Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3454 от 02.08.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 13165/2023
Вид
Решение № 3454
Подписан
02.08.2024
В сила
19.09.2024
Състав
Кристина Янкова Табакова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3454 гр. Пловдив, 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20235330113165 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от И. Х. Г., ЕГН **********, против „Стик - Кредит“ АД, ЕИК 202557159, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лева – недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит № *********/28.01.2022 г., както и сумата от 50 лева – недължимо платена по клауза за неустойка по Договор за потребителски кредит № *********/28.01.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 11.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

С определение, от открито съдебно заседание, проведено на 02.07.2024 г., е допуснато изменение на предявените искове, чрез увеличение на размерите на първоначално предявените осъдителни искове, а именно: за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 228.61 лева – недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва и 724.08 лева - недължимо платена по клауза за неустойка по Договор за потребителски кредит № *********/28.01.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 11.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен от разстояние Договор за потребителски кредит № *********/28.01.2022 г., по силата на който на ищеца била предоставена заемна сума в размер на 2050 лева. Бил посочен ГПР от 42.58 % и уговорена договорна лихва от 36 % в размер на 243.32 лева, както и неустойка в размер на 1153.83 лева, платими на 6 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 574.53 лева.

Счита, че сключеният между страните договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в договора не бил посочен начинът на изчисляване на ГПР, като липсвало яснота относно начина на формиране на същия, респ. общо дължимата сума по него. Това означавало, че договорът е недействителен с оглед разпоредбата на чл. 22 ЗПК.

1

Освен това, договорената протИ.речието й с добрите нрави. възнаградителна лихва била нищожна, поради

На следващо място, излага съображения, че неустойката, предвидена в договора, е нищожна, тъй като била уговорена в нарушение на добрите нрави и е прекомерна. Сочи, че поръчителството или поемането на солидарното задължение по договора, следвало да бъде учредено в изключително кратък срок, като поръчителят или солидарният длъжник, следвало да представят на кредитното дружество обилна документация, която било невъзможно да бъде събрана в рамките на определения тридневен срок. Неустойката била прекомерна. Нямало предвидени по договора никакви правила, по които да се определи кои са тези вреди, които дружеството ще претърпи от непредставяне на обезпечение и които ще се компенсират от неустойката. Сочи, че всички преки или косвени разходи, възникнали от изпълнението на задълженията на страните по договора, били покрити от ГПР. Затова неустойката била начислена за покриване, именно на тези разходи.

Клаузата за неустойка била недействителна и на допълнителното основание по чл.

21, ал. 1 ЗПК, тъй като с нея се създавали задължения, които по своето същество се покриват от ГПР и по този начин се надвишава изискването по чл. 19, ал. 4 ЗПК – ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва.

Клаузата за неустойка, протИ.речала и на материалния закон – чл. 71 ЗЗД, като с неустойката се искало, единствено натоварване на кредитополучателя с допълнителни финансови разходи, което протИ.речи на материалния закон.

Клаузата за неустойка, протИ.речала и на императивната разпоредба на чл. 33 ЗПК, която предвижда, че при забава, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Това била единствената санкция предвидена в ЗПК при неизпълнение на договорните задължения, а с процесната неустойка се заобикаляла тази разпоредба, поради което счита, че е нищожна.

Твърди, че е заплатил изцяло на ответника всички суми по договора.

Твърди, че заплатените от ищцата суми за възнаградителна лихва и неустойка, били платени при начална липса на основание, поради което моли за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Стик Кредит” АД е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове.

Не оспорва, че страните са сключили от разстояние Договор за потребителски кредит № ********* от 28.01.2022 г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца сумата от 2050 лева, която следвало да бъде върната заедно с договорено възнаграждение, съгласно погасителен план. В чл. 20 и сл. от договора била предвидена неустойка при неизпълнение на договорни задължения от страна на потребителя, като кредиторът не бил задължен да претендира същата.

Сочи, че сключването на процесния Договор е инициирано от ищеца, с попълване на ел. заявка за отпускане на кредит на сайта на ответното дружество, която след одобрението й от последното, ищецът е получил проект на договора за кредит, с който същият се е съгласил, тъй като го е подписал.

Излага съображения, че процесният Договор отговаря на изискванията на чл. 22 ЗПК.

Поддържа, че клаузата в договора, предвиждаща заплащането на неустойка при непредоставяне на обезпечение, е валидна и отговаря на приложимите законови изисквания.

