Решение № 222 от 20.08.2025, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. Ловеч, 20.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА

АТАНАСОВА при участието на секретаря ИВАНКА СТ. ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА

Административно наказателно дело № 20234310200678 по описа за 2023 година

С Наказателно постановление №BG23022023/4000/Р8-167/10.07.2023 год. на ***, Директор на Национално тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, на основание чл.189е, ал.12 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и Заповед №РД-11-740/07.06.2023 год. на Председателя на Управителния съвет на АПИ, на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП, на С. Ц. С., гражданин на Република България, с ЕГН : **********, с адрес : ***, ап.7, п.к.5770, е наложена ГЛОБА в размер на 1 800 (хиляда и осемстотин) лева, за това, че на 23.02.2023 год., в 14:11 часа в направление излизане от територията на Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт Оряхово-ферибот, е пристигнало пътно превозно средство с рег.№***, вид : товарен автомобил, марка и модел : ВОЛВО ФХ, с обща техническа допустима максимална маса – над 12 тона, управлявано от г-н С.. В хода на така извършената проверка от страна на контролните органи е установено, че на 08.02.2023 год., в 08:27 часа, горепосоченото пътно превозно средство (ППС) с регистрационен №***, попада в категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата (ЗП). Цитираното превозно средство е засечено на 08.02.2023 год., в 08:27 часа, на Голец по път I-4, км.40+670, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.2 от ЗП.

Като място на нарушението е посочен път I-4, км.40+670, за който се събира такса за изминато разстояние – тол такса, съгласно Приложение към т.1 на Решение №680 на Министерския съвет от 21.09.2022 год. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса.

Посочено е, че за извършеното административно нарушение е генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл.167а, ал.3 от

ЗДвП с номер на нарушението

F4F653F4980A0A58E053011F160A1674, който заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представлява доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство (контролно устройство с идентификатор №40251) - част от системата.

Изтъква се, че тол таксите се дължат за всички пътни превозни средства с обща технически допустима 1 максимална маса над 3,5 тона и се диференцират в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство и броя на осите, екологичните му характеристики и се определят за всеки отделен път или пътен участък, като заплащането на дължимата тол такса се извършва чрез Електронна система за събиране на тол такси и дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена да измине определено разстояние между две точки.

Посочено е, че за извършеното административно нарушение е съставен АУАН №ВG23022023/4000/Р8167/23.02.2023 год. и е връчен на нарушителя на 23.02.2023 год., което е удостоверено с негов подпис. Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на свидетеля : Р. Х. М., с дата на раждане 29.10.1969 год. и служебен адрес : гр.Русе, бул.“Липник“№117.

На нарушителя е предоставена възможност да направи възражения при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, като няма вписани такива. Предоставена е и възможност да направи писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), като такива са постъпили от името на С. Ц. С.. С така подаденото възражение се твърди, че за дата 08.02.2023 год. за ППС с рег.№*** е имало закупена маршрутна карта, с която е заплатено преминаването по републиканската пътна мрежа.

Пояснено е, че съгласно чл.189е, ал.3 от ЗДвП нарушителят разполага с възможността да заплати компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от ЗП в 14-дневен срок от връчване на акта, в който случай същият би се освободил от административнонаказателна отговорност за конкретното нарушение. Компенсаторна такса по АУАН №ВG23022023/4000/Р8-167/23.02.2023 год. не е постъпвала по сметка на АПИ в 14-дневния срок от връчването на акта за установяване на административно нарушение на нарушителя.

Посочено е, че в хода на образуваното административнонаказателно производство, като доказателство е създаден и приложен към настоящата преписка доклад от Електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, доказващ обстоятелството, че ППС с peг. №*** е с обща технически допустима максимална маса над 12 тона и е засечено на 08.02.2022 год., в 08:27 часа, на Голец по път I-4, км 40+670, като за посоченото ППС е регистрирано тип нарушение - няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Приложени са и статични изображения във вид на снимков материал, удостоверяващи разположението на процесното превозно средство върху посочения по-горе пътен участък на дата 08.02.2023 год., №08:27 часа.

Изрично е посочено, че съгласно разпоредбата на чл.189е, ал.9 от ЗДвП по административната преписка може да се прилага справка от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, която има доказателствена сила за отразените в нея обстоятелства, доколкото не бъде доказано противното. Във връзка с цитираната правна норма, описаните по-горе и надлежно приложени доказателства се ползват с доказателствена сила за отразените в тях обстоятелства, тъй като не е реализирано предвиденото от законодателя обратно доказване и съответно – „противното не е доказано".

Посочено е, че Актът за установяване на административно нарушение е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.43 от ЗАНН, като не са допуснати нарушения и нередовности, или каквато и да е неяснота относно нарушението, които да ограничават правото на защита на нарушителя.

В хода на административнонаказателното производство и при проверка на административнонаказателната преписка е установено по безспорен и категоричен начин, факта на извършеното деяние, представляващо административно нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП.

