Решение № 607 от 20.12.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 607 гр. София, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VII ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дора Д. Михайлова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова в присъствието на прокурора М. М. като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Гражданско дело № 20231800100573 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с предявен от В. Р. Т. срещу П. н. Р. Б. иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ.

Ищецът В. Р. Т. твърди, че от 20.10.2013 г. търпи неимуществени вреди поради нарушаване на правото му на разглеждане и решаване в разумен срок на досъдебно производство № 397/2013 г. по описа на СО – СГП, пр. пр. № 10 239/2013 г. по описа на СГП, по което има качеството на пострадал по смисъла на чл. 74, ал. 2 НПК.

Твърди се в исковата молба, че на 20.10.2013 г. в гр. С., около 13.

00 часа, на бул. „Ш. п.“, срещу входа на Посолството на Р Румъния, настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП) между моторно превозно средство, управлявано от А. Д., и Р. К. Т., починал същия ден около 23.00 часа, баща на ищеца. По случая било образувано досъдебно производство № 397/2013 г. по описа на СО – СГП, пр. пр.

№ 10 239/2013 г. по описа на СГП, висящо и към настоящия момент.

С постановление от 10.06.2015 г. на прокурор при СГП наказателното производство, образувано и водено срещу А. Д. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, било прекратено, тъй като А. Д. бил лице, ползващо се с дипломатически имунитет. По жалба на ищеца и неговата майка, наследници по закон на Р. К. Т., било образувано н. ч. д. № 3 195/2015 г. по описа на СГС, 1 по което с определение от 12.12.2015 г. съдът потвърдил постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство. Ищецът обжалвал определението на съда пред САС, където било образувано в. н. ч. д. № 244/2016 г., по което с Определение № 72/24.03.2016 г. въззивният съд (САС) отменил определението от 12.12.2015 г., постановено по н. ч. д. № 3 195/2015 г. по описа на СГС, и върнал делото на СГП за съобщаване на постановлението за прекратяване и на родителя на починалия Р. К. Т., като постановил изпращане на делото за решаване в съда след изпълнение на тази процедура. С определение от 25.04.2016 г., постановено по н. ч. д. № 1 807/2016 г. по описа на СГС, съдът отменил постановлението от 10.06.2015 г. на прокурор при СГП за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 397/2013 г. по описа на СО – СГП, пр. пр. № 10 239/2013 г. по описа на СГП, и върнал делото на СГП за продължаване на процесуалноследствените действия.

С постановление от 15.12.2016 г. на прокурор при СГП наказателното производство по досъдебно производство № 397/2013 г. по описа на СО – СГП, пр. пр. № 10 239/2013 г. по описа на СГП, е спряно на основание чл. 25, т. 3 НПК, тъй като деецът е лице с имунитет, а е изготвена и следствена поръчка до Р Румъния за изготвяне на предложение за сваляне на дипломатическия имунитет на А. Д..

В отговор на молба до ответника, депозирана от ищеца на 02.06.2023 г. в деловодството на СГП, същият сочи, че едва на 05.05.2023 г., т.е. седем години след указанията на СГС, е изпратено предложение до компетентните съдебни власти на Р Румъния за трансфер на наказателното производство.

Ищецът твърди, че продължителността на досъдебното производство е надхвърлила предвидените в чл. 234 НПК срокове, като ответникът не е направил необходимото, за да обезпечи ритмичното и своевременно извършване на необходимите следствени действия.

Към момента на настъпване на ПТП ищецът бил на 32 години и живеел самостоятелно. След смъртта на своя баща се преместил да живее заедно със своята майка, като заедно се интересували от хода на делото, което необосновано се бавело. Това им причинявало стрес, накърнило чувството им за справедливост и създало опасения, че виновното за ПТП лице ще остане ненаказано за извършеното.

