Решение № 401 от 04.11.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 401 гр. Перник, 04.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Й. Котева при участието на секретаря Даниела Бл. И.а като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно дело № 20231720201414 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 72, ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба от Р. Н. П., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. Т. Л. Х. от САК против Заповед за задържане на лице с рег. № 3796з-525 от 03.08.2023г., издадена от А. И. А. - полицейски орган, на длъжност старши полицай при Второ РУ при ОД на МВР Перник, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е наложена принудителна административна мярка „задържане за срок до 24 часа”.

С жалбата се иска отмяна на атакуваната заповед за задържане като неправилна, незаконосъобразна и постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Претендира се за присъждане на направените в производството съдебни разноски.

В хода на съдеб ното производство жалбоподателят се явява лично и се представлява от пълномощника си адв. Т. Л. Х. от САК, която поддържа изложените в жалбата доводи. Счита, че оспорената заповед за задържане е постановена при липса на компетентност и при неспазване на установената форма. Според пълномощника на жалбоподателя в обжалваната заповед не е посочена причината, налагаща задържането. Посочва, че към момента на задържането на нейния доверител не са били налице предпоставките за това, тъй като не са били налице данни за съпричастност. към извършено престъпление. Твърди, че неясното изписване на годината на визираното БП 1

284, като част от фактическото основание за издаване на заповедта е основание на отмяна на заповедта.

Ответникът по жалбата А. И. А. - полицейски орган, на длъжност старши полицай при Второ РУ при ОД на МВР Перник, не участва лично в съдебното производство. Представлява се от пълномощник – юрисконсулт З.

В., която в хода на устите прения излага съображения за законосъобразност на процесната заповед за задържане, като пледира за постановяване на решение, с което съдът да отхвърли оспорването й. Развива доводи, че заповедта е издадена от компетентен орган и съдържа императивно предвидените реквизити. Посочва, че принудителната административна мярка е била приложена при наличието на достатъчно данни, обосноваващи предположение, че има вероятност лицето да е извършило престъпление или да е съпричастно към него. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след като се запона с материалите по делото и становищата на страните, приема, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна:

За времето от 20:30 часа на 02.08.2023г. до 08:30 часа на 03.08.2023г. полицейските служители от Второ РУ при ОД на МВР Перник А. И. А. и А.

И. А. били назначени в наряд АП 230, като извършвали със служебния си автомобил обход в гр. Перник. Около 00:10 часа на 03.08.2023г. при движението им по улица зад бензиностанция „Лукойл” в местността „Ладовица” в гр. Перник забелязали четири лица до спрял лек автомобил „Опел Астра” с рег. № *******, като решили да извършат проверка.

Установили, че автомобилът се управлява от В.Б.В., както и самоличността на останалите три лица – Г.И.М., Р. Н. П. и Д.П.М.. Полицейските служители извършили проверка в автомобила, в който намерили зелена суха листна маса и найлонова топче с амфетамин. Лицата не дали обяснения за произхода на намерените вещи. Те били задържани и отведени в сградата на Второ РУ при ОД на МВР Перник, като била издадена и обжалваната заповед за задържане на лице от 00:20 часа, в която било описано, че на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР жалбоподателят се задържа за срок до 24 часа, заради наличието на „данни за извършено престъпление притежание на наркотични вещества БП № 284/03.08.2023г.”. При извършения на основание чл. 80 от ЗМВР личен обиск на Р. Н. П. не били установени забранени от закона предмети, за което бил съставен протокол за личен обиск на лице № 3796р-12486/03.08.2023г.

Жалбоподателят е бил освободен на същия ден – 03.08.2023г. в 16:50 часа.

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите 2 като писмени доказателства по делото Заповед рег. № 3796з-525 от 03.08.2023г., декларация за правата на задържано лице, служебна бележка УРИ № 313000-13241 от 12.09.2023г., протокол за личен обиск на лице с рег.

№ 3796р-12486/03.08.2023г., протокол за обиск на лице № 1920р-12780 от 03.08.2023г., разписка за върнати вещи на задържано лице, заверени ксерокопия на материали от досъдебно производство № 284/2023г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР Перник, пр.пр. № 2644/2023г., подробно описани в молба УРИ 313000-13680/20.09.2023г. от пълномощника на ответника по жалбата, приети в съдебно заседание на 20.09.2023г.

От правна страна:

На първо място съдът прие, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната в чл. 74, ал.1 от ЗМВР писмена форма и съдържа задължителните реквизити, посочените в ал. 2 от същата разпоредба, като са спазени и изискванията на чл. 74, ал.3 и 6 от ЗМВР.

Не е спорно по делото, че към 03.08.2023г. ответникът е заемал длъжността старши полицай в група „Охранителна полиция” към Второ РУ при ОД на МВР Перник, което се доказва от приложената на л.25 Служебна бележка с № 313000-13241 от 12.09.2023г. Като действащ служител той се явява полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал.1 от ЗМВР. Компетентността на полицейския орган да издава заповеди от вида на оспорената в настоящото производство произтича пряко от разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да задържат лица в изчерпателно посочените от т.1 до т.7 хипотези. В конкретния случай ответникът по жалбата А. И. А. е притежавал правомощията, посочени в чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР – да задържи лице, за което има данни, че е извършило престъпление.

В този ред на мисли следва да бъде маркирано, че в ЗМВР не съществува правна норма, която да предвижда или да изисква изрично оправомощаване на който и да е полицейски орган по чл. 57, ал.1 от същия закон, с правомощието да издава заповеди за задържане на лице за срок до 24 часа.

