Решение № 253 от 13.10.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. Пловдив, 13.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Розалия Кр. Шейтанова

Членове:

Миглена Р. Маркова

Силвия Люб. Алексова при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева в присъствието на прокурора Костадин Д. Паскалев като разгледа докладваното от Миглена Р. Маркова Въззивно административно наказателно дело № 20225300600887 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава XХІ от НПК.

Образувано е по жалба на адв.Г.К. защитник на обв. Н. Т.Д. срещу Решение №716/05.04.2022г. постановено по АНД № 1293/2022г. по описа на ПРС, ІХ-ти н.с.

С Решение №716/05.04.2022г. постановено по АНД № 1293/2022г. по описа на ПРС, ІХ-ти н.с., обвиняемият Н. Т. Д. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343 ал.1 б.“б“, вр. с чл.342 ал.1 от НК, като на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000лв. На осн. чл.78а ал.4, вр. с чл.343г вр. с чл. 343 ал.1 б.“б“, вр. с чл.342 ал.1 от НК вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК, на обв. Д. не е наложено наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство.

На осн.чл.189 ал.3 от НПК обвиняемият Н.Д. е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 738лв. по сметка на ОД на МВР 1

Пловдив.

Веществените доказателства по делото – 2бр. оптични носители – дискове е постановено да останат по делото за срока на неговото съхраняване.

Срещу постановеното решение е постъпила жалба от адв.Г.К., с която се иска да се отмени решението, като неправилно и необосновано. Сочи се, че е нарушен материалния закон и е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в досъдебното и съдебно производство, касаещи допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства. Твърди се, че е нарушено и правото на защита на обвиняемия. Иска се решението на РС-Пловдив да бъде отменено и да се постанови ново, с което обв.Д. да бъде признат за невиновен.

В производството пред въззивната инстанция адв.К. и обв. Д. поддържат жалбата си като пледират да бъде отменен атакувания съдебен акт, тъй като пътно транспортното произшествие е настъпило по вина на пострадалия, който грубо е нарушил правилата за движение. Изложени са съображения, че ако пострадалия ги бе спазил, обв.Д. е щял да премине безпрепятствено кръстовището на жълта светлина на светофарната уредба, поради което и се твърди, че не е налице виновно поведение на обвиняемия.

Обв.Д. в съдебно заседание поддържа становището на защитника си, като сочи, че пострадалото лице като водач на моторно превозно средство е изпреварвало отстрани спрелите автомобили, изчакващи зелен светофар, поради което и той не го е възприел и не е могъл да отреагира своевременно на възникналата опасност. Моли да бъде отменено решението и да бъде оправдан по предявеното му обвинение.

Представителят на ОП-Пловдив счита постановеният съдебен акт за правилен и законосъобразен и моли да бъде потвърден. В пледоарията си сочи, че събраните във въззивното производство гласни доказателства потвърждават изложената в Постановлението на РП-Пловдив фактическа обстановка, поради което и не следва решението да бъде отменено и делото да бъде върнато на прокурора.

Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото, изразеното от страните в протеста и пред настоящия съдебен състав и съобразно правомощията си по чл. 313 и чл.314 от НПК, като провери изцяло правилността на решението по посочените от страните основания и извън тях, 2 намира и приема за установено следното:

Ж а л б а т а е процесуално ДОПУСТИМА, подадена в срок, от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване по реда на глава ХХІ от НПК съдебен акт. Разгледан а по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Настоящият съдебен състав счита, че в хода на съдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенният съд. Наведените в тази насока възражения на защитата за нарушено право на защита на обвиняемия предвид отказа на първостепенния съд да разпита непосредствено и устно свидетелите от досъдебното производство делото е процесуално нарушение, което е отстранено от въззивната инстанция с оглед правомощията й по чл.315 от НПК.

