Решение № 993 от 21.11.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 993 гр. Бургас, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА

Мила Г. Димова при участието на секретаря Ваня Ст. Д. като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело № 20242100501301 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С. Р. З. и З. Р. Т., ищци в първоинстанционното производство, чрез процесуален представител адв. Таня Илиева срещу Решение №138 от 07.06.2024 г., постановено по гр.д. №232/2023 г. по описа на Районен съд- Айтос.

С обжалвания съдебен акт е отхвърлен предявеният иск по чл. 108 ЗС срещу Н. А. О. и Ф. И. О., с който се иска да се признае правото на собственост на ищците за по 1/9 ид.ч., заедно с останалите наследници на С.

/С./ Д. П. върху дворно място, съставляващо УПИ VII-5 в кв. 1 по плана на с.

Вресово, общ. Руен, обл. Бургас, одобрен с решение №04/24.09.2007 г. на Общински съвет- Руен, с площ на имота, измерена графично 3887 кв.м., отреден за жилищни нужди, за който урегулиран имот са отредени ПИ с идентификатор *** и ПИ *** по КККР на с. Вресово, общ.

Руен, обл. Бургас, одобрени със Заповед 18-191/19.05.2020 г. на Изпълнителния директор на АГКК, както и да бъдат осъдени ответниците да предадат владението на поземлен имот с идентификатор ***, който се владее от тях след сключване на договор за покупко-продажба с Община Руен, както и е прекратено производството по предявения от ищците инцидентен отрицателен установителен иск за собственост срещу Община Руен с искане за приемане за установено, че общината не е собственик на дворно място, съставляващо УПИ VII-5 в кв. 1 по плана на с. Вресово, общ. Руен, обл.

Бургас, одобрен с решение №04/24.09.2007 г. на общински съвет- Руен, с площ 1 на имота, измерена графично 3887 кв.м., отреден за жилищни нужди, за който урегулиран имот са отредени ПИ с идентификатор *** и ПИ *** по КККР на с. Вресово, общ. Руен, обл. Бургас, одобрени със Заповед 18-191/19.05.2020 г. на Изпълнителния директор на АГКК, като ищците са осъдени да заплатят на ответниците разноски в размер на 1550 лв.

Във въззивната жалба е застъпено становище за неправилност на съдебния акт поради допуснати съществени процесуалния нарушения и такива на материалния закон.

По отношение на решението в частта относно иска по чл. 108 ЗС въззивниците твърдят, че съдът не е съобразил действието изтеклата в полза на общия им наследодател придобивна давност. Излагат, че владението на имота от С. /С./ Д. П. и С. С. П. е упражнявано от 1946 г. до тяхната смърт през 1983 г., а впоследствие от техните наследници, което обстоятелство се доказва от събраните по делото свидетелски показания. Считат за безспорно доказано, че С. Д. П. е била собственик на основание изтекла в нейна полза придобивна давност върху ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор *** по действащите КККР. Оспорва се към момента на сключения договор за покупко-продажба на ПИ с идентификатор *** между Община Руен и Н. А. О. имотът да е представлявал частна общинска собственост, поради което вещно-транслативният ефект не следвало да се счита настъпил. Оспорват се доводите, че УПИ VII-5 в кв. 1 по плана на с.

Вресово, общ. Руен, обл. Бургас е земеделска земя, подлежаща на земеделска реституция, която не е била заявена за възстановяване в предвидените в ЗСПЗЗ срокове.

По отношение на решението в частта, с която предявения инцидентен отрицателен установителен иск за собственост срещу Община Руен е оставен без разглеждане поради липса на правен интерес, се излагат съображения за неправилност съдебния акт. Счита се, че е налице правен интерес от предявяването на иска, доколкото със силата на пресъдено нещо по главния иск по чл. 108 ЗС няма да се отрече правото на собственост на Община Руен, тъй като не е налице идентичност на страните и на предмета на двата иска.

Изтъква се, че предявяването на установителен иск за собственост представлява действие по обикновено управление на вещта, поради което ищците имат правен интерес да го предявят и по отношение на обекта на право на собственост, надхвърлящ притежаваните от тях идеални части.

