Решение № 224 от 04.12.2014, Административен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№213 04.12.2014 год. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски административен съд, седми състав на двадесет и осми октомври две хиляди и четиринадесета година в открито съдебно заседание, в състав

Председател: Михаил Русев

Секретар

З.Д. като разгледа докладваното от съдията Михаил Русев адм. дело №219 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.74 ал.2 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр/, във връзка с чл.1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, във връзка с чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по предявени в условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.71, ал.1 от ЗЗДискр, предявени от Г.П.Г. чрез пълномощника адв. А.М., против

Държавна психиатрична болница „Д-Р Г. Кисьов” гр.Раднево, против Прокуратурата на Република България и против Министерство на здравеопазването.

Исковата молба е подадена първоначално в Софийски районен съд на 07.08.2007 год., по нея е образувано гр. дело №17785/2007 год., приложено към настоящото дело, което приключва с Решение от 09.11.2009 год., с което съдът признава за установено по иска с правно основание чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗД, предявен от Г.П.Г. срещу Държавна психиатрична болница „Д-р Г. Кисьов” гр. Раднево че с извършената въз основа на заповед №637/03.06.2005 год. проверка на „психична пригодност” на ищеца като условие за включването му в избирателния списък за изборите на 25.06.2005 год. е извършена дискриминация спрямо него по смисъла на чл.4 от ЗЗД по признак „увреждане”. Съдът е отхвърлил като неоснователни и недоказани исковете с правно основание чл.71 ал.1 т.2 и 3 от ЗЗД спрямо ответника Държавна психиатрична болница „Д-р Г. Кисьов” гр. Раднево, както и исковете по чл.71, ал.1, т.1, т.2 и т.3 против Прокуратурата и против Министерство на здравеопазването.

Решението е обжалвано от ищеца в отхвърлителната му част, като е образувано гр.дело №3691/2011 год. на СГС, приключило с Решение от 08.05.2012 год., с което е обезсилено постановеното от Софийски раонен съд Решение в обжалваната му част и делото е изпратено по компетентност на Административен съд София град. Изложените от съда съображения са в насока, че са били нарушени правилата за родова подсъдност на предявените по чл.71 от ЗЗД искове, като към 06.08.2007 год., когато е подадена исковата молба бил приложим процесуалния ред на чл.203 от АПК, т.е. делото било подсъдно на административните съдилища, доколкото изложените в исковата молба обстоятелства се свързвали с административни по рода си отношения.

По повод повдигнат от Административен съд София град спор за подсъдност, с определение №45/16.07.2013 год. по адм. дело №42/2013 год., смесен петчленен състав на ВАС и ВКС е постановил, че компетентен да разгледа и се произнесе по предявените от Г. искове по чл.71, ал.1 от ЗЗДискр е Административен съд София град. Последният с протоколно определение №137/04.06.2014 год. по адм. Дело №8224/2013 год. и във връзка с правилата за местната подсъдност, предвидени в чл. 7 от ЗОДОВ, във връзка с чл.1, ал.2 от с.з и с оглед мястото на увреждането е изпратил делото по компетентност на Старозагорски административен съд, по което е образувано настоящото адм. дело №219/2014 год.

Предмет на настоящото производство, с оглед влизане в сила на Решението на СРС от 09.11.2009 год. по гр. дело №17785/2007 год., с което е уважен предявения от Г.П.Г. иск срещу Държавна психиатрична болница „Д-р Г. Кисьов” гр. Раднево с правно основание чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗД, са исковете:

- да се осъди ДПБ„Д-р Г. Кисьов” гр.Раднево да осигури служители да се въздържат от подобни дискриминационни актове спрямо ищеца с правно основание чл.71, ал.1, т.2 от ЗЗД, - да се осъди ДПБ„Д-р Г. Кисьов” гр.Раднево да заплати на ищеца обезщетение за вреди от установеното нарушение в размер на 1500.00 лв. и лихва за забава в размер на 300.00 лв. за периода от 25.06.2005 год. -06.08.2007 год. - датата на предявяване на иска по чл.71, ал.1, т. 3 от ЗЗД