Ищецът загубил доверие в институциите, призвани да бранят 2 правовия ред, чувствал се безсилен и безпомощен. Той се затворил в себе си, спрял да общува с близки и приятели, изгубил съня си, чувствал се потиснат, напрегнат и неспокоен. През 2020 г. започнал да се оплаква от стягане в лявата ръка, сърдечната област, силно главоболие в тилната област, често плачел. Посетил и психиатричен кабинет, където след преглед му била поставена диагноза „Конверзионно разстройство. Хипотрепресивен синдром“.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за тези неимуществени вреди от забавянето на делото, описани горе, в размер на 90 000 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на дълга.

Ответникът П. н. Р. Б. в подадения в срока и по реда на чл. 131 ГПК писмен отговор оспорва иска. Счита, че не е налице причинна връзка между вредите, които ищецът е търпял, и поведението на ответника. Твърди, че всички действия по разследването са извършвани своевременно и ритмично. Причина за забавяне на делото било обстоятелството, че същото е с фактическа и правна сложност.

Счита, при условията на евентуалност, че размерът на претендираното обезщетение е завишен.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК намира за установено от фактическа страна следното.

Страните не спорят относно продължителността на производството, от забавянето на което ищ eцът твърди да е претърпял вредите, за които претендира обезщетение.

От приложеното към настоящото дело в заверени преписи досъдебно производство (ДП) рег. № 3152/2013 г. по описа на СлО – СГП, пр. пр. № 10239/2013 г. на СГП, се установява, че същото е образувано на 20.10.2013 г. с протокол за оглед на местопроизшествие и разпит на свидетел от същата дата, като се води срещу А. Д. за това, че на 20.10.2013 г. в гр. С., около 13. 00 часа, на бул. „Ш. п.“, срещу входа на Посолството на Р Румъния, при управление на МПС – л.а.

„М. АСХ“ с рег. № ...., е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Р. К. Т..

Установява се, че същия ден - на 20.10.2013 г. - Р. К. Т., чийто наследник по закон (син) е ищецът, е починал (видно от справка в НДБ „Население“, удостоверение за раждане и удостоверение за наследници).

3

На 21.10.2013 г. към ДП били приобщени материали, изпратени от СДВР, отдел “Пътна полиция“.

На 07.11.2013 г. бил проведен разпит на свидетел и изискана информация от Център за спешна медицинска помощ в гр. С..

С писмо от 08.11.2013 г. на СГП към ДП били присъдединени материали по ДП № ЗМ 2841/2013 г. по описа на 09 РУП – СДВР.

На 21.11.2013 г. били проведени разпити на двама свидетели, като същия ден по делото постъпила изисканата на 07.11.2013 г. медицинска документация.

На 25.11.2013 г. постъпила молба от ищеца за връщане на иззети по ДП вещи, по която наблюдаващият се произнесъл на 11.12.2013 година.

На 09.12.2013 г. следовател при СО - СГП поискал от СГП да отправи искане за продължаване срока на разследване с четири месеца, считано от 20.12.2013 г., което било уважено на 01.01.2014 година.

На 12.02.2014 г. следовател при СО – СГП назначил съдебномедицинска експертиза с участие на две вещи лица, като определил срок за изготвяне и представяне на заключението до 20.03.2014 г., което било изготвено в рамките на този срок.

С молба от 03.02.2014 г. ищецът и неговата майка М. Д. Т., действащи чрез повереници, поискали да участват в производството в качеството си на пострадали от престъплението.

На 07.03.2014 г. следовател при СО – СГП изискал от „В.“ АД справка за титуляра на абонатен номер ............., отговор по която постъпил на 07.04.2014 година. Същият ден от М. н. в. р. била изискана и информация за длъжността, на която Д. А. бил назначен в посолството на Румъния, постъпила по делото на 24.03.2014 година. В писмото е посочено, че Д. А. е бил аташе в посолството на Румъния, като с нота № .-.... от посолството на Румъния в София, получена в дирекция „Държавен протокол“ на 11.12.2013 г., посолството е информирало, че Д. А. е приключил мандата си, отпътувал е за Румъния и към настоящия момент няма дипломатически статут и не е регистриран в състава на посолството, считано от 13.12.2013 година.

