Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 301 от 16.03.2020, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно гражданско дело 186/2020
Вид
Определение № 301
Подписан
16.03.2020
Състав
ИВАН НАЧЕВ ИВАНОВ, МИЛЕНА ПЕТКОВА ВЪЛЧЕВА, ИВАНИЧКА ЙОРДАНОВА КОНСТАНТИНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 433 т.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435, ал. 2, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 437, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.60,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.71-84 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.71-84 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.71-84 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.71-84 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.71-84 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.71-84 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.71-84 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.71-84 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.71-84 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • Чл. 79, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.71-84 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.71-84 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.71-84 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.71-84 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.71-84 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 107, ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 163 ал. 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 173 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл.79, ал.1 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл.79, ал.2 · Закон за частните съдебни изпълнители

О

П Р Е

Д Е Л

Е Н И Е град Ловеч, …………..2020 г.

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в закрито съдебно заседание на шестнадесети март, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ИВАНОВ

ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВ в.гр.д.

№ 186/2020 година, за да се произнесе,съобрази :

Производство по чл. 435, ал. 2 от ГПК

Постъпила е частна жалба от Н.М.М., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. С*** К** от САК, длъжник по изп. дело № 20198790402672 по описа за 2019 година на частен съдебен изпълнител Велислав Любомиров Петров, рег. № 879, с район на действие Окръ­жен съд – Ловеч.

В жалбата сочи, че във връзка с образувано изпълнително дело № 20198790402672 по описа на ЧСИ Велислав Петров, рeг. № 879 на КЧСИ (наричан за краткост по - долу „ЧСИ") от Дирекция „Местни приходи" - Община Ловеч, в качеството им на взискател срещу длъжника Н.М.М., представляван от адв. Светла Костенска и след извършена справка на 22.01.2020 г. по горното дело на място в кантората на ЧСИ В. Петров е надлежно уведомена на 22.01.2020 г. за Поканата за доброволно изпълнение с изх. № 30164/28.11.2019 г. по описа на ЧСИ В. Петров, (наричана за краткост по долу „ПДИ") и в законоустановения срок изцяло обжалваме, като незаконосъобразно начислените и претендирани разноски, обективирани в ПДИ, в която са посочени следните суми Главница в размер на 4732.66 лв., ведно със законна лихва върху нея от 07.11.2019 г., което до момента е 27.66 лв. до окончателното изплащане, неолихвяема сума в размер на 2442.11 лв., както и всички бъдещи такси и разноски, включително и следващата се такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, с включен ДДС, която към момента е в размер на 693.55 лв. в полза на взискателя - Община Ловеч.

Посочва, че видно от книжата по делото, длъжникът е трябвало да бъде уведомен, чрез връчване и оформяне на изпратени документи и да бъде върнат екземпляр, чрез своя работодател, „С****" ЕООД, но такива липсват по делото.

Поради тази причина и след извършена справка на място в кантората на ЧСИ на 22.01.2020 г. по няколко дела, в това число по И.Д. № 2672/2019г. и видно от депозираните Молби от 22.01.2020 г. съм поискала по тях справки, както и незаверени преписи по същите. По този повод бях надлежно уведомена на 22.01.2020 г. и запозната със съдържанието на ПДИ на длъжника Н.М..

В тази връзка в законоустановения срок, изцяло обжалват като незаконосъобразно начислени разноски в получената покана на 22.01.2020 г. ПДИ с изх. № 30164/28.11.2019 г. по описа на ЧСИ В. Петров, peг. 879 на КЧСИ на длъжника Н.М. и моли, същите да бъдат отменени, алтернативно намалени, поради следните съображения по същество:

I. Необходимо да се вземе предвид факта, че по изпълнителното делото се дължат само реално направените разноски, поради това считаме, ЧСИ не е направило цитираните разноски и съответно не са извършени.

