Решение № 36 от 14.03.2024, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. В. 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С. Ж. С.

Членове:

Г. П. Й.

Н. Д. Н. при участието на секретаря К. Г. И. като разгледа докладваното от Н. Д. Н. Въззивно гражданско дело № 20241300500019 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на „И. Ф. ЕООД, ЕИК . със седалище и адрес на управление: гр.С., чрез юрисконсулт А. Г. против Решение № 678 от 25.10.2023г., постановено по гр.д. № 387/2023 г. по описа на PC – В.

С обжалваното решение РС-В. е отхвърлил предявения от ищеца „И. Ф.” ЕООД, ЕИК . против ответника Б. В. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.В. иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, за заплащане на сумата в размер на 100 /сто/ лева, от общо дължимата се сума в размер на 200 лева - погрешно преведени от ищеца на ответника, с която сума последният се е обогатил без основание, ведно със законната лихва от датата на получаване на исковата молба от ответника - 03.04.2023г. до окончателното издължаване, като неоснователен. Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответника направените от него разноски по делото в размер на 400лв. за адвокатско възнаграждение.

С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение.

Жалбоподателят изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска.

Твърди, че при неоснователното обогатяване не е необходима покана за възстановяване на неоснователно получената сума, както неоснователно бил приел 1 първоинстанционният съд. В тази насока излага, че претендираната сума била дължима от ответника към датата на завеждане на делото, а плащане към приключване на последното съдебно заседание не е имало. Посочва, че ако въобще е имало плащане в деня на приключване на съдебното дирене, то превода не бил осъществен.

Счита, че поведението на ответника е причина за образуване на делото и направените от него разноски. Сочи се, че решението е постановено при неправилно приложение на чл.147, чл.235, ал.3 и чл.78 ГПК.

Моли решението да бъде отменено и бъде постановено решение от въззивната инстанция. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Не представя доказателства и не прави доказателствени искания.

В законния двуседмичен срок по чл.263 от ГПК от ответната по жалбата страна Б. В.

Б., ЕГН **********, с адрес: гр.В. е постъпил отговор на въззивната жалба, чрез адв.пълномощник Д. Д. от АК - В. и заявен съдебен адрес: гр. С. с който оспорва същата по подробно изложените съображения като неоснователна. Иска потвърждаване на постановеното от ВРС решение. Отправя искане за присъждане на направените разноски за въззивното производство.

Видинският окръжен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна и е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, явява се процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Пред първата инстанция от ищеца „И. Ф.” ЕООД е предявен осъдителен иск с правно основание по чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, а при евентуалност иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД против ответника Б. В. Б. за заплащане на сумата от 100лв, като частично предявен от общо дължима сума в размер на 200 лева - погрешно преведени на ответника, с която сума последният се е обогатил без основание, ведно със законната лихва от датата на получаване на исковата молба от ответника - 03.04.2023г. до окончателното издължаване. Обстоятелства, на които се основава исковата претенция са: на 03.02.2023г. ищецът погрешно превел в полза на ответника сумата в размер на 200 лева, вместо на правоимащото лице - Весела Иванова Рангелова, с която сума ответникът се обогатил без основание. Сумата не била върната от ответника. Опитите за доброволно уреждане на отношенията били неуспешни. Излага, че с исковата молба ответникът следвало да се счита уведомен, и изпаднал в забава за връщане на грешно преведената сума, съгласно чл.84,ал.2 ЗЗД, като началната дата на поканата била и начална дата за дължимостта на лихвата за забава.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника Б. В. Б., чрез адв. Д.Д., е постъпил отговор на исковата молба, с който е признал правопораждащия факт на грешно преведената сума.

Признал е иска. Заявил е, че ще изпълни задължението си в хода на производството по делото. Навел е твърдения, че с поведението си не е станал причина за завеждане на делото, тъй като искът е предявен непосредствено след датата на погрешно преведената сума, както 2 и че задължението му за връщане било безсрочно, на основание чл.84, ал.2 от ЗЗД. Отправил е искане разноските по делото да бъдат възложени в тежест на ищцовата страна.

По делото пред настоящата инстанция между страните не е спорно обстоятелството, че на 03.02.2023г. ищецът е превел на ответника сумата в размер на 200 лева, поради допусната грешка, вместо на правоимащото трето лице, на което е пресъдена тази сума с Определение № 40/16.01.2023г. по в.гр.д. №544/2022г. по описа на ОС - К.. Това обстоятелство е прието за безспорно от първоинстанционния съд с протоколно определение от 31.07.2023г. по гр.д.№387/2023г. на ВРС.