Изложеното води до категоричен извод, че издалият оспорената заповед за задържане полицейски орган притежава необходимата материална компетентност и не е налице отменително основание по смисъла на чл. 146, ал.1 от АПК, каквато теза лансира защитника на жалбоподателя.

Заповедта за задържане на лице по чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР по съществото си е заповед за прилагане на принудителна административна мярка и в конкретния случай същата е с налично минимално съдържание, предписано в чл. 74, ал.2 от ЗМВР. Посочени са името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането, правото да обжалва законността и т.н. Изрично е вписано правното основание за постановяване на заповедта за задържане, както и фактическите обстоятелства, предпоставили издаването й, поради което не може да се приеме становището на защитника на жалбоподателя, че липсва фактическо 3 описание на основанието за издаване на заповедта. Вярно е, че информацията в случая е оскъдна, но е налична такава („има данни за извършено престъпление притежание на наркотични вещества”) и доколкото жалбоподателят е присъствал при извършената проверка на лекия автомобил, в който са били открити наркотични вещества, то той реално е бил наясно защо полицаите го задържат и го отвеждат в полицейското управление.

От съдържанието на заповедта за задържане се налага еднозначен извод за датата на задържане на жалбоподател, която по несъмнен и категоричен начин е посочена, а именно - на 03.08.2023г. в 00:20 часа. При изписването на датата на която е изведен регистрационния номер на заповедта за задържане е направена поправка в последната цифра на годината, но това обстоятелство е ирелевантно към датата на задържането, тъй като нито е свързано с упражняване правото на защита на задържаното лице, нито с извършването на преценка за спазване на срокът за задържането, поради което съдът прие за неоснователни наведените от пълномощника възражения в обратна насока. Без основание са и въведените съмнения за годината на водещото се разследване по БП 284, тъй като разбираемо е вписана датата 03.08.2023г.

Издаването на акта по чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР не се обуславя от наличието на събрани по реда на НПК доказателства с регламентираните доказателствени средства, а се предпоставя единствено от наличието на данни за извършено престъпление и то без значение какъв е техния източник. В случай задържането на П. е мотивирано именно с извършената проверка от полицейските органи за наличие на престъпление по чл. 354а от НК, което е достатъчно, тъй като не е необходимо да е наличен доказателствен материал въз основа на който лицето да се привлече в качеството на обвиняем.

Фактическите съображения в заповедта се допълват в съпътстващата я Докладна записка с УРИ 3796р-12532/03.08.2023г., приложена по административната преписка, в която фактическите обстоятелства при извършената проверка на лек автомобил „Опел Астра” с рег. № *******, дали основание за задържането, са подробно описани, поради което и не е налице нарушение на чл. 74, ал. 2, т.2 от ЗМВР. Обстоятелството, че посочените в докладната записка обстоятелства не са част от заповедта за задържане, не обосновава извод за липса на мотиви, тъй като не съществува пречка те да бъдат изложени в друг документ приложен към изпратената административна преписка. Това разбиране е в съответствие с Тълкувателно решени № 16/1975г. на ОСГК на Върховния съд, съгласно което неизлагането на мотиви в самия административен акт не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, ако фактическите основания и конкретните съображения за издаването му се съдържат в документ, предхождащ издаването на акта или в последващ такъв. В този смисъл е и константната съдебна практика, установена в Решение № 3644 от 30.03.2016г. на ВАС по адм.д. № 3062/2015г., Решени № 9432 от 02.08.2016г. на ВАС по адм. д. № 3456/2015г. и др., която се споделя от настоящия състав.

4

На съда е известно и Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 25.05.2023г. по дело № С-608/21г. според което документите, различни от заповедта за задържане, които съдържат необходимата информация относно основанията за задържането, трябва да бъдат съобщени възможно най-бързо на задържаното лице. Намира, че с оглед конкретния ранен стадий на наказателното производство, тъй като П. е бил задържан непосредствено след като стават ясни данните за престъпление, свързано с държане на наркотични вещества и преди протокола за оглед на местопроизшествие, свързан с лекия автомобил да е бил докладван на прокурора, посочените в оспорената заповед за задържане факти се явяват релевантни факти, известни на компетентния орган, които съдържат информация, позволяваща в достатъчна степен задържаното лице да може да се ориентира защо е временно ограничено правото му на свободно придвижване и същевременно ефективно да може да оспори законността на задържането си.

Съдът посочвайки решението на СЕС, което е по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, следва да отбележи, че същото приема, че се допуска прилагането на национална правна уредба, според която основанията за задържане на лицата, заподозрени или обвинени в извършването на престъпно деяние, могат да бъдат изложени в документи различни от акта за задържане.

Предвид изложените съображения съдът приема, че оспорената заповед съдържа фактическите основания за задържането на жалбоподателя, като в случая е без значение чия собственост е автомобила, в който са били намерени наркотични вещества, тъй като за съставомерността на деянието по чл. 354а от НК е необходимо да се установи кое лице е упражнявало фактическа власт върху тях. За нуждите на настоящото производство, което няма за цел да установява вина, а единствено да се прецени дали е имало данни към момента на задържане на жалбоподателя за негова съпричастност към престъпление по чл. 354а от НК, съдът приема, че конкретно установените обстоятелства по намиране на наркотичните вещества - през нощта, в автомобил, в непосредствена близост до който са се намирали проверените от полицейските служители четири лица, едно от които е именно жалбоподателя, водят до извод, че е била налице реална необходимост от задържането.