Определение № 669 от 31.10.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 669 гр. София, 31.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Димитър Мирчев

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно частно търговско дело № 20251001000792 по описа за 2025 година

ГПК.

Съдебното производство е по реда на чл. 274 ал. 1 т. 2 ГПК вр. с чл. 130 Образувано е по частна жалба на Б. И. С., действащ чрез процесуалния си представител, срещу частта от определение № 3721/18.09.2025 г., постановено по т. д. № 1473/2025 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-9 състав, с която е върната на основание чл. 130, изр. 1 ГПК искова молба с вх. № 89975/24.07.2025 г. на Б. И. С. срещу „СЪС ИНВЕСТ“ ООД, в частта по предявените искове по чл. 74 ТЗ за отмяна на всички решения на общото събрание на ответника, взети на 30.12.2024 г. С останалата част от посоченото определение, която не е предмет на настоящото въззивно производство, е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК първоинстанционното производство в частта по исковете на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, до приключване с влязъл в сила акт на производството по търговско дело № 1245/2024г. на СГС, ТО, 4 състав.

В жалбата се излагат подробни съображения, че в обжалваната част постановеното определение е незаконосъобразно поради нарушение на процесуалния и материалния закон. Изтъква се, че доводите на СГС за недопустимост на предявените искове на основание чл. 74 ТЗ, изложени в обжалвания съдебен акт са необосновани. Заявява се, че решенията на общото събрание на дружеството от 07.06.2024 г., с които ищецът е изключен като съдружник и освободен като управител не са влезли в сила, тъй като са оспорени в производството по т. д. №1245/2024г., по описа на СГС. Решенията от 07.06.2024 г. не са вписани в Търговския регистър, което налага извода, че тези решения не са произвели правно действие, респ. Б. И. С. не е изгубил качеството си на съдружник и управител на дружеството. Посочва се също така, че съгласно съдебната практика, обективирана в например в решение № 160 от 26.01.2010 г. по т.д. № 379/2009 г. на ВКС, ТК, прекратяването на 1 членственото правоотношение при изключване на съдружник настъпва с вписването на решението по чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ в Търговския регистър. Това вписване има конститутивно действие. До вписването решението на общото събрание за изключването на съдружника по партидата на дружеството в Търговския регистър, същото няма действие спрямо трети страни, включително спрямо другите съдружници, поради ищецът Б. С. има интерес и е легитимиран да оспорва процесните решения на основание чл. 74 ТЗ. Иска се отмяната на определението в обжалваната част и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид постъпилата частна жалба и материалите по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от заинтересована страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна, поради следните съображения:

Производството по делото пред СГС е образувано по искова молба на Б.

И. С. срещу „СЪС ИНВЕСТ“ ООД, с която са предявени обективно съединени искове – главни с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК за прогласяване нищожността, евентуални с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна, на всички решения на общото събрание на ответното дружество, взети на 30.12.2024 г. С процесната исковата молба са оспорени следните решения на общото събрание на ответника „СЪС ИНВЕСТ“ ООД, взети на 30.12.2024 г., а именно: 1/ за изключване на ищеца Б. И. С. като съдружник на основание чл.

126 ал. 3, т. 1 и 3 ТЗ; 2/ за освобождаването на ищеца като управител на дружеството; 3/ за изплащане дружествен дял на изключения съдружник; 4/ за избор на нов управител на дружеството – Д. Е. Б. Т. С.; 5/ за промяна на адреса на управление на дружество; 6/ с което се приема нов учредителен акт на дружеството. Исковете по чл. 74 ТЗ се основават на твърдения на ищеца за неспазване на изискванията за свикване на ОС, за законосъобразното му провеждате, за липса на отправено предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ, за липса на основания за изключване на Б. И. С. като съдружник.

Безспорно се установява, че с решения на общото събрание на съдружниците на „СЪС ИНВЕСТ“ ООД, взети на 07.06.2024 г., Б. И. С. е бил вече изключен като съдружник на същото основание - чл. 126 ал. 3, т. 1 и 3 ТЗ и същият е бил освободен и като управител. Срещу тези решения от 07.06.2024 г. е предявен иск по чл. 74 ТЗ, по който е образувано търговско дело № 1245/2024 г. на СГС, ТО, 4 състав, като понастоящем няма влязло в сила решение по това дело.

На първо място следва да се посочи, че СГС е бил сезиран с две групи искове - главени с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване нищожност на взети от общото събрание решения от 30.12.2024 г. и при условията на евентуалност искове по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решенията като незаконосъобразни. Ето защо, преценката за допустимост следва да се направи най-напред през призмата на предявените главени искове, доколкото 2 евентуалния се разглеждат, само и доколкото главните искове са недопустими или бъдат отхвърлени по същество. След като първата инстанция е приела, че главните искове са допустими и по отношение на тях е спряла съдебното производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, то въпросът за допустимостта на евентуалните искове е преждевременно разгледан. Този въпрос би следвало да се постави на преценка от съда само ако към момента, в които главните искове бъдат приети за неоснователни. Според настоящият съдебен състав в тази насока първоинстанционният съд е следвало да спре цялото съдебно производство съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключването на т. д. № 1245/2024 г. на СГС с влязъл в сила съдебен акт, а не само по отношение на предявените главни искове. В тази насока са мотивите към решение № 251/22.08.2025 г. по т. д. №957/2023 г. на II т. о. на ВКС.