За да постанови решението си, Пловдивският районен съд е възприел за установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка:

Обвиняемият Н. Т. Д. е роден на ******г. в гр. Пловдив, живущ на адрес **********, българин, български гражданин, с висше образование, пенсионер, неосъждан, ЕГН **********, правоспособен водач на моторно превозно средство.

На 17.08.2020г., малко преди 20:00 часа, обвиняемият Д. управлявал лек автомобил марка „Рено“, бял на цвят, с рег. № ***** по ул. „Преслав“ в гр.

Пловдив, като се придвижвал в посока север-юг към кръстовището с ул.

„Гладстон“. По същото време – на 17.08.2020г., малко преди 20:00 часа, по ул.

„Гладстон“ в посока изток-запад към кръстовището с ул.„Преслав“, управлявайки мотоциклет марка „Пиаджо“ с рег. №*****, се движел свидетелят С. К.. Пътната обстановка била нормална, времето било ясно, топло и сухо, като въпреки сравнително късния час все още била налице обилна дневна светлина. Асфалтовото покритие на кръстовището между ул.

„Гладстон“ и ул. „Преслав“ било технически изрядно, без „дупки“ и неравности, с положена отчетлива маркировка. Кръстовище било Т-образно и 3 регулирано със светофарна уредба, като особеност на последната бил фактът, че по направления 2Н и 3Н п о обозначението на светофарната циклограма (явяващи се съответно направлението на движение на обвиняемият Д. от ул.

„Преслав“ към кръстовището с ул. „Гладстон“ в посока север-юг и направлението на движение на свид. К. от ул. „Гладстон“ към кръстовището с ул. „Преслав“ в посока изток-запад) жълтият сигнал на светофара се застъпвал- светел едновременно.

Наближавайки Т-образното кръстовище между ул.„Гладстон“ и ул.

„Преслав“, обвиняемият Д. се приготвил да предприеме маневра „ляв завой“ в източна посока по ул. „Гладстон“. Скоростта му на движение била около 36 км/ч. Когато управляваният от него автомобил се намирал на разстояние около 23,49м. от стоп линията на кръстовището, важащият за него сигнал на светофарната уредба се сменил от „зелен“ на „жълт“. Обвиняемият бил длъжен да спре, като имал и техническата възможност да го стори, без това да създаде опасност за движението, но въпреки това той продължил движението си и около 2,4 секунди след светването на жълтия сигнал навлязъл в кръстовището, завивайки наляво.

В това време свидетелят К. също наближавал кръстовището с намерението на продължи направо по ул. „Гладстон“. Лентите за движение в неговата посока били две. Първоначално за превозните средства, движещи се в тази посока, светел червен сигнал на светофара. Поради това във всяка от двете ленти в изчакване да светне зелен сигнал били спрели един зад друг по няколко леки автомобила. Възползвайки се от факта, че управлява мотоциклет и в нарушение на правилата за движение по пътищата, свид. К. преминал между тях, движейки се по разделителната линия между двете ленти. Така заобиколил автомобилите в лявата лента отдясно, а тези в дясната лента – отляво. В момента, в който приближил непосредствено стоп линията на кръстовището, сигналът на светофара се сменил от „червен“ на „червен+жълт“. Виждайки това, свидетелят К. продължил движението си към кръстовището, без да спре, макар да бил длъжен и да имал възможността да го стори. Скоростта му на движение била около 29 км/ч. Така и двамата водачи на моторни превозни средства– обв. Д. и св. К. – навлезли в кръстовището на жълт, респ. на червен+жълт сигнал на светофара, чието едновременно светване и в двете направления бил съществен недостатък на организацията на движението във въпросния район.

4

Поради едновременното навлизане и на двете превозни средства в кръстовището, по средата му настъпил неизбежен удар между предната част на управлявания от свидетел К. мотоциклет „Пиаджо“ и предната лява част на управлявания от обвиняемия Д. лек автомобил „Рено“.

