Решение № 144 от 17.03.2023, Районен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Габрово, 17.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радосвета Д. Станимирова при участието на секретаря Ина П. Георгиева като разгледа докладваното от Радосвета Д. Станимирова Гражданско дело № 20234210100122 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е изпратено на РС Габрово по компетентност от Адм. Съд - Габрово.

Образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд Габрово /АСГ/ Жалба с вх. № СДА-01-1883 от 2.11.2022 г., подадена от В. Л. Б. от гр.

Габрово, ЕГН **********, против Заповед № РД-02-11-769 от 15.03.2022 г. на кмета на Община Павликени.

С процесната Заповед, считано от 1.10.2022 г., е прекратено действието на Договор за индивидуално ползване на пасища, мери и ливади от ОПФ № П 20-01 от 16.06.2020 г., вписан в регистрите на Служба по вписванията при PC - Павликени от същата дата. Договорът е сключен по реда на чл. 37и, ал. 12 от ЗСПЗЗ с ползвател - Б. и предмет: временно и възмездно ползване на 54 000 кв. м от ПИ с идентификатор № ***, с НТП „Пасище", пета категория,, целият с площ от 261 497 кв. м., находящ се в местността „Над големия дрен" по КККР на с. Сломер, при описани в същата Заповед граници. Наемните правоотношения се прекратяват поради липсата на регистрация по чл. 137 от ЗВМД на животновъден обект № 5229-0701, с. Сломер, общ. Павликени, собственост на Б., видно от справка от 1.02.2022г. от интегрираната система на БАБХ, съгл. чл. 37м, ал. 2 и 3 от ЗСПЗЗ, с оглед на което на основание ал. 4 договорът се прекратява, без страните да си дължат обезщетения.

Процесната Заповед е изпратена неколкократно на жалбоподателя чрез пощенски оператор, но пратката се е връщала при изпращача като непотърсена. На 26.05.2022 г., на основание чл. 18а, ал. 9 от АПК съобщение за така изготвения ИАА е поставено на таблото за съобщения на Община Павликени, за което е съставен протокол от същата дата. Съобщението е публикувано и на електронната страница на същата Община.

Жалбата е депозирана в Община Павликени на 17.10.2022 г.

Не се установява спазване на процедурата по чл. 18а, an. 8 - 10 от АПК, според които съобщаването се извършва чрез връчване на последния адрес, посочен от страната, или при липса на такъв - на адреса, на който страната е получавала съобщения или е била призована за последен път в производството. От материалите по преписката се установява, че ИАА не е бил връчен на адресата на така посочения адрес. В този 1 случай следва да се премине към правилото по ал. 9: „Когато страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, съобщаването се извършва чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, съобщението се пуска и в нея. В съобщението се посочва, че документите или книжата са оставени в канцеларията на органа или на съда и могат да се получат в едноседмичен срок. Документите или книжата се смятат за връчени с изтичането на срока за получаването им от канцеларията на органа или на съда." В преписката липсват доказателства за подобен начин на съобщаване на ИАА. Ал. 10 е приложима едва „когато съобщаването в производството пред административния орган не може да бъде извършено по реда на предходните алинеи, съобщението се поставя на таблото за обявления или в Интернет страницата на съответния орган за срок, не по-кратък от 7 дни, след изтичането на който съобщението се смята за връчено." - в случая е пропуснато съобщаване по ал. 9 и е преминато директно към съобщаване по ал. 10, поради което съдът не следва да счита, че жалбата е просрочена.

С процесната Заповед, считано от 1.10.2022 г., е прекратено действието на Договор за индивидуално ползване на пасища, мери и ливади от ОПФ № П 20-01 от 16.06.2020 г., вписан в регистрите на Служба по вписванията при PC - Павликени от същата дата.

Договорът е сключен по реда на чл. 37и, ал. 4 от ЗСПЗЗ с ползвател - Б. и предмет: временно и възмездно ползване на 54 000 кв. м от ПИ с идентификатор № ***, с НТП „Пасище", пета категория,, целият с площ от 261 497 кв. м., находящ се в местността „Над големия дрен" по КККР на с. Сломер, при описани в същата Заповед граници.

Наемните правоотношения се прекратяват поради липсата на регистрация по чл. 137 от ЗВМД на животновъден обект № 5229-0701, с. Сломер, общ. Павликени, собственост на Б., видно от справка от 1.02.2022г. от интегрираната система на БАБХ, съгл. чл. 37м, ал. 2 и 3 от ЗСПЗЗ, с оглед на което на основание ал. 4 договорът се прекратява, без страните да си дължат обезщетения.

