Решение № 17 от 18.01.2023, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Ямбол, 18.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова при участието на секретаря П.У. като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно гражданско дело № 20222300500500 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Главна Дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР гр.София, подадена от юр.к. Т. С., против Решение № 542/28.10.2022 г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. № 1495/2022 г., с което ГД "Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР е осъдена да заплати на В. Х. В. с ЕГН ********** от гр.******* сумата от 355.26 лева, представляваща дължимо неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 28.12.2019 год. – 09.07.2020 год., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд, съобразно въведената в НСОРЗ методика – включваща трансформирането на положените часове нощен труд в дневен – с коефициент 1.143, изчислен на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50%, съгласно чл.187, ал. 6 ЗМВР, ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на исковата молба – 03.06.2022 год. до окончателното изплащане на паричното вземане, сумата от 73.48 лева, представляваща обезщетение за забава върху размера на основния иск – 355,26 лева до завеждане на исковата молба – 03.06.2022 год., изчислен към датата на завеждането, за периода 28.12.2019 год. – 09.07.2020 год., както и сумата от 300.00 лева – разноски по делото, ДТ за разглеждане на делото пред ЯРС и за вещо лице.

Оплакването в жалбата е за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Въззивникът счита, че в нарушение на материалния закон районният съд е допуснал субсидиарно приложение на Наредбата за 1 структурата и организацията на работната заплата, която е неприложима към служебните правоотношения на държавните служители в МВР. Сочи, че ищецът има качеството на държавен служител в системата на МВР по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР и КТ не намира субсидиарно приложение към правоотношението му на държавен служители, работещ в МВР и нито в ЗдСл, нито в ЗМВР има непряко препращане към нормите на КТ.

Изтъква, че в процесния период на основание чл.179, ал.2 ЗМВР и чл.187, ал.9 ЗМВР са действали издадените от министъра на вътрешните работи Наредба №8121з-776/29.07.2016г. и Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020г., които имат еднакъв предмет на регламентация с НСОРЗ и НЗСДА и тези наредби са специални както спрямо ЗДСл, така и спрямо КТ и за разлика от КТ, който ограничава нощния труд до 7 часа дневно, такова ограничение не е предвидено в ЗМВР и при него нормалната продължителност на работното време през деня съвпада с нормалната продължителност през нощта и тя е 8 часа. Навежда, че различието на двете уредби е обяснимо със спецификата на функционалните задължения на служителите по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, какъвто служител е ищецът, пряко обусловена от значимостта на обществените отношения, с които е свързано изпълнението на техните функции, като специалният закон - ЗМВР урежда адекватно по-различни условия, завишени изисквания и ограничения при полагане на труд в сравнение с работещите по трудови правоотношения лица и затова за служителите в МВР в ЗМВР са предвидени редица компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и нематериални блага. Въззивникът изтъква, че правилото на чл.9, ал.2 НСОРЗ, която наредба по изричната норма на чл.2, ал.3 от същата не се прилага за служителите по трудово правоотношение в държавната администрация и още по-малко за държавните служители, цели при превръщането на нощния труд в дневен да установи, дали в рамките на съответния отчетен период има положен извънреден труд. За превръщането се сочи, че е чрез умножаване на отработените нощни часове с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. 8 : 7 = 1,143, но разпоредба, идентична на тази на чл.9, ал. 2 НСОРЗ не е предвидена в наредбите по чл.187, ал. 9 ЗМВР, защото за държавните служители нормална продължителност на дневния и нощния труд съвпада и коефициентът, изчислен по горепосочения начин, би бил 1. Въззивникът сочи практика на ВКС, от която извежда изводи за невъзможност за субсидиарно прилагане на общия трудов закон и подзаконовите актове по неговото прилагане, към държавните служители в МВР и поддържа, че отсъствието на норма, която да регламентира преизчисляване на часовете нощен труд с коефициент, равен на отношението на нормалната продължителност на работното време през деня и нормалната продължителност на работното време през нощта, не означава, че е налице празнота в правната уредба, а означава, че органът, комуто е делегирано правомощието по създаването на наредба относно полагането и отчитането на труда, е последователен- не урежда такъв коефициент, тъй като съгласно ЗМВР нормалната продължителност на работното време през деня и през нощта е еднаква и този коефициент е 1. Израз на тази последователност е и последния ЗИД ЗМВР (Обн., ДВ, бр.60 от 7.07.2020 г.), който е в сила от 11.7.2020 г. и с който, за да се избегне нееднозначното тълкуване на 2 съдържанието на нормата на чл. 187 ЗМВР, която обосновава и разнородната практика на съдилищата при нейното прилагане при решаването на спорове, идентични със спора по това дело, в нейния текст са извършени редакции, като в ал. 1 е създадено изречение трето, което гласи, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. В обобщение е направено заключение, че уредбата на материята в ЗМВР е изчерпателна, защото законът съдържа същата пълна уредба на правоотношенията по повод полагането на труд в МВР, каквато уредба се съдържа и в КТ относно трудовите правоотношения, и в ЗДСл за служебните правоотношения в държавната администрация, а подзаконовият нормативен акт - наредбата по чл.187, ал.9 ЗМВР няма основание да предвиди превръщане на нощния труд в дневен, защото разпоредбите му са обусловени от предвидената в чл.187, ал.1 и ал.З ЗМВР еднаквата нормална продължителност на часовете дневен и нощен труд. При паралелното действие на норми, уреждащи една и съща материя, приложение намират специалните норми, които изключват действието на общите.

