Решение № 214 от 23.11.2023, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. Бяла, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия М. Ненова при участието на секретаря Валентина Т. Великова като разгледа докладваното от Лилия М. Ненова Гражданско дело № 20234510100197 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл.559, ал.1, т.1 от КЗ вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът Гаранционен фонд твърди, че на 28.10.2017 г. в Република Германия, ответницата Д. Р. Ю., управлявайки собствения си лек автомобил „БМВ 320“ с рег.№ ****, при движение в гр.Х. по лява пътна лента на ул.“З.Щ.“ с посока на движението Х.-З., предприела неразрешена маневра за обръщане на посоката на движение, в резултат на което ударила движещия се в дясната пътна лента и идващ към нея лек автомобил „Ауди ТТ“ с рег.№ *****, собственост на Н. Х. Посочва, че в нарушение на закона ответницата управлявала автомобила без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на събитието. Твърди, че по щета № 120241/20.03.2018 г. чрез банкови преводи от 30.03.2018 г. и 15.08.2018 г. изплатил на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) в качеството му на компенсационен орган в държавата по обичайното местопребиваване на увреждащото моторно превозно средство сума в размер на 19 017,42 лв., представляваща изплатени от НББАЗ на Националното бюро на автомобилистите на Германия, като компенсационен орган по местонастъпване на вредите, обезщетение и разноски във връзка с причинените на лек автомобил „Ауди ТТ“ с рег.№ ****щети. Заявява, че въпреки отправена регресна покана до ответницата, същата не е заплатила дължимата на ищеца сума. При тези твърдения претендира осъждане на ответницата да му заплати сумата от 19 017,42 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане. Претендира и разноски за производството, в това число и юрисконсултско възнаграждение.

С постъпилия по реда и в срока по чл.131, ал.1 от ГПК отговор на 1 исковата молба ответницата признава, че е причинила описаното от ищеца пътно-транспортно произшествие, причиняването на материални щети, липсата на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на произшествието. Заявява, че не оспорва обстоятелството, че ищецът е заплатил обезщетение за вредите по автомобила, увреден при произшествието, но оспорва да е получавала регресна покана от ищеца за възстановяване на платеното. Възразява нанесените на увредения автомобил щети да възлизат на сочената от ищеца стойност, като счита че същите са на много по-ниска стойност, а част от сторените разходи намира за излишни и извършени по желание на ищеца.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. С писмена молба преди датата на съдебното заседание развива подробни доводи и съображения по съществото на спора, като моли за уважаване на исковата претенцията и подновява искането за присъждане на разноски.

Ответницата не се явява в съдебно заседание. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който в хода на устните състезания преповтаря развитите с отговора на исковата молба доводи и съображения и моли за отхвърляне на иска.

СЪДЪТ, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон, намира за установено от фактическа и от правна страна следното:

Съгласно чл.559, ал.1, т.1 и ал.3 от КЗ Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава членка, когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят, като след изплащането на обезщетението фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и за разходите за определянето и изплащането му. В този смисъл е и уредбата на чл.34 от Правилника за устройството и дейността на Гаранционния фонд, отменен с ДВ, бр. 71 от 27.08.2021 г.

Безспорно между страните по делото е обстоятелството, че на 28.10.2017 г. в гр.Х., Република Г., ответницата като водач на лек автомобил „БМВ 320“ с български регистрационен номер – рег.№ ***, нарушава правилата за движение по пътищата, в резултат на което реализира пътнотранспортно произшествие с материални щети по лек автомобил „Ауди ТТ“ с рег.№ ****. В тази насока са и данните от представените по делото в превод от немски език доклад за пътно-транспортно произшествие, съставен от полицейски служител в Полицейски участък гр.Х. – полицейски служител Г., ведно с фотоалбум /папка с дигитални снимки/, видно от който на 28.10.2017 г. на територията на Република Г. е настъпило пътно-транспортно произшествие между лек автомобил с българска регистрация, управляван от Д. Ю. и лек автомобил, управляван съответно от Н.Х., по вина Ю., която в нарушение на правилата за движение, въведи с пътен знак, при маневра за обръщане посоката за движение пресякла непрекъсната линия и се блъснала в насрещно движещия се автомобил, в следствие на което настъпили материални щети по двата автомобила. Цялата лява част на управлявания от Н.Х. автомобил била увредена, като автомобилът не бил годен за движение по пътищата, наложило изтеглянето му. Видно от представено по делото в превод на немски език решение за налагане на глоба на Служба за обществен 2 ред гр.Х. във връзка с процесния инцидент на ответницата е наложена парична глоба поради допуснати от нея нарушения на Правилника за движение по пътищата и Закона за движение по пътищата на Република Германия.

Доколкото по делото е безспорно, че процесното ПТП е настъпило на територията на Република Германия, то намира приложение разпоредбата на чл.4, т.1 от Регламент /Е0/ № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2008 г. /“Рим ІІ“/, според която ако не е предвидено друго, приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват преките последици от този факт.

