Решение № 1173 от 27.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1173 гр. София, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Диана Василева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100513652 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на С. Г. В. – длъжник по изпълнително дело № 20248510403764 по описа на ЧСИ М.П. с рег. № 851, срещу разпореждането на ЧСИ, обективирано в съобщение изх. № 59071/14.10.2024 г., с която е оставено без уважение възражението на С. Г. В. срещу приетите за събиране разноски за адвокатски хонорар на взискателя „Прибалтик Пропърти Менижджмънт” ООД.

В жалбата се излага възражение, че приетото за събиране от ЧСИ адвокатско възнаграждение на взискателя в размер на 520 лв. е неоправдано високо и прекомерно завишено. Сочи се, че с оглед извършените действия по изпълнението и обема на оказаната правна помощ, изпълнителното дело не се отличава с фактическа и правна сложност, обосноваваща заплащане на адвокатски хонорар в такъв размер. Освен молбата за образуване на изпълнителното делото, която била с бланкетен характер, процесуалният представител на взискателя не бил извършил никакви други действия, насочени към удовлетворяване на вземанията. Сочи, че при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се съобрази Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С 427/16 и С 428/16. Отправя искане да се отмени постановлението на ЧСИ с изх. № 59071/14.10.2024 г. в частта, с която е прието за събиране адвокатско възнаграждение в полза на взискателя в размер на 520 лв., и същото да бъде редуцирано съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и при съобразяване на посоченото Решение на СЕС.

1

Взискателят „Прибалтик Пропърти Мениджмънт” ООД не е подал отговор на жалбата в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК.

В мотивите съдебният изпълнител изразява становище за неоснователност на жалбата. Същият сочи, че въз основа на наложения запор на трудовото възнаграждение на длъжника по делото са постъпили следните суми: 1241,85 лв. на 15.10.2024 г. и 1184,38 лв. на 15.11.2024 г., а от запора върху банковата му сметка в „Уникредит Булланк” е постъпила сума от 292,66 лв.

Съдът, като взе предвид данните по изпълнителното дело и доводите в жалбата, намира следното:

Изпълнителното производство по изп. дело № 20248510403764 на ЧСИ М.П. е образувано по молба от 03.09.2024 г. на „Прибалтик Пропърти Мениджмънт” ООД, подадена чрез пълномощник адв. Х.М., срещу С. Г. В. за събиране на вземания по изпълнителен лист от 25.07.2024 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК № 22942/2024 г. по ч.гр.д. № 20241110135100/2024 г. на СРС, за сумата 1257,09 лв., представляваща вземане по запис на заповед от 29.12.2021 г., ведно със законната лихва от 10.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 25,14 лв. държавна такса и сумата 500 лв. адвокатско възнаграждение.

С молбата е отправено искане до ЧСИ след извършване на справки в съответните регистри и в НАП да наложи запор върху банковите сметки и трудовото възнаграждение на длъжника. Отправено е и искане за събиране на направените разноски за изпълнителното производство за заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 520 лв.

Към молбата е представен договор за правна защита и съдействие от 08.08.2024 г., сключен между „Прибалтик Пропърти Мениджмънт” ООД и Адвокатско дружество „М.И И.”, представлявано от управителя Х.А.М., с предмет възлагане на действия по образуване на изпълнителни дела срещу 14 физически лица съгласно приложение № 1 към него, както и действия по налагане на запори, възбрани и всякакви други изпълнителни способи, изпълнителни действия и обезпечения, до окончателното удовлетворяване на възложителя; приложение № към договора, в което фигурира като длъжник С. Г. В., с посочено адвокатско възнаграждение от 520 лв.; платежно нареждане за внесена от взискателя на Адвокатското дружество сума по издадената фактура за адвокатски хонорар по горепосочения договор за правна защита и съдействие; и пълномощно на Адвокатско дружество „М.И И.”.

На 04.09.2024 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника С. В. за сумите по изпълнителния лист и разноските по изпълнителното дело. Наложен е запор върху вземания на длъжника по сметки в „ПИБ” АД, „Уникредит Булбанк” АД и „Юробанк България” АД, както и върху трудовото му възнаграждение, получавано от „Фантастико Груп” ООД. На същата дата е изготвено постановление за разноски, сред които е адвокатско възнаграждение в размер на 520 лв.

На 10.09.2024 г. са изпратени запорни съобщения до „Фантастико Груп” ООД и посочените банки.

2

Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 16.09.2024 г.

На 19.09.2024 г. длъжникът е подал възражение срещу размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение от 520 лв. с искане същото да бъде намалено на 200 лв.

