителя и в деня когато е била спряна и проверена от органите на МВР, минавайки покрай дома й, се показала от прозореца на къщата й и им казала„Сега ще видиш какво ще стане“. На 19.09.2024 г. свидетелката Р. У., около 7:30 часа тръгнала да закара децата си на училище със семейния автомобил.
Излизайки навън установила, че автомобилът е одраскан от двете му странилява и дясна. Същия ден, техният съсед- свидетелят Р. Ч. я срещнал и й казал, 1 че на 18.09.2024 г., около 22:30 часа, докато разхождал кучето си видял подсъдимата А. К. да се върти около автомобилът им и да го драска с някакъв предмет. Свидетелката У. след като констатирала повредите по автомобила подала сигнал до РУ-Велинград. Било образувано ДП № 5994/2024 г. по описа на РП- Пазарджик, ТО – Велинград и № ЗМ 541/2024 г. по описа на РУ Велинград. С постановление от 09.01.2025 г. РП- Пазарджик, ТО – Велинград е спряла досъдебното производство водено за престъпление по чл. 216, ал. 1 НК, като приела, че е налице престъпление по чл. 216, ал.4 във връзка с ал.1 от НК – унищожаване на вещи в маловажен случай, а съгласно чл. 218в т.1 от НК за такова престъпление, когато предмет е частно имущество наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия до районния съд. Това постановление не е било обжалвано и е влязло в сила на 22.12.2025 г. В срока по чл.14 ал.6 от НПК е подадена и тъжба дала начало на настоящето производство.
От разрита на свидетеля Ч.- очевидец на инкриминираното деяние става ясно, че на 18.09.2024 г., след 22.00 часа, нагоре по пътя, от ул. „Т. Ш.“ разхождал кучето си и когато се прибирал видял подсъдимата да доближава колата на пострадалия, на ул. „Е.“. В този момент тя също разхождала кучето си. От показанията му се установява, че тя първоначално била до предната част от едната страна на колата, а после продължила да обикаля около нея, като щом се приближила се чул стържещ звук, който не спирала докато тя обикаляла. На другия ден срещнал свидетелката У. жената, с която К. Б. живее и й разказал, как вечерта видял, че подсъдимата драска колата. От разпита на свидетелката Р. У.- живее на семейни начала с частния тъжител, става ясно, че на ., около 7:30- 8:00 часа, ставайки да кара децата за училище видяла, че колата им била надрана от двете страни започвайки от предната врата чак до калника. От показанията й се установява че, колата била паркирана на улица „Е.“ № и тя се обадила се на тел.112 да сигнализира за случая. От разпита й става ясно, че тя и тъжителят подавали многократно сигнали против подсъдимата, затова че шофира без книжка. От показанията й се установява, че когато подсъдимата била хваната без книжка се подала от прозореца на дома си и започнала да бълва заплахи и обиди към тях. От разпита й става ясно още, че от свидетелят Р. Ч. разбрала, че е очевидец на случилото се. В хода на съдебното следствие са назначени съдебно техническа (автотехническа трасологична) и съдебно оценителна експертизи от вещо 2 лице П. К. От заключението на вещото лице се установява, че при извършения оглед на превозното средство са установени дълбоки линейни механични надрасквания по лаково-бояджийското покритие на предна лява врата, предна дясна врата, заден десен калник. Надраскванията преминават през целия декоративен акрилен слой и достигат до антикорозионния основата. Вещото лице е изложило, че твърдият предмет има по-висока твърдост от акрилното покритие. Той действа като „режещ инструмент“, който изхвърля материал от боята встрани, създавайки микро-бразди с остри ръбове. При надраскване с ключ или пирон се наблюдава равномерна дълбочина по цялата дължина на следата каквито са тези по автомобила. Това е белег за приложена външна механична сила. Клоните и растителен материал са с по-ниска твърдост и обикновено оставят следи от приплъзване. Те не достигат до грунда, имат прекъснатост и хаотичност. Следите от клони са ветрилообразни, тънки и с променлива дълбочина (избледняващи), тъй като клона и растителните материали са еластични и натиска е неравномерен. При контакт с растителност лаковото покритие се матира и не отстранява слоя до основа. В заключението вещото лице сочи, че характерът на уврежданията (локализация от двете страни, голяма дълбочина, константен натиск не биха се получили при контакт с растения при нормална експлоатация или паркиране. Към датата на огледа по повърхността на детайлите не са открити микрочастици от органичен