Решение № 181 от 18.05.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Пловдив, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20265001000084 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК и чл.248 ал.3 от ГПК.

С решение №52/23.12.2025г., постановено по реда на чл.250 от ГПК по т.д. №49/2024г. по описа на окръжен съд Смолян, е допълнено Решение №49/24.10.2025г. по т. д. №49/2024г. по описа на ОС - Смолян, както следва:

„ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск за лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД , предявен от „Инвестстрой“ ЕООД, с ЕИК 120523016, със седалище и адрес на управление: гр. Смолян, ул. „Георги Русинов“ № 10, представлявано от управителя З.Х.Ш., чрез адв. Е. В. и адв. А.П. срещу Община Баните, с БУЛСТАТ 000614952, с адрес: **********, ул. „Стефан Стамболов“ № 3 за заплащане на сумата от 9 805.15лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 26 771.72лв. за периода от 28.10.2021г. до 28.10.2024г., като неоснователен и недоказан.“ С определение №178/23.12.2025г., постановено по същото търг. дело, по реда на чл.248 от ГПК, е отхвърлено искането на „Инвестстрой“ ЕООД, с ЕИК 1

120523016, за изменение на Решение №49/24.10.2025г. по т. д. №49/2024г. по описа на ОС - Смолян в частта за разноските, като Община Баните бъде осъдена да заплати на молителя направените разноски в размер на 5 674.47лв., както и в частта, с която молителят е осъден да заплати на общината разноски, които да бъдат намалени на 2 681.58лв.

Срещу постановеното по реда на чл.250 от ГПК решение 52/23.12.2025г. е подадена в срок въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство – „Инвестстрой“ ЕООД. Твърди се, че решението е неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, постановено в противоречие с приобщения доказателствен материал.

Развити са подробни съображения. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което акцесорната искова претенция да бъде уважена.

В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от въззиваемата страна – Община Баните, с БУЛСТАТ 000614952, подадената въззивна жалба се оспорва изцяло.

С въззивната жалба и постъпилия отговор не са заявени доказателствени искания.

Страните претендират сторените по делото разноски.

Срещу постановеното по реда на чл.248 от ГПК определение №178/23.12.2025г. е постъпила частна жалба от „Инвестстрой“ ЕООД.

Изразено е несъгласие с приетото от първоинстанционния съд за неоснователност на искането за изменение на решението в частта за разноските. Изложени са подробно доводи. Направени са изчисления на съразмерно припадащите се разноски на ищеца и ответника. Твърди се, че на ищцовото дружество се дължат разноски в размер на 3 893,37лв., а не както са присъдени от окръжния съд – 2 821,13лв. По отношение на присъдените в полза на ответника разноски се твърди, че същите са неправилно изчислени.

Иска се отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което искането за изменение на решението в частта за разноските да бъде уважено, като ответната страна да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски в размер на 3 893,37лв. /или въззивната частна жалба е срещу тази част от определението, с която е оставено без уважение искането по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, като в полза на ищеца се 2 присъдят такива до размера на сумата 3 893,37лв./, а разноските, които да се присъдят на ответника, да бъдат в размер на 2 681,58лв.

С постъпилия отговор от насрещната страна – Община Баните, подадената частна жалба се оспорва.

Въззивната жалба и частната жалба са допустими, като депозирани в законоустановения срок и от надлежна страна, и с предписаното от закона съдържание.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон. Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269, чл.270 и чл.271 от ГПК, прие за установено следното:

Постановеното по реда на чл.250 от ГПК решение е недопустимо по следните съображения:

