Решение № 389 от 24.04.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 389 гр. Бургас, 24.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско дело № 20232100501561 по описа за 2023 година

Против постановеното по гр.д.№398/2022г на районен съд –Карнобат решение № 116/25.05.2023г са постъпили три въззивни жалби от Ш. Р. Б., Л.

К. С. и Б. К. С..Жалбите на Л. С. и Б. С. са оставени без разглеждане с влязло в сила определение №2878/16.11.2023г по настоящото дело. Висящо е производството по въззивната жалба на Ш. Б. и искането на Л. С. по чл.344,ал.2 ГПК.

По въззивната жалба на Ш. Б. :

Въззивницата Б. обжалва съдебното решение, в частта, в която е отхвърлен иска за допускане до делба на процесните имоти, предявен против нея и в частта, в която се отменя нотариален акт № * от 17.08.2020г, том *, дело № */2020г за 4/8 ид.части относно процесните имоти. Решението е неправилно, защото според въззивницата, тя е собственик на 4/8 ид.ч. поради постигната уговорка с починалия й бивш съпруг и осъществявано от нея владение чрез двамата й сина – Л. и Б.. Наследодателят никога не е имал намерение да свои имота за себе си и не е демонстрирал, че е завладял 1/ 2 ид.ч. от него, собствена на въззивницата. Процесните сгради са построени с труд и средства на К. С. и двамата ответници Л. и Б. С.. Въззивницата сочи, че никога не е правила отказ от правото на собственост, въпреки, че не е живяла в имота и не го посещавала.Твърди се, че атакуваното решение противоречи на материалния закон и е в противоречие със задължителна практика на ВКС ТР №4/ 2012година. Неправилно съдът се е позовал на 1 придобивна давност в полза на наследодателя К. С., при положение, че в исковата молба се поддържа, че имотът е закупен от наследодателя и двамата с ищцата са построили намиращите се там сгради и са ги придобили по давност през периода 2004 - 2014година. Оспорва се като неправилен изводът, че наследодателят е придобил по давност правото на собственост върху имота и че е направил достояние на всички намерението си за своене.

Решението е необосновано и съдът не е обсъдил твърденията на въззивницата, че е имало уговорка с наследодателя, че децата й са участвали в строежа и са вложили парични средства в построяването на сградите и са живели в тях със съпругите си.Твърди се, че е налице нарушение на материалния закон – чл.79,ал.1 ЗС и чл.120 ЗЗД. Ищцата не е заявила иск, а твърдения, че тя и съпруга й са владяли имотите и са придобили по давност идеалната част на Б.. Ищцата не се позовава на основание да бъде придобито право на собственост от лице, което не се е позовало на давността преди смъртта си и неговите права да се признаят на неговите наследници в съдебен процес по спор за собственост. Съдът е стигнал до извода, че само К. С. е придобил по давност частта на Ш. Б., каквото основание не е заявено и не е посочен придобивен способ от лице, което не се е позовало на давността преди смъртта си. Твърди се, че фактическата власт върху имота е упражнявана чрез синовете на въззивницата, които са участвали в строежа и са живели в постройките.Твърди се също, че собствеността върху постройките произтича от чл.92 от ЗС. Не са налице елементите на придобивната давност за идеалните части на въззивницата Б. по отношение на бившия й съпруг.Не е предявен иск за придобивна давност, а само има твърдения от страна на ищцата, че тя и съпруга й К. С. са владяли имотите като собствени.

Неправилно не са ценени показанията на свид.Е., че Б. С. е изпращал пари на баща си за строежа на къщата, а те доказват уговорката, че това е общ имот на бившите съпрузи и ще остане за децата им.Твърденията й се доказват и от показанията на свид.Ж. В., които също не са обсъдени от съда в нарушение на чл.12 от ГПК.

