Решение № 2037 от 12.03.2020, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 15249/2017
- Вид
- Решение № 2037
- Подписан
- 12.03.2020
- В сила
- 22.06.2020
- Състав
- МАРИАНА РАДЕВА ХРИСТОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 365 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 372, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 373, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 226, ал. 1 · Кодекс за застраховането
Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2020г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на пети февруари, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА гражданско дело № 15249 по описа за 2017г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 ГПК.
В исковата молба Д.Н.М. твърди, че на 04,11,2015г., около 16,00ч, в землището на гр.Монтана, на международен път Е-79, при км/112+500, в посока към гр.Монтана, в района на отбивката на ресторант „Пъстренец“ настъпило ПТП причинено виновно от Ц.С.И., водач на товарен автомобил /хенга с ремарке/ марка „Mercedes
Benz Actros – 1844 LS“, per. № *******, с ремарке хенга „LOHR EUROLOHR“, с рег. № *******, който управлявал т.а. с висока скорост, несъобразена с пътните условия и без да спазва необходимата дистанция от движещият се пред него автомобил, в резултат на което загубил контрол над управлението на т.а. и удря с предна, дясна част управляваният от ищеца л.а. „VW Goif“, с рег. № *******, за което е образувано Досъдебно производство № 1083/2015г. по описа на РУ-Монтана, прекратено с Постановление на РП Монтана на основание чл. 343, ал. 2, н. 2 от НК по искане на пострадалия. Отговорността на ответника била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със З. „А.Б.” АД, със застрахователна полица № 01115000037201, валидна от 01.01.2015г., до 31.12.2015г.
Твърди, че след удара колата му занесла на ляво и нямал спомен за нищо до момента, в който го вадели от автомобила, когато се събудил В резултат на ПТП получил тежки травматични увреждания, във връзка с които претърпял множество изследвания, медицински интервенции, лечения и оперативна намеса, както и усложнения в състоянието наложило ново лечение. Претърпял тежък и продължителен възстановителен период, като и към момента има затруднения в движението, скъсяване на крака и болки. В резултат на ПТП изпитвал силни физически болки и страдания, които продължават и до настоящия момент.
Твърди, че в резултат на ПТП претърпял имуществени вреди в размер на 840,00лв., изразяващи се в закупуване на медицински консумативи.
Претендира присъждане на сумата 50000,00лв., представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея считано от датата на увреждането – 04,11,2015г., до окончателното и изплащане, както и сумата 840,00лв. за претърпените имуществени вреди.
В отговора на исковата молба постъпил в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответника не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение с водача на на товарен автомобил /хенга с ремарке/ марка „Mercedes Benz Actros – 1844 LS“, per. № *******, с ремарке хенга „LOHR EUROLOHR“, с рег. № ******* по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, със застрахователна полица № 01115000037201, валидна от 01.01.2015г., до 31.12.2015г.
Не оспорва и твърдяните дата и място на ПТП.
Оспорва твърдението за изключителна вина на водача Ц.С.И. на товарен автомобил /хенга с ремарке/ марка „Mercedes Benz Actros – 1844 LS“, per. № *******, с ремарке хенга „LOHR EUROLOHR“, с рег. № *******.
Възразява, че Ц.С.И. се е движил с превишена скорост, но това съставлява административно нарушение без връзка с настъпилото ПТП. Дори да е управлявал с разрешената скорост – 70км/ч ПТП е било непредотвратимо за него.
Възразява, че вина за ПТП има изцяло ищеца, като водач на л.а. „VW Goif“, с рег. № *******, а в отношение на евентуалност, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат. Същият е спрял на забранено за спиране място, т.к. разстоянието между неговия автомобил и разделителната лента е недостатъчно за да бъде заобиколен от останалите попътно движещи се ППС, като от спряло положение е предприел маневра завиване наляво, в обратна посока, без да се увери, че са налице необходимите безопасни условия за това, като не е пропуснал попътно движещият се товарен автомобил /хенга с ремарке/ марка „Mercedes Benz Actros – 1844 LS“, per. № *******, с ремарке хенга „LOHR EUROLOHR“, с рег. № *******.
