Решение № 15726 от 07.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15726 гр. София, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕЛИСЛАВА СТ. ЕНЧЕВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВА СТ. ЕНЧЕВА Гражданско дело № 20251110149672 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба подадена от Г. С. Д., ЕГН ********** против ***, ЕИК ***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със Заповед №*** от *** г. на директора на *** и неговата отмяна, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „***“, както и за заплащане на сумата от 1221,67 лв., равностойността на 624,63 евро, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 19.09.2025 г. до 22.10.2025 г.

Ищецът, твърди, че на 19.09.2025 г. му е връчена Заповед № *** от *** г. издадена от директора на ***, с която му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършени от него нарушения по чл.190, ал.1, т.2 от КТ - неявяване на работа в два последователни работни дни - 16.09.2025 г. и 17.09.2025 г., както и за нарушаване на чл.20 от Етичния кодекс в предприятието, изразяващо се във „всява смут в работата на другите служители и взаимоотношенията между тях, злепоставя Директора на предприятието и уронва престижа на ***. Излагат се доводи, че заповедта за уволнението е незаконосъобразна, издадена при нарушение на чл.193, ал.1 от КТ - без поискани и изслушани обяснения на служителя, немотивирана, при нарушение на чл.189, ал.1 от КТ - работодателят не е извършил оценка на тежестта на нарушението и обстоятелствата при които е извършено и дали те отговарят на наложеното наказание. Твърди се, че работникът не е извършил вменените му нарушения на трудовата дисциплина, като посочва, че за дните 16.09.2025 г. и 17.09.2025 г. същият, е бил във влошено здравословно 1 състояние, поради което е бил хоспитализиран в УМБАЛСМ „Н.И Пирогов“.

Излага се становище, че в тази връзка на 16.09.2025 г., е уведомил по телефона „Човешки ресурси“ при ответника работодател. На 19.09.2025 г. ищецът е представил на работодателя си медицинска документация, удостоверяваща горните твърдения като въпреки това на същия ден - 19.09.2025 г., му била връчена Заповед №***/*** г. на директора на ***, с която му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. За останалите вменени му нарушения твърди, че не са му връчвани цитираните в заповедта протоколи и докладни записки, с които се е мотивирал работодателя. Излага доводи, че не е бил запознат с твърденията на работодателя ответник за всяване на смут в работата на останалите служители, злепоставянето на директора на предприятието и уронване престижа на ***. Моли съда да отмени заповедта за уволнението му като незаконосъобразна, да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност и да осъди ответника да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работата в резултат на незаконното уволнение, в размер на 1221,67 лв., равностойността на 624,63 евро за периода от 19.09.2025 г. до 22.10.2025 г. Претендира съдебни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал писмен отговор, в който оспорва предявените исковете като неоснователни и недоказани. Твърди, че е прекратил трудовото правоотношение с ищеца след като на 15.09.2025 г. разрешеният на работника платен годишен отпуск бил прекратен. Последният бил уведомен за това от прекия си ръководител и от експерт от „Човешки ресурси“, че следва да се яви на работа на 16.09.2025 г., но в продължение на два последователни дни, ищецът не се явил на работното си място.

Нарушението на трудовата дисциплина било констатирано от П.Н. - експерт „Човешки ресурси“,за което същата докладвала до директора на ***.

Нарушенията били констатирани в издадени два протокола от 16.09.2025 г. и 17.09.2025 г. Ответникът твърди, че на ищеца са поискани обяснения по телефона за неявяването му на работа, както и да представи евентуално оправдателни документи за отсъствията си, но последния отказал да даде обяснение и не представил изисканите му документи. Ответникът счита, че за процесното нарушение КТ е предвидил дисциплинарно наказание уволнение, като преди налагането му работодателя е направил оценка на нарушението, тежестта му, обстоятелствата при които е извършено и е приел, че същото е достатъчно тежко да обоснове и най-тежкото предвидено в закона. Не излага становище във връзка с останалите вменени на ищеца нарушения по чл.20 от ЕК и не сочи доказателства за тях. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото не се спори,че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на сключен трудов договор № *** г. (л.44), допълнително споразумение от 01.03.2024 г. (л.45) и допълнително споразумение от 17.05.2024 г. Ищецът е заемал при ответника работодател, длъжността „***“. Процесният трудовият договор е бил прекратен със 2

Заповед № ***/*** г. на Директора на *** (л.6), с която на работника е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършени от него нарушения по чл.190, ал.1, т.2 от КТ - неявяване на работа в два последователни работни дни (16.09.2025 г. и 17.09.2025 г.) както и за нарушаване на чл.20 от Етичния кодекс в предприятието, изразяващо се във „всяване смут в работата на другите служители и взаимоотношенията между тях, злепоставяне на Директора на предприятието и уронване престижа на ***. Заповедта е връчена на ищеца на 19.09.2025 г.

Ответникът не оспорва, че размерът на брутното трудово възнаграждение, получено от ищеца за последния му пълен отработен месец е в рамер на 1269,95 лева, което обстоятелство съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в съдебно заседание от 09.01.2026 г. От представена по делото Епикриза от Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина „Н. И. Пирогов“ (УМБАЛСМ „Н.И.

