Решение № 19063 от 12.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19063 гр. София, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20261110110492 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД против Н. Ш. А..

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между него и ответницата е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 17, находящ се в гр. *******.

Твърди, че за процесния имот се дължат: сумата 428, 03 евро, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2023 г. – м.04.2025 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането; сумата 54, 52 евро, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2024 г. – 11.03.2026 г.; сумата 23, 41 евро, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.05.2023 г. – м.04.2025 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането; сумата 5, 47 евро, представляваща мораторна лихва за периода 16.07.2023 г. – 11.03.2026 г.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати исковите суми. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Н. Ш. А. чрез назначения особен представител адв. Л., с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва качеството на ответницата 1 на собственик на процесния имот над 1/2 ид.ч. от същия. Оспорва ответницата да е потребявала топлинна енергия през исковия период по съображения, че не обитава имота. Оспорва съществуването на облигационно правоотношение с ищеца през исковия период. Прави възражение за давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Представен е нотариален акт за собственост от 12.07.1991 г., с който Н.

И.К. е призната за собственик на следния недвижим имот: апартамент № 17, находящ се в гр. *****, състоящ се от: дневна, столова, кухненски-бокс и сервизни помещения с обща площ 48, 88 кв.м.

Със саморъчно завещание от 23.04.1997 г., обявено с протокол от 17.08.2006 г. и вписано в Служба по вписванията, Н. И.К. завещава имота на Х.А.А. и И.А.А..

Видно от удостоверение за наследници от 04.11.2024 г., изд. от Община Берковица, Х.А.А. е починал на 19.08.2012 г., като е оставил наследници по закон: А.А. – син, и Н. Ш. – дъщеря.

По делото е представен констативен нотариален акт от 15.05.2017 г., с който А.А. А. е признат за собственик на 5/16, Н. Ш. А. – на 5/16, и В.И. А. – на 2/16 ид.ч. от имота, придобити по наследяване по закон.

Като приложение към същия е описана справка за данни на съсобственика В.И. А., съдържаща данни, че същата е дъщеря на и И.А.А., починал на 12.12.2005 г.

С нотариален акт за дарение на недвижи имот от 30.11.2017 г. А.А. А. дарява на сестра си Н. Ш. А. собствените си 5/16 ид.ч.

С нотариален акт за продажба от 30.11.2017 г. В.И. А. продава на Н. Ш.

А. собствените си 2/16 ид.ч. от имота.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н.

„терминал“ се снема показанието на топлинна енергия в 0:00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие.

За исковия период не е начислявана топлинна енергия за отопление на имота. Начислена е топлинна енергия за БГВ въз основа на отчет на 1 бр. водомер, отчитан след края на отоплителния сезон, както и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация на база отопляемата кубатура в размер на 96 м3 съгласно акт за разпределение на кубатурата. Дяловото разпределение е 2 извършвано от „Директ“ ЕООД.

Констатира се, че стойността на топлинната енергия за исковия период възлиза на сумата 450, 15 евро (880, 42 лв.), формирана като разлика между фактурираната по прогнозни стойности сума от 959, 62 лв. и сумата за възстановяване от изравнителни сметки в размер на 79, 20 лв. В посочената сума не са включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях.

Вещото лице е посочило, че стойността на дяловото разпределение за исковия период м.05.2023 г. – м.04.2025 г. възлиза на сумата 24, 55 евро.

По делото са представени 2 бр. общи фактури – от 31.07.2024 г. за отчетен период м.05.2023 г. – м.04.2024 г. и от 31.07.2025 г. за отчетен период м.05.2024 г. – м.04.2025 г., в първата от които се съдържат данни за плащания в размер на сумата 42 лв.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

3

От представения по делото констативен нотариален акт от 15.05.2017 г. се установява, че със същия А.А. А. е признат за собственик на 5/16, Н. Ш. А.

– на 5/16, а В.И. А. – на 2/16 ид.ч. от процесния имот. С нотариален акт за дарение на недвижи имот от 30.11.2017 г. А.А. А. е дарил на сестра си Н. Ш. А. собствените си 5/16 ид.ч. С нотариален акт за продажба от 30.11.2017 г. В.И. А. е продала на Н. Ш. А. собствените си 2/16 ид.ч. от имота.

Следователно, Н. Ш. А. се легитимира като собственик на 12/16 ид.ч. от процесния имот. От качеството й на съсобственик произтича качеството й на клиент на топлинна енергия за битови нужди.

Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.

Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.

С оглед изложеното се налага извод за съществуването на облигационно правоотношение с ищцовото дружество през исковия период.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.

В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.

В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която 4 е изготвена въз основа на приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото лице е дало заключение относно дължимата стойност на топлинна енергия през процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на действащата през периода нормативна уредба.

Констатира се, че стойността на топлинната енергия за исковия период възлиза на сумата 450, 15 евро (880, 42 лв.), формирана като разлика между фактурираната по прогнозни стойности сума от 959, 62 лв. и сумата за възстановяване от изравнителни сметки в размер на 79, 20 лв. В посочената сума не са включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях.

След отчитане на извършеното плащане в размер на сумата от общо 21, 47 евро (42 лв.), се налага извод, че е налице непогасен остатък в размер на сумата 428, 68 евро. Тази сума надвишава претендирания от ищеца размер от 428, 03 евро.

Ответницата отговаря за задължението съобразно своя дял в съсобствеността през исковия период – 12/16, и следователно за сумата 321, 02 евро. До посочения размер искът следва да се уважи и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 428, 03 евро.

Ответницата своевременно е заявила възражение за изтекла погасителна давност, във връзка с което съдът намира следното:

Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.