Решение № 12805 от 20.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12805 гр. София, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. Т. при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. Т. Гражданско дело № 20221110144349 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени от „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу К. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ******* и Р. А. П. , ЕГН **********, с адрес: гр. София, *******, искове за осъждането на ответниците да заплатят на ищеца в условията на разделна отговорност при равни квоти - по 1/2 ид.ч. за всеки, на следните суми:

К. А. К. – 731,43 лв. - представляваща стойност на потребена топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. София, *******, *****, за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 16.08.2022 г. до окончателното заплащане на вземането; 172,99 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 28.07.2022 г.; 5,59 лв., представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода 01.07.2019 г. до 30.4.2020 г. , ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 16.08.2022 г. до окончателното заплащане на вземането;

1,43 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.08.2019 г. до 28.07.2022 г.

Р. А. П. - 731,43 лв. - представляваща стойност на потребена топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. София, *******, *****, за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 16.08.2022 г. до окончателното заплащане на вземането; 172,99 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15 .09.2019 г. до 28.07.2022 г.; 5,59 лв., представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода 01.07.2019 г. до 30.4.2020 г. , ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 16.08.2022 г. до окончателното заплащане на вземането;

1,43 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.08.2019 г. до 28.07.2022 г.

Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените права при твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им 1 приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните сметки. Сочи, че ответниците не са изпълнили задължението си да заплатят сумите всеки по 1/2, съобразно дела в собствеността, а именно: по 731,43 лв. - представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. и по 5,59 лв., представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода 01.07.2019 г. до 30.4.2020 г. Претендира и заплащането на обезщетение за забава съответно в размер на по 172,99 лв. върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 28.07.2022 г. , и обезщетение за забава в размер на по 1,43 лв. върху дължимата главница за дялово разпределение за периода 31.08.2019 г. до 28.07.2022 г., както и законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба – 16.08.2022 г. до окончателното й погасяване.

Ответникът Р. А. Петров в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове при възражения, че не е ползвател на топлинна енергия в процесния имот, доколкото същият живее на друг адрес, а в процесния имот живее единствено другия ответник К. А. К., поради което счита, че като съсобственик дължи единствено таксата за дялово разпределение по отношение на инсталациите в общите части на сградата, а останалите разходи за топлоенергия се дължат от ползвателя. Оспорва да е доставено реално количеството топлинна енергия, чиято цена се претндира. Релевира възражение за изтекла в негова полза кратка погасителна давност.

Ответникът К. А. Петров в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове при възражения, че не е потребил претендираното количество топлинна енергия в процесния имот, както и, че действително е ползвал имота. Релевира възражение за изтекла в негова полза кратка погасителна давност.

Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната на ищеца „Бруната“ ООД не е изразило становище по делото.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Представен е нотариален акт № 112, том IV, рег. № 31190, дело № 762/2000 г., от който се установява, че на 21.11.2000 г. Й. И. П. е придобила процесния недвижим имот, представляващ ателие, находящо се на адрес: гр. София, ж.к. „*****, *****.

Представено е удостоверение за постоянен адрес изх. № 2109/31.10.2022 г., издадено от Столична община – район „Лозенец“, от което се установява, че от 27.09.2010 г. Р. А. П. има постоянен адрес в гр. София, бул. „Черни връх“, № 74, вх. Б, ет. 5, ап. 15.

От справка, изготвена по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г., се установява, че Й. И. П. е починала на 24.01.2008 г., като е наследена от синовете си К. А. К. и Р. А. П..

Представен е Договор от 10.10.2011 г. между етажните собственици на бл. 143 в гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“ и третото лице помагач „Бруната“ ООД за доставка и монтаж на уреди за дялово разпределение.

Съгласно протокол от проведено на 05.10.2011 г. общо събрание на етажните собственици в процесната сграда, „Бруната“ ООД е избрано да извършва услугата дялово разпределение.

Представен е Договор от 09.06.2020 г., сключен между ищеца и третото лице помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост.

По делото са представени съобщения към фактура №№ 0106619021 и 1005393949 с отразени количества потребена топлинна енергия и дължимата цена за 2 периода 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., както и индивидуални справки за използвана топлинна енергия за същия период, изготвени от третото лице-помагач „Бруната“ ООД, и констативни протоколи за същия период.

Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.

Според заключението на вещото лице инж. Б. С. В. - Т. по допуснатата съдебнотехническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба, като ищцовото дружество е отчислявало за своя сметка технологични разходи. Посочено е, че в процесната сграда не се е ползвала топла вода, а през исковия период в процесния имот е имало 3 бр. отоплителни тела без монтирани топлоразпределители, като не е бил осигуряван достъп за отчитане на ТЕ, поради което същата била определена служебно по реда на чл. 61, т.6.5 от Наредбата за топлоснабдяването. От експертизата се установява, че ТЕ за сградна инсталация е изчислявана правилно, като не е начислявана ТЕ за отопление на общи части и за подгряване на вода. Според експерта общия топломер в абонатната станция, който отчита топлоенергията, е преминал изискуемата метрологична проверка. От заключението на съдебно–техническата експертиза се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на 1462,86 лева, която сума включва ТЕ за сградна инсталация и ТЕ за отопление на процесния имот.

Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебносчетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, сумите за начислена топлинна енергия на топлоснабдения имот за процесния период са на стойност 1462,87 лв., а стойността на услугата дялово разпределение е 11,19 лв. Лихвата за забава върху главницата за ТЕ и ДР е в размер на 354,90 лв. Според вещото лице за периода 01.07.2019 г. – 30.04.2020 г. стойността на потребената ТЕ в процесния имот е в размер на 727,92 лв., а лихвата за забава върху тази сума за периода 15.09.2020 г. – 28.07.2022 г. е 137,90 лв. Стойността на услугата дялово разпределение за периода 01.07.2019 г. – 30.04.2021 г. е 11,19 лв., а лихвата за забава върху тази сума за периода 31.08.2019 г. – 28.07.2022 г. е 3,05 лв. Посочено е как са отразени изравнителните сметки по месеци и суми. Вещото лице е установило, че към 30.05.2023 г. процесните задължения не са били погасени.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че за процесния период е извършвана услугата „дялово разпределение“, както и дължимата цена. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания. Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно 3 хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.

Предвид изложеното, съдът приема, че по делото е доказано през процесния период да е съществувало облигационно отношение за доставка на ТЕ до процесния имот между страните по делото. Установи се по делото, че процесният имот е бил собственост на Й. И. П., като същата е починала на 24.01.2008 г. и е оставила за наследници по закон двама синове – ответниците по делото. Не се спори, че последните са приели наследството, от което следва, че на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН същите са станали собственици на по ½ ид.ч. от процесния имот. Без значение е кой фактически е ползвал вещта, тъй като законът предвижда облигационното отношение да възникне с придобиването на право на собственост върху топлоснабдения имот.