Решение № 845 от 09.07.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 845 гр. Варна, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Силвия М. Илиева като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20253110200019 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на В. Т. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к.“***“ №103, вх. 7, ет. 3, ап. 48, подадена чрез адв. М. Д. от АК-Варна, срещу НП № 24-8703-001749 от 03.12.2024г. на Началник СПС в ОД МВР Варна, Сектор "Специализирани полицейски сили", с което на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр.1 от ЗДП му е било наложено административно наказание глоба в размер на 150лв. за нарушение на чл. 6, т.

1 от ЗДП.

В жалбата си въззивникът сочи, че НП е незаконосъобразно тъй като в него липсвали реквизити от предвидените в нормата на чл. 57 от ЗАНН, които му пречели да разбере в какво нарушение е обвинен и на какво основание му е наложено наказанието. Моли НП да бъде отменено.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява. Същитя се представлява от адв. М. Д., който във фазата по същество моли НП да бъде отменено с основен аргумент недоказаност на адм.наказателното обвинение.

Отправя искане за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

За въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Лукова – Атанасова, в които същата изразява становище за неоснователност на жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че жалбата бъде уважена и се иска присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, моли за присъждане на такова в минимален размер.

1

Варненска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 20.11.2024г., вечерта свидетелите К. И. и В. П. и двамата полицейски служители в сектор СПС при ОД на МВР Варна изпълнявали служебните си задължения. Същите били на установъчен пункт на бул. „Христо Смирненски“ в гр.Варна, като били паркирали служебния си автомобил в една уличка под бензиностанция „Бенита“ срещу цирковата площадка и магазин „Кауфланд“. Полицейските служители получили сигнал от свои колеги от ІІ РУ, че водач на мотоциклет е избегнал проверка, както и описание на мотоциклета и водача. Около 23:00ч. свидетелите забелязали към тях да се приближава мотоциклет съвпадащ с даденото им описание. Посоченият мотоциклет се управлявал от въззивника. Св. В. П. излязъл на пътното платно и подал на въззивника сигнал за спиране със стоп палка. Въззивникът не спрял, а продължил напред. Двамата полицейски служители веднага се качили в автомобила си потеглили след него. На светофарната уредба на кръстовището с ул. „Гео Милев“ въззивникът преминал на червен сигнал на светофарната уредба. Свидетелите продължили да го следват. Приближавайки кръстовището с бул. „Вл. Варненчик“ въззивникът минал от дясната страна лек автомобил спрял на червен забранителен сигнал и също преминал на червен сигнал. В завоя обаче моторът поднесъл и въззивникът паднал като моторът му се блъснал в служебния полицейски автомобил, който гонейки го заобиколил изчакващите на светофара автомобили и също предприел маневра десен завой на червен сигнал. Въззивникът се изправил и хукнал да бяга, но бил настигнат от полицейските служители. Установено било, че рег. Табела поставена на управлявани ято въззивника мотоциклет КН 5565А не е издадена за управлявания мотоциклет – Хонда с рама 2SC50A02M003750.

На въззивникът били съставени няколко АУАН един от които – АУАН № 1416576/21.11.2024год. за нарушение на чл. 6, т.1 пр.2 от ЗДП това, че преминал на червен сигнал на светофарната уредба на кръстовището на бул.

„Хр. Смирненски“ и бул. „В. Варненчик“ като създава непосредствена опасност за останалите участници в движението.

АУАН бил надлежно предявен и връчен на въззивника, които го подписал без възражения. Такива в писмен вид не постъпили и в срока по чл.

44 от ЗАНН и на 03.12.2024год. началника на Сектор „СПС“ издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации отразени в акта, приел е че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 6, т.1 от ЗДП и на основание чл. 179, ал.1, т.5 пр.1 от ЗДП му наложил адм. наказание глоба в размер на 150лв.

Като свидетели в хода на съдебното следствие са разпитани актосъставителят К. И. и свидетеля по акта В. П., които в показанията си пред съда възпроизвеждат възприятията си във връзка с констатиране на нарушението и съставянето на акта с нужната конкретика.

2

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени, така и гласни, а именно: показанията на свидетелите К. Б. И. - актосъставител и В. П. П., които непосредствено наблюдавали действията на въззивника и писмените доказателства приложени към АНП в това число АУАН; справка за нарушител; заповед за компетентност, като всички доказателства са непротиворечи, взаимнодопълващи се, не водят на различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло с доверие.

