Определение № 19523 от 13.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19523 гр. София, 13.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Атанас Маджев Въззивно частно гражданско дело № 20251100509305 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2, предл. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба с входящ № 154770/02.05.2025 г. на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище гр. София, срещу разпореждане № 64720 от 18.04.2025 г. на СРС, 28 състав, постановено по гр. д. № 53291/2024 г., с което на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК, във връзка с чл. 410, ал. 2 ГПК и чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 278266/02.09.2025 г., което е подадено от частния жалбоподател.

„Агенция за събиране на вземания" ЕАД навежда оплаквания, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Изтъкнато е това, че когато се изследва въпросът за достатъчността на изложените от заявителя обстоятелства, на който се базира възникването и съществуването на неговото вземане е необходимо да се посочат само съществените юридически факти, от които произтича даденото вземане и които позволяват неговата индивидуализация. Поддържа се, че в заявлението не следва да се поставя като условие посочването на всички обстоятелства имащи значение за основателността на заявената парична претенция, както и за евентуални възражения на длъжника срещу съществуването й. Аргумент за това може да се черпи и от обстоятелството, че препис от заявлението не се връчва на длъжника.

Воден от тези си правни разсъждения жалбоподателя претендира разпореждането на СРС да бъде отменено и да бъде издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника – С.К.П..

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:

Софийският районен съд е сезиран на 02.09.2024 г. от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С.К.П. за вземания, произтичащи от договор за предоставяне на гаранция, сключен с „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, като впоследствие вземането по 1 договора е прехвърлено от страна на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД в полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК 203670940 по силата на Приложение 1 от дата 02.02.2024 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от дата 01.02.2024 г. Във връзка с възникването, съществуването и индивидуализацията на вземането посочено в подаденото заявление по чл. 410 ГПК са въведени обстоятелства за това, че на 30.05.2023 г. между „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД /кредитодател/ и С.К.П. /кредитополучател/ е сключен договор за потребителски кредит с № 4812778, съгласно който кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит, който кредитополучателят се задължава при условията и сроковете на договора да усвои и върне, като заплати на Кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита. Между „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД ЕООД и С.К.П. е сключен договор за предоставяне на гаранция, във връзка с възникналото облигационно правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя. Поради неизпълнение на задължението си по договора за потребителски кредит от страна на Кредитополучателя, същото е било изпълнено от солидарно отговорния длъжник - „Файненшъл България" ЕООД. Заемополучателят не е възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител, поради което за „Агенция за събиране на вземания" ЕАД възниква правен интерес от предявяване на претенциите си по съдебен ред.

С разпореждане от 30.11.2024 г. районният съд сезиран със заявлението е указал на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК във връзка с чл. 410, ал. 2 ГПК и чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК на заявителя – „Агенция за събиране на вземания“ АД, да уточни в 3-дневен срок от получаване на препис от настоящото разпореждане с писмена молба до съда на коя дата твърди поръчителят „Файненшъл България" ЕООД да е платил задължение на длъжницата по делото като гарант пред главния длъжник. Отправил е и предупреждение към заявителя, че при неизпълнение на така даденото указание съдът ще остави заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх. № 278266/02.09.2024 г. без уважение. Това разпореждане е връчено на адресата му на 11.12.2024 г.

С молба от 11.12.2024 г. „Агенция за събиране на вземания“ АД, чрез пълномощника си по делото – юрисконсулт Димова в отговор на даденото указание е депозирал по делото молба, че надлежно в заявлението си е посочил вида и размера на всяко от твърдените за съществуващи парични вземания към длъжника. Съответно изложените в т. 9 и 12 обстоятелства в достатъчна степен съдържат надлежно конкретизиране по основание и размер на всяко от посочените за дължими вземания и дават основание да се приеме от заповедния съд, че те са индивидуализирани и не е необходимо да се изисква от заявителя посочването на допълнителни данни.

С обжалваното разпореждане № 64720 от 18.04.2025 г. СРС, ГО, 28 с-в е отхвърлил изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника - С.К.П.. Изложени са мотиви, че даденото от съда указание не е незаконосъобразно, защото същото има за цел да предостави на длъжника твърдения за факти срещу които тя може да изгради защитата си – основен смисъл на правилото на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК.

Подадената частна жалба е допустима. Тя изхожда от легитимирана да обжалва разпореждането от 18.04.2025 г. страна, като е подадена в срока по чл. 275 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – чл. 413, ал. 2 ГПК.

2

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Заповедното производство е уредено като строго формално, като редовността на заявлението от външна страна е абсолютна процесуална предпоставка за издаване на заповед за изпълнение. Според приложимата редакция на разпоредбата на чл. 410, ал.

