Решение № 235 от 12.11.2025, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. Девня, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА при участието на секретаря ИСКРА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Административно наказателно дело № 20253120200260 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от А. К. М., ЕГН: **********, чрез проц. представител – адв. И. Г. срещу Наказателно постановление № 9135 от 18.02.2025 г., издадено от и. д. Началник на отдел „Оперативен контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с което за нарушение по чл. 26 ал. 2 т. 1 б.

„а” пр. 2 от Закона за пътищата /ЗП/ вр. чл. 7 ал. 1 т. 5 б. „в“, чл. 8 ал. 1 и чл.

37 ал. 1 т. 1 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на основание чл. 53 ал. 1 т. 2 пр. 2 от ЗП на въззивника е наложено административно наказание глоба в размер 2 000 лева.

В подадената жалба са релевирани доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП, като се претендира, че АУАН и НП са издадени при допуснати съществени процесуални нарушения, оспорва се съставомерността на нарушението от субективна страна и точността на извършеното измерване, излагат се доводи за неправилно приложение на материалния закон. На тези основания иска отмяна на обжалвания акт и претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

В с.з. въззивникът, редовно призован не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна – Началника на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде 1 потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

На 07.02.2025 г. въззивникът А. К. М. извършвал превоз на товари като водач на ППС с четири оси с две управляеми оси марка „Волво“, модел ФМ 84,. Р, с рег. № ***, собственост на „Мишел – Михаил Дойчев“ЕООД.

В 10:13 часа, на път III-2901, км. 22 на отбивката преди жп прелеза в посока гр. Суворово – Дренака той бил спряна за проверка от служители на дирекция „АРОК” при АПИ – свид. Е. Г. Г. и негов колега И. П. И.. При извършената проверка от контролните органи било измерено натоварване на двойната задвижваща ос на МПС над допустимите норми, утвърдени в горецитираната Наредба.

При поискване, водачът не представил надлежно издадено разрешение за движение на тежко пътно превозно средство, поради което контролните органи приели, че е допуснал нарушение на чл. 26 ал. 2 т. 1 б. „а“ от ЗП, вр. чл. 7 ал. 1 т. 5 б. „в”, вр. чл. 8 ал. 1 и чл. 37 ал. 1 т. 1 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. и му съставили АУАН, който той подписала без възражения.

Въз основа на така съставения акт било издадено обжалваното пред настоящата съдебна инстанция наказателно постановление, с което АНО наложил на въззивника санкция в размер към средния в посока към максималния.

Визираната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от кредитираните като безпристрастно дадени показания на двамата свидетели, подкрепени от приобщените писмени доказателства – експедиционна бележка; разпечатка от електронна везна; удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за проведено обучение, заявление за проверка ведно с приложение №1 към него, сертификат за съответствие, ЕС декларация за съответствие. Съдът дава вяра на свидетелските показания, като добросъвестно дадени от лице, даващо показания под страх от наказателна отговорност за непосредствено възприети факти по време на изпълнение на служебните му задължения. Няма данни по делото, които да дават на съда основание да подложи на съмнение показанията на разпитания свидетел. Основната фактическа констатация за измерено претоварване на управляваното от въззивника МПС не се оспорва и от него самия.

Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наказателното постановление направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е 2 приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – надлежно оправомощен съгласно представената Заповед № РД-1196/29.01.2025 г. на Председателя на УС на АПИ.

Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания административен акт:

Служебната проверка на въззивния съд констатира, че обжалваното наказателно постановление и акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от процесуални нарушения, даващи основание за отмяната му. В АУАН и НП фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя и възможността да разбере за какво нарушение се ангажира административно – наказателната му отговорност. Спазена е процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН. Нарушението е описано по начин даващ възможност на нарушителя да разбере за какво именно нарушение се ангажира административно – наказателната му отговорност, за да може да организира защитата си по правилен начин.

Относно материално-правната законосъобразност и обоснованост на обжалвания административен акт:

С Тълкувателно постановление № 2/08.10.2025 г. на Върховния административен съд - ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС се прие, че водач, който управлява извънгабаритно или тежко превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване без да е налице разрешение за това, извършва нарушение на чл. 177 ал. 3 т. 1 вр. чл. 139 ал. 1 т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, а не такова по чл. 26 ал. 2 т. 1 б. "а" пр. 2 от Закона за пътищата, когато не е собственик на превозното средство или лицензиран превозвач, осъществяващ превоз, съответно не е наредил превоза.

Въззивницата е санкционирана като водач на тежкото ППС, на което не е собственик, поради което се налага извода, че отговорността й за констатираното в АУАН и НП деяние е ангажирана при неправилно приложение на материалния закон, а именно за нарушение на чл. 26 ал. 2 т. 1 б."а" пр. 2 от ЗП, вместо за горецитираното нарушение по ЗДвП.

При тези съображения съдът намира, че са нарушени съществено правата на въззивника, като в конкретния случай не само е нарушен материалния закон, като не е приложена относимата разпоредба и санкция, но и по този начин е възпрепятстван да се защити в хода на производството. Тези пороци не могат да бъдат санирани или отстранени в хода на настоящото производство, поради което обжалвания акт следва да бъде отменен изцяло.

По отговорността за разноските:

Въззивникът претендира разноски, като към жалбата представя договор за правна защита и съдействие по делото, съгласно който е 3 договорено адвокатско възнаграждение в размер на 550 лева, които са заплатени изцяло в брой, както е отбелязано в представения договор. С оглед на това и в полза на въззивника следва да се присъдят направените от него разноски в доказан размер на 550 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 63 ал. 3 т. 1 вр. ал. 2 т. 1 от ЗАНН, РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 9135 от 18.02.2025 г., издадено от и.д. Началник на отдел „Оперативен контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с което на А. К. М., ЕГН:

********** за нарушение по чл. 26 ал. 2 т. 1 б. „а” пр. 2 от Закона за пътищата /ЗП/ вр. чл. 7 ал. 1 т. 5 б. „в“, чл. 8 ал. 1 и чл. 37 ал. 1 т. 1 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на основание чл. 53 ал. 1 т. 2 пр. 2 от ЗП е наложено административно наказание глоба в размер 2 000 лева.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София ДА

ЗАПЛАТИ на А. К. М., ЕГН: ********** сумата от 550 лева /петстотин и петдесет лева, 00 ст./, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 4