Показанията на свидетелите К. Б. И. и В. П. П. са такива на свидетели – очевидци, като пряко е възприето от тях, че водачът извършва маневрата в нарушение на сигнала на светофарната уредба, като тези свидетели са категорични, че при навлизане на въззивника в кръстовището за него е светел забранителен червен сигнал на светофарната уредба.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в срок, от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима и е приета от съда за разглеждане.

АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Фактическите обстановки на АУАН и НП макар и твърде лаконични съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото във вина на въззивника нарушение. Посочени са дата и място на извършване на нарушението, както и нарушените законови норми като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение.

Допуснати съществени нарушения на процес. правила съдът не констатира и в тази връзка не споделя наведените в жалбата възражения в тази насока. Ясно и недвусмислено от обстоятелствените части на АУАН и НП се установява за какво точно деяние е ангажирана отговорността на въззивника. За това, че на 20.11.2024г., в 23:10 часа в гр. Варна по ул.“Христо Смирненски“ на кръстовището с бул. „Владислав Варненчик“ в посока бул. “Република“ въззивникът В. Т. В. управлявал мотоциклет „Хонда“ с номер на рама 2SC50A02M003750 с неустановена собственост и поставена на него регистрационна табела КН 5565 А, като преминал на неразрешаващ червен сигнал на светофарната уредба.

От събраните по делото гласни доказателства се установява категорично, че въззивникът е навлязъл и е преминал през кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба порад9и което и нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДП е налице.

Съгласно посочената разпоредба участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, 3 упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

За това нарушение АНО е наложил на въззивника санкция съобразно нормата на чл. 179, ал.1 т.5 от ЗДП. Посочената норма предвижда наказание за водач, който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението.

В случая в хода на съдебното следствие не бяха събрани каквито и да било доказателства, които да установят, че при извършване на нарушението въззивникът е създал непосредствена опасност за движението. Напротив от показанията на двамата полицейски служители очевидци се установява, че в момента на преминаването на процесния мотоциклет, през кръстовището не са минавали други автомобили. Имало е изчакващи червения сигнал автомобили на бул. „Хр. Смирненски“, а други движещи се по бул. „Вл.

Варненчик“ не е имало. В тази връзка и предвид на факта, че не е доказана последната предпоставка от фактическия състав на чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 1 от ЗДП, а именно въззивникът да е създал непосредствена опасност за движението, то настоящият съд счита, че в случая относимата санкционна норма е тази на чл. 183, ал.5, т.1 от ЗДП доковкото именно тя предвижда санкция за преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването.

И доколкото предвидената в нормата на чл. 183, ал.5, т.1 от ЗДП санкция е по-ниска от тази предвидена в нормата на чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДП и липсва съществено изменение на обстоятелствената част на НП то НП следва да бъде изменено като на въззивникът се наложи наказание глоба в размер на 100лв., на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДП.

Доколкото нарушението извършено от въззивника не се отличава със степен на опасност по-ниска от тази на останалите нарушения от същия вид то нормата не чл. 28 от ЗАНН не може да намери приложение.

По разноските.

Разноски се претендират и от двете страни.

Искането на въззиваемата страна, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е направено своевременно, преди приключване на делото пред настоящия съд. С оглед крайния изход на спора съдът счете, че въззивникът дължи разноски на основание чл. 63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 вр. ал.3 от ГПК, вр. чл.

37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.

В случая за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80лв. до 150лв. И като 4 съобрази, че в случая делото не е с фактическа и правна сложност изискващи специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з счете, че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в минималния предвиден в наредбата размер. И като съобрази размера на отхвърлената част на иска (100лв., доколкото за сумата от 100лв. НП се явява потвърдено) и извърши съответните изчисления съдът намира, че на въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 54лв.

От друга страна следва да се уважи претенцията на процесуалния представител на въззивника за заплащане на разноски съставляващи адвокатско възнаграждение. От съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и съдействие и приложеното пълномощно се установява, че въззивникът е възложил на адв. М. Д. оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство срещу сумата от 300лв. която сума е била заплатена в брой при подписването на договора.

От друга страна съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Възражение за прекомерност е направено от процесуалния представител на въззиваемата страна, в депозирани писмени бележки.