В заповедта е посочено, че същата подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването, но не е посочено пред кой съд, а е посочено само това, че обжалването е по реда на АПК. Жалбоподателят е изпратил жалбата си до АС - Велико Търново, по местонахождението на органа, издал процесната заповед.

С определение № 478 от 25.10.2022 г. на шести състав на този съд производството пред него е прекратено и на основание чл. 135, ал. 2 от АПК делото е изпратено в АС - Габрово според правилата за местната подсъдност.

Делото е подсъдно родово на на районен съд, съгласно ТП № 2 от 3.04.2018 г. на ВКС по т.д. № 2/2017 г., ОСГК и ОС на Първа и Втора колегия на ВАС. Според т. 1 от това постановление, задължително за съдилищата, делата, образувани по жалби срещу актове на кметове на общини по за прекратяване на договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд, които в срока по ал. 1 и ал. 2 не са приведени в съответствие с чл. 37и, ал. 1 и ал. 4 от ЗСПЗЗ, са подсъдни на районния съд. В случая е налице именно такъв акт - заповед на кмет на община за прекратяване на наемно правоотношение на основание чл. 37и, ал. 4 от ЗСПЗЗ, с оглед на което делото следва да се разгледа от Районен съд Габрово, по постоянния и настоящ адрес на жалбоподателя. В Същия смисъл: Определение № 47 от 25.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 6/2018 г., 5членен с-в, ГК; Определение № 37 от 16.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 29/2016 г., 5- членен състав, ГК.