С изложените съображения се претендира първоинстанционното решение да бъде отменено в цялост и да бъде постановено ново такова по съществото на спора, като бъдат уважени предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Община Руен /трето лице- помагач в първоинстанционното производството/, с който се оспорва въззивната жалба. Поддържа се, че позоваване на изтекла придобивна давност е личен акт, който не може да бъде извършен от наследник. Твърди се, че изводите на първоинстанционния съд са правилни и собствеността върху спорния недвижим имот е била общинска на основание чл. 25 ЗСПЗЗ. Излага се, че разпитаните свидетели не са дали категорични показания имотът да се е владеел от 1946 г. без прекъсване, първоначално от наследодателите, а впоследствие от наследниците. При тези аргументи моли съдебният акт да бъде потвърден.

Постъпил е и отговор от Н. А. О. и съпругата му Ф. И. О. /ответници по иска по чл. 108 ЗС в първоинстанционното производство/. Със същият се 2 излага правен анализ на фактите, като се извежда, че спорният имот е бил включен в ТКЗС към 1946 г., поради което не е могъл да бъде придобит по давност от наследодателите. Отделно се излага, че не са събрани доказателства, установяващи упражняваното владение от страна на наследниците. Застъпва се, че изводите на районния съд са правилни, поради което се претендира актът да бъде потвърден.

Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид наведените в жалбите пороци на атакувания съдебен акт, очертаващи предмета на въззивния контрол, намира от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано по предявен иск по чл. 108 ЗС от С. Р. З. и З. Р. Т., с който се иска признаването за установено, че в отношенията с Н. А. О. и Ф. И. О. ищците и останалите наследници на С. Д., починала на *** г., са собственици (само ищците на 1/9 идч.ч ) на дворно място, съставляващо УПИ VII-5, в кв. 1 по плана на с. Вресово, общ. Руен, обл.

Бургас, одобрен с решение №04/24.09.2007 г. на Общински съвет- Руен, с площ на имота, измерена графично 3887 кв.м., отреден- за жилищни нужди, а по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед 18191/19.05.2020 г. на Изпълнителния директор на АГКК, съставляващи ПИ с идентификатор *** и ПИ *** по КККР на с. Вресово, общ.

Руен, обл. Бургас, както и да бъдат осъдени ответниците да предадат владението на поземлен имот с идентификатор ***, който се владее от тях след сключване на договор за покупко-продажба с Община Руен.

Ищците твърдят , че заедно с останалите наследници на общия им наследодател С. Д. са собственици на процесния имот. Твърдят, че дворното място било владяно от С. Д. и С. Д. от 1946 г., когато там била построена жилищна сграда. Твърдят, че границите на дворното място са индивидуализирани с ограда- жив плет, циментови колове и мрежа, като границите не са изменяни от 1946 г. Твърдят, че общите им наследодатели са придобили дворното място по давност, а те- по силата на наследствено приемство. Твърдят, че те двете притежават по 1/9 ид. ч. от имота. През 2007 г. за дворното място бил отреден урегулиран поземлен имот VII-5, в кв. 1 по плана на с. Вресово с площ 3887 кв.м. С приемането на кадастралната карта и кадастрален регистър на с. Вресово през 2020 г. за УПИ VII-5, в кв. 1 по плана били отредени два поземлени имота с идентификатор *** и ПИ *** по КККР на с. Вресово, общ. Руен, обл. Бургас, одобрени със Заповед 18-191/19.05.2020 г. на Изпълнителния директор на АГКК. При снабдяване с удостоверение за търпимост на жилищната сграда, изградена в дворното място, ищците установили, че част от имота им, заснет в КККР като поземлен имот с идентификатор ***, с площ 2055 кв.м. е продаден от Община Руен на ответника Н. А. О. с договор за покупко-продажба на недвижим имот- частна общинска собственост от 18.07.2022 г.