На 11.04.2014 г. е проведен разпит на свидетел, като на 14.04.2014 г. е назначена автотехническа експертиза, изготвена на 03.05.2014 година.

Междувременно сроковете за разследване за продължавани нееднократно.

4

На 09.06.2014 г. е назначена допълнителна съдебномедицинска експертиза, депозирана на 05.09.2014 г., когато към материалните по делото е приобщена и съдебномедицинска експертиза на труп и съдебнохимическа експертиза.

На 15.05.2014 г. разследването е предявено на поверениците на ищеца и неговата майка в качеството им на пострадали.

Междувременно сроковете за разследване отново за продължавани нееднократно.

На 11.03.2015 г. от ищеца е постъпила молба за препис от документи, уважена на 23.03.2015 година.

На 27.05.2015 г. следователят изпратил ДП на СГП с мнение за прекратяване на делото.

С постановление от 10.06.2015 г. на прокурор при СГП наказателното производство, образувано и водено срещу А. Д. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, било прекратено, тъй като А. Д. бил лице, ползващо се с дипломатически имунитет.

По жалба на ищеца и неговата майка било образувано н. ч. д. № 3 195/2015 г. по описа на СГС, по което с определение от 12.12.2015 г. съдът потвърдил постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство.

Ищецът обжалвал определението на съда пред САС, където било образувано в. н. ч. д. № 244/2016 г., по което с Определение № 72/24.03.2016 г. въззивният съд отменил определението от 12.12.2015 г., постановено по н. ч. д. № 3 195/2015 г. по описа на СГС, и върнал делото на СГП за съобщаване на постановлението за прекратяване и на родителя на починалия Р. К. Т., като постановил изпращане на делото за решаване в съда след изпълнение на тази процедура.

С определение от 25.04.2016 г., постановено по н. ч. д. № 1 807/2016 г. по описа на СГС, съдът отменил постановлението от 10.06.2015 г. на прокурор при СГП за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 397/2013 г. по описа на СО – СГП, пр. пр. № 10 239/2013 г. по описа на СГП, и върнал делото на СГП за продължаване на процесуалноследствените действия.

С постановление от 15.12.2016 г. на прокурор при СГП наказателното производство по досъдебно производство № 397/2013 г. по описа на СО – СГП, пр. пр. № 10 239/2013 г. по описа на СГП, е спряно на основание чл. 25, т. 3 НПК, тъй като деецът е лице с имунитет, а е изготвена и следствена поръчка до Р Румъния за 5 изготвяне на предложение за сваляне на дипломатическия имунитет на А. Д..

С постановление от 10.10.2022 г. на прокурор при СГП наказателното производство по процесното ДП е възобновено, срокът за разследване е удължен, след което отново са събрани данни кои са наследниците на Р. Т..

На 09.12.2022 г. като свидетел е разпитан и ищецът.

В отговор на молба до ответника, депозирана от ищеца на 02.06.2023 г. в деловодството на СГП, същият е уведомен, че на 05.05.2023 г. е изпратено предложение до компетентните съдебни власти на Р Румъния за трансфер на наказателното производство.

С постановление от 20.10.2023 г. А. Д. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр.

3 НК.

Видно от препис-извлечение от акт за смърт, майката на ищеца е починала на 16.08.2015 година.

От показанията на свидетеля М., които съдът като безпротиворечиви и логични кредитира, се установява, че ищецът изпитвал силни притеснения от забавяне на делото, като изгубил вяра в правосъдието, което без причина не получил навреме. Като последица от това ограничил общуването си с външния свят.

От заключението към съдебнопсихологическата експертиза, изготвено от вещото лице З. – С. след беседа с ищеца, което съдът като компетентно изготвено кредитира изцяло, и устните разяснения на вещото лице в проведеното на 06.12.2023 г. открито съдебно заседание се установява, че продължителността на производството по повод смъртта на баща му се е отразило негативно на емоционалното състояние на ищеца, в който към момента на изследването доминирали чувства на негодувание, възмущение, ощететеност и понесена несправедливост.