Жалбоподателя В. Л. Б., ЕГН********** от гр. Габрово ул. „**********" № 27 ет. 2, aп. 4, тел. ***; обжалва ЗАПОВЕД № РД-02-11-769 от 15.03.2022г. на КМЕТА на ОБЩИНА ПАВЛИКЕНИ и твърди, че: За съществуването на заповедта бях устно информиран от служител на ОСЗ гр. Павликени, при мое посещение на 11.10.2022г., когато бях уведомен, че договорът ми за индивидуално ползване на пасища, мери и ливади от ОПФ № П 20-01/16.06.2020г., вписан в Служба по вписванията с вх. per. № 1178 акт 135, сключен по реда на чл. 37 „и" ал. 12 от 3CПЗЗ, е прекратен. Обект на договора е поземлен имот от 54000 кв.м. с идентификатор № *** с НТВ „Пасище" пета категория с площ 261 4097 кв.м. в местността Над големия дрен по КККР на с. Сломер. Същият е актуван с акт за общинска собственост № 5726/24.03. 2020г. Едва при това си посещение разбрах за наличието на процесната заповед, която оспорвам пред Вас. Въпросната заповед е издадена в противоречие с материално-правните 2 разпоредби, при съществени нарушения на административпо-производствените правила и при липса на целесъобразност на същата. Освен това не е налице основание за прекратяване на договора. В т. 2 на заповедта е посочено, че наемните правоотношения се прекратяват във връзка с липсата на регистрация по чл. 137 от Закона за ветеринаро-медиминската дейност на животновъден обект № 5229-07.01, находящ се в с. Сломер, видно от Справка от 01.02.2022 г.на интегрираната информационна система на БАБХ, утвърдена със Заповед от 21.02.2022г. на Изпълнителния директор на БАБХ., публикувана на 22.02.2022г. Посочва се, че не отговарям на изискванията по чл. 37 „и" ал. 4 от ЗСПЗЗ. Ноторно известно е, че само служители имат достъп до тези справки и за обикновените граждани сайтът е недостъпен, следователно на практика обявяване и публикуване липсва. Договорът е сключен при наличие изменението на чл. 137 от ЗВМД, допълнен с ал. 11 на 14.02.2020г. През 2021 г. с анекс е увеличен размерът на наема, договорът е бил валиден. Действително не е имало промяна в условията, тъй като както съм бил правоимащ към момента на сключване на договора, така съм бил правоимащ и към момента на проверката и на справката от 2022г.Заповедта не съдържа конкретно правно основаниенормативен текст, който въвежда изискване за претендираната регистрация, липсата на която да води до необходимост от прекратяване на наемното правоотношение. Сочат се общи разпоредби, които са били действащи и към момента на сключване на договора, съгл. т. 2 от заповедта наемните правоотношения се прекратяват във връзка с липсата на регистрация по чл. 137 от ЗВМД, но не е посочено съгласно кой законов текст /напр. от ЗСПЗЗ, било от ЗОС такава регистрация е необходима/.Заповедта противоречи на чл. 15 ал. 3 от Закона за Общинската собственост, според който наемните правоотношения по чл. 14 се прекратяват по реда на ЗЗД, следователно по общия граждански ред. Нарушени са изискванията за законосъобразно провеждане на процедурата по издаване на АА7, не са събрани достатъчно доказателства, например находящите се у мен, не съм покапен да участвам в процедурата като заинтересовано лице. Не е спазена процедурата по чл. 26 ал. 1 АПК , тъй като не съм уведомен за започналото по инициатива на административния орган производство по издаване на процесния административен акт. Не ми е дадена възможност да ангажирам доказателства относно започналата процедура по регистрация пред ОДБХ. В нарушение на чл. 34 ал. 3 от АПК и на чл. 35 от АПК, не съм поканен да взема участие в административната процедура. В случай, че административният орган ме бе поканил да участвам, биха се събрапи и следните доказателства: Заявление за регистрация на животновъден обект - лично стопанство вх. № 37/01.03.2022г. и Удостоверение за регистрация на животновъден обект 0 50/30„03.2022г. от БАБХ. От същите е видно, че към датата на издаване на заповедта съм подал заявление и съм бил в процес на регистрация, койтоа изисква технологично време, независещо от мен, така удостоверението ми е от 30.03.2022г. При издаването на заповедта не е съобразено обстоятелството, че вече е била предприета процедурата по регистрация, следователно налице е било висящо административно производство пред БАБХ и докато същото е висящо, понеже въпросът се явява преюдициален и предопределящ спрямо извършване преценка налице ли са основанията по атакувания от мен административен акт, то би следвало да се спре самото производство по издаване на заповедта и същото да продължи след приключване административната процадура пред БАБХ по регистрация по Наредба № 44, която процедура е предопределяща за наличието на основания по заповедта. На следващо място: Не съм бил уведомен от БАБХ чрез Община Павликени, каквато е обичайната практика и съгласно писмо от Изпълнителния директор на БАБХ до кметовете на общини, според което именно общините чрез кметствата е следвало да уведомят правоимащите ползватели на общински имоти за нормативните промени, изискващи регистрация от 2020г. Мен ме уведомиха от Общината на 28.02.2022г. и казаха до 10.03.2022г. да се регистрирам. Това практически не е възможно, тъй като има и законоопределени срокове в чл. 137 от ЗВМД и може само да се предприемат стъпки по регистрация- подаване на заявление, каквото съм извършил, проверки и др. На мен ми назначиха проверка на 17.02.2022г., а според заповедта справката се изготвя към 01.02.2022г. , има разминаване в сроковете. Моля да бъдат съобразени тези обстоятелства, които обективно са направили невъзможно формалното спазване на срока и извършване на регистрация в инструктивния срок: 10.03.2022г., който ми бе даден от Общината. В разговор в приемния ден на Кмета на 17.03.2022г. бях уверен, че имайки регистрация договорът ми няма да бъде прекратен, или ще бъде преподписан. На практика това не се случи. Служителката ме увери, че ще сключим 3 договор отново през м. март 2023г., но не знам дали мога да разчитам.Волята на административния орган е неясна и противоречива, тъй като издаденият индивидуарен адвимистративен акт влиза впротиворечие с действията на Община Павликени: на 15.03.2022г. издава заповедта за пректратяване, на 26.09.2022г. Общината приема плащане на наема по договора /няма обратно вмръщане на суми/ . Договорът беше актуален, когато подадох декларации по чл. 69 и 70 от ППЗСПЗЗ на 21.06.2022г. от ОЗС Павликени. На 14.07.2022г. пък получих обезщетение от „Газпром" за преминаването на газопровод през пасището, а договорът е бил валиден, следователно Общината не е подала информация, ако според тях договорът подлежи на прекратяване.Липсва целесъобразност на оспорваната заповед, тъй като не е съобразена целта, която преследва законът. Предполагам, че е възможно вероятно превратно управжняване на административните правомощия, като е може да се цели изваждането ми от имота преди изтичане на договорения срок и предоставяне на евентуален друг субект. Периодът от 01.10.2022г., от която дата прекратяват договора, до м. март следващата година е мъртъв период, през който няма земеделска дейност и е нецелесъобразно и безпредметно да се прекратява договора. Убягва спазването на целта на закопа.