Определение № 66 от 05.03.2025, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 66 гр. Бургас, 05.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Яни Г. Гайдурлиев

Светлин Ив. Иванов като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно частно наказателно дело № 20252000600058 по описа за 2025 година

Производството е въззивно и е по реда на чл.440 ал.2 вр.чл.345 от НПК.

Образувано е по частна жалба от К. К. Н., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Бургас, чрез служебния му защитник адв. П. А. от АК – Бургас, срещу определение № 99/30.01.2025 г. постановено по ЧНД № 1678/2024 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.

С атакуваното определение е оставена без уважение молбата на осъдения К. К. Н. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от дванадесет години, наложено по НОХД № 1073/2015 г. по описа на Окръжен съд - Бургас.

В жалбата, по повод на която е образувано производството пред настоящата инстанция, депозирана от осъденото лице, чрез неговия служебен защитник, в установения от закона и указан от съда срок за обжалвана на съдебния акт, се изразява несъгласие с него.

Заявява се, че към момента на разглеждане на молбата за условно предсрочно освобождаване от първостепенния съд, осъденият е изтърпял фактически общо 9 години, 7 месеца и 5 дни, като е налице остатък за изтърпяване 2 години, 4 месеца и 25 дни т.е. налице е първата материална предпоставка по чл.70 ал.2 от НК. Твърди се, че на осъдения в периода на изтърпяване на наказанието от затворническата администрация е осигурена трудова заетост, от което личи положително отношение към труда, което се сочи като доказателство за поправянето му. Изразява се становище, че процесът на поправяне на осъдения не е задължително да бъде завършен, за да бъде приложен института на предсрочното условно освобождаване, а достатъчно този процес да е започнал и да е необратим. Аргументира се наличието на доказателства за добро поведение на осъдения, очертани в т. 1 от ПП №7/75, изм. с ПП № 7/87 „... съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред, дисциплината и законността...“, като в тази връзка се заявява, че осъденият проявява усърдие да бъде активен участник в личностната промяна към подобряване на социалните взаимоотношения, водещи до законосъобразен начин на живот; че е награждаван, което взема превес над налаганите му дисциплинарни наказания, което налагало извод, че процесът по поправяне и превъзпитание е необратим, което се потвърждавало от факта за замяна на определения първоначален режим в по-лек. Настоява се за отмяна на атакуваното определение на Окръжен съд – Бургас и за уважаване на молбата за условното предсрочно освобождаване на осъденото лице от изтърпяване на 1 остатъка на наказанието лишаване от свобода.

В депозирано пред съда писмено становище на прокурор при Апелативна прокуратура - Бургас е изразена позиция за неоснователност на подадената жалба респ. за нейното неуважаване. Заявява се, че към момента на постановяване на първоинстанционния съдебен акт по отношение на осъденото лице К. К. Н. безспорно е налице една от кумулативно дадените в чл.70 ал.1 т.1 от НК предпоставки, която е формална по своята същност, а именно - изискването лицето, да е изтърпяло фактически не по малко от една втора от наложеното му наказание, но за да се допусне условно предсрочно освобождаване е необходимо съдът да прецени наличието и на другата предпоставка - осъденото лице да е дало доказателства за своето поправяне, като тази преценка не почива на формални критерии, а се извежда от обективните данните за поведението му по време на изтърпяване на наказанието и преди всичко от данните за настъпилите промени в това поведение. Сочи се, че съгласно установената съдебна практика – ПВС №7/75г., изм. с ПВС №8/87г., констатацията, че осъденият е показал добро поведение, следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешен ред и дисциплина, като следва да са налице категорични доказателства, че осъденият се е поправил по време на изтърпяване на наказанието и от значение са изводите за постигане на целите на наказанието са данните за промяната в личността и поведението на осъденото лице, както и преценката за липсата от рискове, което е в защита и на общественият интерес.

Твърди се, че приложените по делото документи установяват, че на този етап от изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, осъденото лице не е дало достатъчно убедителни доказателства за своето поправяне, като в тази връзка в мотивите към проверяваният съдебен акт подробно са изложени фактите, които са от значение за преценката на поведението на осъденото лице и преди всичко за това, дали това поведение недвусмислено установява неговото поправяне. Споделя се преценката на съда, че предприетите спрямо осъденото лице корекционни мерки все още не са постигнали целения резултат, която се основава на цялата доказателствена съвкупност, съдържаща се в затворническото досие, като настъпилите в поведението му промени са отчетени, но не са достатъчни за да бъде направен доказателствено обоснован извод, че са налице трайни положителни промени в това поведение. Акцентира се на факта, че макар и намиращ се в затворническо общежитие от открит тип и при работа на външен обект, осъденият е допуснал физическа саморазправа с други лишени от свобода, за което е наказан и се сочи, че за допускане на условно предсрочно освобождаване се изисква поведение, надхвърлящо обичайното и дължимо добро поведение при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, а видно от данните в затворническото досие, при него е налице нарушение на дисциплинарните изисквания, както и склонност към безразсъдство и рисково поведение. Коментират се и оценките за степента на риск от рецидив, като се аргументира извод за липса на констатирана съществена промяна в проблемните за него зони, свързани с начина му на живот и обкръжението му и умения за мислене. Като се признава факта, че през периода на изтърпяване на наказанието в част от проблемните зони до известна степен е настъпила някаква положителна промяна, която е дала основание за промяна на режима на изтърпяване на наказанието от „строг“ на „общ“, се заявява, че анализът на данните за степента на риск от рецидив показва неустойчивост и преходност на настъпилите положителни промени, наличие на проблеми, свързани с отношението към правонарушението и уменията му за мислене, които осъществената до този момент корекционна дейност не е променила съществено. Като обосновано и законосъобразно се определя становището на съда, че не са налице достатъчно убедителни и категорични доказателства за промяна в поведението и за поправянето на жалбоподателя К. К. Н., поради което е необходимо да бъде продължена индивидуалната корекционна дейност с цел постигане на устойчива мотивация за водене на законосъобразен начин на живот. Обосновава се извод, че на този етап от изтърпяване на наказанието не може да се приеме, че е приключил процесът на превъзпитаване и поправяне 2 на осъденото лице, като поставените цели по първоначалния план на присъдата все още не са изпълнени т.е. че понастоящем не са налице изискуемите от закона категорични доказателства за сериозни, съзнателни и цялостни положителни промени в характера и поведението му. С оглед на констатациите за липсата на една от кумулативно дадените в закона предпоставки се заявява, че частната жалба на осъденото лице следва да бъде оставена без уважение, а определението на Окръжен съд п- Бургас от 30.01.2025 г. следва да бъде потвърдено.

