Определение № 753 от 30.07.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 753 гр. ХАСКОВО, 30.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ Въззивно частно гражданско дело № 20255600500295 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. с чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н. М. Х., подадена чрез адв. А. С. против Определение № 284/07.02.2025 г., постановеното по гр. д. № 2031/2023 г., по описа на Районен съд Хасково, с което съдът е оставил без уважение молба по чл. 248 ГПК на Н. М. Х. ООД за изменение на постановеното по делото Решение № 284/08.04.2024 г., в частта за разноските.

Частният жалбоподател, намира определението, с което е оставена без уважение подадената от него молба с правно основание чл.248 от ГПК за неправилно и незаконосъобразно. Счита, че е погасил вземането по издадената заповед за изпълнение преди узнаване за издаване на същата, поради което ни бил станал причина за подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по реда на чл. 410 ГПК. Твърди, че не би могъл да погаси доброволно вземането след подаване на заявление по чл. 410 от страна на кредитора, тъй като тогава той поставял задължението в графа „съдебни вземания“ и не приемал доброволно изпълнение до приключване на съдебното производство. Твърди, че депозирането на заявление по реда на чл. 410 ГПК от адвокат при наличие на щатни юрисконсулти било злоупотреба с право. Искането към въззивната инстанция е да отмени обжалваното определение и вместо него да постанови ново, с което да измени постановеното по делото решение в частта за разноските и остави без уважение искането на ищеца за присъждане на разноски за заповедното производство.

В срока по чл.276 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Йеттел България“ ЕАД, чрез адв. З.Ц., с който се оспорва жалбата и се излагат доводи 1 за нейната неоснователност. Претендира от въззивната инстанция да потвърди обжалвания съдебен акт.

Окръжен съд - Хасково, след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е своевременно подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Производството по гр. д. № 2031/2023 г. по описа на РС Хасково е образувано по искова молба на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, против Н. М. Х. с ЕГН:**********, с която е предявен иск с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК за признаване за установено наличието на вземане на ищеца по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №505/2023 г. по описа на РС Хасково против длъжника ответник в настоящото производство, в общ размер на 460.68 лв., представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно издадени от ищеца фактура № **********/05.10.2020 г., фактура №

**********/05.11.2020г., фактура № *********/05.12.2020г., фактура № **********/05.02.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането. С исковата молба ищецът претендира също присъждане на разноски, направени в исковото и в заповедното производство.

С постановеното по делото решение № 284/08.04.2024 г. предявеният иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК във връзка с чл.79 и чл.92 от ЗЗД : да се приеме за установено по отношение на ответника, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца в общ размер на 460,68лв., представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно издадени от ищеца фактура № ********/05.10.2020г., фактура № **********/05.11.2020г., фактура № ***********/05.12.2020г., фактура № **********/05.02.2021г, за която сума е издадена заповед №226/16.03.2023г. по ч.гр.д.№505/2023г. по описа на РС-Хасково, е отхвърлен като неоснователен; прието е за установено между страните, че Н. М. Х. дължи на „Йеттел България“ ЕАД законната лихва върху главницата от 460,68лв. за периода от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК 31.01.2023г. до датата на изплащане на сумата, а именно 27.06.2023г., за която е издадена заповед №226/16.03.2023г. по ч.гр.д.№505/2023г. по описа на РС Хасково; осъдил е ищецът да заплати на ответника разноските в исковото производство; и е осъдил ответника да заплати на ищеца разноските в заповедното производство.

С молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК, депозирана от пълномощника на ответника, е направено искане за изменение на решението в частта за 2 разноските.

С обжалваното в настоящото производство определение № 284/07.02.2025 г., съдът е оставил без уважение молбата с правно основание чл. 248 от ГПК, като е приел, че ответникът макар да е изплатил главницата по задължението за което е издадена заповед за изпълнение на ищеца, то същото е станало след подаване на заявлението, поради което същият е станал причина за образуване на заповедното производство. Поради това макар установителният иск за главницата да е отхвърлен, поради погасяване на вземането съдът е приел, че ответникът дължи разноски за заповедното производство. В допълнение е приел, че възражение за размера на разноските в заповедното производство не е своевременно отправено, тъй като за пръв път е релевирано с молбата по чл. 248 ГПК, както и че подаването на заявлението от адвокат, при наличие на назначени юрисконсулти на щат при заявителя не е основание за ревизиране на решението в частта за разноските.

Така постановеното от първоинстанционният съд определение, настоящият състав на Окръжен съд Хасково намира за правилно.

В полза на „Йеттел България“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК № 226 от 16.03.2023 г. за сумата от 460.68 лева, от които 275.95 лева дължими и неизплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури за периода от 05.10.2020 г. до 05.02.2021 г. и 184.73 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, които суми са дължими по Договор за мобилни услуги и Заявление за смяна на потребител от 24.07.2019 г., Договор за мобилни услуги № *** от 03.12.2019 г. и Допълнително споразумение № *** от 22.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.01.2023 г. до окончателното изплащане, както и за направените по делото разноски в размер на 505 лева, от които 25 лева държавна такса и 480 лева за адвокатско възнаграждение.