- да се установи нарушение по чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗД, допуснато спрямо ищеца от служител на Прокуратурата, посредством отказа й постановен на 25.06.2005 год. да образува наказателно производство, да се осъди същия ответник да осигури въздържане от подобни дискриминационни актове (чл.71, ал.1, т.2 от ЗЗД) и да се осъди Прокуратурата да му заплати на ищеца обезщетение за вредите от нарушението в размер на 1000.00 лв., лихва за забава в размер на 300.00 лв. за периода от 25.06.2005 год. - 06.08.2007 год. (чл.71 ал.1 т.3 от ЗЗД),

- да установи нарушение по чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗД, допуснато спрямо ищеца от служители на Министерство на здравеопазването, посредством незаконосъобразното бездействие по осигуряване на контрол спрямо Държавна психиатрична болница „Д-р Г. Кисьов” гр. Раднево, да се осъди същия ответник да осигури въздържане от подобни дискриминационни актове (чл.71, ал.1, т.2 от ЗЗД) и да се осъди Министерството на здравеопазването да заплати на ищеца обезщетение за вредите от това нарушение в размер на 1500.00 лв. и лихва за забава в размер на 300.00 лв. за периода от 25.06.2005 год. - 06.08.2007 год.(чл.71, ал.1, т.3 от ЗЗД).

Исковете се основават на твърдения, че в периода 12 май - 12 август 2005 год. ищецът бил настанен за задължително лечение в Държавна психиатрична болница „Д-р Г.

Кисьов" гр. Раднево. Със Заповед №637/03.06.2005 год. на директора на болницата, издадена във връзка с предстоящи избори - насрочени за 25.06.2005 год. за избор на народни представители, била определена комисия, която да извърши проверка на психичната „пригодност” на пациентите да гласуват на изборите. На 15.06.2005 год. комисията преценила ищеца като „психично непригоден" да гласува на изборите поради влошено психично състояние. По повод подаден сигнал за допуснато от ДПБ нарушение на активното избирателно право прокурор от РП - гр. Раднево издал „справка”от 25.06.2005 год., в която изразил становище, че не е налице нарушение на Закона за избиране на народни представители /действал тогава, а сега отменен/, нито данни за престъпление. Действията на персонала на Държавната психиатрична болница, според ищеца довели до изключването му от избирателните списъци препятствали участието му в политическия живот посредством гласуване на изборите за народни представители на 25.06.2005 год., отказът на прокуратурата да образува производство по защита на избирателното право на ищеца и липсата на ефективен контрол от страна на Министерство на здравеопазването върху дейността на лечебното заведение дължим по аргумент от чл.2 от Закона за здравето, съставлявали актове на пряка дискриминация по смисъла на чл. 4 ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗЗДискр. Претърпените вреди от посочените актове, респ. бездействие се изразявали в невъзможността да упражни на 25.06.2005 год. право на глас и засягане на човешкото достойнство.

Предвид горното ищецът претендира признаване за установено, че процесните актове и бездействия на ответниците съставляват пряка дискриминация, иска осъждането на ответниците да се въздържат от последващи дискриминационни действия срещу него, както и присъждане на обезщетение в размер на 1500.00 лв. от ответника Държавна психиатрична болница, 1000.00 лв. - от Прокуратурата на РБългария и 1500.00 лв.

- от Министерство на здравеопазването за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите, в размер на 300.00 лв. за период от 25.06.2005 год. до датата на предявяване на исковата молба /молба от 28.12.2007 год. л.29 по гр. Дело №17785/2007 год. на СРС/ и законната лихва до окончателното изплащане.

Ответникът - Държавна психиатрична болница "Д-р Г. Кисьов" гр. Раднево, чрез директора си д-р Толев оспорва исковете като неоснователни и недоказани и претендира отхвърлянето им по съображения изложени в писмено становище от 11.09.2014 год. на л.19 по адм. Дело №219, и становище по гр. Дело №17785/2007 год. на СРС на л.80. По същество съображенията са насочени да опровергаят изпълнението на фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ по отношение на ищеца. Счита, че не е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие на управителя на лечебното заведение и персонала, които да са причинили вредите. Проведения спрямо ищеца режим на лечение в периода 12.05.2005 -12.08.2005 год. и съпровождащите го актове, действия и бездействия били съобразени с психичното му състояние.

