Решение № 4086 от 05.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4086 гр. София, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кирил Ст. П. при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Кирил Ст. П. Гражданско дело №

20231100107815 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от И. И. А. и А. Н. А. срещу Н. Г. Ц..

Ищците твърдят, че са законни наследници на И.И.А. – първата ищца е негова дъщеря, а втората – негова съпруга. Ищците констатирали, че преди смъртта на И.А. на 11.02.2022 г. от негова банкова сметка в „Юробанк България“ АД с IBAN ******* бил извършен превод в размер на 600 000 лв. към Н. Ц.. Основанието за превода било „захранване на сметка“. Поддържат, че липсвало основание за плащането, като на ищците не било известно между ответницата и техния наследодател да са осъществявани сделки или услуги, които да обуславят дължимост на сума в подобен размер. Намират, че сумата била получена без основание и подлежала на връщане. Молят ответникът да бъде осъден да заплати на всяка една от ищците по 300 000 лв., представляващи съответната част /½, съобразно наследствени права на ищците/, от недължимо платената сума от И.А. в размер на 600 000 лв., ведно със законната лихва от 07.07.2023 г. до окончателното изплащане.

Претендират разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответницата е ангажирала отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни. Н. Ц. твърди, че е съжителствала съвместно с И.А. 30 години. Излага съображения, че отношенията им през този период се характеризирали като съюз на фактическа и физическа близост, основан на взаимност, трайност и взаимна грижа. Заедно двамата закупили имот в кв. „Драгалевци“ на ул. „Ябълкова градина“. И.А. имал намерение да прехвърли на ответницата имота в кв.

„Драгалевци“, но не могъл да го стори преди смъртта си, за което намерение ищците знаели.

1

Намерението на И.А. било сумите по сметката му да бъдат разделени между Н. Ц. и дъщеря му – ищцата И. А.. Оспорва твърдението сумата от 600 000 лв. да е в крупен размер съобразно финансовото състояние приживе на И.А.. Същият разполагал към 11.02.2022 г. по сметката си със сума в размер на 1 211 603.57 лв., имал къща в кв. „Лозенец“, още два апартамента в гр. София и парцел в кв. „Симеоново“, както и притежавал 45 дружествени дяла в дружеството „Ф.-К.“ ООД /от които през 2021 г. получил дивиденти в размер на над 250 000 лв./. Сумата в размер на 600 000 лв. била платена с оглед желанието на И.И.А. да подсигури ответницата. Н. Ц. разполагала с възможност да управлява и да се разпорежда със средствата по банковите сметки на своя партньор. Между тях съществували трайни отношения, подобни на отношенията между съпрузи. Ответницата поддържа, че поради естеството на тези отношения И.А. искал да подпомогне финансовата й независимост.

Позовава се на чл. 55, ал. 2 ЗЗД. Намира, че с процесния превод И.А. изпълнявал нравствен дълг, като имал съзнание за съществуването на последния. Поддържа, че намерението за изпълнение на нравствен дълг било видно от банковия превод. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че липсва изпълнение на нравствен дълг, се твърди, че е налице дарение, което е обективирано чрез осъществения банков превод. Моли за отхвърляне на претенциите. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са предявени субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

За да е редовна исковата молба по иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да посочи релевантните факти за спора по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, за които носи доказателствена тежест, като по делото ответникът излага и доказва фактите, изключващи правото на ищеца да получи връщане на даденото. Искът по чл. 55 ЗЗД е един. С него ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже единствено даването. В тежест на ответника е да докаже на какво основание е получил даденото /виж решение № 239/ 16.07.2013 г., по гр. дело № 1050/2012 г. на IV г. о. на ВКС/.

Успешното провеждане на иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД в която и да е от трите му хипотези е обусловено от установяване на наличието на основния елемент от фактическия състав, а именно неоправданото разместване на имуществени блага. При това неоправдано разместване едната страна се обогатява за сметка на другата, която обеднява, при липсата на основание за това и при наличието на причинна връзка между обогатяването и обедняването. Ирелевантно е обстоятелството дали поведението на обогатилото се лице е укоримо, т.е. виновно. При исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а тежестта да установи наличието на противопоставимо на ищеца основание за имущественото разместване лежи върху ответника.

С определение № 13017 от 30.10.2023 г. и протоколно определение № 10 от 11.01.2024 г. съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, 2 че И. А. и А. А. са законни наследници на И.А. /видно и от приложеното по делото удостоверение за наследници с изх. № 1138 от 04.07.2022 г. – л. 9/, починал на 27.06.2022 г., както и, че на 11.02.2022 г. от банковата сметка на И.А., открита в „Юробанк България“ АД, с IBAN ******* бил извършен превод в размер на 600 000 лв. към Н. Ц. с основание „захранване на сметка“. Последното се установява и от извлечение от сметка с титуляр наследодателя /л. 262 гръб/, както и от преводно нареждане № 993649376551 от 11.02.2022 г.

/л. 288/.

Основният спорен въпрос по делото се явява този относно наличието, респ. липсата на правно основание за имущественото разместване в полза на ответницата.

Ответникът, в чиято тежест е да докаже, че съществува правно основание за процесния превод, се позовава на чл. 55, ал. 2 ЗЗД, като твърди, че И.А. е превел на Н. Ц. сумата в размер на 600 000 лв. в изпълнение на нравствения си дълг към нея в качеството й на дългогодишен негов партньор. Разпоредбата на чл. 55, ал. 2 ЗЗД предвижда две условия, при които задължение за връщане на полученото не възниква, макар да е осъществен съставът на чл. 55, ал. 1 ЗЗД – съществуването на нравствен дълг между далия нещо и получателя и съзнателното изпълнение на този нравствен дълг; 3./ липсата на правно основание. Съгласно Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС нравственият дълг по чл. 55, ал. 2 ЗЗД е правно основание за разместване на имуществени блага между правните субекти и изключва кондикционните претенции само в случаите, попадащи в първото предложение на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, а именно при получаване на нещо без основание.