Оспорва претенцията за неимуществени вреди по размер. Възразява, че преди ПТП ищеца е имал намалена трудоспособност 76%, за което е постановено Решение на ТЕЛК, като мотивите за оценка касаят заболявания извън ефекта на претърпяната в резултат на ПТП травма. Възразява, че с оглед възрастта на ищеца същият е страдал от предходни придружаващи заболявания, които са допринесли за получаването на конкретните телесни увреждания, както и са довели до по-тежко и по-бавно възстановяване.
Оспорва и претенцията за имуществени вреди с възражението, че разходите не са сторени по повод лечението следствие от ПТП.
Претендира исковете за неимуществени вреди да бъдат отхвърлени, а в отношение на евентуалност претендираното обезщетение за неимуществени вреди да бъде намалено.
В допълнителната искова молба постъпила в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК ищецът оспорва възраженията на исковете.
В допълнителния отговор депозиран в срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК ответникът не е направил нови възражения.
Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от Постановление за прекратяване на досъдебното производство от 03,10,2017г., Досъдебно производство № 1083/2015г. по описа на РУ-Монтана е прекратено със соченото постановление на основание чл. 343, ал. 2, н. 2 от НК, по искане на пострадалия.
От заключението по приетата САТЕ се установява следното:
На 04,11,2015г. около 16,00ч, в землището на гр.Монтана, на международен път Е-79, при км/112+500, в посока към гр.Монтана, в района на отбивката на ресторант „Пъстренец“, в дясна пътна лента се движел товарен автомобил /хенга с ремарке/ марка „Mercedes Benz Actros – 1844 LS“, със скорост около 91км/ч. В същото време пред него в зоната на процесното кръстовище, в десния край на платното за движение е бил спрян л.а. „VW Goif“. Когато товарният автомобил е бил на около 56м след л.а. „VW Goif“, водача на последния предприел завиване наляво. Водачът на товарния автомобил застигайки л.а. „VW Goif“ предприел заобикаляне, но когато л.а. е започнал да завива наляво е въприел опасността и е задействал спирачките аварийно. Настъпил челен удар на предния ляв ъгъл на товарния автомобил в лявата страна в областта на средната лява колона на л.а. В резултат на удара и настъпилите деформации водачът на л.а. „VW Goif“ е получил телесни увреждания.
Скоростта на товарен автомобил /хенга с ремарке/ марка „Mercedes Benz Actros – 1844 LS“, per. № *******, с ремарке хенга „LOHR EUROLOHR“, с рег. № ******* непосредствено преди произшествието е била 91км/ч, а към момента на удара с л.а. „VW Goif“, с рег. № ******* – около 68км/ч., при допустима на място скорост 70км/ч.
Скоростта на движение на л.а. „VW Goif“, с рег. № ******* към момента на удара е била около 20 – не по малко от 18км/ч.
Съгласно заключението ако товарният автомобил се е движил с допустима скорост 70км/ч той не може да спреп рид мястото на удара, но ударът би настъпил при значително по-ниска скорост около 27км/ч, в задната част на лявата страна на л.а. „VW
Goif“, с по-малки увреждания на водача на последния и за двата автомобила. Следователно скоростта на движение на товарният автомобил е в причинна връзка с настъпване на последиците от произшествието.
Времето на движение на л.а. „VW Goif“ от потеглянето му за ляв завой до удара е било не по-малко от 2,28сек, като от анализа на изчислените времена е видно, че е потеглил от спряно положение за извършване на ляв завой. Водачът на товарния автомобил е реагирал своевременно, без закъснение на реакцията за аварийно спиране и въпреки това ударът е бил непредотвратим за него.
