Решение № 1731 от 19.04.2023, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1731 гр. Пловдив, 19.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20225330114350 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по обективносъединени искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от М. И. Р., ЕГН **********, от гр. *********, ул. ********** № *** чрез адв. К. срещу „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ***, бл. 53Е, вх. В, представлявано от С. Н. И. Г., О.

Л. и Я. Ч. за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 520 лева, недължимо платена по клауза за допълнителни услуги по договор за паричен заем № **********/05.01.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем № **********/05.01.2018 г. за сума от 900 лв. при ГЛП 41,17% и ГПР 49,90 %. Срока е 24 месеца с вноски в размер от по 55,64 лв.

Предвидено е заплащане на допълнителни услуги в размер от 1080,48 лв., дължимо на вноски от по 45,02 лв. Общото задължение е 2415,84 лв. Платени са суми от 1420,30 лв. Договорът е недействителен. Не са посочени условията за прилагане на лихвения процент. Клаузата за договорна лихва е нищожна.

1

Същата надвишава трикратния размер на законовата лихва и поради това противоречи на добрите нрави. Не е посочен начина на изчисляване на ГПР.

Не е посочено правото на кредитополучателя да получи информация относно размера на задължението. Заявените допълнителни услуги касаят действия по усвояване и управление на кредита. Недопустимо е начисляване на такси и комисионни за същите. Поради това възнаграждение за осъществяването им не се дължи договореното такова е нищожно.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Признава сключването на договора. Оспорва възраженията за нищожност на клаузи и противолечие с ЗПК. Отрича наличието на неравноправни клаузи. Признава извършени плащания на сумата.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени документи- договор за кредит № ********* от 05.01.2018 г. ; погасителен план; ОУ; справка за извършени плащания (лист 42 от делото) е видно, че на 18.02.2020 г. между страните е постигнато съгласие за предоставяне от ответинка на ищеца на сума от 900 лв. за срок от 24 м. платима на вноски от по 55,64 лв. при ГЛП - 41,17%, ГПР-49,90 %, възнаграждение по пакет от допълнителни услуги-1080,48 лв. при общо задължение за всички плащания 1335,36 лв. и общ размер на задължението с оскъпяването от 2415,84 лв. По договора са извършени плащания от длъжника към 14.03.2023 г. в размер от 1420,30 лв., които са погасили 585,26 лв. от възнаграждението за допълнителни услуги.

Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.

С оглед депозирание отговор от ответинка и представените от него писмени документи съдът намира за безспорно възникването на заявеното провоотношение с посочените от ищеца параметри и извършени плащания, част от които - сума от 585,26 лв. - отнесена за погасяване на възнаграждение за допълнителна услуга.

Спорът се състои в същността на допълнителните услуги, при които клиентът получава приоритетно разглеждане на искането си за отпускане за кредит пред такъв, който не е поискал посочената услуга, и има право да променя погасителния си план при изпълнение на съответстните специфични 2 изисквания, визирани в разпоредбата. Това възнаграждение е различно от договорната лихва дължима по кредита и не участва в ГПР. Същото се е дължи на вноски. Чрез тези уговорки кредиторът задължава длъжника да му заплати възнаграждение за услуги, които на практика влизат в кръга на обичайната му дейност (доколкото ответникът предоставя кредитно финансиране по занятие). Дейностите по оценка на отпускането и управлението на кредита са присъщи за ответното дружество и в този смисъл те не представляват допълнителни услуги, които се предоставят на потребителя. Ето защо това възнаграждение следва да се приеме като опит за заобикаляне на резпоредбата на чл. 19 от ЗПК и по своята същност не цели възмездяване на кредитора за действително предоставени от него такива, а е с характер на скрито възнаграждение. Тъй като в чл. 21 ал. 1 от ЗПК изрично е предвидено, че клаузи в договора за потребителски кредит, които заобикалят изискванията на закона, са нищожни, то предявения иск по чл. 26 от ЗЗД е основателен и следва да се уважи.

Съобразно с това на основание чл. 55 от ЗЗД ответникът следва да върне това, което е получил при начална липса на основание – нищожна клауза за заплащане на допълнителни услуги, а именно сумата от 585,26 лева. Това налага уважаване на иска до притендирания размер от 520 лв.

Уважаването на иска за връщане на притендираната главница е основание за присъждане и на обезщетение за забавеното и плащане за периода от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Предвид изхода на делото на ищеца се дължат разноски съобразно представения списък и ангажирани доказателства в размер от 50 лв. за държавна такса. Тъй като същия е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата , на адвокатско дружество ******** следва да се определи възнаграждение при условията на чл. 38 от ЗА, за предявения иск и съобразно разпоредбата на чл.

7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията и от 2016 г. и при съобразяване на факта на регистрация по ЗДДС и броя на проведените заседания по делото, което е в размер от 360 лв.

На ответинка разноски не се дължат.

Мотивиран от горното, съдът

3

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, бл. 53Е, вх. В , представлявано от С. Н. И. Г., О. Л. и Я. Ч. да заплати на М. И. Р., ЕГН **********, от гр. *********, ул. ********** № *** сумата от 520 (петстотин и двадесет)лева, недължимо платена по клауза за допълнителни услуги по договор за кредит № *** от 05.01.2018 г. , ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда 06.10.2022 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 50 (петдесет)лв. за разноски по производството.

ОСЪЖДА „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, бл. 53Е, вх. В , представлявано от С. Н. И. Г., О. Л. и Я. Ч. да заплати на Адвокатско дружество ******** с ЕИК *********** с адрес гр. *********, ул.

********** № *** представлявано от ******** С. Г. сумата от 360 /триста и шестдесет/ лв. адвокатско възнаграждение , определено по реда на чл. 38 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 4