Решение № 1882 от 25.10.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1882 гр. Пловдив, 25.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Катя Ив. Янева като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20215330102715 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Д. ДР. Д., чрез адв. Б. срещу „Файненшъл България” ЕООД, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1- во ЗЗД, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 712, 60 лв., представляваща недължимо платена сума за поръчителство по Договор за предоставяне на поръчителство № *** от 02.10.2019г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда /15.02.2021г./ до окончателното й изплащане ( горепосочената сума е претендираната от ищеца след заявено в ОСЗ, проведено на 11.10.2021г., увеличение в размера на иска с правно основание чл. 55, ал.

1, пр. 1-во ЗЗД ).

Ищецът поддържа, че между него и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен Договор за паричен заем № *** от 02.10.2019г., по силата на който на ищеца е предоставен финансов ресурс в размер от 1000 лв. По силата на цитирания договор за паричен заем, ищецът бил задължен да предостави на „Изи Асет Мениджмънт“ АД в тридневен срок от сключването му, поръчителство от две физически лица, които следвало да отговарят на многобройни изисквания или банкова гаранция, или одобрено от заемодателя дружество – поръчител. Тъй като първите две възможности били на практика неосъществими за ищеца, то той бил задължен да сключи договор за поръчителство с избрано от кредитора дружество. В конкретния случай, това дружество било „Файненшъл България“ ЕООД, което било свързано лице със заемодателя ( „Изи Асет Мениджмънт“ АД е едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД ). В сключения между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД договор за поръчителство от 02.10.2019г., било предвидено да се заплати на поръчителя възнаграждение в размер от 712, 60 лв. Ищецът поддържа, че макар и предоставянето на поръчителство да е предпоставка за получаване на кредитиране, то възнаграждението за поръчителя не е включено при формиране ГПР по договора за 1 кредит от 02.10.2019г. Изтъква се, че това води до недействителност на договора за кредит поради противоречието му с императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9, т.

10 и т. 12. Поддържа се, че в договора за кредит не е разписана методиката, по която се формира ГПР и какви компоненти са включени в нея. Сочи се и че по своето същество, неустойката има характера на скрито възнаграждение за кредитора. Изтъква се и че на практика потребителят не получава услуга срещу заплатеното по договора за поръчителство възнаграждение, тъй като поръчителят след това разполага с право на регрес за заплатените суми. Изтъква се и че доколкото кредиторът по договора за кредит и поръчителят по договора за поръчителство са свързани лица, то на практика услугата се предоставя единствено в полза на заемодателя, но длъжник изцяло заплаща за нея. Сочи се, че доколкото Договор за паричен заем № *** от 02.10.2019г. е недействителен, то не е налице и валидна причина за съществуване на договора за поръчителство. Ищецът поддържа, че към момента е заплатил изцяло дължимата сума за възнаграждение по договора за поръчителство, поради което и същата следва да му бъде възстановена. Моли се така предявеният иск да бъде уважен. Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран писмен отговор от „Файненшъл България“ ЕООД, със становище за неоснователност на предявения иск. Изтъква се, че в договора за кредит ясно и недвусмислено са посочени всички разходи и такси, които следва да заплати длъжникът и месечният размер на дължимата погасителна вноска.

Допълнително, изтъква се и че на ищеца му е предадена преддоговорна инфорамация и с полагането на подписа си в договора, той се е съгласил с всички условия, при които ответното дружество предоставя финансиране. По отношение на клаузата за предоставяне на обезпечение се поддържа, че това е индивидуално договорена клауза с потребителя и той е разполагал с възможност да избира кое обезпечение да предостави.

Сочи се, че договорът за поръчителство е акцесорен на договора за кредит и не би могло възнаграждението за поръчителя да бъде включено при формиране на ГПР.