Пирогов”) се установява, че на 16.09.2025 г. Г. С. Д. е хоспитализиран в лечебното заведение и е изписан на 19.09.2025 г., с поставена диагноза: К76.6 кортална хипертония; К71.8 токсично увреждане на черния дроб с картина на други нарушения на черния дроб; К29.1 други остри гастрити; К21.0 гастроезофагеалнарефлуксна болест с езофагит; К86.1 други хронични панкреатити; К72.0 остра или подостра чернодробна недостатъчност.

По делото са представени Заповед №*** от 15.09.2025 г. на директора на ***, по силата на която е прекратена Заповед №***/01.09.2025 г. за ползване на платен годишен отпуск на ищеца считано от 16.09.2025 г. Изпратено е уведомление чрез имейл до Г. С. Д., без доказателства, удостоверяващи получаването му от работника. Изготвени са доклади записки (л.34-37) ведно с протоколи, в който е посочено, че ищецът не се е явил на работното си място на 16.09.2025 г. и на 17.09.2025 г., въпреки че е бил уведомен по телефон и писмено за прекратяване на разрешения му от 16.09.2025 г. платен годишен отпуск.

По повод постъпил сигнал за подкуп вх.№ *** г. за ищеца при ответника работодател, е изготвен доклад от 10.01.2025 г. (л.64) за снемане на писмени обяснения от Г. С. Д. по случая.Работникът е предоставил обяснеия по реда на чл. 193 ГПК, с вх.№***/10.01.2025 г.

Със Заповед ***/13.01.2025 г., въз основа на получения сигнал до ответника работодател срещу ищеца, на последния е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Заповедта е връчена на ищеца на 15.01.2025 г.

По конститутивния иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

Спорните между страните въпроси се свеждат до това дали е спазена процедурата по прекратяване на трудовия договор, както и дали ищецът действително е извършил вменените му дисциплинарни нарушения.

Съгласно чл. 186 КТ виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина. Нарушителят се наказва с предвидените в този кодекс дисциплинарни наказания, независимо от 3 имуществената, административнонаказателната или наказателната отговорност, ако такава отговорност се предвижда. Съгласно чл. 188 КТ дисциплинарните наказания са: 1. забележка; 2. предупреждение за уволнение; 3. уволнение. Съобразно чл. 194, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването, като съгласно ал. 3 тези срокове не текат през времето, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск или участва в стачка. В разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ се предвижда, че дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която следва да се посочат нарушителят, нарушението кога е извършено и в какво се изразява, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага, а съгласно ал. 3 от същата разпоредба, дисциплинарно наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка. За наличието на изискуемите от закона реквизити на заповедта съдът следи служебно.

Тежестта на доказване, т. е. задължението за установяване законността на наложеното дисциплинарно наказание - че е налице твърдяното основание, съответно че правото на налагане на дисциплинарно наказание е надлежно упражнено, че са извършени конкретните нарушения на трудовата дисциплина, на които се основава Заповед № *** от *** г. включително наличието на посочените в нея трудови задължения и неизпълнението на същите, както и да докаже, че от работника са поискани обяснения, съответно, че заповедта е издадена от компетентен орган, в писмена форма и в установените от закона преклузивни срокове, носи ответникът по настоящото дело, който по силата на § 1, т. 1 КТ се явява работодател на Г. С. Д.. В настоящия случай предвид разпределената доказателствена тежест ответникът не ангажира доказателства, от който да се установи, че ищецът действително е извършил вменените му нарушения на трудовата дисциплина, за които е наказан с "уволнение" – че е нарушил чл.20 от ЕК; че всява смут в работата между другите служители; че злопоставя директора на предприятието и уронва престижа на ***. По отношение на посоченото в процесната заповед, че ищецът не се е явил на работа в два последователни дни - 16.09.2025 г. и 17.09.2025 г., страните не спорят.

В случая, в обстоятелствената част на процесната заповед като основания на налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание са посочени нарушения на трудовата дисциплина както за неявяването на ищеца в два последователни дни на работа, така и за нарушения на чл.20 ЕК, за всяване на смут в работата на останалите служители и злепоставянето на директора на предприятието.Същевременно отново в обстоятелствената част на заповедта е посочено, че уволеннието е наложеното, поради нарушение по чл. 190, ал.1, т.2 КТ - неявяването на Г. С. Д. на работа.

Не е допустимо мотивите на заповедта да оставят неяснота дали дисциплинарното наказание е наложено за едно, за няколко нарушения или за тяхната съвкупност. Тази неяснота не може да бъде преодоляна в хода на съдебното производство чрез тълкуване или допълване на волята на 4 работодателя, тъй като законосъобразността на дисциплинарното уволнение се преценява въз основа на мотивите, изложени в самата заповед. Посочването на няколко различни дисциплинарни нарушения, без ясно и недвусмислено да бъде определено кое от тях представлява фактическото основание за налагане на дисциплинарното наказание, препятства съдебния контрол за законосъобразност и съществено нарушава правото на защита на работника.

Последният е поставен в невъзможност да разбере срещу кое конкретно нарушение следва да организира защитата си, поради което заповедта не отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ.

Противно на изложеното в процесната заповед, от приложената по делото епикриза (л.7) се установява, че на 16.09.2025 г. Г. С. Д. е постъпил за диагностика и лечение на декомпенсирани чернодробни заболявания в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов” и е изписан на 19.09.2025 г.