Посочват непротиворечива съдебна практика в този смисъл и част от нея прилагат по-долу:

Определение № 455 от 27.07.2009 г. по ч.гр.д. №

385/2009 г. на Върховен касационен съд , ГПК „.. Отговорността по чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК е право на едната страна да иска от другата да плати направените от нея разноски, ако е постановен съдебен акт в нейна полза, като се дължат реално направените разноски";

Определение №

2081 от 13.02.2013 г. по адм. д. № 1906/2013 на Върховния административен съд "....Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Употребеното в закона минало страдателно причастие, като нелична глаголна форма, която изразява резултат от действие, сочи на извода, че действието трябва да е осъществено - т.е. плащането да е извършено;

II. Видно от книжата по делото, които обръща внимание, че към датата (22.01.2020 г.) при извършване на справката на място в кантората на ЧСИ, не бяха номерирани страниците по делото, което е основание за добавяне на различни документи по същото или антидатиране и отделно в получената на 22.01.2020г. ПДИ бяха посочени следните суми, които не бяха и подробно инвидуализирани, а именно: Главница в размер на 4732.66 лв., ведно със законна лихва върху нея от 07.11.2019 г.( което до момента е 27.66 лв. до окончателното изплащане, неолихвяема сума в размер на 2442.11 лв., както и всички бъдещи такси и разноски, включително и следващата се такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, с включен ДДС, която към момента е в размер на 693.55 лв. в полза на взискателя - Община -гр. Ловеч.

Сочи, че по отношение на Главницата в размер на *** лв., длъжникът е подал Молба на основание чл. 173 от ДОПК за погасяване на публични задължения, чрез погасяването им на основание настъпила погасителна давност.

Освен това е необходимо да се вземе предвид че ЧСИ не е извършило актуална справка, с която да се установи, дали задължението не е погасено изцяло или частично спрямо длъжника.

По отношение на неолихвяемата сума в размер на 2442.11 лв., ЧСИ посочва в ПДИ, че същата я претендира без същите да са индивидуализирани по основание и по размер за какво, от какво и кога, предвид обстоятелството, че взискател е Община - гр. Ловеч. Видно от книжата по делото, същите не са заплатени от Община - гр. Ловеч и съответно същите не са дължими, тъй като претендираните такси не са заплатени от взискателя. Това, че Общината е освободена от такси, не е основание за тяхното заплащане и съответно да бъдат начислени от ЧСИ, тъй като изпълнителни действия за сумата от 2442.11 лв. не са извършени от ЧСИ, а и не са заплатени от взискателя. Ако обърнете внимание в депозираната от Община - Ловеч Молба с вх.40868/13.11.2019г. до ЧСИ В.Петров е посочена лихва 1738.19 лв., а ЧСИ е посочил в ПДИ неолихвяема сума в размер на 2442.11 лв. В тази връзка не става ясно кое е меродавното, коя е правилната сума, дали 1738.19 лв. или 2442.11 лв., коя от тези суми точно се претендира от ЧСИ или от Общината, за какво се иска и какво представлява, същите не са индивудиализирани и съответно не става ясно каква е волята на взискателя или на ЧСИ.

По отношение на такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, с включен ДДС, която е в размер на 693.55 лв., подобна такса се събира въз основа на събраното вземане от длъжника, която към дата на връчването на ПДИ, все още не е събрана и отделно, главницата не е актуална след представянето на АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, тъй като е от дата 31.05.2019г. Поради тази причина, такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ към настоящия момент не е дължима от длъжника.

Сочи, че след извършената справка на 22.01.2020 г., с която е поискано и преписи по конкретни изпълнителни дела, в това число и по ИД №2672/2019 г. на ЧСИ и видно от книжата по делото, е установено, че единствено ЧСИ е издало „проформа-фактура” от 28.11.2019 г. на стойност 228 лв. с ДДС, ведно със Сметка № 24417 от 28.11.2019 г.

В юридическия смисъл „проформа фактура" е оферта/покана за плащане под формата на фактура, която няма юридическа стойност и се използва в точно определени случаи, които в конкретния случай ЧСИ не попада в тях. Липсата на платежни документи от взискателя, че са заплатени конкретни такси, което ЧСИ ги начислява е не само неоснователно, но и недопустимо, същите да се претендират от длъжника.

Видно от изброеното описание в „проформа фактура" от 28.11.2019 г., посочените изпълнителни действия не са реално извършени от ЧСИ, не отговарят на обективната истина. Ако обърнете внимание в описанието на „проформа фактура" от 28.11.2019 г. в т. 2 е посочено, че са извършени три броя връчване на ПДИ и др. документи. След извършената справка се установява, че ПДИ не е връчена от призовкар на ЧСИ, а е трябвало да бъде връчена на длъжника, чрез работодателя и то пощата, препоръчано с обратна разписка, което е на стойност 2.50 лв. и същата е приложена по делото, а не три връчвания на стойност 72 лв. с ДДС. Но работодателят не е имал възможност да връчи ПДИ, поради факта, че не е в неговите компетенции и не знае по какъв начин, да оформи ПДИ. Липсва всякаква правна логика да се начислява на длъжника 72 лв. с ДДС за три броя връчване на ПДИ и др. документи, които дори не са връчени на длъжника, а напротив обратното, в качеството ми на негов пълномощник, същите ги получих на 22.01.2020 г., както и спорната ПДИ, след извършена справка на място по делото.