Неустойката представлявала самостоятелно съглашение, което в случая било обективирано в един документ с договора за потребителски кредит. По отношение на нейната 2 действителност не следвало да се прилагат разпоредбите на ЗПК и Директива 2008/48, а общите разпоредби на ЗЗД. Неустойката се дължала от неизправната страна по договора, когато била налице онази форма на неизпълнение, за която е била уговорена, в конкретния случай – непредоставяне на обезпечение по договора. Размерът на неустойката се определял като процент от заетата сума, като същата се начислявала, докато не бъде изпълнено задължението, а това зависело изцяло от волята на заемателя. Счита, че така договореният размер на неустойката, като определен процент, не води до неоснователно обогатяване, а самата неустойка не излизала извън присъщите за нея функции. Целта на неустойката била да репарира причинените от неизпълнението в срок вреди, както и да се гарантира точно изпълнение, а ако това не се постигне – да санкционира за неизпълнение, поради което клаузата за неустойка не протИ.речала на добрите нрави. Нямало въведено законодателно изискване относно размера на неустойката, като, ако се приемело, че същата е прекомерна, нейният размер можело да бъде намален и не следвало клаузата да се обявява за недействителна. Излага съображения, че не е била налице изначална невъзможност да се осигури в уговорения срок поръчител, който да отговаря на посочените изисквания, като твърди, че ищецът е бил предварително запознат с договора и е можел да прецени дали ще успее да изпълни това си задължение.

Предвид изложеното моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване, са отделени обстоятелствата, че: между страните е бил подписан от разстояние Договор за потребителски кредит № ********* от 28.01.2022 г., по който ищецът е получил сумата в размер на 2050 лева. /виж Определение от 08.01.2024 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите доказателства.

Следователно съдът приема, че между страните е сключен от разстояние Договор за потребителски кредит № ********* от 28.01.2022 г., по който на ищеца е предоставена сумата от 2050 лева. Със същия договор е уговорена договорна лихва, като фиксираният годишен лихвен процент по заема е 36.00 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 42.58 %. Ищецът се е задължил да върне сумата на 6 месечни погасителни вноски, като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 2293.32 лева.

Според чл. 17, ал. 1 от договора за кредит, страните се споразумяват, в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, потребителят да: - осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и сл. ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора, вкл. за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или – да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора (включва главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на Кредитора за заплащане на тези задължения, като срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. Според чл. 17, ал. 2 от договора, третото лице – поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговорят на изискванията, посочени в Общите условия и се одобрява от кредитора.

Съгласно чл. 20 от Общите условия, поръчител може да е дееспособно физическо лице, навършило 21 години, притежаващо българско гражданство, с постоянно 3 местоживеене в България, с непрекъснати осигурителни права /социално и здраво осигуряване/ през последните дванадесет месеца преди датата на подаване на Заявката за кредит, което полага труд по трудово/служебно правоотношение по безсрочен договор и не е в период на предизвестие за прекратяване на трудовото/служебното правоотношение към датата на подаване на Заявката за кредит, както и е получавало редовно възнаграждението си за последните 12 месеца преди датата на подаване на Заявката за кредит; конкретно физическо лице може да бъде поръчител само на един потребител. Посочено е още, че поръчителят трябва да отговаря и на следните допълнителни изисквания и да предостави следните документи: минимален осигурителен брутен доход – 1500 лв.; валидно трудово или служебно правоотношение при последен работодател минимум- 6 месеца; липса на записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и т.н.; да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банка или небанкова финансова институция; да не е настоящ потребител на кредитора; да предостави служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца назад, считано от датата на предоставянето й пред кредитора.

Уговорено е, че срокът за валидност на банковата гаранция трябва да е най-малко 30 дни след падежа на последната вноска.

Съгласно чл. 27, ал. 1 от процесния договор, при неизпълнение на задължението да предостави обезпечение, съгласно чл. 17, потребителят дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Според чл. 27, ал. 2 от договора, страните се съгласяват, в случай на настъпване на дължимостта на неустойката, потребителят да заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска.

От приложения към Договора за потребителски кредит № *********/28.01.2022 г., погасителен план /л.45/, се установява, че неустойката се начислява и се дължи от Заемателя, в случай, че в тридневен срок от получаване на сумата по кредита не предостави гаранция/поръчител, съгласно Общите условия и Договора за кредит и се начислява пропорционално към всяка вноска по кредита. В погасителния план е посочено, че общо дължимата сума по кредита /главница + лихва/ е 2293.32 лева, а общо дължимата сума по кредита /главница + лихва + неустойка, когато не е осигурена гаранция/поръчител е 3447.15 лева. Посочено е и, че кредитополучателят дължи на кредитора неустойка, при хипотезата на чл. 46 от Общите условия, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Погасителния план към договора за кредит, в конкретния случай, на 6 месечни вноски, като общият размер на неустойката се равнява на 1153.83 лева.