Следователно, приложимо е немското право относно реда за констатиране на ПТП, както и по отношение на формата на съответните документи за ПТП. Не е спорно по делото, че докладът за пътно-транспортно произшествие е съставен от компетентен полицейски орган в Република Германия и по предвидения за това ред. Същият по своето правно естество е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, доколкото установимо от съдържанието на документа полицейският служител Г. е посетил мястото на произшествието. Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, като същата не се оспорва от ответницата и доколкото липсват доказателства за оборване на презумпцията, следва да бъде направен извод, че настъпилите при пътно-транспортното произшествие имуществени вреди, които също не се оспорват, са по вина на ответницата, чието увреждащото поведение се явява противоправно, тъй като нарушава предписани в закона правила.

От приложената по делото справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд, на база на дадени данни от застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се установява, че към момента на осъществяване на пътното произшествие за лек автомобил „БМВ 320“ с рег.№****, не е имало сключена застраховка /такава е сключена впоследствие – на 30.10.2017 г./, който факт се признава от ответницата, като чл.574, ал.12 от КЗ изрично придава на справката материална доказателствена сила относно данните за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Съгласно чл.482, ал.1, т.1 от КЗ, територия, на която обичайно се намира моторното превозно средство, е територията на държавата където е издаден регистрационният номер на моторното превозно средство, независимо дали е постоянен, или временен, поради което и с оглед регистрацията на управлявания при произшествието от ответницата автомобил следва да се приеме, че моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България, изискуема предпоставка по чл.559, ал.1, т.1 от КЗ за възникване на регресното право на ищеца.

По делото са представени претенция изх.№ *** и изх.№ ****, видно от които на основание чл.34, ал.3 от Правилника за устройството и дейността на Гаранционния фонд /действащ към него момент/ НББАЗ е отправило искане до Гаранционен фонд на 19.03.2018 г. за възстановяване на сума в общ размер на 6405,34 евро /5372,28 евро – обезщетение и 1033,06 евро – сума по 3 фактура/, а на 30.07.2018 г. за възстановяване на сума в общ размер на 3318,11 евро /2792,47 евро – обезщетение, 502,64 евро – сума по фактура и 23 евро - банкови такси/, на основание изплатени на Националното бюро на Германия имуществени вреди вследствие на процесното ПТП. Въз основа на искането при ищеца е образувана щета № 120241/20.03.2018 г. За размера на претендираните суми са ангажирани писмени документи на немски език с превод на български език. Представени са и платежни нареждания от 30.03.2018 г. и от 15.08.2018 г. за извършени от ищеца към НББАЗ плащания съответно на сумите 12527,76 лв. и 6489,66 лв. във връзка с образуваната при НББАЗ щета по претенцията във връзка с процесното ПТП, които суми представляват левовата равностойност на поисканите суми в евро за възстановяване. Извършеното от ищеца към НББАЗ плащане в общ размер на 19017,42 лв. не се оспорва от ответницата, като с възстановяването на сумите Гаранционният фонд е встъпил в правата на увреденото лице до размера на платеното, както и за разходите за определянето и изплащането му.

Възраженията на ответницата досежно стойността на нанесените на увредения автомобил щети, както и досежно част от сторените разходи настоящият съдебен състав намира за неоснователни. За определяне размера на дължимото обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че същият е регламентиран в сключените споразумения между компенсационните органи на страните - членки, като определянето му е единствено в компетентността на страната, където е настъпило процесното ПТП - в случая - Германия. На компенсиране подлежат както изплатената сума на пострадалата страна по ликвидиране на имуществени и неимуществени вреди, така и изплатените суми за външни услуги /напр. възнаграждения на вещи лица и др./, както и сумите на всички разходи, сторени от участващите в компенсацията страни. С Директива 2009/103/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка са кодифицирани множеството предходни актове на Европейския съюз и е уредена процедурата за обезщетение на пострадали при ПТП по време на пътуване в държавите членки на съюза. Тя предвижда съществуването и дейността на компенсационния орган, който съгласно Кодекса за застраховането на Република България, с който се въвеждат изискванията на директивата в националното ни законодателство, за територията на страната ни се изпълнява от Национално бюро на българските автомобилни застрахователи, считано от 01.01.2007 г. Съгласно т.50 от директивата органът за изплащане на обезщетения има право на суброгация, в случай че е обезщетил увреденото лице, а съобразно т.48 от директивата Гаранционният фонд дължи заплащане на обезщетението винаги когато установи, че е отправено предложение за обезщетение по установения ред и в предвидените срокове, без да има право на преценка по същество, в какъвто смисъл е и нормата на чл.559 от КЗ, според която суми, изплатени от компенсационен орган на държава членка, се възстановяват в пълен размер.

Приложените в случая по делото писмени доказателства установяват размера на изплатения от немския компенсационен орган суми във връзка с процесното ПТП. Представените от ищеца преводни нареждания и фактури пък установяват плащания от страна на Гаранционния фонд към НББАЗ във връзка с процесното ПТП на сумите по заведената в Германия щета, както и разходите за определянето и изплащането на обезщетението. Тук е мястото да 4 бъде посочено, че възражението на ответната страна, че част от разходите са извършени по желание на ищеца е несъстоятелно, тъй като такива разходи нито се твърдят да са извършвани от ищеца, нито се претендират разходи на ищеца.