На следващо място в т. 3 от описанието в „проформа фактура" от 28.11.2019 г. е посочено, че ЧСИ е извършил цялостно проучване на имуществото на длъжника и е начислена сума от 60 лв. с ДДС, за което изцяло възразяваме. Отново, видно от книжата по делото, може по безспорен начин да се установи, че подобно изпълнително действие не е извършено. Единствено ЧСИ е извършил справка за банкова сметка, ***тново да е налице, каквото и да е правно основание за това.

И не на последно място се установява, че в описанието на т. 4 от „проформата фактура", че ЧСИ е извършило справка от БНБ от 17.11.2019 г. по името на длъжника и видно от нея са посочени пет банкови сметки, които в графа „актуални" са с празни полета, което означава, че не са активни и останалите две сметки са посочени, че са били активни до следните дати: 11.01.2019 г. и 19.05.2017 г. Въпреки, че не са активни и актуални към настоящия момент, ЧСИ е изпратило пет броя запорни съобщения до банките, като за всяка едно запорно съобщение, което е на стойност 18 лв. с ДДС, ЧСИ е начислило такси 5 х 18 лв.= 90 лв. с ДДС, което е незаконосъобразно. Абсолютен правен абсурд, но и произвол, ЧСИ да наложи запор на банкови сметки, предвид обстоятелството, че от справката на БНБ изрично са посочили конкретни дати т.е. за какъв период или до кога е активна сметката, а в празните полета не е посочена дата, тъй като същите са закрити или не са активни.

В тази връзка въпросът за разноските в изпълнителното производство е уреден в част I, глава VIII, раздел II, чл.71-84 от ГПК и като норми от общата част на процесуалния закон тези правила на общо основание са приложими и за изпълнителното производство

В чл.78, ал.1 и чл.79, ал.1 от ЗЧСИ е предвидено, че таксите се събират за извършване на изпълнителни и други действия, като размерът им се определя от ТТРЧСИ, а за събирането им се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице, като в чл.79, ал.2 от ЗЧСИ е предвидено, че в сметката се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материалния интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителните разноски, размерът на получената предплата и последиците от неплащането. А в конкретния случай ЧСИ не е осъществил фактическите състави на чл.78, ал.1 и чл.79, ал.1 и ал. 2 от ЗЧСИ.

Начина на определяне в конкретния случая от ЧСИ на дължимите от длъжника такси и разноски /само по размер и при липсата на яснота относно основанието им/ не дават възможност същият да упражни правото си на защита, предвидена в чл. 435, ал. 2 ГПК, препятстват и възможността за осъществяване на съдебен контрол върху действието на съдебния изпълнител по тяхното изчисляване, за преценката, дали именно длъжникът следва да отговаря за тях по правилото на чл. 79 от ГПК и в какъв размер.

Формалното обстоятелството, че определените в ПДИ разноски не съвпадат по размер, по основание и съответно липсва и разноски по адв./юриск. възнаграждение, което също не може да се презумира, че сумата от 2442.11 лв. или 1738.19 лв. е за адв./юриск. възнаграждение и по този начин не може да се обоснове правен извод, че се касае именно за възложени в тежест на длъжника разходи на взискателя и съответно ЧСИ да ги претендира.

Данните по цитираните по-горе сметка и „проформа фактура" от 28.11.2019 г. по описа на ЧСИ относно дължимите от взискателя прости такси е необходимо да бъдат съобразени и с обстоятелството, че към момента на ПДИ не е налице каквото и да е фактическо и правно основание за определяне, на каквато и да е пропорционална такса по раздел II от ТТРЗЧСИ, сочат явно несъответствие между дължими към него момент и начислени такси, а като цяло лишават от яснота формирана воля на ЧСИ за определяне на таксите и разноските по изпълнението, дължими от длъжника.