Съгласно заключението причина за настъпване на ПТП е предприетото завиване наляво от водача на л.а. „VW Goif“, при наличието на застигащ го в опасна близост товарен автомобил. От страна на водача на товарният автомобил в причинна връзка с последицито от настъпилото ПТП е движението му с висока скорост 91км/ч при допустима 70км/ч, при която ударът би настъпил със заначително по-ниска скорост около 27км/ч със значително по леки телесни увреждания за ищеца и повреди за двата автомобила.
От заключението по приетата СМЕ се установява следното:
Вследствие ПТП, в пряка причинна връзка ищеца е получил следните травматични увреждания: „Контузия на главата. Мозъчно сътресение. Контузия на гръдния кош. Счупване от 5то до 7мо ребро вляво и 9то ребро вдясно. Частичен пневмоторакс в дясната половина. Вклинено счупване на шийката на дясната бедрена кост. Счупване на дясната срамна седалищни кости на таза.“ Травматичните увреждания са били множествени, пръснати по цялото тяло, тежки по вид и трудни за лечение. Довели са до „временно разстройство на здравето неопасно за живота“, „трайно затруднение на движенията на снагата за срок по-дълъг от 30дни /в случая 3 месеца/“, а последвалото усложнение – „хепо-пневмоторакс“ /навлизане на свободен въздух и кръв в гръдната кухина/ е приминил на ищеца „разстройство на здравето с временна опасност за живота“, както и „трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни“, /в случая общо за около 5 месеца/.
След ПТП при отвеждането в болница са извършени множество изследвания. По спешност е извършена „торакоцинтеза“ /дренаж/ на дясната гръдна кухина и шев на плеврата, както и под анестезия наместване на счупените тазови кости.
Оперативно лечение на тазовите кости не е проведено вероятно заради сърдечни заболявания и висок оперативен риск. След подобрение е изписан и лечението е продължено амбулаторно с назначени контролни прегледи, режим и поддържащи лекарства.
Поради внезапно влошаване на състоянието в периода от 07,12, до 09,12,2015г. ищеца е провел ново болнично оперативно лечение. Извършена е нова „торакоцинтеза“, при която е отстранен „излив“ – 40мл със сламено-жълт цвят и проведено ново медикаментозно лечение. Поради ново, внезапно влошаване на състоянието в периода то 15,12, до 23,12,2015г. е провел поредно болнично и оперативно лечение, при което е подготвен и опериран на 16,12,2015г. Извършена е „торакотомия“ /отваряне на гръдната клетка/, отстраняване на копсулиран гръден хематом, частично отстраняване на плеврата, поставени аспирационни дренажи, и отново медикаментозно лечение. След изписване е продължил лечението амбулаторно.
Общо лечебният и възстановителен период при ищеца е бил продължителен – 6 месеца, след което е бил представен на ТЕЛК за преосвидетелстване на здравословното му състояние. С новото решение оценката му на трайна загуба на работоспособност е била завишена от 76% на 96%, пожизнено. Следователно в резултат на ПТП общата оценка на трайната му работоспособност е завишена с 20%.
Получените травматични увреждания са причинили болки и страдания за ищеца за период от 6 месеца, като през първите 2 месеца непосредствено след злополуката и проведените оперативни интервенции за претърпяната гръдна травма болките му са били с интензивен характер. Интензивни са били болките и в продължение на 3-4 седмици при провеждане на рехабилитацията на долните крайници. Извън тези периоди е търпял само периодично явяващие се болки в зоната на гръдния кош и тазовите кости при обща преумора на долните крайници, най виче при рязка промяна на климата, като са отзвучавали след употреба на аналгетици. Наред с претърпените болки ищеца е провеждал лечението си в продължение на първите 2 месеца при постелен режим, без да може да натоварва и стъпва на долните крайници и да се придвижва с патерици, поради фрактурите в тази област. През този период обсужването му е било затруднено, поради което е възможно да е ползвал чужда помощ за ежедневните му нужди.
За изминалия от злополуката 4 годишен период общото здравословно състояние на ищеца е стабилизирано, но с описаните по-горе трайно настъпили негативни последици в здравословното му състояние.