Съдът приема за установено признатото от въззивника/ищеца/ обстоятелство, че същия не е отправил покана до въззиваемия/ответника/ за връщане на погрешно преведената сума преди депозиране на исковата молба.

От приложеното по делото на ВРС и неоспорено от ищеца платежно нареждане за кредитен превод от 25.09.2023г., по безспорен начин се установява, че на 25.09.2023г., въззиваемият /ответникът/ Б. В. Б. е наредил в полза на ищеца сумата в размер на 214.50 лева, с основание за превода: платена без правно основание сума-гр.д.№387/2023г. РС-В.

С оглед на така установената фактическа обстановка, Видинският окръжен съд намира следното от правна страна:

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано.

По същество въззивният съд намира, че решението на РС-В е правилно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

Разгледана по същество и при така установената по делото фактическа обстановка въззивната жалба се явява неоснователна, поради следните съображения:

Предявеният иск от въззивната страна/ищеца/ „И. Ф.” ЕООД е с правна квалификация по чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Съгласно чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. Кредиторът има право да търси връщане на полученото без основание, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва.

3

В настоящия случай по делото е безспорно установено, че на 03.02.2023г. въззивникът е превел по погрешка на въззиваемия/ответника/ сумата от 200лв., видно от приложеното платежно нареждане.

Настоящият състав намира за неоснователно твърдението на въззивника, че на 25.09.2023г.- датата на приключване на устните състезания пред ВРС, ответникът не бил извършил надлежно плащане на получената без основание сума. От приложеното и неоспорено платежно нареждане за кредитен превод от 25.09.2023г. , по безспорен начин се установява, че на същата дата въззиваемият /ответникът/ Б. В. Б. е наредил в полза на ищеца и по негова банкова сметка сума в размер на 214.50 лева, с посочено основание за превода: платена без правно основание сума-гр.д.№387/2023г. РС-В. Това платежно нареждане е представено в последното по делото съдебно заседание пред РС-В. на 25.09.2023г. и не е оспорено от ищеца и настоящ въззивник. Следва да се отбележи, че по делото пред настоящата инстанция от въззивника не се твърди и не са ангажирани доказателства, установяващи, че по банковата му сметка не е постъпила наредената от ответника сума от 214.50лв.

Ето защо, извършеното от въззиваемия/ответника/ плащане в хода на първоинстанционното производство, като факт от правно значение за спорното право, правилно и законосъобразно, и при липса на оспорване от ищцовата страна, е прието за доказано и взето съобразено решаване на делото от РС-Видин, съгласно чл.235, ал.3 от ГПК, която норма е императивна.

Съгласно задължителното за съдилищата Тълкувателно решение №5/2017г. по т.д.№ 5 / 2017 г. на ОСГТК на ВКС при връщане на дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни.

Съгласно мотивите на тълкувателното решение, задължението за връщане на даденото при начална липса на основание, в хипотеза на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,какъвто е настоящият случай, е безсрочно - правоотношението е с извъндоговорен характер, то не възниква в резултат на съгласуване на волите на правните субекти и не е мислимо страните да са определили предварително срок за изпълнение; такъв няма определен и в закона. При неизпълнение на парични задължения, законът свързва забавата на длъжника с правилото, че е необходима покана на кредитора, когато няма уговорен срок за изпълнение.

По делото е налице признание от въззивника/ищеца/, че преди предявяване на исковата молба не е отправил покана до ответника за връщана на процесната сума.

Настоящият състав приема, че в случая покана до ответника е отправена с получаването на исковата молба по делото. Въззиваемият /ответникът/ е изпълнил задължението си в хода на първоинстанционното дело, ведно със законната лихва.

При тези данни по делото, извода е, че поведението на ответника не е повод за завеждане на делото, поради което разноските за първоинстанционното производство законосъобразно са възложени върху въззивника/ищеца/, съгласно чл.78,ал.2 от ГПК.

4

Обратното би представлявало незаконосъобразно санкциониране на добросъвестна страна.

Доколкото крайните изводите на настоящия въззивен състав съвпадат с тези, съдържащи се в мотивите на обжалваното решение, въззивната жалба се явява неоснователна, а решението на първата инстанция следва да се потвърди изцяло.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на спора на въззивната страна не се следва присъждането на разноски.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивника „И. Ф.” ЕООД следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна Б. В. Б. разноски за въззивната инстанция в размер на 400лв.- заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно приложения списък за разноски по чл.80ГПК и договор за правна защита и съдействие /л.41-42 от делото/, което е в минимален размер по чл.7, ал.2,т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. първо ГПК, тъй като цената на иска е под 5000 лева.

По изложените съображения, Видинският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №678 от 25.10.2023г. постановено по гр.д. №387/2023 година по описа на Районен съд-В..

, сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________