Присъда № 16 от 10.05.2023, Районен съд - Силистра

МОТИВИ към Присъда № 16/ 10.05.2023г. по НОХД № 169/2023 год. по описа на РС-СИЛИСТРА

Подсъдимият Б. Н. И. е предаден на съд за това, че на 11.02.2023 год. около 02,42 часа в гр.С., по ул.“Д.“, в близост до „А. Б.“- С. е управлявал моторно превозно средстволек автомобил марка „Нисан Микра“ с рег. № ** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,01 на хиляда, установено по надлежния ред съгласно Наредба № 1/ 19.07.2017г. за раде за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, чрез съдебно-химическа експертиза, обективирана в Протокол № 147/ 13.02.2023г. на Специализирана лаборатория по химико-токсикологични изследвания към МБАЛ „С. А.-В.“ АД

- престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

По време на проведеното открито разпоредително заседание страните взеха отношение по всички точки включени в нормата на чл.248, ал.1 от НПК. Не се направиха искания за продължаване на съдебното производство по особените правила на НПК, поради което и на основание чл.248, ал.1, т.8 във вр.с чл.252, ал.2 от НПК съда обяви откритото разпоредително заседание за приключило и продължи съдопроизводствените действия по общ ред на НПК.

Представителя на обвинението в предвид доказателствата по делото пледира за присъда, като указва на подсъдимия да се определи наказание „лишаване от свобода” в минимален размер при условията на чл.55 от НК, което изтърпяване да бъде отложено на основание чл.66 от НК, както и глоба в минимален размер.

Подсъдимият И. се явява лично в съдебно заседание, признава се за виновен, не дава обяснения по обвинението си и моли съда за минимална присъда.

В проведеното на 10.05.2023г. открито съдебно заседание вещото лице М. Н. не се яви, като депозира писмена молба в която заявява, че не може да се яви поради служебни ангажименти. Заявява, че поддържа изцяло направеното от нея заключение по изготвената химическа експертиза и моли същата да бъде приета без нейния разпит, ако страните не възразяват. В тази връзка съда запита страните дали са съгласни да бъде прочетено заключението на вещото лице, без да му се задават въпроси, съобразно нормата на чл.282, ал.3 от НПК. Представителя на РП-Силистра и подс.И. заявиха, че не желаят да задават въпроси към вещото лице и са съгласни с изготвената химическа експертиза, поради което и на основание чл.282, ал.3 от НПК съда прочете и прие като надлежно доказателство по делото изготвената от вещото лице М. Н. съдебно-химическа експертиза, без да изслушва същата.

След преценка на събраните в хода на съдебното следствие по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 11.02.2023г. св.В. и Т.- служители на „Пътна полиция“ при ОДМВР-С. били на работа на територията на община С., като около 02,42г. се намирали на стоянка в близост до „А. б.“- С., по ул.“Д.“ в гр.С.. Забелязали лек автомобил „Нисан Микра“ с рег. № ** и го спрели за рутинна проверка. При извършване на проверката от полицейските служители, свидетелите Д. Т. и Г. В. било установено, че автомобила се управлявал от подс.Б. И.. Същия след проверка на документите му бил проверен за наличието на алкохол в дъха си с техническо средство, което отчело наличието на алкохол от 1,25 промила. След като било констатирано управление на МПС под въздействие на алкохол от страна подс.И., той не оспорил резултата, но въпреки това се съгласил и да даде кръвна проба по съответния ред. В хода на разследването е била изготвена химическа експертиза в Специализирана химическа лаборатория за изследване на алкохол при МБАЛ - „Св. А.- В."АД.

Видно от Протокол № 147/13.02.2023г от химическа експертиза за определяне на 1 концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта в изпратената за изследване проба кръв, взета от подс.Б. И. се доказва наличие на алкохол в количество: 2,01 промила в кръвта.

Описаната фактическа обстановка се установява от събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства: обясненията на подс.И., депозираните свидетелски показания, както и от приетите като надлежно доказателство по делото материали от ДП № 1886 ЗМ-99/2023 год. по описа на РУ- С..

При така възприетата фактическа обстановка съдът намери, че подсъдимият Б. И. е осъществил състава на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК –на 11.02.2023 год. около 02,42 часа в гр.С., по ул.“Д.“, в близост до „А. Б.“- С. е управлявал моторно превозно средстволек автомобил марка „Нисан Микра“ с рег. № ** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,01 на хиляда, установено по надлежния ред съгласно Наредба № 1/ 19.07.2017г. за раде за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, чрез съдебно-химическа експертиза, обективирана в Протокол № 147/ 13.02.2023г. на Специализирана лаборатория по химико-токсикологични изследвания към МБАЛ „С. А.-В.“ АД.

Непосредствен обект на престъпно управление на МПС след употреба на алкохол по чл.343б от НК са обществените отношения, гарантиращи транспортната безопасност чрез недопускане на лица, които са под въздействие на алкохол да управляват МПС (един от видовете транспорт). Престъплението по чл.343б от НК е транспортно престъпление, чийто родов обект е транспортната безопасност.

Подс.Б. И. е наказателно- отговорно лице и субект на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, тъй като непосредствено е манипулирал с механизмите и приборите на моторното превозно средство, което е управлявал.

