Решение № 679 от 14.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 679 гр. Пловдив, 14.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20245330202297 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 36-0001886/26.02.2024 г., издадено от директор на РД АА - гр. Пловдив, с което на В. Р. А. е наложена глоба в размер на 1500 лева.

С жалбата се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:

1 на 23.01.2024 г. в гр. Пловдив, ****, в контролно-технически пункт на "****" ЕООД, при извършване на периодичен преглед на лек автомобил **** с рег.

№ ****, за който е издаден протокол за прегледа № **** г., техническият специалист не е извършил проверка на кормилното управление, съгласно изискването на Приложение 5, част I, т. 2 и на оси, колела и гуми съгласно изискванията на Приложение 5, част I, т. 5 от Наредба № Н-32/16.1 2.201 1 г. на МТИТС - видно от пълен видеозапис на описания по-горе преглед, снет от информационната система на ИА "Автомобилна администрация" - гр. София, от който ясно се вижда, че автомобилът не се повдига от стационарен подемник, с който е оборудван пунктът.

Това съдържание на АУАН и НП индикира на допуснати съществени процесуални нарушения, които : накърняват правото на защита на наказание субект; затрудняват до степен на невъзможност контролните правомощия на съда да провери правилността на установените от наказващия орган фактически положения и правни норми, доколкото същите не са изложени с необходимата степен на яснота.

Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и НП са

1. описание на фактическите признаци на нарушението;

2. посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП (като властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на която се налага наказанието.

В същото време е безспорно, както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административно-наказателен процес, т.е. от момента на съставяне и 2 предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1).

В този смисъл са и задължителните указания на имащото базисно значение за наказателния процес Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред задължителното съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства и на правната квалификация. Пороците при словесната или юридическа формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или правните рамки на повдигнатото обвинение са винаги съществени и непоправимо накърняват правото на защита на наказаното лице.

Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява административното обвинение, гореизложените стандарти от практиката на ОСНК на ВКС, следва на основание 84 ЗАНН да бъдат съотнесени и към неговото съдържание.

Наказателното постановление от своя страна е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административно наказателния процес на присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН.

В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.

От всичко гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т.4 и 57, т.5 ЗАНН ако в тях са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение , както за дееца, 3 така и за съда начин съставомерните фактически признаци на вмененото нарушение (време, място на извършване, конкретни фактически действия, с които е причинен противоправния резултат, ведно с всички необходими факти за преценка съставомерността на деянието).

В конкретния случай в АУАН, така и в НП е посочен само правния извод на контролния орган, че жалбоподателят не е извършил преглед за проверка на техническото състояние на пътното превозно средство, при спазване на изискванията на т. 2 - кормилно управление и т. 5 - оси, колела, гуми и окачване.

Липсва обаче, каквото и да било фактическо изложение кои конкретни изисквания на т.2 и т.5 от Приложението деецът е нарушил.

Порокът е съществен по най-малко две самостоятелни основания: от текста на цитираната таблица на Приложение № 5 е видно, че т.2 и т.5 съдържат десетки конкретни правила относно начина на проверка на всеки един елемент от кормилното управление, осите, колелата и гуми за окачване. Нито от АУАН, нито от НП не става ясно кое от тези многобройни правила от алгоритъма на техническия преглед се твърди да е нарушил дееца; деецът оспорва фактическата обстановка в АУАН и НП, като твърди, че не е допуснал нарушение. При липса на надлежно твърдение в АУАН и НП кое конкретно от многобройните изисквания изброени в т.2 и т.5 на Приложение 5 въззиваемата страна приема, че не е спазено, то напрактика жалбоподателят се поставя в невъзможност да обори отправеното спрямо него административно обвинение, а съдът се поставя в невъзможност да установи релевантната фактическа обстановка, следва да установява потенциално извършени нарушения с изцяло неизяснено съдържание.

По-конкретно в Приложение № 5, част I, т. 2 към Наредба № Н-32/2011 г., се съдържат всички елементи на проверките от група „2. КОРМИЛНО УПРАВЛЕНИЕ": 2.1. Механично състояние, включващо проверки на: 2.1.1.

