Решение № 775 от 15.07.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 775 гр. Варна, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова при участието на секретаря Мая Т. И.а като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело № 20263100501192 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: Живот и Здраве АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление гр.София, рн Изгрев, ж.к.Дианабад, бул.Г.М.Димитров №1, срещу решение №412/06.02.26г., постановено по гр.д.№8738/25г. на ВРС, в частта, с която ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: Живот и Здраве АД е осъдено на основание чл.432, ал.1 КЗ да заплати на П. Я. Д. сумата от 312,35 евро, представляваща неизплатено обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на настъпило на 23.05.2025г., около 08:00 часа, при движение по бул.Цар Освободител, застрахователно събитие по застрахователна полица №BG/30/124003265995 за застраховка „Каско“ за лек автомобил марка и модел „Тойота Ярис“ с рег.№*** за което е образувана щета №0801-003887/2025-01г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 01.07.2025г. до окончателното изплащане на вземането.

В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението. Като се позовава на заключението на вещото лице намира за неправилен използвания от ВРС метод за осредняване стойността за ремонт в сервиз, притежаващ сертификат за качество, и сервиз без сертификат за качество. Счита, че възстановяването на автомобили извън гаранционния срок следва да се извършва в масово използвани сервизи, а сервизите, притежаващи сертификат за качество, били около 5 % в област Варна. Счита, че следва да се присъди стойност за възстановяване в сервиз, притежаващ сертификат за качество, само ако е доказано, че автомобилът е 1 възстановен в такъв сервиз. С оглед декларираните от ищеца обстоятелства за вида на подменените детайли и незаплащане на труд за това, счита, че стойността за възстановяване не следва да е по-висока от 714,20лв. Счита, че несъобразяването на ВРС с факта на възстановяване на автомобила, който е от значение за действителния размер на вредата, обуславя неправилност на решението. Моли да бъде отменено решението, като искът бъде отхвърлен.

В срока по чл.263 ГПК за отговор на така депозираната въззивна жалба от въззиваемата страна П. Я. Д. е постъпил отговор, с който счита решението за правилно и моли жалбата да бъде оставена без уважение.

В срока за отговор на депозираната въззивна жалба е постъпила и насрещна въззивна жалба, подадена от П. Я. Д., срещу решение №412/06.02.26г., постановено по гр.д. №8738/25г. на ВРС, в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за заплащане на разликата над присъдената сума от 312,35 евро до пълния предявен размер от 362,62 евро, представляваща неизплатено обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на настъпило на 23.05.2025г., застрахователно събитие по застрахователна полица №BG/30/124003265995 за застраховка „Каско“ за лек автомобил марка и модел „Тойота Ярис“ с рег.№*** ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 01.07.2025г. до окончателното изплащане на вземането.

В насрещната жалба са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението. Наведени са доводи, че съдът не е изложил мотиви за извършеното осредняване на стойностите по вариант 2 и 3 на заключението на вещото лице, което противоречало на чл.386, ал.2 и чл.400, ал.2 КЗ. Счита, че съдът не се е съобразил със съдебната практика и вариантът с части втора употреба е неприложим, тъй като употребяваните части са с неясен произход и неясен остатъчен ресурс, което не гарантира пълно възстановяване на автомобила и годността му за експлоатация. Счита, че за правилното определяне на средната пазарна цена следва да се включи и варианта с оригинални части. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част, като бъде уважен иска.

В срока за отговор на насрещната възз.жалба от възз.страна ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: Живот и Здраве АД, ЕИК 200299615, не е постъпил отговор.

За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен от П. Я. Д. от *** срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДаллБогг:

Живот и Здраве АД иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за осъждане на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: Живот и Здраве АД да заплати на ищеца сумата от 709,23лв / с оглед извършено в с.з. изменение на иска по чл.214, ал.1 ГПК/, представляваща дължимо обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а. „Тойота Ярис“ с рег.

№*** в резултат на настъпило на 23.05.2025г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба твърди, че на 23.05.25г., при движение по 2 бул.Цар Освободител паркиралият л.а.„Тойота Ярис“ с рег.№*** тръгнал рязко и се включил в движението, без да осигури предимство на движещите се автомобили, като ударил в дясната част собствения на ищеца л.а. Пежо Експерт с рег.№****. Твърди, че за ПТП е съставен двустранен констативен протокол, в който като виновен е посочен водачът на л.а. „Тойота Ярис“.

Излага, че в отв.дружество е заведена щета №0801-003887/2025-01, като е извършен опис-заключение и допълн.оглед след разоборудване на автомобила.

Сочи, че по щетата застрахователят изплатил за причинените имущ.вреди сумата от 343,09лв, която е недостатъчна за извършване на ремонт.