Бургаският апелативен съд, след запознаване с материалите по делото, като обсъди наведените в жалбата доводи и съобрази закона, прие следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в срока по чл.440 ал.2 вр.чл.342 ал.1 от НПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на чл.439 ал.1 от НПК вр.чл.70 ал.1 от НК - по молба на лишения от свобода К. К. Н. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наказанието 12 години лишаване от свобода, наложено по НОХД № 1073/2015 г. по описа на Окръжен съд - Бургас.

В рамките на проведеното пред окръжния съд съдебно дирене са събрани и проверени всички доказателства, способстващи за изясняване на релевантните по делото факти. На основата на тяхното обсъждане съдът е направил фактически констатации, които настоящата инстанция не намира основание да коригира, доколкото същите напълно съответстват на съвкупния доказателствен материал.

От фактическа страна безспорно е установено следното:

С присъда № 20/10.02.2016 г., постановена по НОХД № 1073/2015 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, К. К. Н. е осъден за извършени престъпления по чл.149 ал.4 т.1 вр.ал.3 вр.ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК и по чл.152 ал.4 т.1 и т.4 вр.ал.3 т.1 вр.ал.1 т.2 вр.чл.20 ал.2 НК от НК, като му е определено едно общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от дванадесет години.

Наказанието „лишаване от свобода“ осъденият започнал да търпи ефективно в пенитенциарно заведение на 14.03.2017 г., когато постъпил в приемното отделение на Затвора - Бургас.

На 06.04.2017 г. бил разпределен в група за обвиняеми и подсъдими лица. На 14.06.2018 г. бил разпределен в група за осъдени лица в корпуса на затвора. На 26.02.2019 г. бил разпределен в ЗО „Дебелт“. На 12.09.2019 г. бил преместен в Затвора - Стара Загора, по негова молба, за да учи в СУ „Поп Минчо Кънчев“ към затвора. При извършена проверка обаче било установено, че вече е завършил средно образование и не може да бъде включен в образователен процес, след което отново бил разпределен в ЗО „Дебелт“. На 17.11.2023 г. бил разпределен в ЗООТ „Дебелт-1“. На 30.10.2024 г. бил разпределен по негова молба в ЗООТ „Житарово“.

Корекционната работа с осъдения била съобразена с индивидуалния план на присъдата и била насочена към затвърждаване мотивацията за недопускане на правонарушения.

Към датата на разглеждане на делото от първоинстанционния съд и постановяване на атакувания съдебен акт - 30.01.2025 г., от наложеното му наказание „лишаване от свобода“ осъденият е изтърпял фактически 7 години, 11 месеца и 12 дни, от работа - 1 година, 7 месеца и 21 дни и от арест - 2 дни, или общо - 9 години, 7 месеца и 5 дни, с остатък за изтърпяване от 2 години, 4 месеца и 25 дни.

Първоначално изготвената оценка на риск от рецидив на осъдения Н. била със стойности в средни параметри - 56 точки, със следните проблемни зони: „Настоящо 3 правонарушение“, „Отношение към правонарушението и умения за мислене “.

Проблемните зони, включени в първоначалния индивидуален план за изпълнение на наказанието на л. св. К. К. Н. били:

- „Отношение към правонарушението“ - формиране на нагласи за законосъобразен начин на живот. Осъзнаване на факторите, допринесли за криминалното поведение, осъзнаване на личните действия и собствен принос.

- „Умения за мислене“ - формиране на адекватни способности за обществено приемливо поведение и мислене. Развиване на способности за разпознаване на проблемите, позициониране по значимост, целеполагане.

Втората оценка не отчела промени в стойностите - 56 точки.

При третото атестиране се наблюдавало повишаване на стойностите на риска от рецидив от 56 точки на 79 точки. Констатираното повишение било в зоните „Отношение към правонарушението“, „Взаимоотношения“, „Трудова заетост“, „Начин на живот и обкръжение “, „Междуличностни проблеми“ и „Умения за мислене“.

Следват четири оценки на риск от рецидив, при които се наблюдавал спад на стойностите както следва: 58 точки, 51 точки, 49 точки и 47 точки.

Рискът от вреди първоначално бил в средни нива по отношение на деца в обществото - вероятен, но не непосредствен, освен ако не настъпят промени в обстоятелствата.

Настоящата оценка на риск от рецидив била изготвена на 09.12.2024 г. и не отчита промяна в общите стойности в сравнение с предишната от 08.04.2024 г., като общите стойности остават в средни параметри - 47 точки.