Описва причините за постъпване на ищеца, проявите, в които се е изразило заболяването (водеща диагноза: „шизофрения, параноидна форма, непрекъснато протичане, психопатоподобна промяна на личността”) и че в това си състояние той не е можел да изразява информирано съгласие за лечението си. Настаняването в лечебното заведение било приложено принудително - на основание Решение на Районен съд Раднево по ч.н.д. №399/2005 год.

Доколкото проявите на болестта се изразявали в груби и агресивни действия, описани в медицинската документация, на ищеца като пациент бил определен на затворен режим за лечението. Ответникът твърди, че не упражняването от ищеца на активното му избирателно право на 25.06.2005 год. е по причини, стоящи извън ръководството и персонала на ДПБ, действията им били насочени към лечението му и опазване на живота и здравето на околните, а не към препятстване упражняването на правото му на глас в нарушение на ЗЗДискр. Оспорва наличието на причинна връзка между твърдяното неравно третиране и твърдените вреди. Иска отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани.

Ответникът - Прокуратура на

Република България чрез прокурор Ц. Маринова /л.371 и следващите/ изразява становище, че предявените спрямо прокуратурата искове са недопустими по съображения, че обуславящите ги изявления, съдържащи се в исковата молба не съответстват на предвидения в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ състав, респ. че са неоснователни. Дейността на прокуратурата не е административна, като преценката дали да се образува досъдебно производство не подлежи на съдебен контрол.

Ответникът - Министерство на здравеопазването оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Излага съображения, че бездействието, което се вменява като нарушение на ЗЗДискр не е налице - няма правомощия за контрол по други дейности на болницата, извън лечебната, като министъра не е бил уведомен за издаването на заповед №637/03.06.2005 год.. В опровержение на твърденията за неизвършен контрол прилага одитни доклади и резултати от проверки на лечебното заведение. Сочи, че не са налице материалноправните предпоставките за присъждане на обезщетение за вреди и иска отхвърляне на предявените искове като неоснователни.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че ищецът

Г.П.Г. страда, вкл. към релевантния период (м.V-м.VІІІ.2005 год.) от „шизофрения, параноидна форма”, началото на която се датира около 1992 год. Поради влошаване на състоянието му постъпил по спешност за лечение в Психиатричното отделение на МБАЛ в гр. Ямбол, като в епикризата от 11.05.2005 год., с която същият е бил изпратен за лечение в Държавната психиатрична болница гр. Раднево са описани следните прояви: ”..отново се насочил срещу близките си, изнудвал ги непрекъснато за пари, започнал да изнася вещи и предмети от жилището си, продавал ги на безценица ...поведението му станало грубо нелепо, започнал да изнася библиотеки, дивани... нанесъл побой над родителите си” епикриза от 11.05.2005 год. на л.44).

Съответно, Г. е приет в ДПБ в гр. Раднево по спешност на 12.05.2005 год. Поради влошаване на състоянието му и оттегляне съгласието за лечение с декларация от 22.06.2005 год., директорът на това лечебно заведение е издал заповед №717/22.06.2005 год. на основание чл.154 от ЗЗ за временното му настаняване в лечебното заведение и същевременно е отправил молба от същата дата - 22.06.2005г до Pайонен съд Раднево за настаняване на Г. за задължително лечение. В актовете си, директорът на ДПБ гр. Раднево се е основал на това, че присъщото на ищеца към въпросния период психично състояние крие опасност за околните и застрашава здравето му, като то е описано така: „психомоторно-напрегнат, гневно конфликтен, с параноидни налудности за отношение на преследване, унищожение. Дълбоко некритичен към заболяването си”. Това му състояние се потвърждава от история на заболяването (л.58) и съдебно-психиатричнато експертиза (л.51-53) по образуваното ч.н.дело №399/2005 год. на Районен съд Раднево, с решение по което е постановено ищецът е настанен за задължително стационарно лечение в ДПБ - гр. Раднево за срок от 3 месеца, считано от 12.05.2005 год. на основание чл. 162 от 33, като е установена и липсата на способност да изразява информирано съгласие за лечение, за изразяване на каквото е назначен служител на Община Раднево.