Според въззивника, налице е и друг съществен порок на обжалваното решение, изразил се в необоснованост на извода на съда, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, на ищеца се дължи заплащане като извънреден труд. За този извод на съда се сочи, че не е подкрепен от доказани в хода на делото факти за полаган от ищеца труд извън редовното работно време, като самият ищец е посочил в исковата си молба, че претендира заплащане на извънреден труд за време, попадащо в рамките на 24-часовите му дежурства, положени по график.

По тези съображения се моли за отмяна на обжалваното решение изцяло и за постановяване на ново от окръжния съд, с което предявените искове бъдат отхвърлени изцяло, с присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции по същество, включително юрисконсултско възнаграждение. В случай на потвърждаване на решението на първата инстанция, въззивникът е направил и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна.

Въззиваемият В. В. не е подал писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК и не е изразил становище по жалбата.

В с.з., въззивникът не изпраща представител. В писмено становище поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, чрез своя пълномощник оспорва въззивната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение и да се присъдят разноски пред въззивната инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Не е налице спор между страните, че през процесния период 28.12.2019 г. – 09.07.2020 г., страните са били обвързани от служебно правоотношение, като В. Х. В. заемал длъжност в PC „ПБЗН"- Ямбол при ГДПБЗН със статут на държавен служител по смисъла 3 на чл. 142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22.00 - 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.

Пред ЯРС е била назначена и изслушана ССЕ, основана на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото лице от ответника, видно от която за периода от 28.12.2019 – 09.07.2020 г., ищецът е полагал труд на 24 - часови смени по график, включително и за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., като ищецът е положил общо 37 дежурства с продължителност 24 часа, включващи и времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., като общият брой на часовете извънреден труд, положен от ищеца, включващ и часовете нощен труд, трансформиран в дневен с коефицент 1.143, за периода е 66 часа. Допълнителното неизплатено възнаграждение за извънреден труд, представляващ часове нощен труд – 41 часа, трансформиран в дневен с коефицент 1,143, възлиза на 355,26 лв. Общият размер на обезщетението за забава, изчислено върху неплатената главница за периода – от първо число на месеца, следващ тримесечието, в което е положен трудът до датата на завеждане на исковата молба е изчислен от вещото лице в размер 73,48 лв.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Същата е допустима, а разгледана по същество се преценява, като неоснователна по следните съображения:

Правилно искът е бил квалифицирани от първоинстанционния съд, като такъв: с правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР- ред.ДВ бр.81/2016 г.

Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВРред.ДВ бр.81/2016 г.). Чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР (редакция до изменението с бр. 60 от 09.07.2020 г.) урежда, че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен 4 период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР до изменението с бр. 60 от 09.07.2020 г.). През процесния период са действали Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г.