Съдът е допуснал съществено нарушение, като е разгледал непредявеният иск за придобивна давност от ищцата Х. С.. Съгласно чл.120 ЗЗД давността не се прилага служебно, а заинтересованият следва да се позове на нея, което става с иск, ИУИ, възражение на ответник по иск и снабдяване с констативен нотариален акт. В случая въззивницата счита, че ищцата не е предявила такъв иск, а само е направила в обстоятелствената част на исковата молба такова възражение.Освен това като срок за упражняване на фактическа власт е посочен периода от 2004 -2014г, а всъщност сградите не са съществували към 2004г – жилищната сграда е построена през 2005г, а през 2007 -2008г е построена едноетажната масивна жилищна сграда, заедно с лятната кухня. Намира, че съдът се е произнесъл по непредявен иск по чл.79 ЗС, евентуално свръхпетитум, извън посоченото основание.Друго процесуално нарушение, което се твърди е позоваване на мотивите на решението по делото за развод между К. С. и Ш. Б., което е недопустимо.

Съдът е дал вяра на показанията на свидетелите на ищците, без да преценява тяхната заинтересованост – техните показания са нелогични и 2 заинтересовани, с цел облагодетелстване на ищците и е налице нарушение на чл.172 ГПК.

Моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се допуснат до делба процесните имоти между Л. С. , Б. С., Х. С. и А.

Ф. – при квота за всеки от тях – 1/8 и Ш. Б. – при квота 4/8 ид.ч. Няма искания за нови доказателства.

Във въззивната жалба на Л. С. е оспорено посоченото в мотивите, че въззивникът е оттеглил искането си по чл.344,ал.2 ГПК по отношение на съсобствените движими вещи: лек автомобил и климатик, допуснати до делба, като се сочи, че е налице оттегляне на искането само от страна на Ш.

Б.. Счита, че не е налице десезиране на съда по искането му по чл.344, ал.2 ГПК по отношение на двете движими вещи и следва да се произнесе окръжният съд.С решение № 185/31.07.2023г районният съд в Карнобат е прекратил производството по искането на жалбоподателя да бъде осъдена Х.

С. да му заплаща ежемесечно от първо до пето число на месеца сумата 150лв за ползването на лек автомобил „КИА“ , модел СОРЕНТО, с ДР № **** и климатик „Мидея“, считано от датата на подаване на отговора на исковата молба до приключване на делбата.

По искането на Л. С. по чл.344, ал.2 ГПК : постановеното решение № 185/31.07.2023г за поправка на ОФГ в частта, в която е прекратено производството по това искане на ответника има характер на определение. То не е обжалвано, поради което е влязло в сила. Независимо от това, съобразно разпоредбата на чл.344,ал.2 ГПК всеки съделител има право по всяко време в хода на делбеното производство да поиска съдът да постанови кои от наследниците от кои вещи ще се ползват до окончателното завършване на делбата или какви суми едните ще заплащат на другите срещу ползването.

Поради това съдът счита, че е сезиран с такова искане от страна на съделителя Л. С. по отношение на двете движими вещи.В съдебно заседание на 9.11.2022г е заявено от процесуалния представител на Л. С., че се претендира обезщетение за ползите, от които е лишен в размер на 50лв – лекия автомобил и 100лв – движимите вещи, описани в отговора на исковата молба. Няма спор, че лекият автомобил и климатикът се ползват от съделителката Х. С.. В съдебното заседание на 8.12.2022г пред районния съд процесуалният представител на последната е предложил на ответника да му предаде ключовете за колата и е заявил, че няма претенции за ползването й.Ответникът Л. С. е заявил, че не желае да ползва колата. При това положение съдът счита, че претенцията му за присъждане на обезщетение за ползването на лекия автомобил е неоснователна. Съобразно приетото в ТР № 7 /2.11.2012г по т.д.№2/2012г на ОСГК на ВКС правото на обезщетение се дължи само за времето, през което съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял. То не възниква когато съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва. В конкретния случай дори съсобственикът Х. С. предоставя изцяло на ответника Л. С. ползването на 3 вещта, като заявява, че няма претенции за обезщетение за това, а другият съсобственик Б. С. не е заявил претенция по чл.344, ал.2 ГПК. По отношение на другата движима вещ: климатик, в съдебно заседание процесуалният представител на ищцата Х. С. признава, че последната ползва общата вещ.Тъй като няма данни за размера на наема на такава движима вещ, а обезщетението лишаване от ползване на съсобствената вещ се изчислява в размер на пазарния наем, то съдът на осн.чл.162 ГПК определя пазарния месечен наем на климатика на 1% от пазарната му цена. Тя е определена от вещото лице на 345лв, при което наема на месец възлиза на