В отговора си ответниците оспорват иска, като застъпват позиция, че имотът към момента на сключване на сделката е бил частна общинска собственост. Твърдят, че към 1946 г. имотът е имал статут на земеделска земя и като такъв е подлежал на внасяне в ТКЗС, като с влизане в сила на ЗСПЗЗ през 1991 г. същият е бил включен в Картата за възстановената собственост, като в законоустановените срокове не е бил заявен за възстановяване. Твърдят, че Н. О. е закупил единствено имот с идентификатор ***, като договорът за покупко-продажба е вписан преди исковата молба по делото, 3 поради което е придобитото вещно право на собственост било противопоставимо на претенциите на ищците. Излага, че по отношение на поземлен имот с идентификатор *** не е налице спор между тях и ищците, тъй като те са не го закупували на публична продан, респ. не са в негово владение. По отношение на закупения поземлен имот с идентификатор *** оспорват твърдението да са във владение на имота. Поддържат, че спорното място от много години се ползва за нуждите на шивашки цех, намиращ се в съседния имот.

В срока за отговор Община Руен е привлечена в качеството си на трето лице- помагач в производството. Срещу нея ответниците са предявили обратен иск, с който се иска в случай, че претенцията по чл. 108 ЗС бъде уважена, общината да бъде осъдена да заплати на ответниците сума в общ размер от 3561,25 лв., от които 3461,26 лв.- покупна цена, 89,99 лв.- заплатен местен данък, 10 лв.- държавна такса за вписване на договора за покупка, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от деня на сключване на договора 18.07.2022 г., както и всички разноски по делото, които са сторили и евентуално ще бъдат осъдени да заплатят на ищците.

Община Руен в отговора си възразява по направените в исковата молба по главния иск твърдения, че ищците са собственици на процесния имот.

Твърди се, че общината е придобила собствеността на основание чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, тъй като процесният имот представлява земеделска земя, останала след възстановяване правата на собствениците. Твърди, че съставеният Акт за общинска собственост от 06.04.2022 г. констатира придобитото от Община Руен право.

Впоследствие ищците са предявили инцидентен установителен иск срещу Община Руен, с който се иска да се признае за установено, че ответникът не е собственик на УПИ VII-5, в кв. 1 по плана на с. Вресово, отреден- за жилищни нужди, за който са отредени ПИ с идентификатор *** и ПИ *** по КККР на с. Вресово, общ. Руен, обл. Бургас, одобрени със Заповед 18-191/19.05.2020 г. на Изпълнителния директор на АГКК. По иска е постъпил писмен отговор, в който са изложени идентични съображение за правото на собственост на общината.

За да постанови решението си Районен съд- Айтос е приел, че процесният имот не е бил заявен за възстановяване от наследниците на С. Д. в рамките на преклузивните срокове по ЗСПЗЗ, поради което имотът е бил придобит от общината по силата на чл. 19 ЗСПЗЗ, вследствие на което тя е прехвърлила действително притежаваните от нея права върху поземлен имот с идентификатор *** на ответника Н. О.. По отношение на инцидентния установителен иск е приел, че при вече предявен положителен иск за собственост (съдържащ се в иска по чл. 108 ЗС) и с оглед обстоятелството, че вече Община Руен участва в производството в качеството на трето лице-помагач, то такова съединяване на исковете се явява недопустимо.

На първо място, въззивната инстанция следва да разгледа решението в частта, с която е оставен без разглеждане предявеният инцидентен отрицателен установителен иск за собственост от ищците срещу третото лицепомагач. Съгласно чл. 212 ГПК в първото по делото заседание ищецът може да поиска съдът да се произнесе по съществуването на едно преюдициално за спора правоотношение. Правната доктрина приема, че предявяването на инцидентен установителен иск е способ за последващо кумулативно 4 обективно съединяване на исковете, като същият се насочва от и срещу главните страни в процеса. Настоящият състав намира, че с предявяване на инцидентния установителен иск срещу третото лице помагач, допълнителна страна в процеса, би се достигнало до недопустимо съединяване на исковете, поради което решението в тази част следва да бъде потвърдено. По този начин защитата на ищците по отрицателния установителен иск срещу Община Руен не се прегражда, тъй като те могат да предявят претенцията си в отделно производство.