С постановление, инкорпорирано в съобщение до длъжника изх. № 59071/14.10.2024 г., съдебният изпълнител е отказал да намали размера на приетия за събиране адвокатски хонорар с мотив, че същият е съобразен с Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Частната жалба е срещу постановлението на съдебния изпълнител, инкорпорирно в съобщение от 14.10.2024 г., с което е оставено без уважение възражението на длъжника за прекомерност на приетите за събиране в изпълнителното производство разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя. Това постановление по същество представлява произнасяне по чл. 435, ал. 2, т.7 от ГПК, което е подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, а жалбата срещу него е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, поради което същата е допустима.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК всички такси и разноски по изпълнението, с изключение на изрично посочените такива, са за сметка на длъжника. В случая не е налице нито една от посочените в т. 1-3 от същата разпоредба хипотези, изключващи отговорността на длъжника за разноски по изпълнението.

Отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е ограничена само до размера на реално извършените в производството разноски, които са направени във връзка с изпълнението и са били необходими за принудителното реализиране на вземането.

С оглед даденото разрешение в постановеното Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 и актуалната съдебна практика, при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. размери на адвокатските възнаграждения. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Дължимото от насрещната страна адвокатско възнаграждение подлежи на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги при съобразяване на предмета на спора, фактическата и правна сложност на делото, естеството и количеството извършена работа. Това разрешение е приложимо и за адвокатските възнаграждения в изпълнителното производство, в което съдът се произнася по жалба на длъжника срещу размера на приетия за събиране адвокатски хонорар на взискателя, съдържаща искане за намаляването му поради прекомерност.

При преценката на направеното с жалбата на длъжника възражение срещу размера на приетите за събиране от съдебния изпълнител разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя следва да се съобразят освен горепосочените общи критерии, също и обстоятелствата от конкретното изпълнително дело, свързани с предприетите по него изпълнителни способи и резултатите от тях, размера на дълга и на събраните суми, респ.

3 начините за погасяване на дължимите суми, предмет на принудителното изпълнение.

В случая по процесното изпълнително дело до момента на подаване на възражението на длъжника до съдебния изпълнител срещу разноските действително единственото извършено от взискателя процесуално действие е подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело. Това обстоятелство, обаче, само по себе си не може априори да обуслови извод за дължимост на адвокатско възнаграждение на взискателя в минимален размер – само за образуване на изпълнителното дело, в каквато насока са възраженията на жалбоподателя. В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е посочил конкретни изпълнителни способи за принудителното събиране на вземането, а именно запор на банкови сметки на длъжника и запор на трудовото му възнаграждение. Тези изпълнителни способи са приложени и въз основа на тях е събрана част от сумата по изпълнителния лист към момента на подаване на възражението от длъжника срещу разноските. Сумите от наложените запори на банковата сметка на длъжника и на трудовото му възнаграждение са постъпили след получаване от длъжника на поканата за доброволно изпълнение. Няма данни след получаване на поканата длъжникът да е внесъл доброволно останалата дължима сума или част от нея, нито дължимият остатък или част от него да е бил събран в резултат на други изпълнителни способи. Съобразявайки от една страна факта, че взискателят е извършил по делото само едно процесуално действие /подаване на молба за образуване на изпълнителното дело/, а от друга - размера на вземането по изпълнителния лист /1782,23 лв./ и обстоятелството, че сумата по изпълнителния лист е събрана в резултат на прилагане на поисканите от взискателя изпълнителни способи, съдът намира за обоснован размер на дължимото от длъжника на взискателя адвокатско възнаграждение от 350 лв. С оглед на това направеното от жалбоподателя искане за намаляване на приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение на длъжника е основателно до сумата 350 лв.

С оглед на горното, обжалваният отказ на ЧСИ да намали приетите за събиране от длъжника разноски по изпълнението за адвокатско възнаграждение, обективиран в в съобщение изх. № 59071/14.10.2024 г., следва да се отмени, като дължимото на взискателя „Прибалтик Пропърти Мениджмънт” ООД адвокатско възнаграждение са намали от 520 лв. на 350 лв.

По изложените съображения, Софийски градски съд

РЕШИ:

О Т М Е Н Я по жалбата на С. Г. В. – длъжник по изпълнително дело № 20248510403764 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, срещу разпореждането на ЧСИ, обективирано в съобщение изх. № 59071/14.10.2024 г., с което е отказано намаляване на размера на приетите в изпълнителното производство разноски за адвокатско възнаграждение на взикателя „Прибалтик Пропърти Мениджмънт” ООД, ЕИК 205294020, И 4

ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА разноските по изп. дело № 20248510403764 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, за адвокатско възнаграждение на взискателя „Прибалтик Пропърти Мениджмънт” ООД от 520 лв. на 350 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5