2 ГПК заявлението следва да отговаря на изискванията за редовност на исковата молба. Поради отсъствие на нормативно изискване да се представят доказателства за вземането, в заявлението недвусмислено претенцията следва да е конкретизирана по основание и размер. Следователно заявителят следва да посочи всички обстоятелства, касаещи индивидуализацията на вземането и в частност неговото възникване, естество, съществуване и изискуемост. Целта на производството не е установяване на самото вземане, а единствено проверка дали същото е спорно, поради което изискването за неговата индивидуализация е от съществено значение за защитата на длъжника, който въз основа на конкретно изложените в заявлението факти следва да прецени дали да оспори вземането. Тези принципни постановки пренесени към конкретното съдържание на даденото указание – а именно кога праводателя на заявителя е осъществил плащане/прихващане по правоотношението си с главния кредитор по договора за предоставяне на гаранция не следва да се считат неудовлетворени от липсата на посочване на този факт. Моментът на реализирано плащане действително би имал значение за защитата на ответника, ако същата би се реализирала под формата на упражнено възражение за настъпила погасителна давност.

В случая обаче такова възражение принципно не би могло да бъде успешно проведено, защото източникът на вземането явяващ се договора за паричен заем от 30.05.2023 г. е възникнал към момент, считано от когато не е възможно да е изтекла, нито специална нито обща погасителна давност спрямо заявените със заявлението по чл. 410 ГПК вземания. Следователно изискването да се посочи дата на плащане от гаранта/поръчителя към главния длъжник не може да се смята за обстоятелство, което е значимо към групата от юридически факти индивидуализиращи вземането, респективно да се издирва чрез даване на указания, а при тяхното неизпълнение чрез приложение на санкцията по чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК – отхвърляне на заявлението. Още повече, че в случая този факт може да не е известен като моментно проявление на заявителя, тъй като не той, а негов праводател - „Файненшъл България" ЕООД се твърди да е изпълнил в полза на главния кредитор. Същевременно липсата на посочването му като темпорален момент назад във времето няма да попречи на длъжника да заяви общо възражение, че същия изобщо не се е реализирал, съответно тогава тежестта на потенциалното му доказване ще бъде пренесена върху кредитора, който ще трябва да го установи, в това число и като момент на настъпване във времето.

Предвид изложеното настоящата инстанция счита, че не са налице пречките развити от СРС за издаване на заповед по чл. 410 ГПК, предвидени в чл. 411, ал. 2, т.

1 ГПК, поради което постановеното разпореждане за отказ да се издаде заповед за изпълнение по заявление на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД се явява незаконосъобразно и като такова подлежи на отмяна, като вместо това се постанови издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу длъжника – С.К.П. за сумите и на основанието индивидуализирани в заявлението с вх. № 278266/02.09.2024 г., а именно : сумата в размер на 410,86 лв., ведно със законната лихва, считано от 02.09.2024 г. до окончателното плащане на главното вземане – представляваща платена 3 главница в полза на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД във връзка с договор за паричен заем № 4812778/30.05.2023 г., за чието изпълнение е извършено гарантиране с договор за предоставяне на гаранция № 4812778/30.05.2023 г.; сумата в размер 22,43 лв. – представляваща натрупана възнаградителна лихва за периода от 09.08.2023 г. до 22.09.2023 г. във връзка с договор за паричен заем № 4812778/30.05.2023 г., за чието изпълнение е извършено гарантиране с договор за предоставяне на гаранция № 4812778/30.05.2023 г., сумата в размер на 63,51 лв. – представляваща обезщетение за забава, което е начислено за периода от 10.08.2023 г. до 01.09.2024 г. върху главното вземане за главница, както и за разноските в размер на сумата от общо 75 лв., от които 25 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. за възнаграждение на юрисконсулт осъществил процесуалното представителство на заявителя пред заповедния съд.

Така мотивиран, Софийският градски съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ по частна жалба с вх. № 154770/02.05.2025 г. на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище гр. София, срещу разпореждане № 64720 от 18.04.2025 г. на СРС, 28 състав, постановено по гр. д. № 53291/2024 г., с което на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК, във връзка с чл. 410, ал. 2 ГПК и чл. 127, ал.

1, т. 4 ГПК е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 278266/02.09.2025 г., което е подадено от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, като вместо това ПОСТАНОВЯВА

ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление – гр. София, р-н „Люлин“, бул.

„Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 срещу С.К.П., с ЕГН **********, с адрес – гр. София, ул. „Антон Кецкаров“ № 60 заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите, както следва : сумата в размер на 410,86 лв., ведно със законната лихва, считано от 02.09.2024 г. до окончателното плащане на главното вземане – представляваща платена главница в полза на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД във връзка с договор за паричен заем № 4812778/30.05.2023 г., за чието изпълнение е извършено гарантиране с договор за предоставяне на гаранция № 4812778/30.05.2023 г.; сумата в размер 22,43 лв. – представляваща натрупана възнаградителна лихва за периода от 09.08.2023 г. до 22.09.2023 г. във връзка с договор за паричен заем № 4812778/30.05.2023 г., за чието изпълнение е извършено гарантиране с договор за предоставяне на гаранция № 4812778/30.05.2023 г., сумата в размер на 63,51 лв. – представляваща обезщетение за забава, което е начислено за периода от 10.08.2023 г. до 01.09.2024 г. върху главното вземане за главница, както и за разноските в размер на сумата от общо 75 лв., от които 25 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. за възнаграждение на юрисконсулт осъществил процесуалното представителство на заявителя пред заповедния съд.