Решение № 1202 от 28.10.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1023/2024
- Вид
- Решение № 1202
- Подписан
- 28.10.2024
- В сила
- 19.05.2026
- Състав
- Николинка Цветкова, Радослав Георгиев, Фаня Рабчева Калчишкова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 и 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 и 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 60, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 200 · Кодекс на труда
- чл. 200, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 201, ал.2 · Кодекс на труда
- чл. 275 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 1202 гр. Пловдив, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Николинка Г. Цветкова
Членове:
Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Радослав Хр. Георгиев при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Радослав Хр. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20245300501023 по описа за 2024 година
С решение №126/07.01.2024г., постановено по гр.д.№4409/2023г. по описа на Районен съд- Пловдив, I граждански състав, „Юропласт“ ЕООД, ЕИК 160130273, представлявано от управителя В. Д. Д., е ОСЪДЕНО да заплати на В. Ц. К., ЕГН ********** сумата от 120 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на К. Д.
Я., нейн фактически съпруг, чиято смърт е причинена от настъпила с него трудова злополука на ****., установена с акт за трудова злополука от *** г., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от *** до окончателното й изплащане, като съдът е отхвърлил иска за разликата над уважения размер от 120 000 лева до пълния предявен от 150 000 лева, като недоказан и неоснователен. Дружеството „ЮРОПЛАСТ" ЕООД, ЕИК 160130273 е ОСЪДЕНО да заплати на В. К. Я., ЕГН **********, чрез своята майка и законна представителка В. Ц. К., ЕГН **********, сумата от 150 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на К. Д. Я., нейн баща, чиято смърт е причинена от настъпила с него трудова злополука на **, установена с акт за трудова злополука от 23.03.2023 г., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от *** до окончателното й изплащане. Съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявения от В. К. Я., ЕГН **********, чрез своята майка и законна представителка В. Ц. К., ЕГН ********** против „ЮРОПЛАСТ" ЕООД, ЕИК 160130273 иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, в размер на 410 лева месечно, изразяващи се в изгубена издръжка поради смъртта на баща й при трудова злополука, считано от 6.02.2023г., ведно със зак. лихва върху всяка просрочена вноска, до навършване на пълнолетие, като недоказан и неоснователен, съответно е разпределена и отговорността за разноски по производството.
Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба с вх.№13370/15.04.2024г., депозирана от „ЮРОПЛАСТ" ЕООД, ЕИК 160130273, чрез процесуалния представител адв. Н. А. против решението на Районен съд- Пловдив в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на 1
В. Ц. К. сумата от 120 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на К. Д. Я., нейн фактически съпруг, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 06.02.2023г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която „ЮРОПЛАСТ" ЕООД е осъдено да заплати В. К. Я., ЕГН **********, чрез своята майка и законна представителка В. Ц. К., ЕГН **********, сумата от 150 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на К. Д. Я., нейн баща, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от *** до окончателното изплащане.
Жалбоподателят„ЮРОПЛАСТ“ ЕООД сочи, че районният съд не извършил пълноценен и обективен анализ на доказателствата. Счита, че е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото по въпроса: „Възможно ли е машината да предизвика увреждане на обслужващия я работник при свален капак, без изключване от електрическата мрежа, в работещо състояние, ако не се бръкне с ръка в зоната, в която е настъпило увреждането?“, първоинстанционният съд е назначил повторна експертиза, но по нея е работило вещото лице, което е изготвило първоначалното заключение. Твърди, че злополуката е настъпила при проявена груба небрежност от работника: той отстранил предпазната решетка и бръкнал с лявата си ръка в зоната на вала на машината, докато тя работела. Интерпретацията на устното изложение на вещото лице в открито заседание в мотивите на обжалваното решение била тенденциозна. Също така неправилно и без отчитане на противоречията със заключението на вещото лице по психиатричната експертиза били обсъдени свидетелските показания на В. Я. и П. Р.. Размерът на присъденото обезщетение в полза на В. К. бил многократно завишен – връзката й с починалия при злополуката била дисхармонична, прекъсвана многократно, а негативните емоции от загубата отзвучали за кратък период. Моли съда да отмени първоинстанционното решение и да намали претендираното обезщетение със 70 %. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, в който се оспорва жалбата като неоснователна по подробно изложени съображения.
Претендират се разноски.
По делото е постъпила и частна жалба от В. Д. Д., в качеството си на управител на „ЮРОПЛАСТ“ ЕООД против Определение №1814/13.02.2024г., постановено по гр.д.
№4409/2023г. по описа на Районен съд- Пловдив, I гр.състав. С атакувания съдебен акт съдът е оставил без уважение молба с вх.№13945/06.02.2024г., подадена от В. Д., като управител на „ЮРОПЛАСТ“ ЕООД, чрез процесуалния представител адв. Н. А. по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта на разноските за безплатно процесуално представителство на ищците в първоинстанционното производство, осъществено от адв. З.
В., чрез неговото намаляване. В частната жалба се твърди, че съдът не изложил мотиви относно фактическата и правната сложност на делото, не е съобразил особеностите и сложността на конкретения случай. Претенциите на малолетната ищца не били оспорени от жалбоподателя, поради което в тази връзка не били извършвани никакви процесуални действия. Пълномощникът на ищците не представил и договор за правна помощ за запознаване на другата страна, респ. не била дадена възможност за защитно възражение досежно материалната затрудненост на ищците. Определеният размер на адвокатското възнаграждение не кореспондирал с фактическата и правната сложност на делото. Съдът, при постановяване на определението си, следвало да се съобрази с решенията по дела С427/16 и С428/16 и с дело С438/22 на СЕС от 25 януари 2024г. Цитира се и определение на ВКС №50015/16.02.2024г., постановено при идентичен случай като настоящия. Искането към съда е да отмени атакуваното определение и да намали разнсоките за безплатно процесуално представителство съобразно фактическата и правна сложност на делото.