3,45лв.Обезщетението, дължимо на ответника за ползването на съсобствената вещ от Х. С. е в размер на 0,65 лв, съответно на неговата квота в съсобствеността, съобразно влязлото в сила решение на районния съд. Поради това Х. С. дължи на Л. С. сумата 0,65лв месечно, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение/ в тази част имащо характер на определение/ до приключване на делбата.Съобразно трайната практика на ВКС съдебният акт, постановен по реда на чл.344,ал.2 ГПК има действие и значение само в делбеното производство и с него съответната привременна мярка може да бъде постановена само занапред във времето и само до окончателното приключване на делбеното производство.Поради това сумата от 0,65лв не може да присъдена от датата на отговора на исковата молба, в какъвто смисъл е претенцията на ответника Л. С..

По въззивната жалба на Ш. Б.:

Ищците Х. С. и А. Ф. са предявили иск за делба против Л. С., Б. С. и Ш. Б. на следните недвижими имоти : дворно място с площ 391 кв.м., съставляващо УПИ III- 216 в кв.58 по действащия план на Карнобат, ведно с построените в него сгради: едноетажна масивна жилищна сграда с площ 100,76 кв.м.; едноетажна масивна жилищна сграда с площ 25,95кв.м.; външна тоалетна с площ 2 кв.м; външна баня с площ 3,29 кв.м.; лятна кухня с площ 14,41кв.м.; склад с площ 7,08 кв.м.; навес с три ограждащи стени и метална покривна конструкция с площ 36,91 кв.м./съобразно уточняваща молба на л.197 от първоинстанционното дело/, при квоти : за Х. С. – 7/16 ид.ч. и за А.

Ф., Л. С. и Б. С. – по 3/16 ид.ч. В исковата молба се твърди, че процесните недвижими имоти са закупени по време на брака на починалия наследодател К. С. /чието наследство е предмет на делба/ и ответницата Ш. Б., станал е съпружеска имуществена общност по силата на чл.19,ал.3 СК/отм/ и след прекратяване на брака правото на собственост е придобито в равни части от бившите съпрузи – по ½ ид.ч.Твърди се, че пълната фактическа власт върху имотите е установена от наследодателя К. С. и ищцата Х. С. още със закупуването им през 2003г, м.ноември.Те са съборили съществуващата къща и на нейно място са построени нова жилищна сграда, а също пристройка и са преустроили съществуващата лятна кухня във второстепенна сграда, благоустроили са дворното пространство. След развода на Ш. Б. с наследодателя през декември 2003г, тя е поискала ключ за имота, но той й е отказан, с мотив, че няма нищо общо с него.

Наследодателят и ищцата Х. С. са сключили брак на 25.09.2009г. К. С. е починал на 09.08.2017г. и оставил законни наследници : преживялата съпруга 4

Х. С. и три деца : Л., Б. и А.. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че от момента за закупуване на имота / по време на фактическата раздяла на Ш. Б. и наследодателя С./ до неговата смърт през 2017г владение са осъществявали само Х. и К. С. и Б. не е имала никакви претенции за имота. Никой освен съпрузите и семейството не е имал достъп до имота, те са направили подобрения и са се грижили за него. Твърди се, че през 2014г 1/2 ид.ч. от имотите, собственост на Ш. Б. е придобита по давност от Х. С. и наследодателя К. С. в резултат на трайно и непрекъснато владение, продължило повече от 10 години. След смъртта на К. С. имотите са станали съсобствени между преживялата съпруга и децата, при посочени в исковата молба квоти. Ищцата С. е живяла в имота до м.март 2022 г, когато ответникът Л. С. я принудил да напусне. При предприетите действия за прекратяване на съсобствеността тя е констатирала, че през 2020г по молба на ответника Л. С. е издаден КНА за собственост въз основа на документи, с който Ш. Б. е призната за съсобственик на недвижимия имот с квота 4/8 ид.ч. Направеното от нотариуса удостоверяване е невярно и не може да се противопостави на действителните собственици. Поради това Ш. Б. е посочена като ответник, с цел да се отрекат нейните права със сила на пресъдено нещо. Иска да се допуснат до делба недвижимите имоти при квоти : за трите деца на наследодателя по 3/16 ид.ч.и за ищцата Х. С. – 7/16 ид.ч. Моли също така да се отмени нотариален акт № 112, том 3, н.д.