Решение №49/24.10.2025г. по т. д. №49/2024г. по описа на ОС – Смолян, чието допълване е постановено с обжалваното в настоящия процес решение, е постановено по предявена искова молба от „Инвестстрой“ ЕООД, с ЕИК 120523016, срещу Община Баните. С нея са предявени обективно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 61 282.96лв., от които 45 091.87лв. главница и 16 191.09лв. лихва за периода от 28.10.2021г. до 28.10.2024г., намалени в хода на производството на 27 307.15лв. - главница и 9 805.15лв. - лихва за същия период, представляващи дължимо възнаграждение за извършени допълнителни СМР на обект „Внедряване на мерки за енергийна ефективност на административни сгради за здравеопазване - Здравна служба в с. Баните“. В исковата молба е заявено, че алтернативно се претендира сума на извъндоговорно основание, като сума, с която ответникът неоснователно се е обогатил за извършените допълнителни СМР на обекта.

С решение №49/24.10.2025г. по т. д. №49/2024г. по описа на ОС – Смолян, са отхвърлени предявените от „Инвестстрой“ ЕООД, с ЕИК 120523016 срещу Община Баните обективно съединени искове с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от общо 37 3

112.30лв., от които 27 307.15лв. - главница и 9 805.15лв. - лихва за периода от 28.10.2021г. до 28.10.2024г., представляващи дължимо възнаграждение за извършени допълнителни СМР на обект „Внедряване на мерки за енергийна ефективност на административни сгради за здравеопазване - Здравна служба в с. Баните“.

Претенцията на ищеца е уважена на извъндоговорно основание – Община Баните, с БУЛСТАТ 000614952 е осъдена да заплати на „Инвестстрой“ ЕООД, на основание чл.59 от ЗЗД, сумата в размер на 26 771.72лв. - главница, с която ответникът неоснователно се е обогатил за извършените допълнителни СМР на обект „Внедряване на мерки за енергийна ефективност на административни сгради за здравеопазване - Здравна служба в с. Баните“, във връзка със сключения между страните Договор № ДГ 146/02.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба /28.10.2024г./ до окончателното плащане, като искът за разликата над присъдените 26 771.72лв. до претендираните 27 307.15лв., ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от датата на предявяване на исковата молба /28.10.2024г./ до окончателното плащане, е отхвърлен.

Обжалваното решение №52/23.12.2025г. е постановено по реда на чл.250 от ГПК по молба на ищеца вх.№4759/10.11.2025г., с която е поискано да се допълни решение №49/24.10.2025г., като Община Баните бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 9 805.15лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 26 771.72лв. за периода от 28.10.2021г. до 28.10.2024г.

Въззивният съд намира, че окръжният съд недопустимо е прил, че са налице предпоставките за допълване на решението, тъй като произнасяне досежно акцесорния иск за лихва в размер на 9 805.15лв. за периода от 28.10.2021г. до 28.10.2024г. върху главницата от 26 771.72лв., дължима на основание чл.59 от ЗЗД липсва както в мотивите, така и в диспозитива на решението.

Непълно е решението, което не обхваща целия спорен предмет, поради липса на формирана воля на съда относно спорното право. В случая искането, с което е сезиран съдът с исковата молба е за присъждане на исковата сума – главница и обезщетение забава за минал период на договорно основание – 4 ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 27 307.15лв. - главница и 9 805.15лв. /след допуснатото изменение/ - лихва за периода от 28.10.2021г. до 28.10.2024г., представляващи дължимо възнаграждение за извършени допълнителни СМР на обект „Внедряване на мерки за енергийна ефективност на административни сгради за здравеопазване - Здравна служба в с. Баните“.