За извършеното административно нарушение е предвидено определено по вид административно наказание - глоба, в абсолютно определен размер, поради което не се излагат мотиви относно обстоятелствата по чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН.

Недоволен от Наказателното постановление останал жалбоподателят С. Ц. С. от ***, който чрез пълномощника си адв.Р. М. от АК-гр.Ловеч го обжалва в срок пред съда. Счита, че обжалваният от него административен акт е незаконосъобразен, неправилен и необоснован, издаден в нарушение на нормите на ЗАНН, като е приета противоречива и неясна фактическа обстановка, неотговаряща на обективната действителност.

Моли да бъдат призовани с административно-наказващият орган на съд и след като докаже основателността на жалбата му, съдът да постанови решение, с което изцяло да отмени по всички пунктове, обжалваното от него Наказателно постановление.

2

Пред настоящата инстанция жалбоподателят, редовно призован, не се явява. не се явявя и неговият пълномощник адв.М., който обаче за целите на производството представя писмено становище, в което мол съда да даде ход на делото в негово и на доверителя му отсъствие. Изцяло поддържа жалбата. По същество счита, че обжалваното Наказателно постановление №ВG23022023/4000/Р8-167 от 10.07.2023 год. на Директора на Национално тол управление при АПИ, с което на доверителя му е наложена глоба в размер на 1 800,00 лева, на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП, за изцяло неправилно и незаконосъобразно, издадено при приета противоречива фактическа обстановка, като съображенията му затова са следните : В административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, които съдържат императивни изисквания към съдържанието на АУАН и НП. Счита, че е абсолютно задължително в АУАН и в издаденото въз основа на него НП, санкционираното нарушение да бъде описано пълно, прецизно и разбираемо, като се съдържат всички признаци на посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт. Наличието на пълно описание на нарушението и съответствието на словесното му описание с правната квалификация твърди, че са основна гаранция за осъществяване на съответна на административното обвинение право на защита. В случая намира, че издаденото НП не отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН към съдържанието му, доколкото извършеното описание на приетото за реализирано от жалбоподателя нарушение, респективно обстоятелствата, при които е извършено не са формулирани изчерпателно и ясно в достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията за пълнота на обвинителната теза. Освен описаната фактическа обстановка, вменяваща незаплащането от страна на водача на дължимата се тол такса, съгласно чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, не е посочено точно извършеното нарушение от страна на жалбоподателя, а посочена единствено санкционната разпоредба, въз основа на която му е наложено съответното административно наказание – чл.179, ал.3а от ЗДвП, съгласно която : „Водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер на 1 800 лева“.

Следователно твърди, че санкционната разпоредба не се отнася до посочената и установена в акта и издаденото въз основа на него НП фактическа обстановка по делото, свързана с неплащане на дължимата се тол такса, а се отнася до друго – това, че водачът управлява ППС, като не изпълни задълженията си за установяване на изминато разстояние или да няма закупена маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, която ще ползва, за превозното средство, което управлява, което сочи на друга, напълно различна фактическа обстановка.

Описана е фактическа обстановка, вменяваща незаплащането от страна на водача на дължимата се тол такса съгласно чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, но не е посочено точно какво нарушение е извършил жалбоподателят, а е посочена единствено санкционната разпоредба, въз основа на която му е наложено съответното административно наказание – чл.179, ал.3а от ЗДвП. По тези и други подробно изложени в писменото становище съображения, моли съда да отмени изцяло обжалваното Наказателно постановление, като присъди на доверителя му е направените съдебно-деловодни разноски – адвокатски хонорар, който е изцяло платен, за което по делото са представени доказателства.

Въззиваемата страна - Директор на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура”гр.София, редовно призован, не изпраща представител, но чрез представителя си по пълномощие юрисконсулт Д.М. представя писмена защита, в която излага, че поради служебна ангажираност е в невъзможност да се яви в открито съдебно заседание. Не възразява да се даде ход на делото в негово отсъствие, ако не са налице процесуални пречки. Оспорва жалбата изцяло, като неоснователна и недоказана. Счита, че Наказателното постановление е издадено при спазване на всички законови изисквания, не са налице съществени процесуални нарушения и нередовности. Не е налице накърняване правото на защита на нарушителя. Спазени са всички законови изисквания. АУАН е предявен лично. Видно от положения подпис се презумира, че жалбоподателят се е запознал с него. Няма спор, че авторството на деянието е несъмнено доказано. В АУАН и НП точно е посочено мястото на нарушението и мястото на проверката. Деянието е доказано по несъмнен начин от преставените по делото доказателства. Счита, че снимките от камерата на стационарната контролна точка са годен доказателствен материал. В подкрепа на гореизложеното се позовава на Решение №191/04.11.2022 год. по АНД №361/2022 год. на РС-гр.Ловеч.