Решение № 659 от 06.07.2026, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 659 гр. Бургас, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20262120201678 по описа за 2026 година

Производството е образувано по повод жалба на М. П. И. ЕГН **********, чрез адв.Д. К. срещу Наказателно постановление № 96/09.04.2026 г., издадено от Директор на РИОСВ-Бургас, с което на жалбоподателя за нарушение на т.Г от Забранителния режим на защитената територия, въведен със Заповед №РД-547/09.07.2012 г. на министъра на околната и водите във вр.чл.24 Закона за защитените територии.

Със жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се оспорва възприетата в НП фактическа обстановка, предвид презумптивния характер на извода,че М. П. е бил водач на процесното МПС, с което е извършено нарушението,, т.к. автомобилът е в режим на съпружеска общност, а освен това бил управляван и от трети лица. Изложени са и тезисни съображения в порядъка на претенцията за допуснати съществени процесуални нарушения, както и довод за липсата на изрично поставени информационни табели, указващи навлизането в защитена територия и нейните граници

В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен ,не се явява и не се представлява.

В допълнително депозирана писмена молба настоява за отмяна на обжалваното НП и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от юрк. Таня Евстатиева,която настоява за потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на НП е връчено на жалбоподателя на 27.04.2026 г., а жалбата е подадена на 11.05.2026 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това, че на 15.07.2025 г. e навлязъл в защитена територия и е паркирал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Тойота“, модел „Авенсис 2,0 Ц 4 Д“, с рег. № *****, в поземлен имот с идентификатор ****** по КККР на гр. Созопол, представляващ морски плаж. Имотът е разположен в границите на природна забележителност „Пясъчни дюни" между къмпингите „Златна 1 рибка“ и „Градина“, която територия била обявена за природна забележителност съгласно Заповед № 2109/20.12.1984 г. на Комитет за опазване на природната среда при Министерски съвет, изменена със Заповед № РД-547/09.07.2012 г. на министъра на околната среда и водите и с актуализация на площта съгласно Заповед № РД-536/30.09.2016 г. на министъра на околната среда и водите и по своята същност представлявала защитена територия по смисъла на Закона за защитените територии. Проверката била извършена и резултатите от нея обобщени в Констативен протокол № 027406/ПД-20-27/15.07.2025 г., в който било отразено,че единственият възможен достъп до плажа и природната забележителност е през имот с идентификатор *** по КК на гр.Созопол, като на северния му край, граничещ с природната забележителност е поставен пътен знак Б2 „Забранено е влизането на пътни превозни средства в двете посоки.“

В хода на доказателствената дейност, целяща формиране на качествен отговор по въпроса относно авторството, и идентифициране самоличността на нарушителя чрез е поискана справка на Областна дирекция на МВР Стара Загора с вх. № БРЗТЗЗ-717(26)/07.08.2025 г.. Актосъставителят и наказващият орган извършили формална преценка на данните в справка с рег. № 12280028379/04.08.2025 г. на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, според която процесният л.а.

„Тойота Авенсис 2,0 Ц 4 Д“ с рег. №***** е собственост на жалбоподателя М. П. И.

Актосъставителят субсумирал фактическия състав на извършеното административно нарушение, приемайки,че е нарушено правилото на т. „Г" от Забранителния режим на защитената територия въведен със Заповед № РД-547/09.07.2012 г., на министъра на околната среда и водите, във връзка с чл. 24 от Закона за защитените територии.

Въз основа на АУАН, на 09.04.2026 г. било издадено и атакуваното НП, в което била възпроизведена при цялостно словесно единство и в пълнота фактическата обстановка, изложена в акта, като очертаните обективни и субективни характеристики на нарушението били субсумирани под нормата т. „Г" от Забранителния режим на защитената територия въведен със Заповед № РД547/09.07.2012 г., на министъра на околната среда и водите, във връзка с чл. 24 от Закона за защитените територии.

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени източници, преценени индивидуално и комплексно, които формират единна и устойчива доказателствена съвкупност, намираща се в определено логическо съотношение с гласните доказателствени средства, събрани в хода на съдебното производство.

Показанията на разпитаните свидетели актосъставителят С. Г. и свидетелят Е. П., оценени индивидуално и в съвкупност с останалите доказателства, съдът кредитира с доверие. В услуга на извода за тяхната обективност, логическа правдивост и цялостно съответствие с действителното събитие на изследваното нарушение, съдът съобрази оригинерния характер на представената чрез тях информация относно мястото на паркиране на процесния автомобил. Свидетелите Г. и П. са със запазени възприятия относно релевантните факти,които са подробни,и лишени от смислови противоречия или логически несъответствия. И двамата свидетели отграничиха,че са разполагали с директен зрителен контакт към местоположението на паркираните автомобили, в т.ч. и процесният л.а. „Тойота Авенсис 2.0 Ц 4 Д“ с рег.№***** – в границите на защитената територия, паркиран върху морски плаж, в поземлен имот с идентификатор ****** по КККР на Созопол, представляващ природна забележителност „Пясъчни дюни“ между къмпингите „Златна рибка“ и „Градина“. И двамата свидетели отграничиха възприятията си,че в края на асфалтовия път,чрез който се осъществява достъп до природната забележителност са поставени пътен знак Б2 „Забранено е влизането на пътни превозни средства в двете посоки.“, както и информационна табела, указваща за същността на защитената територия.

