Решение № 66 от 27.07.2023, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Ямбол, 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил М. Петков

Членове:

Красимира В. Тагарева

Петранка П. Кирова при участието на секретаря Миглена П. Коматарова в присъствието на прокурора Ж. П. И. като разгледа докладваното от Петранка П. Кирова Въззивно административно наказателно дело № 20232300600096 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 313 и следващите от НПК и е във фаза след отмяна на постановеното от ЯРС осъдително решение № 95/16.05.2022г. по АНД № 1103/2021г. по описа на същия съд, с което обвиняемата Н. А. П. е призната за виновна по предявеното й обвинение за престъпление по чл.325в, ал.1 вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК и на основание чл.78а от НК, е освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1000 лева.

С отменителното решение № 60/01.08.2022г. по ВАНД № 182/2022г. на ЯОС делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първонинстанционния съд заради допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 от НПК. Прието е, че съдебният акт не отговаря на изискванията за съдържание, установени в разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК, тъй като мотивите не съдържат анализ на доказателствата и изводи за фактите и правото, както и коментар на 1 възраженията на защитата.

Развилото се второ по ред първоинстанционно производство под № 669/2022г. по описа на ЯРС е приключило с постановяване на Решение № 19/01.02.2023г., с което обвиняемата П. е оправдана по обвинението за престъпление по чл.325в, ал.1 вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, като е призната за невиновна в това, че на **.**.****г. около 17:00 часа в гр. *****, в помещение – салон за красота „**********“, находящо се на ул. „*. ******“ № *, не е положила достатъчно грижи за гръбначно животно – куче порода Чау-чау, намиращо се под неин надзор, като допуснала влизане на кучето на обществено място без повод и намордник, и не осъществявала постоянен и непосредствен контрол върху поведението на кучето, в нарушение на задълженията си по чл.172, т.2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност – „собственици на кучета са длъжни да вземат мерки животните да не създават опасност за хора“, по чл.35, ал.2 от Закона за защита на животните – „собственикът на животно-компаньон е длъжен да предотврати всяка проява на необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места и при други ситуации, застрашаващи живота и здравето на хора“, по чл.12 и чл.13 от Наредба за регистриране, разплод и стопанисване на кучета на територията на Община Ямбол – „забранява се извеждането на разходка или транспортиране на кучета от едри и средни породи, без поставен намордник и повод с нашийник“, „забранява се влизането с кучета в обществени хранителни магазини, заведения за обществено хранене, здравни, учебни заведения и други обществени сгради и учреждения“, както и чл.177, ал.1, т.3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност – „забранява се извеждане на кучета без повод, а на агресивни кучета – и без намордник“, в резултат на което животното причинило средна телесна повреда на С. П. Г. от гр. *****, изразяваща се в обезобразяване на лицето.

Въззивната проверка на постановеното оправдателно решение е инициирана по протест на ЯРП. Протестът е бланкетен и съдържа общи оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт.

Конкретни доводи са развити в допълнението към него. Наведено е оплакване, че районният съд не е извършил обстоен анализ на доказателствената съвкупност и при наличие на противоречиви доказателства не е изложил мотиви кои от тях кредитира, кои не и защо. Изразява се несъгласие и с възприетата фактическа обстановка, без да се конкретизират 2 фактическите положения, които се считат за неправилно установени. В заключение се застъпва становище, че извършеното от обвиняемата покрива всички обективни и субективни признаци на вмененото й престъпление, претендира се за отмяна на съдебния акт и постановяване на нов осъдителен такъв.

Обвиняемата и защитникът не са подали писмено възражение.

В с.з. представителят на ЯОП поддържа изцяло протеста по съображенията, изложени в допълнението към него. Счита, че заключението на назначената във въззивното производство ветеринарно-медицинска експертиза не променя становището за доказаност на обвинението и пледира за позитивно произнасяне по искането за отмяна на първоинстанционното решение.

Защитата на обвиняемата намира протеста за неоснователен, като споделя изцяло доводите, с които първата инстанция е мотивирала извода за липса на извършено престъпление. Протестираното решение намира за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде потвърдено.

След като обсъди доводите в протеста и допълнението към него, съобрази становищата на страните и прецени изцяло атакуваното решение съобразно правомощията по чл.313 и чл.314 от НПК, ЯОС прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Протестът е допустим – подаден е в срока по чл.319, ал.1 от НПК, от надлежна страна и при наличие на право и интерес от обжалване.

Разгледан по същество, протестът е неоснователен.

Решаващият съд правилно е установил релевантните за делото факти.

Макар и лаконично, в съответствие с чл.378, ал.2 от НПК е анализирал събраните в наказателното производство доказателства и в последните абзаци на стр.2 от мотивите е посочил кои от доказателствените източници не кредитира и защо. Наред с това, в случая е налице хипотезата на чл.335, ал.3 вр. ал.2 от НПК, съгласно която при повторно констатиране на съществени нарушения на процесуалните правила, въззивният съд не връща делото за ново разглеждане, а е длъжен да го реши по същество.

Настоящият състав, като споделя възприетите от районния съд фактически положения, извърши самостоятелен анализ на доказателствената 3 съвкупност и в рамките на посочените в постановлението на ЯРП фактически положения, относими към обективната и субективната страна на извършеното, намери за установено следното:

До **.**.**** г. пострадалата С. П. Г. и сестра й – свидетелката М. П.

Ж., двете от гр. *****, поддържали дружески отношения с обвиняемата Н. А.

П., също от *****. П. предоставяла услуги като маникюрист в салон за красота „**********“, находящ се на ул. „****** *******“ № * в града.

Помещението се намирало в северозападната част на сграда с идентификатор *****.***.***.** по кадастралната карта на гр. ***** с предназначение „друг вид обществена сграда“.