В резултат от удара и непосредствено последвалото го падане на земята, свидетелят К. претърпял травматични увреждания на десния си крак, изразяващи се в счупване на шийката на скочната кост, счупване на пета ходилна кост и счупване на малкопищялния глезен. Към момента на настъпване на сблъсъка сигналът на светофарната уредба по направлението на обвиняемия бил червен, а по направлението на пострадалия – зелен.

Първостепенният съд е приел заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно медицинска експертиза № П - 163/2020 г., от чието заключение се установява, че при настъпилото ПТП на 17.08.2020 г. на свид. С. К. са му били причинени следните увреждания: счупване на шийката на скочната кост, счупване на пета ходилна кост и счупване на малкопищялния глезен на десния долен крайник, които довели до трайно затрудняване на движението на десния долен крайник, представляващо средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК, както и телесни увреждания – охлузвания и кръвонасядания причинили му болка и страдание.

Обосновано е прието и заключението на извършената в хода на досъдебното производство авто техническа експертиза, според чието заключение причини за настъпването на ПТП са, че свидетелят К., при сигнал на светофарната уредба „червен+жълт“ не е спрял на стоп линията, а е навлязъл в кръстовището, както и че обв. Д., при сигнал на светофарната уредба „жълт“ не е спрял на стоп линията, а е навлязъл в кръстовището.

Гореизложената фактическа първостепенният съд е приел, че се подкрепя частично от обясненията на обв.Д. както и от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, приобщени на осн. Чл.378 ал.2 от НПК, а именно показанията на свидетелите: С. И. К., Р. З. М., С. С. Ш., Л. К.

М., Ц. И. Ц., С. Г. З., И. Р. Д. и К. В. В., вещественото доказателство- запис от камерите на кръстовището, както и от събраните писмени доказателства и заключенията на изготвените СМЕ и АТЕ експертизи. Същите са обстойно разгледани от РС Пловдив, като е посочено, в коя част не се кредитират с доверие обясненията на обвиняемия и са изложени аргументи за това.

5

Пред въззивната инстанция е направено искане от защитника и обвиняемия да бъдат разпитани устно и непосредствено от съдебния състав всички свидетели от досъдебното производство, както и вещото лице изготвило АТЕ с оглед установяване на обективната истина по делото.

Искането е уважено, поради което и въззивната инстанция проведе съдебно следствие, при която бяха разпитани свидетелите: С. И. К., Р. З. М., С. С. Ш., Л. К. М., Ц. И. Ц., С. Г. З., И. Р. Д. и К. В. В. и вещото лице М.. Така събраните доказателства следва да бъдат обстойно анализирани от съдебния състав в съответствие с изискванията на НПК.

Съдът кредитира с доверие показанията на свид. Ст. З., свид. И.Д. и свид.К.В. – служители на РСПБЗН Пловдив, които сочат че на инкриминираната дата са минали с пожарния автомобил по ул.“Гладстон“, видели са настъпило пътно транспортно произшествие между лек автомобил и мотоциклет и са спрели да окажат помощ на пострадалото лице. Ценят се с доверие показанията им, че е било светло, пострадалият бил в съзнание, светофарната уредба работела и те са ограничили движението на местопроизшествието, слагайки конуси, след което сигнализирали за ПТП-то, като на място пристигнали служители на МВР, както и спешна помощ. Ценят се с доверие показанията на свид.С.З. дадени в ДП, приобщени на осн. чл.281 ал.5 във вр. с ал.1 т.2 от НПК, относно: датата на деянието- 17.08.2020г., че пострадалия бил с каска на главата и че колегата му е уведомил диспечер за случилото се, въпреки че и след прочитането им, същият заяви, че няма спомен за тези обстоятелства с оглед изминалия период от време от деянието до разпита му в съдебната зала, но че към датата на разпита в досъдебното производство си е спомнял по – добре обстоятелствата свързани с инцидента.