Относно фактическия елемент „навлязъл“,свидетелите не разполагат нито с преки впечатления, нито с опосредствана осведоменост относно водача на л.а. „Тойота Авенсис 2.0 Ц 4 Д“ с рег.

№***** ,който е паркирал превозното средство в границите на защитената територия, като изводите в тази насока са изградени въз основа на косвени логически съждения – след изискана справка от ОДМВР-Стара Загора и установената чрез нея информация относно собствеността на процесния автомобил в лицето на М. П. И.. Предвид произхода на така съобщената информация от контролни длъжностни лица, с необременена и лишена от заинтересованост свидетелска позиция, и връзката й със изследваното събитие, която обхваща и проследява преки зрителни възприятия относно обективните параметри на конкретна форма на поведение, съставомерността и ползвания доказателствен механизъм за изясняване авторството на нарушението, съдът е длъжен и следва да 2 им признае пълнота и достоверност.

Съгласно удостоверение за сключен граждански брак на Община Ямбол, жалбоподателят М.

П. И. е сключил брак с А.Х.М. на ***** г., като след тази дата /съгласно нотариалното удостоверяване/ с нотариална заверка на подписите на нотариус в район РС Ст.Загора с рег.

№***** на НК е сключен договор за покупко-продажба на МПС л.а. „Тойота Авенсис 2.0 Ц 4 Д“ с рег.№*****, по силата на който собствеността върху превозното средство преминава върху жалбоподателя М. П. И..

Установените чрез свидетелските показания и писмените доказателствени източници факти, в своята съвкупност оформят логическа система от факти, свързани помежду си с основния факт, и изискваща различна правна оценка в сравнение с формираните от наказващия орган изводи.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по см. на чл.85,ал.1,изр.2 ЗЗТ и Заповед №РД-196/28.02.2020г. на министъра на околната среда и водите –Директор на РИОСВБургас, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице- главен експерт в Дирекция „Превантивна дейност“ при РИОСВ-Бургас, съгл. чл.85,ал.1,изр.1 ЗЗТ и съгласно т.1.2 от Заповед №РД-559/01.08.2023 г. на министъра на МОСВ , т. е. от компетентни органи в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени процесуалните изисквания и същите изпълняват необходимите съдържателни критерии от гледище на задължително включени реквизити съобр. разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, т.к. относимите към състава на нарушението факти и обстоятелства са описани изчерпателно и точно, позволяващи на жалбоподателя да разбере характера и естеството на административнонаказателното обвинение и да се защити. Следователно липсват допуснати съществени процесуални нарушения, които да компрометират процесуалната законосъобразност на НП и да обосноват неговата отмяна на формално основание.

Според разпоредбата на чл. 81, ал. във вр. с ал. 1, т. 1 от ЗЗТ, наказва се с глоба от 500 до 5000 лв. физическо лице, което:1. осъществява дейност в защитена територия в нарушение на режима, определен с този закон, в заповедта за обявяване или в утвърдени планове и проекти по глава четвърта;

Разпоредбата на чл. 24 от Закона за защитените територии регламентира, че в природните забележителности се забраняват дейности, които могат да нарушат тяхното естествено състояние или да намалят естетическата им стойност.

Със Заповед № 2109/20.12.1984 г. на Комитет за опазване на природната среда при Министерски съвет, изменена със Заповед № РД-547/09.07.2012 г. на министъра на околната среда и водите и с актуализация на площта съгласно Заповед № РД-536/30.09.2016 г. на министъра на околната среда и водите, „Пясъчни дюни между къмпингите „Златна рибка“и „Градина“ в землището на гр.Созопол, общ.Созопол с площ 331,779 дка са обявени за защитена територия - природна забележителност.

С буква "г" на Заповед № РД-547/09.07.2012 г. на министъра на околната среда и водите е забранено влизане, преминаване или престой на моторни превозни средства с изключение на случаите на допустимо строителство по т.“з“.

При тази законодателна регламентация следва да се приеме, че субект на нарушението в конкретния случай следва да бъде физическото лице, извършило маневрата „влизане“ или „престой“ в защитена територия, въпреки въведената забрана за това, т. е. водачът на моторното превозно средство.

Изводите за релевантните обстоятелства по проблема за връзката на жалбоподателя с авторството на вмененото му нарушение са формирани единствено в съответствие със справката на ОДМВРСт.Загора относно собствениците на процесните автомобили. Подобен подход е еманация на една твърде ограничена доказателствена дейност, основаваща се на икономична активност, свързана с формална съпоставка и идентифициране автора на нарушението с данните за притежателя на 3 превозното средство. Фактът на навлизането и паркирането на процесното МПС е изцяло преумиран и се основава на житейска логика, а не и на действително проверени факти.

Предположението и вероятностният извод, с който се характеризира то, са свързани с отсъствие на доказателства, необходими за формирането на категорично становище и за установяване с достоверност на действителното фактическо положение. Следва да се има предвид, че аналогиите,свързани с презумиране субекта на нарушението напр. с нормата на чл.186,ал.4 ЗДвП, са недопустими в сферата на аминистративно-наказателната отговорност. И това е така, т.к. приложимият специален закон ЗЗТ не установява аналогична презумптивна техника за установяване автора на нарушението, а дължимата и неизпълнена в нужния обем доказателствена дейност не може да бъде заменена с формалистични констатации и следвания инертен модел на механично възприемане и квалифициране като решаващи данните в справката на ОДМВРСт.Загора.