произход. Липсват следи на пренос на чужд лак, а има наличие на следи от механично отстраняване на акрилния слой. Уврежданията по лаковото покритие на автомобила имат хоризонтална (надлъжна) посока. Найвероятни механизмът на образуване е чрез притискане на твърд остър предмет и последващо динамично хоризонтално движение. Липсата на вертикални отклонения и вдлъбнатини по панелите подсказва, че въздействието е било при спрял автомобил. Въз основа на следите – тяхната голяма дълбочина, праволинейност и засягането на детайли от двете страни на превозното средство, вещото лице е изложило, че може да се направи предположение, че те са резултат от целенасочено прилагане на механична сила с твърд остър предмет. При извършения оглед на превозното средство вещото лице е установило дълбоки линейни механични надрасквания по лаковобояджийското покритие на предна лява врата, предна дясна врата, заден десен калник. Сочи, че за отстраняване на описаните щети и предотвратяване на последваща корозия е необходимо цялостно пребоядисване на 3 (три) броя 3 детайли, съгласно установените технологични норми за ремонт на акрилни покрития. Изчислило е, че стойността на ремонта на нанесените материални щети по автомобил марка „Тойота“ модел „Ярис“ с рег.№ към втората половина на 2024г. възлиза на 858,86 лева с ДДС, а към 2026 г. възлиза на 936,86 лева с ДДС (479 Евро).
При проверка на делото настоящата инстанция не намира, че е налице превратно тълкуване на доказателствата и приетата фактическа обстановка не почива на предположения.
На лист 79 от делото се намира копие от АУАН с дата 13.09.2024г. като подсъдимата е санкционирана за това, че управлява автомобил без СУМПС.
Св. У. установява, че съжителят и е подавал сигнали в полицията, за това, че подсъдимата управлява автомобил без СУМПС. В тази част показанията на У. се подкрепят от приложеното доказателство АУАН. Именно това доказателство подкрепя показанията на У. в частта в което установява, че подсъдимата им се е заканвала. Ако това не е така то свидетелката не би могла да знае, че К. е санкционирана. Безспорно е установено и увреждането по автомобила. От обаждането на телефон 112 /лист 121 от делото/ се установява, че то е констатирано на 19.09.2024г. в 08.09.06ч. Сигнала до спешния телефон подкрепя показанията на св. У., че именно на тази дата сутринта, когато е тръгнала да води децата си на училище е видяла повредата по автомобила.
Свидетелката У. е категорична, че не е видяла подсъдимата да драска колата и това и е казано от св. Ч.
Не основателни са исканията на защитата да не се кредитират показанията на св. Ч. Този свидетел, както и подсъдимата са съседи на тъжителя. Свидетелят не скрива, че с Б. са приятели и се познават от деца. Но по делото няма и твърдения този свидетел да е в лоши отношения с подсъдимата. Напълно логично е в 22.00ч. да се види подсъдимата в градски условия. Налично е улично осветление, а и св. Ч. познава подсъдимата.
Възражението на защитата, че е невъзможно да се чуе стържещ звук от 30 метра е неоснователно. В този част градския шум утихва и е напълно възможно свидетелят да чуе звука от драскането на метал. Показанията на този свидетел съвпадат и с изготвената по делото експертиза. Св. Ч. установява движението на подсъдимата около автомобила и момента на чуването на стържещия звук. Именно движението на подсъдимата и 4 стържещия звук съвпадат с констатираните от експертизата увреждания.
Следва да се отбележи, че експерта е установил надраскване на лаковото покритие достигащо до антикорозионния слой, без последния да е засегнат.
Именно поради това и липсва корозия по автомобила в тази му част.
При тези доказателства изводите на решаващия съд за виновността на подсъдимата са законосъобразни и обосновани. Налична е верига от доказателства която непротиворечиво установява вината на К..
При служебната проверка съдът не констатира допуснати процесуални нарушения даващи основание за отмяна на присъдата.
Следва да се осъди подсъдимата да заплати на тъжителя сторените пред настоящата инстанция разноски в размера на 520 евро, както са платени и поискани с възражението.
С оглед на изложеното и на основание чл.338 от НПК съдът РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №6 от 31.06.2026г. постановена по НЧХД № 134/2025г. НА Велинградски районен съд.
ОСЪЖДА А. И. К. да заплати на К. А. Б. сумата от 520 евро разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5