Обвиняемата притежавала куче от мъжки пол на име М., което отглеждала в дома си и често водела със себе си на работа. Кучето било порода Чау-чау, която съгласно ветеринарномедицинските и киноложки критерии се причислявала към т. нар. средни породи кучета. Животното имало издаден паспорт за домашен любимец, било ваксинирано редовно и отглеждано добре. Не се отличавало с високо ниво на агресия и не прояваявало склонност към нападение на други животни и хора, а единствено присъщите за всички (малки, средни и големи) породи леко раздразнение от други кучета, както и явни признаци на страх при прилагане на леки медицински процедури.

Свидетелката С. Г. познавала кучето на обвиняемата от посещенията си в салона и много го харесвала. Споделяла със съпруга си свидетеля Г. Г., че било пухкаво и миличко и настоявала също да си вземат такова.

На **.**.****г. (сряда) обвиняемата отишла на работа, като взела със себе си и кучето. Вкарала го в помещението и го вързала с повода за работния си стол. Не му поставила намордник. Същия ден следобяд в салона пристигнала свидетелката С. Г., която имала записан час за изграждане на маникюр. Процедурата била продължителна - около 3-4 часа. След приключването й – около 17:00 часа на **.**.****г., Г. пожелала да си направи снимки с животното. Обвиняемата се съгласила и го отвързала. Г. приклекнала до него и П. й направила няколко снимки със собствения си телефон. След това Г. пожелала П. да й направи снимка с кучето и с нейния телефон, за да я качи в платформата Инстаграм. В този момент малолетният син на обвиняемата, който бил в задната част на помещението, се 4 самонаранил. Детето влязло в салона при майка си заедно със свидетелката Н.

Д. и П. насочила вниманието си към него. Обърнала се с гръб към Г. и се отправила към задната част на помещението. Тогава Г. решила да си направи селфи с животното. Държейки телефона си в лявата ръка, отново клекнала до кучето, прегърнала го с дясната ръка през врата, притиснала го към себе си и си направила няколко снимки. Животното изръмжало, но Г. не го пуснала и продължила да се снима с него, при което кучето се обърнало рязко към нея и я ухапало еднократно в областта на дясната половина на горната устна и в областта на брадичката. В резултат на това на Г. били причинени следните телесни увреждания: 1. две дълбоки разкъсно-контузни рани в дясната половина на горната устна, с дължина 2-3 см, разположени почти успоредно една на друга, достигащи в дълбочина до лигавичната повърхност на устната, с данни за проникване в устната кухина, наложили хирургична обработка и шев; 2. повърхностно охлузване и кръвонасядане на дясната буза в влизост и над разкъсно-контузните рани; 3. косо разположена разкъсно-контузна рана в лявата половина на брадичката с дължина около 1 см, засягаща меките тъкани в дълбочина, наложила извършването на хирургична обработка и шев; и 4. контузия на зъбите с отчупване на малки фрагменти от емайла короните на централния резец от лявата половина на зъбната редица на горната челюст и на централния резец от дясната половина на зъбната редица на долната челюст.

От заключенията на вещите лица, изготвили назначените СМЕ, се установява, че телесните увреждания на пострадалата имат травматична генеза, дължат се на механичното тангенциално действие и притискане на твърди, тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени вследствие на еднократно ухапване от куче, чиито кучешки зъби се характеризират с тъпа, но ограничена контактна повърхност. От разкъсно-контузните наранявания в дясната половина на горната устна и в лявата половина на брадичката, наложили извършването на хирургична обработка и шев, са се получили груби, ясно видими белези по лицето на С. Г., които е невъзможно да бъдат прикрити. С времето белезите по лицето на пострадалата са променили цвета си, доближавайки се до цвета, а до известна степен и до релефа на околната кожа, но няма да изчезнат напълно или да се заличат с времето, имат постоянен характер, водят до промяна на образа и покриват медикобиологичния признак обезобразяване на лицето. По отношение 5 уврежданията на зъбите на пострадалата експертите заключават, че същите не водят до функционално значими нарушения в храненето и говоренето.

Видно от заключението и показанията на вещото лице, изготвило назначената във въззивното производство ветеринарномедицинска експертиза, кучетата от породата Чау-чау по принцип може да изглеждат спокойни, но могат да бъдат агресивни и непредсказуеми в поведението си, като в определени ситуации – при страх, защита на територия или на собственик от други животни и хора, могат да нападнат внезапно човек или животно. Според официалните характеристики, кучетата порода Чау-чау имат силно изразени териториални защитни реакции и биха защитавали територията и собственика си. Не се отличават със силно изразена степен на агресия, която притежават други породи кучета, а агресивността на всяко куче е с индивидуален характер и зависи от редица фактори, като порода, възраст, конкретна ситуация, индивидуални особености на самото животно, отношение на собственика и други хора към него.

Конкретно за кучето М., собственост на обвиняемата, експертът дава заключение, че същото не се отличава с високо ниво на агресия и склонност към нападение, неприсъщи за кучетата от другите (малки, средни и големи) породи, и в показанията си пояснява, че поведението му спрямо Г. представлява защитна реакция на физическата близост и се дължи повече на самозащита или страхова реакция, отколкото на директна нападателна агресия, характерна за други породи кучета. Заключението е изготвено след проведеното наблюдение върху поведението на животното на различни места и при различни обстоятелства – във ветеринарната клиника и на улицата, в присъствие на други кучета и хора, както и при прилагане на леки медицински продецури – поставяне на инжекция и извършване на преглед под контрола на собственика, при които не се установило то да се отличава с високо ниво на агресия и склонност към нападение, неприсъщи за от кучетата от другите породи, а по-скоро показало явни признаци на страх.