Акт № 252 от 20.01.2014, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение №

Номер

Година

27.4.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

04.03

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Янко Янев дело номер

20124100500284 по описа за

2012 година

Производството е по реда на чл. 2., ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 1089/07.12.2011 г. по гр. д. № 3485/2011 г. по описа на Районен съд – В. Т. е прието за установено по отношение на “Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., район „В.В.”, Б.П. - В., Сграда 6, ЕИК ...., че И. П. И., ЕГН * от гр. В. Т., ул. Г. С. М. № 5, не дължи на посоченото дружество сумата 1 846.15 лв. (хиляда осемстотин четиридесет и шест лв. и 15 ст.), представляваща начислената по партидата му с клиентски номер * корекция на основание чл.38 ал.3 т.3 от ОУ на ДПЕЕ на стойността на потребена, но неотчетена ел. енергия за периода 26.12.2010 г. – 23.06.2011 г., във връзка с която е издадено дебитно известие № */ 28.06.2011 г. С решението е осъдено “Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., район „В.В.”, Б.П. - В., Сграда 6, ЕИК ... да заплати на И. П. И., ЕГН * от гр. В. Т., ул. Г. С. М. № 5, сумата 328.85 лв. (триста двадесет и осем лв. и 85 ст.), представляваща направени разноски по делото за заплатена държавна такса за производството и адвокатско възнаграждение.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от “Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., Б.П. – В. сграда № 6, ЕИК ... против Решение № 1089/07.12.2011 г. по гр. д. № 3485/2011 г. по описа на Районен съд – В. Т..

В същата се прави оплакване, че решението е неправилно. Твърди се, че първоинстнционния съд бил приел, че извършването на промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана ел. енергия от страна на доставчика била лишена от законово основание, както и че не било доказано, че отклонението в точността на измерване на СТИ е следствие на виновно поведение на абоната. Излага се, че нито смисълът, нито буквата на закона предвиждали въвеждането на дискриминационен режим спрямо електроразпределителните дружества. По смисъла на ЗЕ, електроразпределителните дружества били енергийни предприятия, които след получен лиценз осъществявали дейност като оператори на електроразпределителаната мрежа, като с изрична законова делегация – чл. 88 от ЗЕ били издадени многобройни подзаконови актове били предвидени определени превилегии за гарантиране на финансовата стабилност за изпълнение навъзложените им функции. Излага се още, че съществувал изречен законов текст – чл. 44 от ЗИ, който възлагал на всички лица, които използват средства за техническо измерване да следят за тяхната изправност и да носят отговронст за точността на измерването. Абонатът бил ползувател, в облигационно-правен смисъл на СТИ, независимо че не бил собственик и това било законовото основание за съществуването на текстовете на чл. 37 и сл. от ОУ на ДПЕЕЕМ, поради което те не можели да бъдат неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Излага се, че тази процедура нямала характер на санкция към потребителя, тъй като задължението на абоната oа заплати сумата изчислена по метедологията посочена в чл. 38, ал. 3 от Общите условия на договора за пренос на електричиска енергия по електропреносната мрежа (ДПЕЕЕМ) произтичало пряко от договора като източник на права и задължения за страните по правоотнешението за доставка и продажба на електрическа енергия. В този смисъл регламента на чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ не била неравноправна клауза по чл. 143 от Закона за защита на потребителите. Ако се приемало обратното, то би се лишил потребителя от правната възможност да бъде компенсиран в случаите, кагато СТИ измерва в повече от колкото се потребява от абоната.

Направено е искане да се отмени обжалвания съдебен акт и да се постанови друг, с който да бъде отхвърлен предявения иск.

В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя е направил възражение за неподведомственост на спора на гражданските съдилища, тъй като корекционните процедури, регламентирани в ОУ имали характер на административни правоотношения и следвало спора да бъде разгледан от административните съдилища. Съображенията за това били, че корекционните процедури били одобрени от административен орган - ДКЕВР, чрез общ административен акт, като правото на което се противопоставял ищеца възниквало от един сложен фактически състав, включващ в себе си издаване на административни актове.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба, не е подадена насрещна въззивна жалба, и не са направени искания за събиране на нови доказателства.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника по жалбата е оспорил същата.

Окръжен съд – В. Т., след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по гражданско дело № 3485/2011 г. по описа на Районен съд – Велеко Т. е образувано въз основа на предявен от И. П. И. от гр. В. Т. против “Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., Б.П. – В. сграда № 6 иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата 1 846.15 лв., представляваща начислена корекционна сума за периода 26.12.2010 г. – 23.06.2011 г. В исковата молба се излага следното:

