Решение № 17412 от 10.09.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 57721/2023
- Вид
- Решение № 17412
- Подписан
- 10.09.2026
- Състав
- РУМЯНА ЗАПРЯНОВА ЗАПРЯНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 17412 гр. София, 10.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20231110157721 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Л.Д. 1“ ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление в **********, представлявано от управителя С.К. Х.ва, чрез пълномощника й адв. Р. Б., АК – Благоевград, против „Е.М.Т.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в **********, представлявано от управителя М.В.Д..
Твърди се в исковата молба, че между ищцовото и ответното дружества е сключен договор за превоз, в изпълнение на задълженията си по който „Л.Д. 1“ ЕООД е извършило транспорта услуга от гр. Г., Швеция до гр. Б., България на мотокар с композиция *********.
Дължимото възнаграждение за извършената услуга е в размер на 4 224,60 лв. и за него ищецът е издал фактура 1944 от 24.02.2023 г. Ответникът не е заплатил същото.
„Л.Д. 1“ ЕООД е предявило вземането си по реда на заповедното производство и въз основа на депозираното заявление е образувано частно гражданско дело № 20458 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-ри състав. Заявлението е уважено и е издадена заповед за изпълнение № 12068 от 26.04.2023 г. В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което с разпореждане № 75430 от 19.06.2023 г. на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си.
Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на „Л.Д. 1“ ЕООД обосновава правния интерес от предявяването на обективно кумулативно съединени искове против ответницата за установяване дължимостта на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение № 12068 от 26.04.2023 г. по частно гражданско дело № 20458 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-и състав.
С исковата молба ищецът представя писмени документи, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. Моли служебно да се изиска и приложи ч. гр. д. № 20458 по описа за 2023 г. на СРС, 162-и състав.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество, чрез законния си представител, депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Твърди се в отговора, че между ищцовото и ответното дружество има търговски взаимоотношение във 1 връзка с международни превози в продължение на около една година и половина. Сочи, че при всички сключени договори за превоз Д.Д., който е преговарял от името на ищцовото дружество, е изисквал заплащане на суми за допълнителни разходи. Ответникът не оспорва сключването на договор за международен превоз, съгласно който „Л.Д. 1“ ЕООД е извършил превоз от Швеция до гр. Б., България на мотокар с ТИР № ********* на електрокар и фреза.
Предварително договореното възнаграждение за превоза е 1 800 евро. При товаренето на една от превозените машини са направени разходи в размер на 300 евро. При пристигането на стоката в България, Д.Д. е започнал да иска от управителя на ответното дружество допълнително заплащане на сумата от 300 евро, но управителят на „Е.М.Т.“ ЕООД е отказал.
На 22.02.2023 т. служители на ищцовото дружество са изпратили ответника, чрез мобилно приложение, фактура № 01944 от 24.02.2023 г. на стойност 4 224,60 лв., но на следващия ден са уведомили да не се плаща по тази фактура и е изпратена друга фактура № 2023000025 от 22.02.2023 г., според която трябва да се плати по сметка на Транс Спед сумата от 2 100 евро.
Ответникът е заплатил стойността на тази фактура, което е потвърдено от обслужващата банка.
С отговора представителят на „Е.М.Т.“ ЕООД представя писмени доказателства. Моли за разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на факти и обстоятелства, свързани с транспорта, фактурите и целия документооборот. Оспорва фактура № 19442 от 24.02.2023 г.
Софийският районен съд, при преценка на материалите по делото, установи следното от фактическа страна:
По делото не се спори, че страните са имали търговски отношения, като се спори единствено по отношение на фактура № 1944 от 24.02.2023 г. за сумата от 4224,60 лева за извършен превоз на мотокар до Република България от Кралство Швеция. По делото е представена товарителница за превоз от 16.02.2022 г. до Б., Република България в склада на Е.Т. от Гьотебург, превозът е извършен с ППС с номера ******* и В1210ЕН, като е положен подпис на получателя и превозвача.
По делото е разпитан свидетеля Димитров, който е работил като превозвач при ищеца, който посочва, че между страните е имало многократни търговски отношения, свързани с превоз на стоки. През 2022 г. е превозен мотокар от Швеция до България, но не бил заплатен превоза. Били двама шофьори при превоза. Не е получавал пари от ответника.
По делото е разпитан свидетеля Ф., който посочва, че процесният превоз е бил на металообработващи машини – мотокар и фреза, които са били натоварени от два различни адреса в Швеция, като единият от тях, доколкото свидетелят си спомня, се е намирал в района на Г.. Свидетелят посочва, че превозът е бил извършен от шофьора М. Г., който е бил единственият водач по курса, и че лично е приел доставената стока в България. По време на разтоварването стоката е била в изправност и същата е била приета без възражения.
Свидетелят заявява, че за транспорта предварително е била договорена сума от 1 800 евро, като допълнително са били договорени 300 евро за товаренето в Швеция и свързаните с него разходи, или общо 2 100 евро. След пристигането на стоката свидетелят Димитров поискал допълнително заплащане от 300 евро, което свидетелят отказал да заплати. Между двамата възникнал спор по телефона, като Димитров заявил, че въпросът ще бъде уреден допълнително.
Свидетелят посочва, че сумата от 2 100 евро е била платена и за това разполага с банкови документи и фактура. Свидетелят твърди, че сумата от 2 100 евро е била преведена по банков път на словашкото дружество „Трансспед“ или дружество с подобно наименование, за което разполага с платежни документи и фактура.
По отношение на иска по чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.367 ТЗ Фактическият състав, от който възниква задължението на ответника за плащане на 2 превозната цена, включва кумулативното наличие на следните елементи: действителен договор за превоз и изпълнение на задължението за извършване на превоза. Договорът за превоз е неформален и консенсуален. В конкретния случай, основните му параметри– страни, дата и място на товарене и разтоварване, вид и тегло на превозната стока, се установяват от представената по делото заявка за международен транспорт. Тези елементи на договора, както и окончателната цена на услугата са отразени и в процесната фактура, като няма спор, че товарът е получен в местоназначението си от възложителя – ответник, видно и от положените за удостоверяване на тези обстоятелства подпис и печат на ответника върху представената по делото международна товарителница.
В случая не се установи от ответника плащане, като
Ето защо, предявения иск по чл.422, ал.1 ГПК вр.чл. 367 ТЗ е основателен. Поради което следва да бъде уважен изцяло.
По разноските
При този изход на спора по делото, право на разноски има ищецът. Последният е направил разноски в общ размер на 1268 лева, от които 384 лева – разноски в производството по ч.гр.д.№ 20458/2023. на СРС, 162 състав, и 884 лева – в настоящото производство /800.00 лева адвокатско възнаграждение и 84 лева държавна такса/. От тях, в тежест на ответника следва да бъдат възложени изцяло сторените разноски.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявен от „Л.Д. 1" ЕООД, ЕИК ********,, установителен иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 367 ТЗ, че "Е.М.Т." ЕООД, ЕИК *********, дължи на " „Л.Д. 1" ЕООД, ЕИК ********,, сума в размер на 2160,00 евровъзнаграждение за извършен превоз, за която услуга ищецът е издал фактура № 1944/24.02.2023 г., ведно със законната лихва от 19.04.2023 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 20458/2023г. по описа на СРС, 162 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „"Е.М.Т." ЕООД, ЕИК *********, да заплати на от „Л.Д. 1" ЕООД, ЕИК ********, от които 648,32 евро, от които 196,34 евро – разноски в производството по ч.гр.д.№ 20458/2023. на СРС, 162 състав, и 451,98 евро – в настоящото производство
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3