Разпореждане № 198 от 19.02.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 198

*********, 19.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Съдия:

Росица Велкова като разгледа докладваното от Росица Велкова Въззивно гражданско дело № 20261200500308 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 809 от 18.10.2025 г., постановено по гр. д. № 2838/2024 г. по описа на Районен съд - Благоевград, съдът е отхвърлил като неоснователен предявения от М. К. И., ЕГН **********, с адрес *********, ж.к. “*********“ № *********, чрез: адвокат Н. Р. Б., с адрес за призоваване и съобщения:

*********, ул. “********* № 1, ет. 2, офис 9, против Община Благоевград, ЕИК 000024695, административен адрес в *********, *********, иск с правно основание чл. 124 от ГПК за признаване за установено по отношение ответника Община Благоевград, ЕИК 000024695, че М. К. И., ЕГН **********, с адрес *********, ул./ ж.к. „*********“ № *********2, е собственик на основание давностно владение по чл.79, ал.1 от ЗС от 1995 година до предявяването на иска, както и понастоящем на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на *********, одобрени със Заповед № РД32/10.05.2006 год. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в *********, м “*********”, трайно предназначение на територията „Урбанизирана“, начин на трайно ползване „Средно застрояване“, с площ на целия имот от 1058,00 кв.м., предишен идентификатор №***, номер по предходен план - кв.2, граници /съседи/: ***; ***;

***; *** и е разпределил отговорността за разноските.

В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от М. К. И., ЕГН **********, чрез адв. Н. Р. Б., в качеството й на пълномощник. В жалбата се твърди, че постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано, тъй като съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, не е приложил правилно материалния закон и 1 е достигнал до необосновани изводи, които не се подкрепят от доказателствата по делото. Въззивникът поддържа, че съдът не е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност и се е ограничил предимно до преразказ на твърденията на ответника Община Благоевград, без да анализира възраженията и доводите на ищеца и без да изведе ясни мотиви въз основа на събраните доказателства, включително свидетелските показания. Излага се, че решението не съдържа фактически установявания относно елементите на придобивната давност като основание за собственост, както и че съдът неправилно е интерпретирал показанията на свидетелите на ищеца С.Т. и С.В., които според жалбоподателя ясно и категорично установяват непрекъснато, спокойно и необезпокоявано владение на имота за период над 10 години.

Според жалбата съдът неправилно е приел, че свидетелите не описват точно имота и че показанията им са противоречиви, като се твърди, че те са последователни, пълни и съответстват на останалите доказателства по делото.

Посочва се още, че съдът не е направил пълна проверка дали ищецът е упражнявал фактическа власт върху имота и дали е имал намерение да го свои, като не е анализирал проявлението на анимуса спрямо останалите лица.

Твърди се, че съдът е приел за установени обстоятелства, които са само вероятни, без да изложи аргументи защо ги приема за доказани, и че това води до немотивираност на съдебния акт. В жалбата се поддържа, че решението противоречи на материалния закон и съдебната практика, включително практика на ВКС, като се изтъква, че съдът неправилно е отрекъл наличието на владение и по този начин е нарушил разпоредбите относно установителния иск по чл. 124 от ГПК и придобивната давност по чл. 79, ал. 1 от ЗС. Излага се, че от писмените доказателства и свидетелските показания е доказано по категоричен начин, че ищецът ползва и владее процесния имот от 1995 г. до настоящия момент, като владението е трайно, непрекъснато и необезпокоявано, поради което се твърди, че ищецът е придобил имота по давност и искът следва да бъде уважен, а атакуваното решение да бъде отменено.

По делото е депозиран отговор от община Благоевград. В отговора се твърди, че въззивната жалба е изцяло неоснователна и голословна, а решението на Районен съд Благоевград е правилно, законосъобразно и постановено при спазване на материалния и процесуалния закон и при правилна преценка на всички събрани доказателства. Поддържа се, че съдът е обсъдил всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, включително свидетелските показания, и е изложил ясни и последователни мотиви защо не приема за доказано владение и придобиване на имота по давност. Посочва се, че твърдението за „10-годишно владение“ е неясно, тъй като в исковата молба се твърди владение от 1995 г., а съдът правилно е анализирал показанията на свидетелите на ищеца и е обосновал защо ги приема за непоследователни и противоречиви и несъответстващи на останалите доказателства. В отговора се заявява, че няма допуснати процесуални нарушения, тъй като по делото не са останали неудовлетворени доказателствени искания на ищеца, а и във въззивната жалба не са направени нови доказателствени искания, което показва липса на нарушения от първата 2 инстанция. Твърди се още, че е неправилно да се приема, че свидетелите на ищеца са очевидци на владение върху процесния имот с конкретен кадастрален идентификатор, защото този имот е нанесен в кадастралната карта едва през 2015 г. след одобряване на ПУП, като това се установява от писмените доказателства и приетата съдебно-техническа експертиза.

Поддържа се, че показанията на свидетелите на общината съответстват на експертизата и писмените доказателства и правилно са кредитирани от съда, тъй като опровергават твърденията на ищеца за владение. Посочва се, че оплакванията за липса на анализ относно анимуса и фактическата власт са неясни и бланкетни, както и че цитираното от въззивника съдебно решение е неотносимо, незадължително и постановено по различен спор с различни страни, като е обжалвано пред ВКС. В отговора се твърди, че оплакванията за противоречие с материалния закон и съдебната практика са общи и недоказани, тъй като съдът е изложил мотиви защо приема, че свидетелските показания на ищеца са недостоверни и несъответстващи на доказателствата.

Накрая се поддържа, че решението не е немотивирано, защото съдът е изложил ясни и изчерпателни мотиви защо приема, че ищецът не е доказал придобиване на собственост по давност, поради което установителният иск правилно е отхвърлен.

Доколкото с жалбата и отговора към него страните не представят и не се сочат необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане има характер на проект на доклад по делото.

ДАВА възможност на страните да изразят становище по проекта на доклад.

НАСРОЧВА делото за 10.03.2026 г. от 11:10 часа, за която дата и час страните да се призоват с връчване на препис от настоящото разпореждане, а на въззивния жалбоподател – и с препис от писмения отговор.

Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.

С ъ д ъ т ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им 3 разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал.

9 от ГПК.

Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност: да се спести време; да се намалят разходите по разрешаването на спора; да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да удовлетворява интересите и на двете страни; да се подобрят отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да продължат: да запазят имиджа и тайните си; обичайно се изпълнява доброволно. За да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото, като медиация може да се проведе както на първа, така и на втора инстанция.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане за насрочване, ведно с обективирания в него проект на доклад по делото.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________ 4