Ищецът бил потребител на елект­ическа енергия на адрес - гр. В. Т., ул. „Г.С. М.” № 5, с клиентски номер *. Служители на “Е. Б. М.” съставили протокол № 031363/23.06.2011 г., на основание, на който била начислана електрическа енергия по партидата му. С писмо от 28.06.2011 г. на “Е. Б. М.” бил уведомен от ответното дружество за извършена корекция на сметката му по партидата за периода 26.12.2010 г. – 23.06.2011 г., по която следвало да заплати сумата от 1 846.15 лв. Не бил съгласен с твърдяното в справката, поради което депозирал жалба до ответника на 05.07.2011 г., но в отговора от 21.07.2011 г. отново се твърдяло, че направената корекция била правилна и следвало да заплати посочената сума. Заявява, че не дължи така посочената сума за корекция, тъй като не бил потребил посоченото количество електроенергия. Оспорва констатациите в протокол № 031363/23.06.2011 г. Излага, че електромерът, заедно с таблата и шкафовете, където е поставен, са собственост на „Е. Б. М.” и същите са заключени и пломбирани от тях. Твърди, че за твърдяната в протокола „неправомерно външно въздействие” се изисквали специални знания и умения, съответна техническа квалификация, каквито той не притежавал. Твърди, че основанието за начисляване на ел. енергия, както и изполваната методика били приложени неправилно. В констативния протокол липсвали задължителните реквизити. Неправилно била приложена разпоредбата на чл. 38, ал. 3, т. 3 от ОУ за изчисляване и коригиране на сметката на потребителя на електрическа енергия. За извършената проверка не бил уведомен, нито бил упълномощавал определено лице, което да присъства при извършването й.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответното дружество, че не му дължи сумата 1 846.15 лв., начислена по партидата му за корекция на потребена ел. енергия за периода 26.12.2010 г. - 23.06.2011 г., по фактура № */28.06.2011 г., както и да бъде осъден да му заплати направените по делото разноски.

Пред първоинстанционния съд ответникът в срока по чл. 131 от ГПК е оспорил предявения иск. Твърди, че корекцията на сметките на ищеца била извършена в съответствие с утвърдените от регулаторния орган ДКЕВР ОУ на договорите за продажба на ел. енергия, които ОУ след утвърждаването им имали силата на закон във връзка с облигационните отношения между страните.

Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Не е спорно в отношенията между страните, че са обвързани от валидно облигационно правоотношение по силата на сключения между тях договор за продажба на електрическа енергия, по силата на който ищецът И. И. е потребител на ел. енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и клиент (кл. № *) на дружеството ответник за обект, находящ се в гр. В. Т., ул. „Г.С. М.” № 5.

От представения по делото копие от констативен протокол № 031363/23.06.2011 г. се установява, че на същата дата длъжностни лица на „Е. Б. М.” , гр. В. са извършили техническа проверка на електромер № ... и електромерното табло във входа. След демонтаж на капачката на клеменния блок се установило, че входящия и изходящия проводник на втора систама на електромера са събрани в едно, поради което няма измерване на консумираната електроенергия.

Св. Леонид Шумелов, служител на „Е. Б. М.” заявява, че на датата упомената в протокола правили проверка на обекти в гр. В. Т., ул. „С. М.”. На един от абонатите отрили нередности, за което съставили протокол. Преди да отворят натоварили втора фаза на изхода на електромера, но диодът не мигал, което било знак, че няма отчитане на втора фаза и това наложило да отворят таблото, като установили, че една фаза не се отчита на дисплея. Преди да отворят таблото потърсили абоната, но в дома му нямало никой, поради което извикали съсед и пред него, разпломбирали капачката на клеменния блок на електромера, която била пломбирана с пломба на фирмата – изпълнител, поставяла електромерите, свалили капачката и установили, че входящите и изходящите проводници на втора фаза били събрани в една клема. След това възстановили правилната схема на свързване. Свидетелят твърди, че проверката се извършила в присъствието на съседа.

Въз основа на заключението от проток¯ла, в ответното дружество е изготвена Справка за корекция при неточно измерване на ел. енергия за периода от 26.12.2010 г. – 23.06.2011 г., общо 180 дни, за обекта на ищеца. Същевременно за този период „Е. Б. П.” е съставил фактура № */28.06.2011 г. за сумата от 1 846.15 лв. с ДДС.

По делото са представени и справки за консумирана електроенергия от потребител, кл. № * за процесния период.

По делото са приложени Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “Е. Б. П.” и Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на “Е. Б. М.” .

От заключението на допуснатата и изслушана съдебно - техническа експертиза неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се установява, че процесното СТИ е преминало метрологична проверка през 2006 г., видно сигнатурата на пломбата му и че технически е възможно изчислената в спраката за корекция „електроенергия за доплащане” в размер ва 9 979 квтч. да бъде доставена и да премине през присъединителните съоръжения на абоната. Вещото леце дава заключение, че при така осъществената схема на свързване, при която входящия и изходящия проводник на втора систама на електромера са събрани в една клема, потребяваната електрическа енергия от електроуредите на абоната получаващи захранване от трета фаза на СТИ не се отчита. Дадено е заключение, че не може да се извлече точна информация за датата, на която електромера не е отчитал правилно потребената от абоната електрическа енергия, както и на процесното СТИ не е извършена и документирана друга проверка, като същото е монтирано на обекта през 2007 година. Вещото лице дава заключение, че в изготвената справка правилно е изчислено количесството електроенергия за корекция при неточно измерване на електрическа енергия на основание чл. 38, ал. 3, т. 3 от ОУ НА ДПЕЕ в размер на 9 979.2 квтч. и правилно е определен периодът на корекция и остойностяването на изчислената справка. Вещото лице заявява, че заключението се е изготвил единствено по документи.

Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт:

Решение № 1089/07.12.2011 г. по гр. д. № 3485/2011 г. по описа на Районен съд – В. Т. е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК.

Разпечатката съдържа 42 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d7d79381-53a0-43d8-b8b9-0cb96c14074a