На 26.06.2023 г. е залепено уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК на адреса на длъжника, но преди изтичането на срока съобщение за издадената заповед за изпълнение е редовно връчено на длъжника на 06.07.2023 г., чрез процесуалният му представител.

На 04.08.2023 г. е постъпило възражение по чл. 414 ГПК от длъжника Н. М. Х., с което се оспорва цялото вземане по издадената заповед за изпълнение. Поради това на заявителя са дадени указания по реда на чл. 415 ГПК. Кредиторът е подал молба до заповедния съд, в която твърди, че на 27.06.2023 г. е получил изпълнение за сумата от 460.68 лева, поради което е поискал от заповедния съд да му издаде изпълнителен лист само за разноските в заповедното производство. След указанията на съда на 18.09.2023 г. заявителят е депозирал искова молба по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение, включително и за погасената главница, ведно със законната лихва върху нея.

Съгласно разясненията дадени в т. 10в на Тълкувателно решение № 4 от 3

18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато кредиторът получи изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение в периода след подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника, интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането е отпаднал. В тази хипотеза кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за разноските, като се позове на извършеното от длъжника плащане. Макар кредиторът да е направил искане за издаване на изпълнителен лист, същият е предявил и претенцията си по реда на чл. 422 ГПК пред исковия съд. Доколкото в конкретния случай, извършеното от длъжника плащане е около 3 месеца след датата на издаване на заповедта за изпълнение и почти 5 месеца от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, кредиторът в действителност е имал интерес от предявяване на установителен иск за законната лихва върху главницата от 460.68 лева за периода от депозиране на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК – 31.01.2023 г. до датата на изплащане на сумата, а именно 27.06.2023 г., тъй като същата не е била погасена от длъжника.

Относно искът за установяване на вземането по главницата, с оглед извършеното плащана, кредиторът е нямал правен интерес от предявяването му и същият е следвало да бъде оставен без разглеждане. Вместо това исковият съд го е отхвърлил като неоснователен. Независимо от това, изходът по този иск в конкретния случай не влияе върху дължимостта на разноските в заповедното производство.

Безспорно е установено, че извършеното от длъжника плащане е след издаване на процесната заповед за изпълнение, поради това същият неименуемо е бил причина за завеждане на заповедното производство. Поради това същият дължи разноските за същото. Макар в развилото се исково производство част от претенцията да е отхвърлена като неоснователна, това не е поради обстоятелството, че кредиторът е претендирал в заповедното производство сума, която длъжникът не дължи, а защото същата е била погасена в хода на производството, след издаване на заповед за изпълнение.

Този изход би повлиял на разноските в исковото производство, но не и за заповедното. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявеният от „Йеттел България“ ЕАД иск се счита за предявен от датата на подаване на заявлението – 31.01.2023 г., поради което няма как да се приеме, че длъжникът е изплатил дължимата главница преди предявяването на иска, но разноските в исковото производство не са предмет на настоящата проверка.

С извършеното плащане от 27.06.2023 г. Н. Х. е признала, че дължи така претендираната сума. Същата не е подала възражение по чл. 414а ГПК където да възрази, че не е дала повод за подаване на заявлението и да претендира, че не дължи разноски. Вместо това с подаването на възражение по реда на чл. 414 ГПК е дала основание на кредитора да предяви установителен иск за непогасената сума по издадената заповед за изпълнение – законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до дата на изплащането й. С оглед развилото се исково производство и 4 извършеното изпълнение на задължението за главницата след датата на подаване на заявлението РС Хасково правилно е приел за установено между страните, че Н. Х. дължи законна лихва върху главницата и е присъдила в полза на кредитора разноските в заповедното производство.

Следва да се отбележи, че ключово е дали плащането е извършено преди подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК или след, а не с оглед това кога на длъжникът е съобщено за издадената заповед за изпълнение.

Поради това неоснователно е възражението, че длъжникът не дължи разноски в заповедното производство. С поведението си същият е станал причина за подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК от страна на кредитора, а с последвалото плащане е признал дълга си, поради което разноските в заповедното производство безспорно следва да останат в тежест на длъжника.

Неоснователно е възражението и относно това, че при кредитора има назначени юрисконсулти, а заявлението е подадено чрез адвокат и се претендира адвокатско възнаграждение. Ищецът, а в случая заявителя сам избира по какъв начин най-добре да защити интересите си, като това включва и избора дали да ползва услугите на адвокат или на юрисконсулт, ако разполага с такъв. Ищецът юридическо лице не е задължен да ползва юрисконсулт, съответно няма пречка същият да ползва услугите на адвокат. В тази връзка не следва да бъде коментиран и размерът на претендираното адвокатско възнаграждение, доколкото за пръв път възражение за прекомерност ответникът е направил с молбата по чл. 248 ГПК.