Автомобилът е моторно превозно средство, съгл. пар.6, т.11 от Закона за движението по пътищата- нерелсово пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване. Престъплението по чл.343б, ал.1 от НК е от т.нар. престъпления на формално извършване. Обективно, престъплението е довършено със самото осъществяване на изпълнителното деяние. Изпълнителното деяние е осъществено и то се изразява в боравене от подсъдимия с различни лостове на управление на МПС, като по този начин се привеждат в движение механизмите му. Това управление се характеризира с особеното състояние на подсъдимия, т.е. с концентрация на алкохол в кръвта му, надвишаваща 1,2 промила.

Употребата на алкохол и неговата концентрация е установена по надлежен ред- в съответствие с изискванията на действащата към процесната дата Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. Чл. 1, ал. 3 от тази наредба предвижда, че употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване на технически средства и медицински изследвания. Техническите средства включват и тестове за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. За целите на медицинските изследвания се извършват и химически и химико-токсикологични лабораторни изследвания. Съгласно чл. 3а от наредбата Установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, когато: лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; лицето не приема показанията на техническото средство или теста; физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест.

Подс.И. не е оспорил резултатите от техническото средство, но въпреки това е дал и кръвна проба.

Предвид изложеното, съдът приема, че употребата на алкохол от подс.И. е била установена по надлежния ред съгласно изискванията на чл.1 от Наредба № 1/ 19.07.2017г., а именно с съдебно-химическа експертиза. Пияното състояние е съставомерна последица от концентрация на алкохол в организма на дееца към момента на извършването на 2 инкриминираното деяние.

От субективна страна, деянието е извършено виновно, умишлено. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им. Той е съзнавал, че след като е употребил алкохол, участва в пътното движение като водач на МПС. Деецът съзнателно е поел управлението на МПС, след като е употребил алкохол, пренебрегвайки неблагоприятните последици от това при осъществяване на дейност с голям риск за водача и всички останали участници в движението като други водачи, пътници и пешеходци.

Като причина за деянието съдът отчита незачитането на правните норми регламентиращи обществените отношения, свързани с разпоредбите по Закона за движение по пътищата и количеството консумиран алкохол.

При така установеното съдът намери, че от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, тъй като е управлявал МПС след употреба на алкохол, с концентрация в кръвта си над допустимите 1,2 промила. Наличието на алкохол в кръвта е било установено по надлежния ред- чрез кръвна проба, въз основа на която е била изготвена съдебно-химическата експертиза по делото. Тъй като подс.И. е правоспособен водач на МПС, то с това си деяние същия е осъществил състава на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

Отегчаващи отговорността обстоятелства на подс.И. е предишното осъждане на подс.И. за същото по вид престъпление, въпреки настъпилата реабилитация по право към момента на извършване на настоящето деяние. Видно от изготвената справка за съдимост на подс.Б. Н. И., същият към момента на извършването на деянието е реабилитиран по право на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК, тъй като същия има наложено едно наказание по НОХД № 303/2017г. по описа на Районен съд- С. за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, което изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 години и глоба в размер на 200 лева.

Присъдата по това наказателно производство е влязла в сила на 16.06.2017г., следователно изпитателния срок е изтекъл на 16.06.2020г. В този срок подс.И. не е извършил друго противоправно деяние, поради което следва да се счита, че след 16.06.2020г. спрямо него е настъпила реабилитацията по право, съобразно нормата на чл.86, ал.1, т.1 от НК, въпреки липсата на отметка в тази насока. Следователно, към момента на извършването на настоящето деяние, подс.И. е реабилитиран по право, която реабилитация заличава последиците от предходните му осъждания и следва да се счита, че същия е неосъждан към момента на извършването на настоящето деяние.

Смекчаващо отговорността обстоятелство е направеното самопризнание от подсъдимия И. в досъдебното и съдебното производство, оказаното съдействие от страна на подсъдимия по време на проверката и провеждането на цялото наказателно производство, изразеното съжаление, чистото му съдебно минало, предвид настъпилата реабилитация по право и сравнително ниската концентрация на алкохол в кръвта му.

Водим от горното и при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като съобрази обществената опасност на подсъдимият И., която е сравнително ниска и извършеното от него, подбудите за извършване на престъплението и другите обстоятелства от значение за индивидуализиране на наказателната му отговорност, както и липсата на такива, които да препятстват реализирането на тази отговорност, но имайки в предвид многобройните смекчаващи вината обстоятелства- чистото съдебно минало, изразеното съжаление за постъпката си, критичното му отношение към извършеното от него, както и сътрудничеството му във фазата на проверката и досъдебното и съдебно производство и обстоятелството, сравнително ниската концентрация на алкохол в кръвта му- 2,01 промила, както и че дееца не е личност с висока степен на обществена опасност, и като взе в предвид наличието на отегчаващи вината обстоятелства, а именно предишно осъждане за същото престъпление, въпреки настъпилата реабилитация по право, и имайки в предвид обществената опасност на деянието, извършено от подс.И., съдът определи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 5 / пет / месеца, което изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК отложи за изпитателен срок от 3 / три / години и ГЛОБА в размер на 200 / двеста / лева, тъй като двете наказания са кумулативно представени от законодателя, 3 съобразно нормата на чл.343б, ал.1 от НК. Наказанието формирано извън този случай, и наложено дори в неговия предвиден от законодателя минимален размер би се оказало несъразмерно тежко спрямо извършеното от подс.И. и неговата личност.