Решение № 21 от 11.02.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Кърджали, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20255140200634 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-1300-001799 от 24.07.2025 г., издадено от Началник сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.174, ал.2 вр. чл.174, ал.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 2 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца, както и са отнети 20 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, на Т. Г. Г. от ****, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят Т. Г. Г. твърди, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради наличие на съществено нарушение на процесуалните правила и противоречие с материалноправните норми. Оспорва констатациите и доказателствената сила на съставения му АУАН, че на процесната дата е извършил нарушение по ЗДвП.

Твърди, че съставения акт не му бил предявен, не му бил предоставен срок за възражения.

Наказателното постановление било издадено в нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН, като преди да се произнесе по преписката, наказващият орган не проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост. Въпреки, че наказващият орган бил уведомен, че жалбоподателят приемал лекарства, които вероятно оказали влияние на резултата, то това не било взето предвид при издаване на наказателното постановление. При определяне на наказанието бил приложен институтът на „повторност“, какъвто в случая не е налице. На следващо място, оспорваният акт не бил издаден от компетентен орган. Моли съдът да отмени изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който 1 поддържа жалбата. Моли по изложените в същата съображения наказателното постановление да бъде отменено. Предвид неявяването на административнонаказващия орган и негов процесуален представител, моли на същия да не бъдат присъждани разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 14.07.2025 г. свидетелите В. Т. и М. М. – мл.автоконтрольори в сектор ППКърджали, били на работа по утвърден график в гр.Кърджали. Около 04.30 часа на 14.07.2025 г. двамата се намирали в гр.Кърджали, на бул.„България“, близо до бензиностанция „Симекс“, където спрели за проверка лек автомобил марка „****“ с рег.№ ****, управляван от жалбоподателя Т. Г. Г.. След като била установена самоличността му по документи, на същия била извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер 7510” с фабр.№ ARNJ-0081, което отчело 0.77 на хиляда. По този повод на жалбоподателя още на място бил съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, който той подписал и получил без възражение.

Водачът заявил пред контролните органи, че е употребил алкохол предната вечер. Издаден бил и Талон за изследване с бл.№ **** на Т. Г. Г.. В определения срок той се явил в СПО при МБАЛ „Д-р Ат. Дафовски” гр.Кърджали, където му била взета кръв за анализ. Пред медицинския специалист жалбоподателят потвърдил, че е употребил алкохол (бира), като отрекъл да е приемал лекарствени продукти. За извършеното медицинско изследване бил съставен Протокол от 14.07.2025 г. за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. При извършено на 14.07.2025 г. химическо изследване била установена концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя в количество 0.71 на хиляда. Въз основа на съставения акт и резултатите получени от изследването на кръвната проба, на 24.07.2025 г. е издадено процесното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, извършено в условията на повторност, на основание чл.174, ал.2 вр. чл.174, ал.1 от ЗДвП жалбоподателят бил санкциониран с „глоба” в размер на 2 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца. На основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР били отнети 20 контролни точки на водача.

В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателя съдът назначи съдебно-химическа експертиза, от заключението на която се установява, че в изпратената за изследване проба кръв, взета от Т. Г. Г. се е доказало наличие на етилов алкохол в количество 2

0.68 на хиляда.

Тази фактическа обстановка съдът намира за установена след анализ на показанията на свидетелите В. Т. и М. М., Акт за установяване на административно нарушение от 14.07.2025 г., който като редовно съставен се ползва с доказателствена сила съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП; Протокол **** за повторно химическо или химико-токсикологично изследване;