В отговор на исковата молба ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: Живот и Здраве АД оспорва иска по основание и размер. Не оспорва факта на наличието на застр.правоотношение по застраховка ГО на л.а.„Тойота Ярис“ с рег.№*** и факта на изплатено застр.обезщетение в размер на 343,09лв. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, като твърди, че водачът на л.а.Тойота Ярис не е нарушил ЗДвП.

Евентуално твърди, че ПТП е случайно деяние. Счита претендираната стойност на обезщетението за силно завишена с оглед възрастта на автомобила и реалните цени на материали и труд. Сочи, че ако се установи тотална щета, то следва да се приспаднат запазените части, които могат да се реализират на вторичния пазар. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй като се движел с несъобразена скорост.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В обхвата на служебната проверка по чл.269 ГПК, съставът на въззивния съд намира, че решението на ВРС е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, съдържащо реквизитите по чл.236 ГПК, както и допустимо.

Пред въззивната инстанция не се оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя. Не се спори и факта, че пострадалият е заявил претенция за обезвреда пред застрахователя, въз основа на която ответникът е определил и заплатил обезщетение в размер на 343,09лв.

3

Основният спор между страните, въведен с въззивните жалби, е касателно размерът на дължимото за причинените увреди обезщетение.

Съгласно чл.493, ал.1 КЗ застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" отговаря за вредите, причинени на чуждо имущество, като обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинената вреда /чл.499, ал.2 КЗ/.

Според извършеното от ищеца с молба от 09.10.25г. признание процесният автомобил е частично отремонтиран от него със закупени части втора употреба, като в с.з. пояснява, че не е сигурен от къде точно са взети частите. Съгласно заключението на автотехническата експертиза, изслушана пред ВРС, вещото лице установява, че фарът и мигачът на процесния автомобил са заменени с алтернативни части, калникът е отремонтиран, а предната броня не е боядисана. Съобразявайки така гореизложеното съдът приема, че вложените от самия ищец части по автомобила – фар и мигач са алтернативни такива, поради което и при определяне на стойността за ремонта на причинените щети следва да бъде взета средната пазарна цена на алтернативни части за тези два елемента, която съгласно таблицата по въпрос №4 от заключението възлиза на 169,16лв. Доколкото ищецът сочи, че сам е ремонтирал тези увреди, то липсва основание за присъждане на цена на труд, каквато би била дължима при възстановяване на автомобила в специализиран сервиз. Аналогично е разрешението и за разходите за труд за отремонтиране на калника, за който ищецът нито твърди, нито ангажира доказателства да е сторил такива разходи. За останалите увреждания, посочени от вещото лице в т.3 на въпрос №4 от заключението, за които няма данни да са възстановени от ищеца, съдът намира, че стойността за ремонта им следва да се определи по средни пазарни цени на оригинални и алтернативни части, като са вземат предвид и цени на сервизи, сертифицирани по ISO и такива, които не са сертифицирани. Именно този вариант на изчисление в по-пълна степен отразява пазарните аналози. Неоснователни са доводите за неприложимост на осреднената стойност на ремонта между сервизите, сертифицирани по ISO и такива, които не са сертифицирани. Съдът отчита, че ремонтът може да бъде извършен както в сертифициран за качество ISO сервиз, така и в такъв, който няма сертификат, поради което и като разходи за труд и материали за ремонта, подлежащи на възстановяване, следва да се вземе средната пазарна цена (при отчитане на оферти както на сертифицирани, така и на сервизи без европейски сертификат за качество). Няма основание за изключване на сервизите, притежаващи сертификат за качество, от изчисляването на средната пазарна цена, тъй като на увреденото лице не може да бъде отречено правото да ползва техните услуги независимо от експлоатационния срок на автомобила.

Или реалната стойност на вредата, определена по пазарни цени, която подлежи на репариране от страна на застрахователя възлиза на сумата от 880,45лв. Безспорно е, че застрахователят е заплатил част от така дължимата сума, възлизаща на 343,09лв., която сума следва да се приспадне, или застрахователното обезщетение, което ответникът – застраховател следва да заплати на ищеца се определя в размер на 537,36лв /равностойност на 274.75 евро/ и до този размер искът се явява основателен. Предвид това решението на ВРС за разликата над сумата от 274.75 евро до присъдената сума от 312,35 евро като неправилно следва да се отмени, като за тази част предявеният иск 4 бъде отхвърлен.

В съответствие с този изход на спора обжалваното решение следва да се ревизира и по отношение на присъдените на страните разноски. Съобразно уважената част от предявения иск дължимите на ищеца разноски по съразмерност за първата инстанция са в размер на 329,29 евро. А следващите се на ответника за производството пред ВРС разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, възлизат на 81,77 евро.

С оглед изхода от спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено в полза на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: Живот и Здраве АД. Страната претендира присъждане на ю.к.възнаграждение, но доколкото няма данни за извършени проц.действия от юрисконсулт, разноски за такова представителство не се следват. Ето защо на въззивника следва да се присъдят разноски в размер на 3,10 евро – д.т., на осн. чл.78, ал.3 ГПК.