Съгласно Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС, когато се установи съзнателно изпълнение на нравствен дълг, даденото не е без основание и не може да се претендира връщането му. Съзнателното изпълнение на нравствения дълг представлява основание за плащането, поради което препятства пораждането на реституционно задължение, като блокира претенцията на солвенса за връщане на даденото.

При преценката за изпълнение на нравствен дълг могат да бъдат използвани различни критерии: субективни – личното чувство за дълг и съвест, както и обективни – разбиранията на обществото, че е редно да се дава в определени хипотези, че подобни постъпки се посрещат с одобрение. При преценката за наличие на съзнателното изпълнение на нравствения дълг съдът следва да има предвид развитието на обществените отношения, актуалните тенденции и промени в обществените нагласи.

От фактическа страна между страните се спори за взаимоотношенията между Н. Г. Ц. и И.И.А.. Приети са множество писмени доказателства и са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Ч.Ч. А.С., Т.Ц., К.Р., Г..М, Л.С., И.Т. и Е.К..

От съвкупния доказателствен анализа съдът намира, че по делото се установи при условията на пълно и главно доказване, че Н. Г. Ц. и И.И.А. са живеели във фактическо съпружеско съжителство продължителен период от време /при всички положения повече от 20 години/, като са споделяли общ дом, общо ежедневие, грижили са се един за друг – тя, осъществявайки дейности по организиране на общото им домакинство, а той – осигурявайки 3 финансовата им стабилност.

От справка от Агенция по вписванията с № 1138672/01.09.2023 г. за лицето И.И.А. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 96, том III, рег. № 3220, дело № 506 от 1999 г., на нотариус М.К., под № 200 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Софийски районен съд, се установява, че И.А. закупил на 21.10.1999 г. апартамент, находящ се в гр. София, кв. „Драгалевци“, ул. „*******. Това обстоятелство се изяснява от разпита на свидетелите Ч., С., Ц. и Р., които изясняват, че в този апартамент И.А. е живеел заедно с ответницата Н. Ц. от завършването му /около 1999 г./ до смъртта си, т. е. почти 25 г.

Съдът цени показанията на свидетелите по реда на чл. 172 ГПК, но предвид липсата на противоречие, обстоятелството, че част от свидетелстващите са били съседи на живеещите на съпружески начала, а и показанията на свидетеля И.Т., който свидетелства, че ответницата е живеела на адреса и ищците са знаели за това, то съдът кредитира показанията на посочените свидетели в тази им част изцяло. В тази насока и електронната кореспонденция /л. 168 гръб/, разменена чрез приложението VIBER между Н. Ц. и И. И. А.. Представените извлечения на хартиен носител от електронната кореспонденция л. 163 – 168 не са оспорени нито относно авторството им, нито относно съдържанието, поради което и съдът цени същите като извънсъдебно признание на неизгодни за страната обстоятелства по арг. от чл.

175 ГПК.

И.А. и Н. Ц. са възприемани от техните приятели и съседи като двойка, живееща на семейни начала. За това свидетелстват показанията на свидетелите Ч., Р., Ц. С.. Свидетелят А.С. свидетелства за съвместни пътувания с И.А. и Н. Ц. в Гърция, Италия, Турция и Франция. През годините Н. Ц. и И.А. са предприемали редица пътувания в страната и чужбина по време на летния период, както и по повод официални празници /Великден, новогодишни празници/. Някои пътувания са били организирани от ответницата, за което свидетелстват приложените по делото писмени доказателства – имейли с потвърждения за онлайн резервации от 2011 г., 2014 г. и 2016 г. /л. 143 – л. 146/. От приетите по делото задгранични паспорти на И.А. и Н. Ц. се установява, че в периода на съвпадане на срока на валидност на двата документа /05.06.1995 г. – 05.06.2000 г./, същите са преминавали през едни и същи ГКПП на едни и същи дати, например на 26.08.1995 г. двамата са напуснали страната през ГКПП „Капитан Андреево“ и на 08.09.1995 г. са влезли обратно в страната през ГКПП „Капитан Андреево“, на 24.08.1996 г. двамата са излезли през „Капитан Андреево“ и на 07.09.1996 г. са влезли през ГКПП „Малко Търново“, на 04.09.1997 г. са излезли през ГКПП „Капитан Андреево“ и на 17.09.1997 г. са влезли обратно през ГКПП „Кулата“, на 08.08.1998 г. двамата са минали през КПП Градина, Сърбия, както и през КПП в Словения, на 09.04.1999 г. са излезли от страната през ГКПП „Кулата“ и на 12.04.1999 г. са влезли обратно през същия ГКПП и др.

И.А. и ответницата са манифестирали своите взаимоотношения на семейни начала както в рамките на общия си приятелски кръг, така и пред дъщерите на И.А., които са били наясно с тях – виж показанията на свидетелите Ц. и С..

По настояване на И.А. Н. Ц. е напуснала работа, за да се грижи за дома им, за да 4 могат двамата да пътуват по-често – свидетелските показания на свидетеля Ц.. Ответницата не е работила дълъг период по време на съвместното си съжителство с И.А., тъй като последният я е обезпечавал финансово, като е покривал и всички разходи на семейството.

Видно от представената по делото трудова книжка на Н. Ц., последното вписано трудово правоотношение е с дружеството „А.М.“ АД, като е било прекратено на 22.09.2004 г.