Освен това настоящият въззивен състав не споделя разбиранията на съответния състав на СГС за недопустимост поради липса на активна процесуална легитимация на предявените при условията на евентуалност искове на основание чл. 74 ТЗ. Действително съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС предпоставка за допустимост на иска по чл. 74 ТЗ е ищецът да притежава качеството на съдружник в ООД към датата на заседанието на общото събрание. Това изискване обаче не може да се абсолютизира и да води до формалистично правораздаване. В тази насока са например мотивите към определение № 816/02.04.2024 г. по ч. т. д.

№1730/2023 г. на I т. о. на ВКС.

Както действително е посочено в мотивите към т. 2 на ТР № 1/31.05.2023 г. по т. д. № 1/2020 г. ВКС, ОСТК, с приемане от общото събрание на решение за изключване на съдружник, последният се лишава от членство в дружеството и произтичащите от това права по чл. 123 ТЗ, но не и от правото да атакува законосъобразността на това решение пред съда.

Целта на уредената в чл. 74 ТЗ искова защита е членствените права на изключения съдружник да бъдат възстановени в обема, в който са съществували към момента на прекратяването на участието му в дружеството с решението за изключването му. Посочената цел е в съответствие и с предоставената от Протокол № 1 към ЕКПЧ защита на притежанията. Такова притежание е правото върху дружествен дял и свързаните с него права, които дават възможност на съдружника да упражнява влияние върху управлението и икономическата политика на търговското дружество (решение на ЕСПЧ по жалба 17854/04 г. дело „Шести май инженеринг“ ООД и други срещу България и цитираната в него практика на ЕСПЧ). Националната правна уредба следва да бъде прилагана така, че да осигури регламентираните от ЕКПЧ, която се явява част от вътрешното ни право, стандарти на защита. В разглеждания случай се оспорват като незаконосъобразни повторно взети решения от общото събрание за изключването на съдружник, освобождаването му като управител и свързани с това други последици. След като съгласно т. 2 на ТР № 1/31.05.2023 г. по т. д. № 1/2020 г. ВКС, ОСТК е приета допустимост на иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна решение на общо събрание на съдружници в ООД за освобождаване на управител, съединен с иск за отмяна на решение за изключване на управителя 3 като съдружник, взето по предходна точка от дневния ред на същото заседание на общото събрание, това означава, че на същото основание съдружникът ищец може да оспорва и взетите в последствие за втори, трети и т. н. път идентични решения със съответни искове на основание чл. 74 ТЗ. Ако следваме обратната логика, застъпена от първата инстанция, ще означава, че оспорването на взетото за първи път решение за изключване, ще се обезсмисли, ако изключеният веднъж съдружник не е легитимиран да оспорва взетото впоследствие за втори път идентично решение отново за изключването му. Нещо повече според тази логика второто решение за изключване на съдружника, след като не може да бъде оспорено от последния, ще означава, че винаги ще е законосъобразно. Подобен абсурден резултат изключва въобще смисъла от защитата по чл. 74 ТЗ, тъй като липсва пречка в рамките на определен период от време общото събрание да вземе повторно или поредно решение за изключване на един и същи съдружник. В случай, че бъде отказан съдебен контрол за законосъобразност върху взетите за втори път решенията за изключване на ищеца и като съдружник, и като управител, ще се стигне до сериозно засягане на неговата правната сфера и до накърняване на правото му мирно да ползва собствеността си по смисъла на чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ. Доколкото двете групи решения на общото събрание на съдружниците в ответното дружество са взаимно обусловени, макар и взети в рамките на две отделни заседания, проведени на различни дати, то е необходимо да се признае наличието на активна процесуална легитимация в полза на Б. И. С., за да защити правата си и в случай на незаконосъобразност на втората група решения, да може да възстанови правния си статус в дружеството в неговия пълен обем.

За по-голяма ясното следва да се посочи, че в разглеждания случай и чисто формално, след като с решенията от 30.12.2024 г. Б. И. С. е изключен като съдружник, поради което и след като за да го изключи общото събрание на дружеството приема, че към 30.12.2024 г. има такова качество, няма как да бъде лишен от възможност за правна защита срещу тези решения. Освен това ако бъдат отменени първата група решения от 07.06.2024 г., то това ще придаде качеството на съдружник на Б. И. С. към момента, в който съдът ще следва да разгледа предявените процесни евентуални искове и следователно активната му процесуална легитимация ще бъде налице.

По горните мотиви на въззивния съд и предвид несъвпадението в изводите на двете съдебни инстанции в обжалваната част съдебеният акт, като неправилен, следва да бъде отменен. Делото след да бъде върнато обратно на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от изложеното, състав на Софийски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ в обжалваната част определение № 3721/18.09.2025 г., постановено по т. д. № 1473/2025 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-9 състав, с която е върната на основание чл. 130, изр. 1 ГПК искова молба с 4 вх. № 89975/24.07.2025 г. на Б. И. С. срещу „СЪС ИНВЕСТ“ ООД, в частта по предявените искове по чл. 74 ТЗ за отмяна на всички решения на общото събрание на ответника, взети на 30.12.2024 г.

ВРЪЩА т. д. № 1473/2025 г. по описа на Софийски градски съд, на същия състав - ТО, VI-9 състав, с указания съдопроизводствените действия по делото да продължат.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5