Състоянието на кормилния механизъм; 2.1.2.Закрепване на кормилната кутия;

2.1.3. Състоянието на кормилното задвижване; 2.1.4.Функциониране на кормилното задвижване; 2.1.5. Усилвател на кормилното управление;

2.2.Кормилно колело, кормилна колона и кормило от мотоциклетен тип, 4 включващо проверки на: 2.2.1. Състоянието на кормилнотo колело/кормилото от мотоциклетен тип; 2.2.2. Кормилна колона/вилка и кормилни демпфери;

2.3. Хлабина в кормилното управление; 2.4. Регулировка па колелата; 2.5.

Въртяща опора за управляемата ос на ремарке; 2.6. Електронно усилване на кормилното управление.

От друга страна в видно от разпоредбите на Приложение № 5, част I, т.

5, в същата са определени елементите на проверките за техническа изправност от група „5. ОСИ, КОЛЕЛА, ГУМИ И ОКАЧВАНЕ“: 5.1. Оси, включващо проверки на: 5.1.1. Оси; 5.1.2. Шенкели; 5.1.3. Лагери на колелата; 5.2. Колела и гуми, включващо проверки на: 5.2.1. Главина на колелата; 5.2.2. Колела; 5.2.3. Гуми; 5. 3. Система на окачване, включваща:

5.3.1. Ресори/пружини, стабилизатор; 5.3.2. Амортисьори; 5.3.2.1. Проверка на ефективността на амортизиране; 5.3.3. Карданни валове, реактивни щанги, кобилици и носачи; 5.3.4. Шарнири на окачването; 5.3.5. Пневматично окачване.

За всеки от изброените елементи, подлежащи на проверка при периодичния преглед, е посочен методът на съответната проверка и възможни причини за установените неизправности, като в редица случаи е предоставена възможност на техническите специалисти сами да изберат метода за проверяване.

В АУАН и НП изрично е посочено, че нарушението е установено въз основа на видеозаписа на клипа, от който е видно, че МПС не се повдига на подемника. Посоченото обаче само задълбочава проблемите при индивидуализация на изпълнителното деяние, доколкото в методиката при изброяване на методите за проверка на различните компоненти липсва императивно изискване обезателно МПС да се повдига чрез подемника, а както се посочи са предвидени алтернативни методи за изследване.

Допуснатия порок при описание на съставомерната форма на изпълнителното деяние, което се явява основен реквизит на АУАН и НП, е неотстраним на съдебна фаза чрез събиране на доказателства, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено административно обвинение.

Това е така доколкото с ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 се препотвърди трайно установеното в 5 теорията и съдебната практика положение, че водещо за гарантиране правото на защита на наказаното лице е в санкционния акт да са надлежно очертани фактите, въз основа на които се налага санкцията.

Именно срещу тези факти нарушителят се защитава, а тяхната правна квалификация и правилното приложение на материалния закон са в контролните правомощия на съда.

В същия смисъл са и разкритите с ТР 8/2021 на ВАС правомощия на районния съд да преквалифицира /в случай на необходимост от това/ извършеното нарушение, но само в рамките на същите фактически положения, очертани в обжалвания санкционен акт. При липса на безпротиворечиво изложение на съставомерните факти обаче, каквато безспорно се явява датата на извършване на нарушението, единственото правомощие на съда е да отмени НП.

ПО РАЗНОКИТЕ.

При този изход на спора, на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 300 лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството, доколкото съгласно т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка за изплатената в брой сума.

Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, като в тази връзка следва да се отбележи, че уговореният и заплатен размер от 450 лева изцяло съответства на минималното, предвидено в чл. в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата редакция за процесуално представителство, при материален интерес над 1000 лева.

Поради това следва да се присъди целия претендиран размер.

Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата страна не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия 6 орган, а именно ИААА, като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 2, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0001886/26.02.2024 г., издадено от директор на РД АА - гр. Пловдив, с което на В. Р. А. е наложена глоба в размер на 1500 лева.