Възразява се срещу твърдението на ищеца, че не е налице реално предоставена услуга на ищеца Моли се, така предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

От приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между „Изи Асет Мениджмънт” АД и Д. ДР. Д. е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за паричен заем № *** от 02.10.2019г., по силата на който на ищеца е предоставена сума в размер от 1000 лв. /л. 7- 11/. Отразеният в договора фиксиран годишен лихвен процент е 35, 00%, годишният процент на разходите е 41. 39%, а задължението следва да се погаси на двадесет анюитетни вноски. Съобразно чл. 4 от Договора, в тридневен срок от сключването му, длъжникът следва да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1) две физически лица- поръчители, всяко от които да отговаря кумулативно на следните изисквания: да получава месечен трудов доход в нетен размер от 1000лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с кредитора, да няма незаплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако такива са налице, кредитната му история в ЦКР към БНБ да е със статус „редовен”; 2) банкова гаранция с бенефициерзаемодателя, за сумата в размер от 1147, 40 лв. (посочена в чл. 2, т. 7 от Договора), със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за кредит; 3 ) одобрено от заемодателя дружество- поръчител, което 2 предоставя гаранционни сделки.

По силата на сключения договор за потребителски кредит, на длъжника Д. е предаден погасителен план, както и копие от условията, приложими към договора за кредит.

На дата 02.10.2019г. между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД, в изпълнение на задължението на длъжника по чл. 4 от договора за кредит, е сключен Договор за предоставяне на поръчителство № ***/ 02.10.2019г. ( л. 12- 15). Съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство, ищецът дължи на „Файненшъл България“ ЕООД възнаграждение в размер от 712, 60 лв.

От приетата по делото справка за осъществени плащания по договора, издадена от ответното дружество ( л. 63 ) се изяснява, че ищецът е заплатил възнаграждение за поръчителство в общ размер от 712, 60 лв. ( пълната дължима сума по чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство ).

По правните аспекти на спора:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между "Изи Асет Мениджмънт" АД като заемодател и Д. ДР. Д. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 1000 лв.

Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния законЗПК. Предвид изложеното, то с характеристики на потребителски договор е и Договорa за предоставяне на поръчителство № *** от 02.10.2019г., сключен между ищеца и ответника „Файненшъл България“ ЕООД. Следва да се посочи, че доколкото договорът за поръчителство е акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит, то действието на поръчителството е предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение. Предвид това, наличието на основание за предоставяне на поръчителство от страна на ответното дружество, е обусловено от валидността на договора за кредит и поради тази причина следва в настоящото изложение да се разгледат съвместно и двете правоотношения ( особено предвид обстоятелството, че кредиторът "Изи Асет Мениджмънт" АД е едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД и в тази връзка кредиторът и поръчителят са свързани лица ).

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи ( арг. чл. 23 ЗПК).

В процесния случай, твърденията за недействителност на договора за кредит поради противоречието му с чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани 3 съвместно, доколкото са неразривно свързани с клаузата на чл. 4 от Договора за кредит. Посочената разпоредба от договора, възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: двама поръчители (които следва да отговарят на горепосочените кумулативно поставени изисквания) или банкова гаранция в размер от 1147, 40 лв. ( изискването е банковата гаранция да е в размера на сумата по чл. 2, т. 7 от Договора, а именно- 1147, 40 лв.), или одобрено от заемодателя дружество поръчител ). Прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер ( 1000 лв.). Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер от 1147, 40 лв. ( за което съответната банкова институция ще изисква също заплащане) или две лица- поръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към тях ( така, както са отразени във фактическата част от настоящото изложение ). Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да го “насочи” към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да предостави - обезпечение от одобрено от заемодателя "Изи Асет Мениджмънт" АД дружество. Това дружество е именно ответникът в настоящия процес- „Файненшъл България“ ЕООД, който е и свързано лице с кредитора по договора за заем. Предвид изложеното, то разходът за потребителя по договора за поръчителство с „Файненшъл България“ ЕООД е сигурен - от една страна предоставянето на поръчителство е необходимо условие да се усвои финансовия ресурс, а от друга- условията за другите две обезпечения ( две физически лицапоръчители и банкова гаранция ) са на практика невъзможни за осъществяване от длъжника.

Същевременно, кредиторът не включва възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси”. Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора 4 и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 41,39 %, но от съдържанието на договора потребителят не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както вече бе коментирано, предвид предпоставките, при които възниква задължението на потребителя да заплати възнаграждение за поръчителство, то същото е с характер на сигурен разход и следва да бъде включено изначално при формирането на ГПР. В случая, акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе известно ( чрез изначалното му включване в разходите по кредите), то той би могъл да направи информиран избор дали да сключи договора.