С дефинираното в исковата молба като „алтернативно искане“, обаче, претенцията е заявена само за главница. То е формулирано по следния начин:

„Моля, да ни призовете на съд с ответника…..да постановите решение, с което, на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД да осъдите община Баните да заплати на „Инвестстрой“ ЕООД сумата в размер на 45 091,87лв. /впоследствие намалена на 27 307.15лв./, с която ответникът неоснователно се е обогатил за извършените СМР на обект „Внедряване на мерки за енергийна ефективност на административни сгради за здравеопазване - Здравна служба в с. Баните“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на входиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане“. Т.е. – така заявената претенция на извъндоговорно основание не съдържа искане за присъждане на законната лихва за минал период – за периода 28.10.2021г. до 28.10.2024г. /за разлика от заявената претенция на договорно основание/. Това от своя страна пък сочи, че постановеното решение №49/24.10.2025г. не е непълно, тъй като обхваща целия спорен предмет – окръжният съд не е бил сезиран с искане за присъждане на законната лихва за забава за периода 28.10.2021г. до 28.10.2024г. по отношение на претенцията, заявена на извъндоговорно основание и не се касае за непълно формирана воля. По тази причина, с обжалваното решение №52/23.12.2025г., постановено по реда на чл.250 от ГПК, произнасяйки се по искане за присъждане на законна лихва за периода 28.10.2021г. до 28.10.2024г. в размер на 9 805.15лв. /макар и приемайки го за неоснователно/, първоинстанционният съд е излязъл извън рамките на диспозитивното начало, произнесъл се е по искане, с каквото не е бил сезиран, произнесъл се е „плюс петитум“. Ето защо, обжалваното решение, като недопустимо, следва да бъде обезсилено и производството прекратено.

/В тази част въззивното решение не подлежи на обжалване с оглед разпоредбата на чл.280 ал.3,т.1 от ГПК./

По подадената частна жалба срещу постановеното по реда на чл.248 от 5

Г П К определение №178/23.12.2025г., с което е отхвърлено искането на „Инвестстрой“ ЕООД, с ЕИК 120523016, за изменение на Решение №49/24.10.2025г. по т. д. №49/2024г. по описа на ОС - Смолян в частта за разноските, като Община Баните бъде осъдена да заплати на молителя направените разноски в размер на 5 674.47лв., които с частната въззивна жалба се претендират до 3 893,37лв. и до този размер е частната жалба, както и в частта, с която молителят е осъден да заплати на общината разноски, които да бъдат намалени на 2 681.58лв.:

В мотивите на обжалваното определение е посочено, че при разпределението на разноските, дължими в полза на ищеца, е взето предвид: платените държавна такса в размер на 2 451.32лв., депозити за вещо лице в размер на общо 1 006.50лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 3 000лв. и на база общ размер разноски от 6 457.82лв. е присъдил разноски в полза на ищеца съразмерно с уважената част от иска. В мотивите на решение №49/24.10.2025г. също е посочено, че адвокатското възнаграждение, което се преценява, е 3 000лв., като в постановеното по реда на чл.248 от ГПК определение е пояснено, че то е половината от уговореното възнаграждение от 6 000лв. Пояснено е и че съдът е изходил от представения Договор за правна защита и съдействие от 25.10.2024г. /л.43/, с който ищецът е договорил с упълномощените от него адв. Е. В. и адв. А.К.-П. /които са упълномощени с пълномощно – л.42/ възнаграждение в размер на 6 000лв., платено в брой.

Вярно е, че с разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК, на която се е позовал окръжният съд, е предвидено присъждане на заплатените от ищеца разноски и адвокатско възнаграждение, но само за един адвокат, ако е имал такъв. Но приетото от първоинстанционния съд, че тъй като „Инвестстрой“ ЕООД е бил представляван от двама адвокати, с които е договорил възнаграждение от 6 000лв., а не по 6 000лв. за всеки един от тях, то възнаграждението за един адвокат, което следва да бъде включено при определяне на дължимите разноски, следва да бъде в размер на 3 000лв., е неправилно. Страната е заплатила в брой адвокатско възнаграждение в размер на 6 000лв., а разпределението на това възнаграждение между процесуалните й представители, в случай че те са повече от един, е въпрос на вътрешните отношения между последните и съдът не може да извърша преценка върху тези вътрешни отношения. Ето защо разпределението на разноските, дължими в полза на ищеца следва да се извърши не на база 6 457.82лв., а на база 9 6