Заповед от 14.07.2025 г. за прилагане на принудителна административна мярка-2 бр.; Талон за изследване с бл.№ ****; Списък на преминали последваща проверка анализатори на алкохол в дъха от 28.03.2025 г.; Протокол № 98/14.07.2025 г. за химическо или химикотоксикологично изследване; Протокол от 14.07.2025 г. за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози; препис от Наказателно постановление № 24-1300-000369 от 07.03.2024 г.; Акт за установяване на административно нарушение от 26.02.2024 г.; Справка за собственост на МПС; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на МВР, установяваща компетентността на длъжностните лица, съставили акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, както и другите приети по делото писмени доказателства.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи, че на 14.07.2025 г. в гр.Кърджали, водачът Т. Г. Г. е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „****“ с рег. № ****, с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, който резултат е установен с химическо изследване. Това означава, че същият е действал в нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, който забранява на водачите да управляват пътни превозни средства с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда. Санкцията за процесното нарушение е наложена на основание чл.174, ал.2 вр. чл.174, ал.1 от ЗДвП, предвиждащ към датата на деянието да се наказва с „лишаване от право” да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 1 до 3 години и „глоба” от 1 000 до 2 000 лв., който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда до 0.8 на хиляда включително, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух, в случаите на повторно нарушение. Както вече се посочи, доказателствата по делото установяват, че жалбоподателят е осъществил административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, тъй като е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, а именно 0.68 на хиляда, според последното химическо изследване.

Видно е обаче, че в съставения АУАН, за разлика от наказателното постановление, липсва изложение на обстоятелства, обосноваващи правната квалификация на нарушението относно 3 признака повторност. Липсата в акта на наведени обстоятелства в този смисъл осуетява възможността на наказаното лице да се защити срещу обвинението в извършено нарушение по приложения по-тежко квалифициран състав на чл.174, ал.2 от ЗДвП. Цитираното от наказващия орган Наказателно постановление № 24-1300-000369 от 07.03.2024 г.

(обуславящо признака повторност) е било известно на контролните органи, поради което е трябвало да се позоват на него и в съставения АУАН. От друга страна, установеното при проверката деяние на жалбоподателя безспорно е в нарушение на разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и осъществява основния състав на чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП. Ето защо и съобразно разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН настоящата въззивна инстанция следва да приложи закон за по-леко наказуемо нарушение, като преквалифицира процесното деяние от такова по чл.174, ал.2 вр. чл.174, ал.1 от ЗДвП в нарушение по чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Няма пречка това да бъде сторено, предвид тъждеството на фактите, изложени в обстоятелствената част на АУАН и наказателното постановление, относими към основния състав на нарушението по ЗДвП. По силата на цитирания текст от ЗАНН, съдът разполага с правомощие да преквалифицира административното нарушение без да се налага да изменя фактическата обстановка. В случая фактите, покриващи признаците от състава на деянието по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП са идентични и в акта и в наказателното постановление, възприети са като такива и в съдебния акт на настоящата инстанция. По изложените съображения, наказателното постановление следва да бъде изменено, тъй като на жалбоподателя за нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП се следва наказание по чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Последната разпоредба предвижда, че се наказва с „лишаване от право” да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 6 месеца и „глоба” от 500 лв., който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда до 0.8 на хиляда включително, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух. Ето защо, наказателното постановление следва да бъде изменено, като на жалбоподателя за нарушението се наложи наказание на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП в единствено възможния предвиден в закона размер, а именно „глоба” в размер на 500 лв., или 255.65 евро, и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца. В този случай контролните точки, които ще бъдат отнети при влизане на постановлението в сила, следва да бъдат намелени на 8 точки, съобразно чл.6, ал.1, т.1, б.„а“ от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

Извън горепосоченото относно допълването в наказателното постановление на признака повторност на нарушението, съдът не констатира да са допуснати нарушения на процесуалните правила или на материалния закон в хода на административнонаказателното производство, каквито са оплакванията на жалбоподателя. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е 4 извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя.

От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществил жалбоподателят, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като по никакъв начин не се е стигнало до неразбиране от страна на нарушителя за какво го санкционират, респ. не е било ограничено правото му на защита. Доказано е и извършеното от жалбоподателя нарушение, а именно управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда. Установяването на употребата на алкохол е извършено при спазване на надлежния ред на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.