Постъпил е и отговор на частната жалба от адв. З. В., в качеството си на пълномощник на въззиваемите страни. Сочи, че когато липсвало оспорване на разноските по представен списък до края на съдебното заседание, на което делото е обявено за решаване, то последващи възражения относно размера на разноските били преклудирани. От друга страна настоящото производство се отличавало и с висока степен на фактическа и правна сложност, предвид осъществените в него процесуални действия. Неоснователно било и твърдението, 2 че адвокатът в настоящия случай следвало да получи възнаграждение само в размера по Наредбата за заплащане на правната помощ по ЗПП. Цитираната съдебна практика от частния жалбоподател била неотносима към настоящия случай. Иска се прекратяване на производството по частната жалба поради настъпила преклузия, евентуално същата да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страната, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
Първоинстанционното производство е образувано по повод предявени в условията на обективно и субектино съденияване искове с правно основание чл. 200, ал.1 КТ, вр. с чл.52 ЗЗД от В. Ц. К., ЕГН ********** и В. К. Я., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител В. Ц. К. против „Юропласт“ ЕООД, ЕИК160130273, с които се иска осъждане на ответното дружество да заплати на ищците по 150 000 лв. на всеки един от тях за репариране на неимуществени вреди, причинени от смъртта на К. Д. Я., вследствие от претърпяна от последния трудова злополука, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от *** до окончателното им изплащане, както и за осъждане на ответното дружество на заплати на В. К. Я., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител В. Ц. К. сумата от по 410 лв. месечно, представляваща претърпени имуществени вреди, изразяващи се в изгубена издръжка поради смъртта на К. Д. Я. при трудовата злополука, считано от ****до навършването на пълнолетие на детето, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното изплащане.
Ответникът оспорва исковете. Сочи, че настъпилите обстоятелства възникнали изключително при условията на груба небрежност и съпричиняване от страна на пострадалия. Работникът сам отстранил предпазния капак на машината, като без да преустанови работата , той бръкнал с ръка в работещата машина, която захванала ръката му и настъпили трагичните последици. Счита, че степента на допринасяне на пострадалия за настъпването на злополуката е повече от 90 %. Претенциите на ищците били завишени.
Отношенията между В. К. и пострадалия били обтегнати, съпътствани от непрекъснати скандали и раздели. Размерът на претендираните имуществени вреди също бил завишен.
За да постанови обжалваното решение и след преценка на събраните пред него доказателства, Районният съд е приел, че справедливият размер на обезщетението за детето В. е 150 000лв., а за В. К. справедливо било присъждането на обезщетение в размер на 120 000 лв. За да достигне до тези изводи, решаващият съд е счел, че пострадалият е помагал на В. К. при отглеждането на детето В., грижил се е за детето. Между фактическите партньори имало кратки раздели, но те не довели до отчуждение. Отчетено е, че смъртта на К. причинила страдание и мъка на ищците. Предвид възрастта на детето към момента на злополуката се предполагало, че то вече било осъзнато и привързано към баща си, като загубата на родител оставило негативни следи в живота на В.. Полаганите от майката грижи не могли да компенсират връзката между баща и дъщеря. От друга страна негативните преживявявания от страна на К. били в рамките на обичайните, като не били доказани претърпени вреди над този обичаен размер. По-висок размер на обезщетение за последната не бил съответен на обществения критерии за справедливост. По отношение на възражението за съпричиняване съдът е констатирал, че в деня на злополуката Я. се намирал в цеха за рециклиране на сортирани отпадъци, като в хода на разследването на трудовата злополука не било изяснено по каква причина лявата ръка на пострадалия била захваната от въртящата се част на шнековата преса, в резултат на което настъпил и инцидентът. Според разследващата комисия работодателят допуснал нарушение на чл. 275 КТ и на чл. 186, ал.1 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд.
Съдът е приел, че от събраните по делото доказателства не се установявало в момента на инцидента починалият сам да се е поставил в ситуация на повешен риск от увреждане и да е създал реална възможност за настъпване на вредите, чрез осъществяване на действия по 3 сваляне на предпазния капак на машината и бъркане вътре в нея, стигайки до перката с въртящия се вал, поради което и възражението на работодателя за съпричиняване останало недоказано, респ. неоснователно. По отношение претърпените от В. К. Я. имуществени вреди, съдът намерил претенцията за неоснователна по подробно изложени съображения.
По делото е представено Разпореждане №5104-15-73/23.03.2023г. на НОИТериториално поделение- Пловдив, с което на основание чл. 60, ал.1 КСО злополуката, станала с К. Д. Я., ЕГН *** на *** е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО.
Представен по делото е и Протокол №9 от 08.03.2023г. на НОИ- Териториално поделение- Пловдив, видно от който разследващата комисия установила, че злополуката станала в цех на дружеството „Юропласт“ ЕООД, гр. Стамболийски, на ***/ за изсушаване на полиетиленови мленки около 11:00 ч. на ***От съдържанието на протокола е видно още, че последният периодичен инструктаж на пострадалия е проведен на ***. На 06.02.2023г. К.