Решение № 325 от 22.07.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 325 гр. Русе, 22.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20254520200682 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. Т. И., чрез упълномощен защитник, до Русенския Районен съд против Наказателно постановление № 25-1085-000544 / 18.03.2025г. на Началник група при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Русе, с което за нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП, на осн. чл.175а ал.1 пр.3 от с.з. му било наложено наказание “глоба” в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление, като необосновано и незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 20.01.2025г. в с.Николово в местността „Текето“ – кръстовище с път свързващ с.Николово със с.Червена вода около 20,45ч. жалбоподателят управлявал л.а. „Мерцедес Е 220 ЦДИ“ с ДК № Р 25 89 КТ, като в автомобила се возели и неговите приятели св.Н.А. и св.А.А.. В един момент жалбоподателят, управлявайки автомобила и идвайки от лесопарк „Текето“ завил наляво в посока на движение към с.Николово поднесъл задната част на автомобила си вдясно по посока на движението си . В резултат на това движение той напуснал пътното платно вляво и навлязъл в крайпътна територия с тревиста растителност.

Това му поведение било възприето пряко и непосредствено от двама полицейски служители, които извършвали обход в района с патрулен автомобил. Те веднага последвали автомобила и спрели до него с цел извършване на проверка. За констатираното нарушение св.Д. В. съставил АУАН против жалбоподателя. В хода на проверката били изискани записи от видеокамери на община Русе, монтирани в района на нарушението. Впоследствие административнонаказателното производство било прекратено с мотивирана резолюция на основание чл.54 ал.1 т.9 от ЗАНН и материалите по делото изпратени на РРП с оглед 1 преценка за извършено престъпление от общ характер. С постановление на РРП от 11.03.2025г. било отказано образуването на досъдебно производство срещу жалбоподателя и материалите по преписката били изпратени на АНО по компетентност. Въз основа на това постановление АНО издал обжалваното наказателно постановление при условията на чл.36 ал.2 от ЗАНН.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство доказателства.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на жалба.

Разгледана по същество е неоснователна.

При издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, правилно е приложен и материалния закон.

От показанията на св.Д. В. се установява, че той лично и непосредствено е възприел поведението на жалбоподателя, като е имал пряка видимост към него заедно с колегата си И. И.. Именно това необичайно поведение на жалбоподателя в качеството му на водач на МПС е привлякло вниманието на полицейските служители и именно това ги е накарало незабавно да последват, автомобила управляван от първия , включвайки светлинна и звукова сигнализация. Съдът няма никаква причина да не кредитира показанията на този свидетел, тъй като същият е безпристрастен и незаинтересован от изхода на делото свидетел, показанията му са логични и обосновани и най-вече се подкрепят от другите събрани по делото доказателства.

От изгледаните в съдебно заседание записи на оптичния носител ясно, недвусмислено и категорично се установява, че жалбоподателят с поведението е нарушил разпоредбата на чл.104б т.2 от ЗДвП, т.е. това веществено доказателство в максимална степен потвърждава показанията на св.В.. За разлика от показанията на този свидетел, съдът кредитира само частично показанията на допуснатите по искане на защитата свидетели Н.А. и Алишав Алиган, но не защото са негови приятели и са били с него в автомобила. Съдът изцяло отхвърля ,като недостоверни показанията на св.Айдънов, че е гледал „в краката към педалите жалбоподателя докато управлява автомобила“ и то въпреки, че е било тъмно, тъй като е било вечерта, като напълно житейски нелогични. Всъщност от показанията на този свидетел се установяват признаците от обективната страна на нарушението, доколкото сам твърди, че се беше „засилил малко повече и изпусна съединителя“, показанията му на л.38, гърба. Това се потвърждава и от видеозаписа, изгледан в съдебно заседание, тъй като действително при навлизане в левия завой жалбоподателят видимо ускорява скоростта си на движение, което води първоначално до поднасяне на автомобила рязко вдясно, а оттам и до навлизането му в крайпътната територия. Напълно идентични възприятия се съдържат и в показанията на св.А.А. : „Това се случи на завой, не знам защо точно на завоя подаде повече газ, нов шофьор е. Не знам какво му е било в главата“, л.39 от делото. Последното изречение е показателно именно в насока, че извършеното от жалбоподателя – ускоряването на автомобила и изобщо начинът на извършване на маневрата ляв завой са била доста необичайни и различни от общоприетите норми за това. Съгласно нормата на чл.104б т.2 от ЗДвП на водачите на МПС е забранено да ползват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

В жалбата и в съдебно заседание по никакъв начин не се оспорва, че жалбоподателят е управлявал автомобила на процесното място; единствено се оспорва, че не е извършил „така наречения дрифт“, а е налице нарушение по чл.5 ал.1 вр.чл.20 ал.1 от ЗДвП. Това възражение е неоснователно и като такова следва да се остави без уважение :

На първо място следва да се посочи, че съдът не възприема дефиницията за понятието „дрифт“, което цитира защитата, позовавайки се на съдебната практика. В тази връзка следва да се посочи, че няма законова (легална) дефиниция и то не случайно, доколкото очевидно забраната по чл.104б т.2 от ЗДвП е с изключително широка диспозиция с цел да обхване възможно най-много и най-различни варианти на подобно поведение.

Съществената причина поради, която това възражение е неоснователно се извлича именно от поведението на жалбоподателя – рязко ускоряване на автомобила, съпроводено с рязко поднасяне вдясно в резултат на което навлиза в крайпътната територия, т.е. касае се за 2 умишлено нарушение и то при пряк умисъл, като форма на вина, а не до непредпазливо деяние каквото всъщност е това по чл.5 ал.1 вр.чл.20 ал.1 от ЗДвП ( и при двете форми на непредпазливост), наказуеми по субсидиарния състав на чл.185 от ЗДвП. Обобщено казано в случая е налице съвсем целенасочено , съзнателно и последователно поведение, преследвайки определен резултат, което води до единствения извод, че деянието е извършено при пряк умисъл. В този смисъл не са налице основания за преквалифициране на нарушението в по-леко наказуем състав на административно нарушение без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.

Следва да се посочи, че пътищата, отворени за обществено ползване с предназначени единствено за превоз на хора и товари, а не и за подобни прояви, вкл. и когато наоколо няма пешеходци или други МПС. Всъщност с поведението си жалбоподателят е демонстрирал умение да управлява автомобила по начин, радикално различен от обичайния и съответно притежаването на необходимите шофьорски умения в тази насока и то въпреки изключително малкия си стаж, като водач на МПС, най-вероятно, за да впечатли пътниците в автомобила. Това деяние би било несъставомерно, но само в случай, че тази демонстрация бе извършена на място, което не е път отворен за обществено ползване, като напр. земеделска земя, гора и др. под. по арг.чл.1 ал.1 от ЗДвП.

От поведението на жалбоподателя, т.е. признаците от обективна страна не оставя никакво съмнение, че деянието по чл.175а ал.1 ал.1 пр.3 от ЗДвП е извършено умишлено при форма вината пряк умисъл, най-малко защото е налице рязко увеличение на скоростта на автомобила, съпроводено с поднасяне на същия вдясно до степен да стане неконтролируем, напускайки пътното платно .

С оглед изложеното законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и правилно е приложена санкционната норма на чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП, която предвижда наказание глоба в размер на 3000 лв. и ЛПУМПС за срок от 12 месеца. Санкцията е от характера на абсолютно определените и размерът и не зависи от волята на АНО и съда.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното постановление следва да бъде потвърдено, като обосновано и законосъобразно, тъй като не са налице основания за неговата отмяна или изменение.

Мотивиран така и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр.ал.9 от ЗАНН ,съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-1085-000544 / 18.03.2025г. на Началник група при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -гр.Русе, с което на А. Т. И. с ЕГН ********** са му наложени административни наказания “глоба” в размер на 3 000 лв. и ЛПУМПС за срок от 12 месеца на основание чл.175а ал.1 пр.3 вр.чл.104б т.2 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Русе чрез Районен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

3